АНАЛИЗИ

Европейският мит

Не Пеевски, а Меркел, Юнкер и Туск са най-големите партньори на ГЕРБ и те легитимират Бойко Борисов

Драмите около Истанбулската конвенция замъглиха най-значимата новина от началото на 2018 г. и старта на българското европредседателство. Новината е, че съвременната ни народопсихология се лиши от един мит. „ГЕРБ, Бойко Борисов, дясно-националистическото правителство, корупцията и действията им са несъвместими с европейските ценности. Ще настане пълна излагация, когато дойде председателството”, гласеше този мит. Случи се точно обратното. Без никаква ирония може да се каже, че България стартира сравнително успешно европейското председателство и Борисов е един типичен европейски лидер. Разминаването в очакванията идва от измамата в самия мит. Реалността е противоположна. Българската власт е напълно интегрирана в европейските „ценности”, корупцията и всичките ѝдействия не им противоречат. Нещо повече – постъпки на правителството, които смятаме за нехуманни, вредни, престъпни, оттам и подлежащи на санкция от ЕС, се оказаха инструмент в ръцете на самия ЕС.

Стартът на развенчаване на заблудите дойде от еврокомисар Корина Крецу, която в дните между Коледа и Нова година „случайно” се оказа на почивка в Банско и подкрепи изграждането на втори лифт. До този момент защитниците на екологията и правовия ред си въобразяваха, че ЕС единствен може да спаси Пирин. Вярата им не угасна, защото според тях Крецу изразила лично мнение. Няколко дни по-късно обаче Туск, Юнкер и Таяни изразиха груповото мнение на целия съюз, обливайки Борисов в обич и прегръдки, като по същото време софийските улици бяха пълни с хора, протестиращи в защита на Пирин. Вън на студа хиляди българи вдигаха плакати с призив „Европа, виж Борисов, спаси Пирин!”, те бяха убедени еврофили; вътре в Народния театър Европа и Борисов се отдаваха на взаимни ласки. Скоро надежда не бе посичана с толкова груба ирония. Протестиращите нарочно организираха шествие в деня, в който цяла Европа България ще гледа – като писмо на син до баща. Таткото обаче отвърна очи.

Крехкото пламъче вяра, че заедността в Народния театър е плод на задължителен протокол, посърна в следващите дни. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в серия изявления заяви, че корупцията у нас не е голям проблем. Казвал го беше и преди. Единствената критика към Борисов дойде от лидерката на фракцията на „Зелените” в Европейския парламент Ска Келер, чието възмущение, предвид крехките позиции на формацията, е равносилна на реакция от… Веселин Марешки. В минали години европейски посланици в България заедно или поединично пишеха писма в защита на свободата на словото, срещу корупцията, за съдебна реформа и т.н. Имаше и един Дьо Кабан, който навестяваше протестиращите. Нищо такова няма днес, макар България да е в същото блато. Откъм Европа цари пълно мълчание.

Миналата година България излови серия лица, издирвани от режима в Турция. Прати т.нар. гюленисти на сигурни мъки из анадолските затвори. Действията на премиера Борисов предизвикаха всеобщо негодувание в българското общество. В серия журналистически статии правителството бе обвинено, че не постъпва като европейска, а азиатска държава. Оказа се обаче, че Европа няма против всичко това. Не друг, а канцлерът Ангела Меркел посети преди дни България и натовари Борисов с посредническа мисия. Ще сдобрява Брюксел и Анкара. Всеизвестен факт е, че Бойко Борисов и Реджеп Ердоган са в добри отношения и поради това България пращаше като армаган гюленисти. Европа не само не се възпротиви, ами и след посещението на Меркел се оказа, че Борисов е повишен вследствие на цялата тази работа. Като при гранична застава навремето – след като е изловил сума ти диверсанти на кльона, на старшината е позволено да седне като бял човек в топлата стая край големите командири.

Ако някой в България си е мислил, че граничната ограда е корупционна яма, пада при всеки дъжд и през дупките ѝ се осъществява трафик на хора, няма нужда Борисов или Валери Симеонов да опровергават всичко това. Прави го Ангела Меркел. „Благодаря за пазенето на външната граница на ЕС, особено тази с Турция”, заяви тя у нас. Похвали и организацията на България по председателството. Кой е най-добрият адвокат на Борисов. Пеевски ли?

Има нещо по-дълбоко от принципа „Кучи син, но наш”, с който често се обяснява благосклонността на западните лидери към Борисов. Да, той им върши прекрасна работа, още по-вярно е, че точно в този момент Европа няма интерес от нестабилност в България. Но и тези обяснения почиват на предварително заложена опорна точка. Тя предпоставя ползата като главен мотив за действия. Ако отчетем обаче, че самият Юнкер е разследван за подслушване в Люксембург, че идейно и организацинно ГЕРБ е продукт на Европейската народна партия, а Сергей Станишев е лидер на европейските социалисти, ще установим, че европейските и родните политици са абсолютно тъждествени. Няма разлика между тях, еднакви са в своите добродетели и недостатъци. Какъвто Борисов, такъв и Юнкер. Близнаци, макар разнояйчни. За разлика от шлосера, заварчика, производителя или търговеца, българските политици отдавна извървяха „пътя до Европа” и са част от сродното си европейско семейство – това е новината, която в последните години пропуснахме. А семействата се пазят. В тази връзка няма как европейските лидери да „шамарят” родните, това би било брат на брата ръка да вдигне… Разрив би настанал само ако единият брат кардинално кривне от пътя. Утопия е, че някакви дребни български корупции ще свалят европейското доверие от ГЕРБ.

Митът за Европа като светъл пример и спасител е устойчив, той е братовчед на легендата за дядо Иван. В последните седмици мутира, търсейки спасителна нишка. И почти я е намерил. Новото верую гласи, че не европейските ценности са бутафорни, а просто настоящите европейски лидери са се случили някак ялови. И като бъдат сменени, ще настане тържество на справедливостта и морала – българските политици ще трябва стриктно да следят „правилата на ЕС”, а ако ги нарушат, голямата добра Европа ще ги вкара в правия път. Новото верую е реминисценция на големия европейски мит и по-добре да умре с родилните мъки. Всичко това са пагубни за България схващания, защото жертва е част от интелектуалният авангард на страната. Авангардът ни обича Европа. Това е добре, зле е, че схваща Европа като цел и спасител. 11 години сме в нея, има ли спасение? Вместо да се подслонява в удобни самозаблуди, авангардът отдавна трябваше да прозре, че човешките ценности не са делят на европейски, азиатски, африкански, че Брюксел, Вашингтон, Москва са просто столици, а не спасители. И следваше да ни води според понятията „добро – зло”, „полезно – вредно”, „хубаво – грозно”, а не съобразно слепи повели на директиви, кухи фрази на еврокомисари и т.н. Тази подмяна на ценностите днес е причина да сме объркани, дирещи брод хора. Тя ни пропречи да забележим, че в доста отношения Европейският съюз прилича на Съветския и вместо хубавите неща от него, привнесохме и недостатъците.

Много глупав мит.

Post Views: 31

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1