ПАРИ

Еврото се изравни с долара: Защо се стигна дотук и какво значи това

За първи път от 20 години насам във вторник еврото се изравни с долара. Към 12.20 ч. българско време общата европейската валута падна с близо 0.4% до 1.0000 долара. Когато икономиката на САЩ се срина по време на световната финансова криза от 2008 г., едно евро струваше около 1.6 пъти щатския долар. Сега комбинацията от излагането на Европа на първа линия на войната в Украйна и закъснението на Европейската централна банка с повишаване на лихвените проценти я доближиха до паритет, или съотношение 1:1 спрямо долара.

Това е първият път, в който единната валута пада до това ниво от 2002 г. – в първата години от физическото съществуване на еврото.

Защо еврото потъва?

Европа страда най-много от войната, която предизвика енергийна криза и може да доведе до потенциално дълга и дълбока рецесия, обяснява Bloomberg в свой анализ. Това поставя Европейската централна банка в трудна позиция – тя се опитва да ограничи инфлацията и да смекчи забавящата се икономика, тъй като се стреми да повиши разходите по заемите за първи път от 2011 г.
В същото време Федералният резерв на САЩ вече започна да повишава лихвените проценти и то много по-бързо, отколкото се предвижда в 19-членната еврозона. Това влияе на доходността на държавните облигации на САЩ, пращайки я над тази на дълга на Европа и тласкайки инвеститорите по-близо до долара и по-далеч от еврото. Нещо повече, зелените пари се възползват от статута си на убежище, което означава, че докато войната продължава и последиците стават по-тежки, еврото ще се обезценява.

Защо по-слабата валута е лоша?

От години политиците приветстват по-слабата валута като средство за стимулиране на икономическия растеж, тъй като тя прави износа на Блока по-конкурентоспособен. Но сега, когато инфлацията в еврозоната е рекордно висока, слабостта на еврото е нежелана, тъй като подхранва ценовия растеж и прави вноса по-скъп.

През юни потребителските цени в еврозоната скочиха с 8.6% спрямо година по-рано. Някои политици определиха по-слабото евро като риск за целта на централната банка да върне инфлацията до 2% в средносрочен план, въпреки че ЕЦБ не се насочва към обменния курс.

Все пак, когато се измерва спрямо други валути освен долара, еврото изглежда по-устойчиво.

Важно ли е съотношението 1:1?

Паритетът между еврото и долара е психологически праг за пазара. Първия път, когато общата валута падна до паритет с долара, беше през декември 1999 г. – година след създаването си (първоначално за данъчни цели и за електронни разплащания – бел. ред.). Точно както сега, тогава анализаторите посочваха увеличаването на спреда между доходността на германските и американските облигации и по-силния растеж в САЩ. Това беше удар по гордостта на европейците, които виждаха общата валута като важен политически проект и съперник на доминиращия долар.
Днес еврото се счита за една от ключовите световни валути за транзакции и резерви, въпреки че достигането на паритет все още е символично.

Търговците на валута очакват сътресения около ниво 1:1, като се има предвид, че милиарди евро в залози на опции са свързани с тази психологическа граница.

Къде е дъното?

Трудно е да се каже къде е дъното. Някои анализатори прогнозираха, че общата валута може да падне до 90 щатски цента, ако Русия ескалира кризата, като спре изцяло доставките на газ за Европа. От началото на юли търговците на опции правят повече залози за ниво около 0.95. Стратезите на Deutsche Bank са изчислили, че спад до 0.95 – 0.97 долара ще съответства на екстремните стойности, наблюдавани в обменните курсове от 1971 г. Тогава се слага краят на така наречената система Бретън Уудс, която след края на Втората световна война обвързва стойността на много валути с щатския долар.

Сега се очаква тези нива да бъдат достигнати, ако има рецесия.

Какво може да предизвика обрат?

Ключът е в намаляването на разликата при лихвените проценти спрямо другите глобални пазари на облигации. Но докато Фед вече вдигна основните лихви със 75 базисни пункта, а този месец вероятно предстои още едно повишение със 75 базисни пункта, ЕЦБ все още не се е задействала и поддържа отрицателни лихви. Политиците на Европейската централна банка все пак обявиха, че предстои вдигане – потенциално с 50 базисни пункта през септември – но все още има съмнения дали тази политика ще продължи и отвъд това действие.
Повишаването на лихвите е по-трудно за ЕЦБ, отколкото за други централни банки. Това е така, защото има риск разходите по заемите на по-задлъжнелите нации от еврозоната да излязат извън контрол, ако инвеститорите започнат да се съмняват в способността им да управляват планините от дългове. Дори намекът за по-скорошно затягане на политиката, отколкото някои очакваха през юни, доведе до скок на доходността на италианските 10-годишни облигации до над 4% – за първи път от 2014 г. Оттогава инвеститорите донякъде бяха успокоени от обещанията за нов инструмент за предотвратяване на неоправдани пикове в доходността на облигациите.

Но ако този план разочарова пазарите, те може да започнат да се съмняват в затягането на ЕЦБ.

Това екзистенциална криза ли е за еврото?

Това не е екзистенциална криза за еврото, въпреки че освен натиска върху стойността, общата валута е изправена пред предизвикателства в концепцията си. Още от създаването ѝ скептиците посочват трудностите при управлението на паричен съюз на различни икономики. Това стана най-очевидно по време на кризата с държавния дълг в еврозоната през 2012 г., когато инвеститорите започнаха да избягват активите на по-задлъжнели страни, като Гърция, Италия и Испания.

Възходът на евроскептичните политици в Италия и на други места също провокира безпокойство относно устойчивостта на Блока. Решаващ момент настъпи през юли 2012 г., когато тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси общата валута.

Все пак директната намеса в подкрепа на еврото на валутните пазари е рядкост, въпреки че централните банки предприеха действия през 2000 г.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 42

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3