БЪЛГАРИЯ

Електората на БСП се изпари!

Другарите дойдоха. Но къде са хората? *

Твърдото ядро на БСП живо се интересува от партийната програма „Визия за България”. Широката общественост, чиято подкрепа търси столетницата, остава безразлична .

24 октомври, надвечер. Кино „Освобождение” в столичния район „Сердика” очаква депутати от БСП за среща „с хората от района”, както делово информира партийният пресцентър. В залата на киното се суетят неколцина човека от местната партийна организация. Току влиза някой и сяда, където му хареса. Жена с фотоапарат раздразнено са разпорежда присъстващите да се съберат на първите три реда: „Няма да снимам празна зала!” След малко дотичва развълнувана партийка и обявява: „Идват другари!” Друга обаче тревожно пита: „Кои другари идват? Къде са хората?”

Основателен въпрос. Залата, предназначена за кино, театрални постановки и концерти, никак не е малка – поема 480 човека. Гостите обаче са едва 30-40. Общуват си свободно, обръщат се един към друг на малки имена – най-вероятно всичките са членове на местната структура на БСП. Това е твърдото ядро, което продължава да движи партията. „Хората от района” обаче, заради които е обявена срещата, никакви ги няма. Това забелязват и пристигналите „другари”, предизвикали вълнението – депутатите Жельо Бойчев и Христо Проданов, от които се очаква да представят партийната програма „Визия за България” и да я обсъдят с гражданите. „Не сме много, но не сме и малко”, ободряващо казва Бойчев на присъстващите.

Често описват БСП като партия на старци и пенсионери. Но повечето гости на срещата са хора на средна възраст. Сигурно са били младежи, когато е започнала „голямата промяна”. Младите са съвсем малко, едва неколцина, седнали един до друг – вероятно приятели, дошли заедно на сбирката. Не се обаждат – оставят говоренето на възрастните, които и без това са нетърпеливи да се изкажат.

Общуването обаче става трудно

– няма микрофони, съответно и високоговорителите в залата са безполезни. Хората едвам се чуват, макар и толкова малко и събрани на първите редове. Интересно какво щеше да стане, ако залата се беше понапълнила – щеше ли да разбере някой нещо от дискусията?

Започват, както се очаква, депутатите. Не говорят много дълго (ала не са и съвсем кратки), защото, както поясняват, целта е да се проведе беседа, на която да се чуe мнението на хората и техните предложения какво да влезе във „Визия за България”. Проданов я описва като „идеологическа платформа, създадена на основата на програмата на БСП и конституцията на България”. А Бойчев гръмко я представя като „проект с отворен характер”, чиято цел е (ни повече, ни по-малко) „спасение на България” чрез „смяна на модела”. И двамата подчертават, че това изисква широка подкрепа от страна на българските граждани (които обаче в залата ги няма).

Първи взема думата член на БСП, който изрично държи да се знае, че се изказва като гражданин. Започва с критика – още на 8 август пратили предложения на соцлидера Корнелия Нинова за икономическата част на програмата. „Нямаме отговор оттогава, няма дори едно благодаря”, казва човекът с горчивина. И си спомня, че навремето пратили свои бележки на „царя”, който не ги възприел, но

поне им пратил обратно писмо

„Ако не си уважаваме поне хората, те няма да са с нас”, напомня той на депутатите. „Много предложения обаче вероятно валят към тях и не могат да отговорят на всички”, коментира Проданов мълчанието на „Позитано” 20.

Активистът откроява слабостта на основната икономическа постановка във визията – държавата да се върне в икономиката. „Живея във Велинград. Хората не вярват, че може да се промени нещо. Когато им предлагам решения и възможности – това са хора, които познавам лично, имам им доверие и те имат доверие на мен – те казват: няма да стане това. Хората, особено в провинцията, тотално са пренебрегнали ролята на държавата и не вярват, че тя може да им помогне”, разказва той. И препоръчва на партията „да влезне сред хората” и да намери начин да им обясни, че държавата може да вдигне доходите и да намали смъртността. „Ако не се решат тези два проблема, няма да спечелим изборите, нито да приведем в действие този документ”, обобщава човекът. А накрая иска да се вдигне „народът срещу корупцията” – защото „именно корупцията убива държавата”.

Темата за круширалата държавност вълнува и други, които обаче я обвързват с

неизживения катарзис на БСП

„Хората казват – няма държава, не вярваме на държавата, държавата не прави нищо за нас – ние трябва да отговорим, че също имаме вина за този голям преходен период. Трябва да си кажем откровено, че ние също по някакъв начин, искахме или не искахме, участвахме в такъв тип управление, което също разрушаваше държавността и обезверяваше хората”, настоява един от присъстващите. Думите му (засягащи щекотливия въпрос за „вината, които се поемат само с мезета”) обаче увисват – не ги подемат нито другите гости, нито депутатите.

В разговора непрестанно се повтаря едно и също –

визията е написана много академично и не всички я разбират

„Има някои неща, които наистина не могат да бъдат разбрани от нашите членове и симпатизанти. Като чуят за приоритизиране, нашите го приемат за пастьоризиране. Съвсем сериозно го казвам! Трябва да се преведе на малко по-нормален език”, настоява един от партийците, съпроводен от лек смях сред присъстващите. И дава за пример израза „висока добавена стойност”, който често се среща в документа. „Ама високата добавена стойност ощетява работника! Икономистът разбира за какво иде реч. Но на нормалния човек, който е наш потенциален гласоподавател, това му звучи по друг начин”, обяснява той.

Хората искат да се говори по конкретни теми – например възстановяване на необлагаемия минимум върху минималната работна заплата, което засяга „работещите бедни”. „Трябва да се приключи с този омразен десятък върху минималната работна заплата. Няма да коментирам от кое правителство беше приет”, дипломатично отбягва един от симпатизантите факта, че плоският данък беше приет от кабинета „Станишев”, в който водеща роля играеше именно БСП. Друг препоръчва „нашите икономисти, ако е възможно, да пипнат надценките”, защото „не е добре черешите да ги купуват по 80 ст. в Кюстендил, а в София – по 4.50 лв.”.

„Концептуален е документът”, вдига рамене Жельо Бойчев

И обещава в навечерието на следващите избори да бъде разписан „като управленска програма – много по-конкретно и с времеви хоризонти”.

Истинското вълнение обаче настъпва, когато става въпрос за ромите. Жена на средна възраст споделя, че нейни познати, млади българи от чужбина, се заканвали да гласуват за която и да е партия, стига да „обърне много сериозно внимание на въпроса с ромите – за техните права и за всичко, което им се позволява”. Това отпушва очевидно едва сдържано негодувание спрямо малцинствения етнос. „По цял ден стоят вкъщи, като дойде краят на месеца – отиват до банкомата, както аз си тегля заплатата – откъде накъде ?!”, възмущава се възрастен мъж. Друга жена уверява, че ако партията предложи конкретен подход за интеграция на ромските деца, така че да станат „достойни граждани”, ще спечели много нови гласоподаватели. Един от присъстващите пък прочита пасаж от визията, който обещава гарантирани места и задължително включване на ромчетата в детска градина или детски дневен център. „Уважаеми другари, това е визия на БСП, а не програма за работа с ромите. Такова изречение тук нямаме право да слагаме. Заради това изречение ще избягат от нас българите”, настоява говорещият. Христо Проданов

предпазливо обяснява, че „въпросът е принципен” и не опира до етноси:

„Държавата трябва да си влезе в ролята, да даде шанс на всеки да си развие таланта до определена възраст, а след това да го остави на пазара и на неговата предприемчивост”.

Партийците живо се интересуват и как посланията на БСП ще стигнат до избирателите. „Помня, преди години раздавахме едни книги и после ги намирах в кофите за смет. Излезли от районния съвет и просто ги пуснали там. Трябва да намерим някакъв друг начин – може би да подходим целево към всяка една група: учени, учители, лекари”, разсъждава възрастен мъж. Той препоръчва и партията да излезе с някаква политика, с която да възвърне доверието към себе си. „Това е въпрос, по който години наред говорим, и нищо не правим. Ама, нямаме време вече, разберете.

Старите поддръжници вече измират, а новите не й вярват

Ето, от цял район от 50 хиляди души се събрахме толкова. Това е”, посочи човекът.

Срещата приключва. Партийците остават доволни, че са говорили и са били изслушани. Липсата на конкретика обаче им горчи. „Тези срещи са хубави, но трябва да се разглежда един конкретен проблем. А не така – отгоре, отгоре, отгоре, и накрая – нищо”, обобщава някой цялата визия за България.

Сега

* На снимката са заинтересованите от “Визия за България”от многохилядния столичен район “Сердика”.

** По данни на първия зам.-председател на БСП Кирил Добрев, на 150 срещи за “Визия за България” в страната са присъствали 5000 човека. Това се равнява средно на 33 човека на среща, което не се различава от положението на снимката.

Post Views: 30

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.