„Днес правителствени коментатори, социолози на повикване и посланичката ни в Турция шестват по медиите и хвалят до небесата геополитическия триумф на лицето Борисов. И ако не бе Алекс Алексиев, единствен нарекъл Ердоган диктатор и окупатор, щях да повярвам, че сме първият турски вилает в Европейския съюз.

Слава Богу, че Алексиев е бивш служител на ЦРУ и никой не смее да му запуши устата. На български критик на Ердоган Би Ти Ви никога нямаше да даде думата. Освен на генерал Тодор Бояджиев, обилно полял с шербет дипломатическия гений на неукия ни премиер. Колкото и да е странно, в „Тази сутрин“ българският отдел на ЦРУ изнесе урок по геополитика на генералите от ДС.

Ето фактите за варненския провал на Бойко ефенди:

На пресконференцията в резиденция „Ексиноград“ нито един български журналист не посмя да зададе най-важния въпрос на Ердоган: Има ли териториални претенции към България и наистина ли за него Кърджали е турска територия? Това бе колосално падение за родното новинарство, доказващо, че свободата на словото в Турция и България е на едно ниво. Което означава, че Борисов е огледален образ на диктатора Ердоган. Който мисли обратното, да си спомни съдбата на телевизия BiT, която от трибуна на свободното слово се изроди в правителствен будоар.

Борисов се похвали, че смело поставил пред Ердоган всички спорни въпроси в двустранните отношения – и за имотите на тракийските бежанци, и за намесата на Турция във вътрешните ни дела. Но страхливо си призна, че отговорът на султана бил зашеметяващ. Защото турските контрапретенции са чиста проба агресия. За да признае вината си за клането на 60 000 тракийци и прогонването на 280 000 българи, Ердоган нагло иска да турцизираме България. Сиреч, да осеяме страната си със стотици джамии, да платим стотици милиони за пенсии на изселниците и поставим знак на равенство между петвековното турско робство и петгодишния Възродителен процес… Понеже нито един новинар не намери смелост да пита Ердоган що за наглост е това, турският президент си тръгна от Варна като победител във вербалния дуел с българския домакин.

В нито един момент от варненската си визита Ердоган не се отрече от териториалните си претенции към България, Гърция и Кипър. Това бе османски шамар не само за София, Атина и Никозия, но и за Европейския съюз, който е безсилен да озапти един тиранин в собствената си страна и агресор към съседите си.

Евросъюза капитулира пред Ердоган

Борисов се похвали, че главната цел на срещата – спиране на мигрантската вълна, била постигната. Свещена простота! Не Европа е зависима от Турция за бежанците! Точно обратното – 60 процента от турската търговия е с европейците. Ердоган не може да изнудва ЕС с бежанците, защото Брюксел за часове ще фалира турската икономика, затвори ли пазарите си за турските стоки. А и наистина ли на турска територия има 3 милиона бежанци? Не са ли в пъти по-малко, питат все повече европейски медии, с основание съмняващи се в турската статистика, непотвърдена от нито една институция в Брюксел.

Унижение за Европа бе и отказът на Ердоган да освободи задържаните гръцки войници, преминали по невнимание гръцко-турската граница. Като слаб ученик, Юнкер измънка, че е добре Турция да пусне гръцките военни преди Великден. Е, що за съюз е Европейският съюз, щом не може да освободи от турски зандан двама войници на съюза?

Връх на дипломатическата дързост бе пледоарията на Ердоган за еврочленство. Час по-скоро трябва да започне обсъждане на преговорните глави за присъединяването ни към Евросъюза, натъртено заяви турският президент. Да говориш за отваряне на преговорни глави с ЕС, докато армията ти сваля главите на кюрдите в Сирия, е скандал. Но още по-скандално бе пригласянето на Юнкер, който акламира турския поход към Брюксел. Всъщност, забравил ли е Юнкер негативната позиция на неговата ЕНП за турското еврочленство? Или си въобразява, че в оставащата му година до края на мандата му като шеф на Еврокомисията ще успее да вкара Турция в ЕС през главата на Меркел, Макрон и Курц? През главата на Борисов Турция отдавна е в ЕС.

През 1444 година, в битката при Варна, християнските войски, водени от поляка Владислав III и унгарецът Януш Хунияди, претърпяват съкрушително поражение от ордите на Мурад II. И България остава под турско робство.

През 2018-та полякът Доналд Туск и гражданинът на Люксембург Жан-Клод Юнкер отново капитулираха пред турския султан във Варна. Сега обаче българите сами си изтъкаха бялото знаме“.

Коментар на Велизар Енчев