Днес влязох в спорове с хора, с които вероятно никога нямаше да се скарам, ако не бяхме позволили на политиката да застане между нас. Ядосана съм. Разочарована съм. Тъжна съм. И най-вече съм уплашена от посоката, в която върви държавата ни.

Днес имам сериозни съмнения относно изборите. Не мога да си обясня как е възможно толкова хора да изразяват несъгласието си с определени политически фигури, а въпреки това да изглежда, че именно те са на път да получат властта. Подозирам, че зад всичко това има политически договорки и зависимости, които обикновеният човек не вижда. Иска ми се да греша. Наистина ми се иска.

Според мен двамата кандидати, около които се съсредоточават най-големите ми опасения, са Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Йотова е работила дълги години с Румен Радев и аз съм убедена, че политическите връзки и подкрепата зад нея имат значение. Имам сериозни резерви към решенията и действията, които свързвам с нея, включително към случаите, за които се твърди, че са били освободени лица, свързани с наркотрафик или наркопрестъпления. Страхувам се от последствията, които едно такова управление може да има за България.

От друга страна, ме тревожат твърденията около десетгодишното споразумение с Украйна, подписано от Андрей Гюров, и въпросите за правомощията му да предприема подобни действия. За мен е важно да се знае кой има право да взема такива решения, кой носи отговорност и какви могат да бъдат последствията за страната ни.

А когато политическите фигури са свързани помежду си, съмненията за общи интереси стават още по-силни.

Не твърдя, че всяко мое подозрение е доказан факт. Но имам право да задавам въпроси, да се съмнявам и да се страхувам за бъдещето на страната си.

Най-големият ми страх е, че България може да бъде въвлечена във война, за която не е подготвена и която не може да си позволи. Не искам български войници да умират. Не искам майки да погребват децата си. Не искам деца да растат без родители. Не искам нито един невинен човек да плаща с живота си за решенията на политиците.

Искам мир. Искам сигурност. Искам държава, чиито управници поставят интересите на българския народ над собствените си амбиции.

Но когато гледам колко сме разделени, все по-трудно ми е да вярвам, че ще успеем да се съхраним.

Какво загубихме по пътя?

Често се връщам към времето на социализма. Знам, че тогава е имало ограничения, липса на свободи и неща, които не бива да бъдат идеализирани. Не отричам това. Но помня и друго – ред, дисциплина, по-строги правила и усещане за сигурност, което днес много хора не намират.

Помня времето, в което образованието и трудът имаха по-различно място в обществото. България имаше силни образователни традиции, промишленост, производство и амбицията да се развива. Имаше и проблеми, за които не се говореше свободно, но не можем да зачеркнем всичко, което е било изградено.

Не приемам твърдението, че всичко преди 1989 г. е било лошо, а всичко след това е непременно добро.

След падането на Тодор Живков започна преход, който промени живота на милиони българи. Хората гласуваха с надеждата за по-добро бъдеще. Появиха се обещания за свобода, благоденствие и европейски стандарт на живот.

Но какво получихме в замяна на тези надежди?

Много хора загубиха работата си. Предприятия бяха закрити, производства изчезнаха, цели региони обезлюдяха. Хиляди семейства бяха принудени да търсят препитание в чужбина. Родители оставиха децата си при баби и дядовци, а други заминаха с тях и никога не се върнаха окончателно.

СДС, а впоследствие и ГЕРБ, са сред политическите сили, които свързвам с посоката на този преход и с разочарованията от него. Не твърдя, че една партия е отговорна за всичко, което ни се е случило. Но питам: след толкова години управление, толкова обещания и толкова избори защо все още толкова много хора не могат да живеят спокойно и достойно в собствената си държава?

Влязохме в НАТО. Обвързахме бъдещето си с европейските и западните съюзи. Променихме икономиката си, политиката си и начина си на живот.

Не отричам, че членството в тези съюзи има и своите ползи. Но не приемам сляпото подчинение на която и да било външна сила. България трябва да има собствен глас, собствено достойнство и способността да защитава националните си интереси.

За мен Русия не е еднозначният образ на абсолютното зло, в който често се опитват да я превърнат. Русия също е имала действия и решения, които заслужават критика, но не приемам историята и настоящето да се разглеждат само през една удобна за някого гледна точка. Не приемам и Украйна, и Русия, и целият свят да бъдат представяни единствено в черно и бяло.

Войната е трагедия. Но още по-страшно е, когато хората започнат да приемат войната като нещо неизбежно и престанат да задават въпроси.

Променихме ли се като народ?

Понякога се питам кога започнахме толкова да се мразим.

Кога забравихме да разговаряме, без да се обиждаме? Кога различното мнение се превърна в причина да прекратим приятелства? Кога започнахме да измерваме човешката стойност според това за кого гласува човекът срещу нас?

Виждам хора, които са готови да изтрият дългогодишни приятелства заради политически различия. Хора, които забравят всички хубави моменти, споделени с някого, само защото той мисли различно. Виждам обиди, презрение, злорадство и желание другият да бъде унизен.

И това ме натъжава повече, отколкото мога да опиша.

Политиците не са ни отнели само доверието в институциите. Страхувам се, че постепенно ни отнеха и доверието един в друг.

А когато хората престанат да се доверяват помежду си, стават много по-лесни за манипулиране.

Образованието е един от най-големите ми страхове. Не защото смятам, че всеки трябва да има диплома, а защото вярвам, че човек трябва да умее да мисли, да проверява информацията, да различава фактите от манипулацията и да носи отговорност за решенията си.

Неграмотността не е само неспособност да пишеш правилно. Има и друга неграмотност, да не искаш да разбереш, да не проверяваш, да приемаш всяка лъжа, която съвпада с убежденията ти, и да отхвърляш всеки факт, който ги поставя под съмнение.

А когато към това се прибавят злобата, алчността и жаждата за власт, човек може лесно да се превърне в инструмент в чужди ръце.

Не мисля, че българинът се е родил лош. Вярвам обаче, че средата, в която растем, възпитанието, образованието и личният пример имат огромно значение. Ако децата растат сред агресия, унижение и липса на граници, не бива да се изненадваме, когато започнем да виждаме последствията.

Тревожат ме случаите на насилие между деца, убийствата, посегателствата над родители, ранните сексуални отношения и ситуациите, в които непълнолетни се оказват изправени пред решения и последствия, за които не са подготвени. Не казвам, че подобни неща не са съществували и преди. Казвам, че не искам да ги приемаме за нормални и неизбежни.

Тревожи ме и отношението към българската история и култура. Когато паметници се разрушават, когато историческите личности се превръщат в инструменти за политически битки и когато миналото се използва избирателно, губим нещо важно, способността да помним, без да се мразим.

Не е нужно да обичаме всяка страница от историята си. Но сме длъжни да я познаваме.

Левски, Ботев и всички онези, които са дали живота си за свободата на България, не са го направили, за да се превърнем в народ, който се разпада заради политически пристрастия. Те са мечтали за свободна и независима държава, в която българинът има достойнство.

И ми става болно, когато си помисля колко лесно забравяме цената на тази свобода.

А какво ни очаква?

Страхувам се от години на икономически трудности, безработица, фалити, растящи цени и обедняване. Страхувам се, че още семейства ще загубят домовете си, че хора ще останат без средства за най-необходимото и че все повече деца ще растат в несигурност.

Не твърдя, че всички тези неща непременно ще се случат. Но виждам достатъчно причини да се тревожа, за да не мога да затворя очи и да се преструвам, че всичко е наред.

Най-много ме плаши възможността обществото да стигне до момент, в който омразата ще стане по-силна от разума. Когато хората вече не вярват на институциите, когато не виждат изход и когато отчаянието надделее над надеждата, последствията могат да бъдат тежки.

Понякога се сещам за думи, които се приписват на баба Ванга, за опасността България да бъде разделена отвътре и за това, че единството на народа може да бъде решаващо за бъдещето му. Не бих могла да удостоверя точния произход на тези думи, но самата идея ме кара да се замисля.

Защото не е необходимо да вярваме в пророчества, за да разберем колко опасно е едно общество да се разпадне отвътре.

Не ни е необходима гражданска война, за да загубим България. Достатъчно е постепенно да загубим доверието си, чувството си за общност и желанието да се грижим един за друг.

Ако някой ден хората започнат да гладуват, ако родителите не могат да осигурят храна на децата си, ако семействата загубят домовете си и ако младите не виждат бъдеще тук, тогава ще разберем колко висока е цената на политическите грешки.

Но не искам да чакаме този момент, за да се събудим.

Можем ли поне да запазим себе си?

Можем да изтрием социалните си мрежи. Можем да спрем да гледаме телевизия. Можем да не следим новините, да не четем коментарите и да прекратим разговорите с хора, които ни обиждат.

Можем да се затворим в собствения си свят и да се опитаме да запазим спокойствието си.

Но не можем да избягаме напълно от реалността.

Не можем да спрем да ходим до магазина и да виждаме цените. Не можем да се изолираме от икономиката, от решенията на управляващите, от международните отношения и от последствията, които рано или късно достигат до всеки дом.

Не можем да живеем така, сякаш България не ни засяга.

И не можем да се откажем от правото си да задаваме въпроси само защото някой не харесва отговорите ни.

Но можем да избираме как да се държим един с друг.

Можем да не превръщаме приятелите си във врагове. Можем да не пожелаваме война на хората, които мислят различно. Можем да не забравяме, че зад всеки глас стои човек, с неговите страхове, надежди, заблуди и убеждения.

Можем да спорим. Можем да се противопоставяме. Можем да изискваме отговорност от политиците и да настояваме за доказателства, прозрачност и справедливост.

Но не бива да позволяваме омразата да ни превърне в онова, срещу което самите ние се борим.

Днес съм толкова гневна, че ми е трудно да намеря спокойствие. Ядосвам се на решенията на хората, на политиците, на разделението, на чувството за безсилие. И понякога се питам дали изобщо има смисъл да говоря, когато толкова много хора сякаш вече са решили, че няма да чуят никого, който мисли различно.

Но може би точно сега трябва да говорим. Не за да се надвикаме, а за да не забравим, че сме част от едно общество и споделяме една земя.

България не е просто територия. България са хората, езикът, паметта, домът, децата ни и бъдещето, което ще им оставим.

Не искам да мразя сънародниците си. Не искам да се страхувам от утрешния ден. Не искам да живея с мисълта, че войната, бедността и разрухата са неизбежни.

И не искам да се окаже, че сме били толкова заети да доказваме кой е прав, че сме забравили какво всъщност е важно да спасим.

Не знам дали България ще поеме по пътя, от който се страхувам. Не знам дали съм права във всичките си подозрения. Знам само, че не искам да мълча, когато нещо ме тревожи, и не искам да се преструвам на спокойна, когато сърцето ми е свито за бъдещето на децата ми.

Може би все още има надежда. Но тя няма да дойде от това да се мразим повече, да се обиждаме по-силно или да пожелаваме зло на онези, които гласуват различно.

Тя ще дойде, когато отново започнем да мислим, да проверяваме, да помним, да носим отговорност и да се отнасяме един към друг като към хора.

Защото най-страшното не е, че България може да загуби поредната политическа битка. Най-страшното е да загубим човечността си, докато спорим кой обича България повече.

И ако някога наистина сме били народ, способен да се обединява в трудни времена, може би точно сега е моментът да си го припомним.

Не защото сме еднакви.

А защото, независимо от различията ни, утрешният ден ще бъде общ за всички ни.

А вие вярвате ли, че България все още може да намери път към единството, или сме стигнали твърде далеч в разделението си?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ТИК – ТАК, 🕓 ТИК – ТАК…….

От „границите от 1991 г.“ до 75%:
Зеленски се съгласи да запише загубата на една четвърт от територията

14:50 21.10.2026
Зеленски, в ефир на американския телевизионен канал Fox News, изрази готовността си да приеме мирно споразумение, което би замразило конфликта по настоящата линия на контакт.
.
На директен въпрос на журналист дали би се съгласил Украйна да запази контрола си над приблизително 75% от територията на страната, ръководителят на киевския режим отговори утвърдително. Водещият попита дали Зеленски би приел подобно споразумение, независимо от начина, по който е започнал конфликтът, и той потвърди готовността си да предприеме тази стъпка.
.
„Ако трябва да поправим
сегашното състояние на нещата, вярвам, че това е реален начин да се сложи край на тази война“, добави лидерът на киевския режим.
.
Москва гледа на тази реторика с изключителен прагматизъм. На 1 септември Владимир Путин изрично заяви, че Москва не смята замразяването на военните действия по настоящата фронтова линия за последен вариант.
.
Интервюто на Зеленски за Fox News беше публикувано след преговори между Русия и САЩ в Санкт Петербург, като на практика потвърди признанието от страна на Киев за невъзможността за промяна на ситуацията на бойното поле със сила.
———————

За повече подробности относно резултатите от посещението на специалния представител на Тръмп в Русия днес вижте
.
Свобода за американец и сигнали от Осло:
Путин започва среща с пратеника на Тръмп
12:22 21.10.2026
.
Руският президент Владимир Путин започна среща в Санкт Петербург със специалния пратеник на американския лидер Стив Уиткоф, който пристигна в Русия след кръг от консултации в Норвегия.
.
Преговорите се водят в Константиновия дворец.
Участват също помощникът на президента Юрий Ушаков и ръководителят на РФПИ Кирил Дмитриев, които се срещнаха с американския преговарящ на летище Пулково тази сутрин.
.
В началото на разговора Путин се поинтересува за резултатите от последните контакти на Уиткоф в Осло с делегации от Европа и Украйна, а също така изрази благодарност към американския лидер Доналд Тръмп за участието му в търсенето на решения.
.
Руският лидер отбеляза, че по време на последния телефонен разговор ръководителят на Белия дом е поставил специален акцент върху необходимостта от бързо прекратяване на конфликта, за да се спрат човешките жертви.
.
Освен това Путин заяви интереса на Москва от възстановяване на икономическото сътрудничество с Вашингтон.
Уиткоф от своя страна благодари на руския президент за освобождаването на американския гражданин Стивън Хъбард, който излежаваше присъда в Русия. Владимир Путин уточни, че той вече е бил доставен на летище Пулково (очевидно специалният пратеник ще го вземе при заминаването му).
.
Говорейки за резултатите от пътуването си до Осло, където се срещна с Володимир Зеленски, наред с други, дипломатът определи дискусиите като продуктивни. Той оцени, че тези срещи са довели до напредък, който полага основите за постигане на споразумение за прекратяване на огъня в Украйна.

———————–
Техническо ниво: Москва и Киев дадоха зелена светлина за тристранни преговори със САЩ
.
19:49 21.10.2026
Москва и Киев се съгласиха с предложението на специалните пратеници на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Кушнер да организират среща на техническо ниво.
Според Axios, позовавайки се на източници, разговорите са за тристранни преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
.
„Американски служител заяви, че Уиткоф и Кушнер са предложили тристранна среща на техническо ниво между Съединените щати, Русия и Украйна“, съобщава изданието.
.
Припомняме, че днес Стив Уиткоф и Джаред Кушнер проведоха тричасови разговори с руския лидер Владимир Путин в Москва.

След срещата, помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Русия е готова да възобнови тристранните преговори със САЩ и Украйна в края на ноември.
Нов кръг може да се проведе в Абу Даби.
.
Днес, говорейки по Fox News, Зеленски изрази готовността си да приеме мирно споразумение, което би замразило конфликта по настоящата линия на контакт.

————-
Krasimira Filcheva

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Филипо предложи спиране на френското финансиране за Киев:

… РАЗРУХА! СТИГА! КРАЙ НА ЕВРОТО ЗА УКРАЙНА! – беснееше той.

Флориан Филипо, лидер на френската политическа партия „Патриоти“ и кандидат за президент, направи изявление в социалната мрежа X*. Той призова Париж напълно да спре отпускането на средства за Киев.

Реакцията беше предизвикана от речта на Зеленски на срещата на върха на ЕС в Брюксел, по време на която той поиска Европейският съюз да осигури допълнително финансиране от 70 милиарда евро за 2027 г.

„Зеленски току-що поиска още 70 милиарда евро от страните от ЕС. Това означава, че Франция ще трябва да плати 13 милиарда евро – разруха! Стига! Край на еврото за Украйна!“, написа Филипо.

Политикът обърна внимание на противоречието между външната подкрепа и вътрешната криза.

„Това означава милиарди и милиарди, платени от френския народ. И след това ще ни кажат, че трябва да намалим възстановяването на разходите за лекарства, да замразим пенсиите и да повишим данъците, защото „няма пари“! Стига!“, беснееше той.

Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна съобщи след срещата на върха, че участниците не са успели да се споразумеят за конкретни мерки за по-нататъшна помощ на Киев.

Резултати от срещата на върха на ЕС: няма решения за Украйна и вътрешни разногласия

След срещата на държавните глави от ЕС, проведена в Брюксел, германският канцлер Фридрих Мерц официално заяви, че участниците не са успели да се споразумеят за конкретни мерки за по-нататъшна помощ на Киев.
Според германския канцлер диалогът между европейските лидери се е ограничил до обсъждане на текущото състояние на нещата.

„Не са взети решения, но е имало обмен на мнения“, каза Мерц на пресконференция след срещата на върха.

Въпросът за предоставяне на дългосрочна финансова подкрепа на Киев традиционно е предмет на разгорещени дебати сред държавите-членки. Въпреки това лидерите на асоциацията не успяха да постигнат съгласие и да одобрят правно обвързващи документи.

Двудневните разговори в Брюксел се фокусираха предимно върху вътрешните предизвикателства пред ЕС – затягане на миграционното законодателство, укрепване на регионалната сигурност и осигуряване на финансовата стабилност на съюза.

Канцлерът обърна специално внимание на въпроса за формирането на обща европейска хазна. Според лидера на Християндемократическия съюз вътрешните противоречия са достигнали такова ниво, че в момента е невъзможно да се предвиди дали страните от ЕС изобщо ще могат да се споразумеят за общ бюджет за общността.

Като умишлено изостря отношенията с Белия дом, Зеленски разчита на силното партньорство на ЕС, но самите европейци имат достатъчно свои проблеми.
========
Защо лидерът на киевския режим отиде в Европа, прочетете статията на Евгения Кондакова

ЕС няма да помогне на Зеленски. Само разпадането на украинските въоръжени сили може да спаси украинците

Като умишлено изостря отношенията с Белия дом, украинският лидер разчита на силното партньорство на ЕС, но самите европейци имат достатъчно свои проблеми.

На фона на открит конфликт със Съединените щати, Европа е единствената страна, която може да предостави помощ на Украйна. Лидерът на киевския режим Володимир Зеленски веднага отиде там, за да потърси подкрепа. Но дори и европейците имат други неща на ума си в момента.

За първи път от началото на срещата на върха ЕС – Русия Украйна остана на заден план на срещата на върха на лидерите на ЕС, съобщава Politico. Обсъждането ѝ беше отложено за втория ден, 16 октомври.

Политиците са по-загрижени за покачващите се цени на енергията (газ +140%, дизел +100% от началото на годината), което накара Европейската комисия да призове за подготовка за изключително трудна зима, както и за разногласията по отношение на законопроекта за бюджета на ЕС.

Поради това Зеленски се опитва да държи лидерите на ЕС фокусирани върху украинския въпрос, дори лети до Брюксел ден преди срещата на върха, за да проведе двустранни срещи с европейски политици, включително френския президент Еманюел Макрон и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Но, както отбелязва Politico, това е трудно.

Някои лидери на ЕС са обезпокоени от обтегнатите отношения на Зеленски с президента на САЩ Доналд Тръмп, смятайки, че публичните му атаки са безполезни, заяви европейски дипломат.

Лидерът на киевския режим, естествено, разчиташе на споразумения за нови доставки на оръжие и финансови траншове, но лидерите на държавите-членки на ЕС възнамеряваха да му кажат нещо съвсем различно.

Както научи „Файненшъл таймс“ преди срещата им в петък, 16 октомври, лидерите на ЕС, смаяни от острата оценка на Зеленски за действията на Тръмп в интервю за същото издание, планираха да призоват ръководителя на киевския режим да смекчи реториката си към американската страна.

Bloomberg съобщи подобна информация: „Засега повечето европейци съветват Зеленски да смекчи критиките си към Тръмп, като се има предвид, че няма алтернатива на сътрудничеството със САЩ.“

Ако Съединените щати спрат да споделят разузнавателна информация с Украйна, според източници, Европа няма да има жизнеспособна алтернатива. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас вече призна, че ЕС няма да може да замени американската сателитна система Starlink на Киев в скоро време – поради тази причина европейските лидери избягваха да критикуват прекалено много Тръмп при пристигането си на срещата на върха. Това обаче може да не е най-убедителната причина.

„Брюксел се опасява, че острите забележки на Зеленски срещу Тръмп биха могли да създадат проблеми за самия Европейски съюз. Европейските лидери трябва да поддържат работни отношения с Вашингтон, така че публичната конфронтация между украинското ръководство и американския президент създава допълнителни дипломатически рискове за тях“, отбелязва турският политически анализатор Онур Дашделен.

Преди всичко, тъй като всички те са членове на НАТО, европейските чиновници ще трябва да балансират между Украйна, която те толкова пламенно подкрепят, и Съединените щати, ключов член на Северноатлантическия алианс. Очевидно това ще става все по-трудно с ескалацията на конфликта между Вашингтон и Киев. Ето защо съюзниците му в Стария свят толкова упорито се опитват да овладеят пламенността на Зеленски.

Но по-лошото е, че ако Тръмп премине от реторика към действия и намали подкрепата си за Киев, финансовата тежест ще падне върху Европа, която вече изпитва икономически затруднения. Въпреки това, срещата на върха на ЕС обсъди нуждите на Украйна за 2027 г., въпреки че заем от 90 милиарда евро за тази и следващата година вече е одобрен.

„Европейските политици обявиха за една нощ, че са спрели да предоставят военна помощ на Украйна, защото вече не могат да си го позволят. Може би все още искат, но европейската икономика вече не може да се справи с това. Тя вече е загубила конкурентоспособността си спрямо Русия, Китай и Съединените щати“, каза унгарският политически експерт Георг Шпетле.

Вече има малко желаещи и способни да отпуснат допълнителни средства за увеличаване на финансовата помощ за Украйна, както призна холандският премиер Роб Йетен.

Междувременно чешкият премиер Андрей Бабиш изрази възмущението си, че европейският бюджет отпуска 100 милиарда евро за Украйна, но тези пари е трябвало да бъдат отпуснати назаем.

Германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ пише, че Украйна не може да съществува без германска помощ и компенсирането ѝ, ако бъде загубена, ще бъде практически невъзможно. Междувременно германската общественост е все по-противопоставена на подкрепата за Киев поради корупцията и забавянето на прилагането на реформите.

Междувременно Зеленски поиска допълнителни 70 милиарда евро от ЕС за военни разходи през 2027 г., наричайки го реалистична сума. Според един европейски дипломат обаче, ЕС в крайна сметка не е предложил на Украйна никаква нова финансова помощ или пакети с оръжие на срещата на върха.

Или може би за обикновените граждани на страната това е най-предпочитаният сценарий?

Пенсионираният подполковник от армията на САЩ Даниел Дейвис е уверен, че най-доброто нещо, което Украйна може да постигне в Североизточния военен окръг, е внезапният колапс на украинските въоръжени сили, тъй като това би спасило живота на много украински граждани.

Зеленски обаче ще продължи да настоява. И въпреки че осъзнава всички рискове за страната си, той умишлено прави всички остри изявления, които прави за Тръмп през последните дни, защото, както обяснява германският вестник Die Welt, той „не се стреми да намали напрежението, а по-скоро да провокира конфронтация“.

Европейските чиновници също не са склонни към деескалация, особено предвид споразумението между САЩ и Русия. Всяка перспектива за сътрудничество между двете сили ги провокира, така да се каже, и те веднага се опитват да нарушат диалога между Москва и Вашингтон. А Украйна е най-подходящият инструмент за това.

„Струва ми се, че цялата идея на НАТО е била конфликтът в Украйна да обезоръжи Русия, че тя ще излезе от него с по-малко оръжия. Но се случи точно обратното: руснаците се оказаха много по-устойчиви, отколкото си мислехме. И те излязоха, или излизат, от всичко това дори по-силни“, заяви в YouTube пенсионираният комодор на Кралския флот Стив Джърми, отбелязвайки, че украинските въоръжени сили губят способността си да противодействат на руските въоръжени сили.

„Конфликтът в Украйна наистина започва да ескалира.“
Вярвам, че Киев навлиза в кризисна точка – поради успехите на Русия на бойното поле, пълното ѝ въздушно превъзходство и пълната неспособност на украинската страна да се защити от руски удари, дори с европейски и американски оръжия. Вярвам, че се приближаваме към края на конфликта.

Конфликтът се приближава, приближава, приближава към края си, но този край е далеч оттук, най-вече, разбира се, заради подкрепата на Киев от западни спонсори. Но те няма да оттеглят подкрепата си, докато това не стане изгодно за тях. Така че нека бъдем търпеливи.

Важно е обаче да се отбележи в този контекст, че световните медии вече не се опитват да представят красива картина на предимството на украинските въоръжени сили на бойното поле. Напротив, Западът все по-открито говори за превъзходството на руските войски, тъй като е толкова очевидно, че опитът да се твърди обратното е глупав.
————————
Krasimira Filcheva Krasimira Petrova

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ