ПОЛИТИКА

Един от най-ненавижданите убийци в света остаря и се оттегля

Един от най влиятелните сенатори, които мразят всичко и всички!

Геронтокрацията в Съединените щати отслабва. Лидерът на републиканците в Сената Мич „Старият гарван“ Макконъл обяви, че ще напусне поста си, който заемаше по-дълго от всеки друг в историята, преди края на годината. Макконъл е всичко, за което светът мрази Америка. Но самата Америка мрази Макконъл много повече.

Мич Макконъл е един от онези, на които се крепи всичко във Вашингтон. Президентът Обама наследи президента Буш, президентът Байдън наследи президента Тръмп, а „старият гарван“ все водеше републиканците в Сената. При решаването на въпроси на войната и мира (и изобщо на всякакви важни въпроси), консервативният елит поставяше начело това старче от известния с уискито щат Кентъки. По време на административни и лобистки битки във високи постове той нямаше равен.

Сега е модерно да се говори за такива хора като „слон“. Макконъл е „слонът“ на Републиканската партия, чийто символ всъщност е слон. Но на външен вид той прилича повече на костенурка – и наистина има черупка, непроницаема за враговете, иначе нямаше да остане сред най-влиятелните хора в САЩ с десетилетия. Много хора мразят и се страхуват от такива хора, но Макконъл някак си особено.

Дори прякорите, с които е известен в медиите, намирисват на страх. Освен „Стария гарван“, това са „Мрачният жътвар“, „Дарт Вейдър“, „Среднощният Мич“, „Ядреният Мич“, „Богатият Мич“ и „Московски Мич“. Ясно е, че няма да те нарекат за добро „Московския“ в съвременните Съединени щати е от омраза.

Макконъл е мразен например от всички, които очакваха ерата на Обама с надежда и обич и които все още имат топли чувства към самия Барак Обама. В САЩ има чудовищно много такива хора, сред убедените демократи 100% от тях. И обвиняват Макконъл, че почти нищо не се е получило за „президента на надеждата“. Лидерът на Сената съсипва десетки от неговите „прогресивни реформи“ – удушава ги с поправки, удавя ги в съгласувания и тихо ги намушква до смърт в кабинета си.

Може да се спори за душеспасителния характер на инициативите на президента Обама. Но Макконъл наистина е такъв. Притежаващ изтънчения талант едновременно на бюрократ и политически интригант, той години наред тъпче със старческите си сандали либералните инициативи.

Поради това Макконъл беше мразен не само от либералите, но и, по-общо казано, от младежта. В нейната среда той имаше образа на портиер, вреден съсед, който се оплаква от силната музика, а също и този, който принуждава Америка да живее според законите, ако не на каменната ера, то на късния феодализъм.

Изглежда, че консерваторите трябваше да обичат Макконъл за същото нещо – като техен човек и ефективен лобист. Но това не е вярно. Тези консерватори, които могат да бъдат наречени „Тръмписти“, също мразят „Стария гарван“.

Самият Доналд Тръмп не е разговарял с Макконъл повече от три години, откакто лидерът на Сената отказа да го подкрепи в опита му да оспори победата на Байдън и да се разграничи от нашествениците на Капитолия. Има студена война между двата „слона“, по време на която бившият президент изправи партията срещу „стария гарван“ и издигна своите фаворити, надявайки се да има лоялно ръководство в Сената по време на втория си президентски мандат.

Тъй като Тръмп оперира основно с омраза, Макконъл стана мразен от милиони поддръжници на Тръмп. За тях той не е лидер на консерваторите в законодателната власт, а представител на елитите, при които Америка е престанала да бъде велика, и олицетворение на „Вашингтонското блато“, което техният рошав идол обещава да „пресуши“.

Сега Макконъл напуска конфронтацията предсрочно и ще изсъхне сам. До края на мандата си през 2026 г. той смята да остане сенатор, но като обикновен сенатор – без партийни позиции и мантията на “сив кардинал”.

В къщата на Тръмп има празник, но радостта, както често се случва с Тръмп, рискува да бъде преждевременна. Макконъл ще напусне голямата политика в същия ден, в който Републиканската партия вероятно ще стане управляваща партия – получавайки мнозинство в Сената и Тръмп в Белия дом. Междувременно той има време да прехвърли властта през „Вашингтонското блато“ и да затрудни живота на враговете си за дълго време. Това е последната му възможност да покаже таланта си на административен лобист – и той несъмнено ще го покаже.

„Все още имам достатъчно гориво в резервоара, за да разочаровам напълно критиците си и възнамерявам да го направя с целия ентусиазъм, на който са свикнали“, предупреди самият Макконъл в същата реч пред Сената, в която обяви оставката си.

Тук „бензинът“ се споменава като част от самоиронията: поне два пъти през последната година „Старият гарван“ замръзва по средата на изречението пред журналисти, след което социалните мрежи се пълниха с шеги дори за свършил бензина – все пак Макконъл е ретро модел. Но като цяло си струва да се повярва на обещанието му: онези, които подцениха „стария гарван“ в миналото, го намразиха още повече по-късно.

В среда, в която тази омраза трябва да струи от всички страни, реакцията на речта на Макконъл в Сената може да изглежда парадоксална. Сенаторите аплодираха някой, който беше причинил много разочарование на поне половината от тях и току-що беше заплашил още повече (и демократи, и тръмписти). Лидерът на демократите Чък Шумър дори тържествено се ръкува със своя заклет враг.

Но тук няма парадокс. Трябва да се биете с опонента си в американската политика по въпроси като всеобщо здравно осигуряване или права на аборт, а след това да пиете шампанско с него на следващия банкет по повод разполагането на войски в някоя страна с петрол или премахването на нелоялен режим близо до Русия.

Макконъл, мръсно богат дори по стандартите на Сената и женен за млада азиатка, е част от същия глобалистки елит като Шумър, Байдън, Клинтън и други враждебни приятели. И техните общи врагове са онези, които се противопоставят на амбициите и методите на САЩ в международната политика, като Русия, или против личното им желание тяхната корпорация да остане управляваща, като Тръмп.

Елитаризмът е още една причина „богатият Мич” да бъде мразен в родината си, но само там. Въпреки че олицетворява всички неоимпериалистически политики, заради които светът не харесва Америка, през всичките тези години Макконъл остава регионален отрицателен персонаж, малко познат на никого извън Съединените щати.

Русия не е изключение: „Старият гарван“ не само подкрепя конфронтацията в Украйна „до горчивия край“, но и участва в нейната организация, но е блед и се губи на фона на по-разпознаваеми, макар и по-малко влиятелни русофобски сенатори (всъщност те мразят всичко и всички).

Причината за това е смъртната скука, която неотлъчно съпътства Макконъл. Ако не планирате с него да нахлуете в Сирия или да унищожите газопроводи, но погледнете един от най-влиятелните хора в Съединените щати отдалеч, той не е „Мрачният жътвар“, нито „Дарт Вейдър“ или дори „слон“, а все пак костенурка, която понякога изпълзява от тъмните коридори на Сената, защото винаги живееше там.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 42

Related Topics:featured trending война измама конспирация корупция кражба лъжа политика свят

Up Next

9 месеца по-късно: къде е Киро Тъпото на кирия?

Don't Miss

Тръмп триумфира: Върховният съд на САЩ отхвърли решението, с което бе обявен за неизбираем

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 8

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5