ПАРИ
Задава се три пъти по-мощна световна криза
Партньор на Сорос обвинява политическите и монетарни власти на САЩ, разтревожен е от социалното неравенство
През 1992 година Стенли Фримън Дръкънмилър заедно със своя партньор, приятел и колега Джордж Сорос извършиха най-успешната “спекулативна атака” на ХХ век. Според израза на финансовите медии този дует финансисти, ръководили фонда “Куантум”, атакуваха Банката на Англия и за няколко дни спечелиха близо милиард лири от обезценяването на британската валута. По-късно пътят на Дръкънмилър, който обичал тишината и предпочитал винаги да е в сянка, и пътят на Сорос, който винаги е демонстрирал желанието си открито да се занимава със световна политика, рязко се разминали. И двамата спекуланти обаче се превърнаха в легенди във финансовия свят, защото успяха да унижат най-старата централна банка на Запада, пише РИА “Новости”.
Наскоро тайнственият и необщителен партньор на Сорос реши да даде първото за много години голямо интервю. От разговора се разбира, че той няма добри новини за световната икономика и има много лошо отношение към Доналд Тръмп.
Най-важното в интервюто обаче е неочакваното признание на Дръкънмилър, че семената на новата глобална икономическа криза не само са посети, но скоро и ще поникнат. “Ние взехме причините за миналата криза и ги утроихме”, признава Дръкънмилър. Той обаче не уточнява кого има предвид под “ние”.
Всъщност прочутият спекулант има готов списък на онези, които, според него, са виновни за бъдещата криза. Дръкънмилър е убеден, че за всичко са виновни именно политическите и монетарните власти на САЩ (за последните десет години) и никой друг.
Позицията на американския милиардер е оформена не като предупреждение, а като присъда. Той обвинява американските политици и ръководителите на американския Федерален резерв, че те в известна степен са “изопачили капитализма”, който не може нормално да работи при близо нулеви процентни ставки, и именно това изопачаване е направило следващата криза не просто неизбежна, но и далеч по-мащабна от тази през 2008-2009 години.
Милиардерът подчертава, че опитите да се решат с помощта на нови кредити проблемите, предизвикани от старите дългове, са обречени на провал. Нещо повече – той заявява, че освен икономическите въпроси, той е разтревожен от екстремното ниво на социалното неравенство, предизвикано от американската икономическа политика. “Най-голям ускорител на социалното неравенство стана програмата за количествено смекчаване (програмата на Федералния резерв, в рамките на която банките и банкерите бяха спасени от фалит за сметка на държавната хазна – бел. РИА “Новости”), тук няма какво да се спори”, смята Дръкънмилър. И веднага посочва втората причина за предстоящия социален взрив – интернет, “който транслира информацията за разрива между нивата на живот” на всички жители на планетата. Като пример милиардерът дава собственика на компанията “Амазон” Джеф Безос. “През последните дни имаше десетки статии за това, че състоянието на Безос е над 150 милиарда долара. Как ще погледне на това обикновеният човек?!”
Въпреки че интервюто на Дръкънмилър е публикувано на сравнително слабо известната интерент телевизия “Риал вижън”, тезата му се разпространи сред световните финансови медии със скоростта на горски пожар.
Проблемът е в това, че все по-трудно става да се обявяват пророците на приближаващата криза за глупаци, фанатици и конспиролози. Когато за наближаващата криза и социален взрив говорят авторитетни финансисти, е хубаво да се вслушаме в думите им. Нещо повече, журналистите от агенция Блумбърг, които са анализирали интервюто на Дръкънмилър, подчертават, че той далеч не е първият, който обръща внимание на предстоящите трудности за глобалната икономика. През последните месеци едновременно няколко мними влиятелни личности на Уолстрийт се изказаха по темата и представиха не по-малко мрачни прогнози.
Кенет Корделе Грифин, милиардер и мениджър на гигантския хедж фонд Citadel Investment Group, наскоро предупреди, че прекалено големите дългове ще станат “семена” на бъдещото падение на икономиката. Citadel е компания, известна с участието си на всички финансови пазари и с колосалните си доходи. А под управлението на самия Грифин е капитал, равен на БВП на такива страни като Латвия или Парагвай. Такива големи играчи никога не правят непремислени изказвания, тъй като грешките, направени публично, влияят прекалено негативно на бизнеса им.
През юни тази година към списъка на пророците на кризата се добави още един милиардер, финансист и математик Джефри Гъндлах, който е собственик на инвестиционния фонд DoubleLine Capital. Той смята, че отправна точка на следващата криза ще е прекалено големият дълг. Гъндлах обръща особено внимание на това, че дефицитът в американския бюджет и американският държавен дълг се увеличав на фона на увеличаващите се доларови лихвени проценти и всичко това може да доведе до “фискални трудности” за Вашингтон.
Би било грешка обаче да се смята, че прогнозиране на кризата е прерогатив само за милиардерите финансисти. Предчувствието, че след “кредитния банкет” ще последва кризисен икономически махмурлук се появяват и в много финансови медии. “Гответе се за следващата финансова криза”, с такова заглавие влиятелният “Уолстрийт джърнъл” зарадва читателите си на юбилея от банкрута на банката “Лемън брадърс”, с който започна кризата през 2008-а. “Начините за решаване на проблемите след 2008 г. натрупаха още повече дългове”, твърди колумнистът на най-влиятелното икономическо издание в САЩ.
А освен това съществува категория участници на финансовите пазари, които не могат публично да говорят за приближаващи кризи, но които чисто служебно са длъжни да се готвят за тези кризи и да предприемат за защита от тях конкретни мерки. Това са централните банки и западните анализатори още сега отбелязват прекалено активното увеличаване на златните резерви на Русия, Китай, Индия и други страни. Дори полската Централна банка при положение, че страната не е заплашена от каквито и да било санкции от страна на САЩ и съпътстващите ги политически рискове, изведнъж започна да купува злато, за първи път от няколко десетилетия.
Положението малко напомня “Титаник”: на палубата свири оркестърът и пътниците все още се веселят, въпреки че срещата с айсберга вече е неизбежна. В същото време най-прозорливите вече спускат на вода лодките и се бият за място в тях. Втората вълна на световната финансова криза болезнено ще удари всички. Но когато “Титаникът” на западната икономика се срещне с айсберга, руската лодка има всички шансове да е на безопасно разстояние, пише РИА “Новости”.
Стенли Дръкънмилър е хедж фонд легенда. Той е роден на 14 юни 1953 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Учи в ричмъндското училище The Collegiate School и го завършва с отличие по английски език и икономика. След като завършва колеж, той стартира своя Ph.D в University of Michigan.
На 28 години основава Duquesne Capital фонд, като използва макроикономически план за инвестиции. Неговата забележителна възвръщаемост привлича вниманието на Dreyfus и той е поканен да управлява някои от техните фондове. Докато управлява своя и някои от фондовете на Dreyfus, Дръкънмилър постига средно по 40% възвръщаемост за 3 месеца, което е изключително постижение.
През 1988 г. Стенли започва работа в Soros Fund Management, където е шеф стратег до 2000 година, като едновременно ръководи и своя Duquesne. През 1992 г. Стенли Дрънкънмилър прави 1 милиард долара, като заедно със Сорос залагат срещу британския паунд.
През 2000 г., Дръкънмилър напуска Soros Fund Management и се отдава на своя фонд, като от създаването си фондът отчита една-единствена година на загуба – 2010, а средната възвръщаемост е 30% годишно. През 2010 г. Дръкънмилър обявява, че закрива своя 12- милиарден фонд Duquesne Capital, защото е разочарован, че не е могъл да донесе възвръщаемост на своите клиенти. Стенли е известен също с множеството дарения, които прави през живота си, като едно от тях е дарение от 36,5 млн. долара за реконструиране на научния факултет в Боудуин.
Дългът на САЩ с нов рекорд
Държавният дълг на САЩ достигна нов рекорд от 21,5 трилиона долара, съобщи “Уошингтън икзаминер”. Американската медия отбелязва, че в края на фискалната 2017 г. дългът е набъбнал до 20,25 трилиона долара. За една година дългът се е увеличил с 1,25 трилиона долара.
Подчертава се, че за последните 11 месеца на настоящата фискална година държавните заеми са достигнали 895 милиарда долара – 222 милиарда долара повече в сравнение с година по-рано.
Продължава да се увеличава и бюджетният дефицит. До 2020 г. той ще достигне 1 трилион долара.
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







