ИСТОРИЯ

Държавен преврат и долно предателство на 04.02.1997

Николай Добрев, който предаде България, по късно беше ликвидиран.

Материалът по-долу е писан от мене през миналата година, но всичко в него е актуално и към днешна дата. Интересното днес е, че никъде, освен една статия в БТА, няма и думичка за събитията от преди 29 години. Жълтопаветието странно мълчи, което ме кара да мисля, че продажниците се прегрупират и се опитват да се нагодят към новата геополитическа ситуация.

4 февруари е…
На този ден преди 29 години България била направила своя цивилизационен избор, както обичат да се изразяват краварофилите и казионните мисирски медии. Истината обаче е съвсем друга…

На този ден преди 29 години Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски и водената от тях кохорта безродници продадоха България на англосаксонските пирати/разбойници.

Прегледах тази сутрин десетина жълтопаветни сайта, но странно защо няма никакви дитирамби по темата. Или мисирките още не са се събудили, или от краварската амбасада все още не са им спуснали опорките, по които да си напишат материала, макар че те тези опорки са ни ясни отдавна… Или може би са в ступор след смяната на господаря на Белия дом, който най-безцеремонно посегна на правото на либерастията да се идентифицира с над стотина пола по избор, па и взе, та им спря грантовете…
Преди малко отварям един жълтопаветен парцал, наречен за благозвучие новинарски сайт и търся там някакъв материал, макар и от минала година, за да проследя хронологията на случващото се на 04.02.1997 г. Намирам такъв от 04.02.2020 г. Заглавието на материала е “4 февруари – денят, който промени България”… В претендиращия за новинарски сайт на мадам В. пък има материалче от снощи, озаглавено “Драматичният 4 февруари 1997-а, когато Първанов и Добрев спасиха държавата от гражданска война”… Тук просто нямаше как да не пусна една сълза и да не призная на мадам В. умението да се идентифицира с ветропоказател, според вятъра на промяната…

И сега какво се промени на 04.02.1997 г.?…
Този ден така промени числата в банковите сметки на такива като Стоянов, Костов и Софиянски, че и те не знаеха с колко сребърника разполагат. Говори се още, че и Николай Добрев, и Георги Първанов са осребрили съгласието си да се откажат от мандата. Колко е вярно не се наемам да гадая, ама като гледам наследниците на тия двамата “социалисти” в какви крупни капиталисти се превърнаха в последствие, то явно бащите им са се пооблажили покрай предателството…
Какви бяха промените за народа?… Ами никакви, защото народа никой не го попита дали е съгласен да се превръща в роб на задокеанските господари на нашенските продажници.
Черешката на тортата от материала в “Дебати”: “Подкрепен категорично от българския народ, в 11:50 сутринта на 4 февруари, Петър Стоянов не прие папката с правителството на Добрев и Първанов. В 15 часа президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност и след повторен категоричен отказ на Стоянов да им връчи мандат, БСП се съгласиха на предсрочни избори. В 18 часа президентът Петър Стоянов излезе пред ликуващите лумпени, които вече бяха разбрали за свалянето на “комунистите от власт” и обяви край на “кризата” и път към нови парламентарни избори. Това беше изключителна победа за новоизбрания президент и беше отбелязана подобаващо от цялата световна преса.”
Пешо Конят бил подкрепен “категорично от българския народ”!?… Те това просто изкърти мрака. Авторите на материалчето явно не са наясно, че платените шизофренични агитки, скачащи по площадите в столицата и областните градове, не са и няма как да бъдат народа български.

Тук е особено интересно да се отбележи, че встъпилия в длъжност, само две седмици по-рано, пловдивски бракоразводен адвокат и доказан агент на ДС, нарушава Конституцията като два пъти отказва да приеме изпълнения от най-голямата парламентарно представена партия мандат за съставяне на правителство. Лично аз нямам спомен да съм чела някъде в Конституцията, че президентът има право да постъпва по този начин, но явно за краварофилите това е позволено…

Излизането на Пешо сред погромаджиите и подскачащите малоумници, даже не ми се коментира. Ваньо Костов и той сияеше там в ослепителна усмивка, контрастираща на фона на по-тъмничката му кожа. Помня, че и Надето, дето уж беше хубаво, па сега е като един дажампир и караконджул, и тя се хилеше там като ряпа. Пълен цирк…
А това е най-същественото от материала – за какво всъщност се случи всичко: “На 11 февруари, президентът Петър Стоянов отправи официално писмо до Мишел Камдесю, управляващ директор на Международния валутен фонд и му предложи незабавни преговори за въвеждане на валутен борд.
На 13 февруари, президентът Стоянов назначи служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски. Първата задача на служебното правителство на Петър Стоянов беше да подаде молба за НАТО.
Благодарение на решителните политически и икономически действия, предприети от служебното правителство на Петър Стоянов, а после и от правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов, авторитетът на България нарасна и започна пътя на страната ни към Европейския съюз и НАТО.”
Ами това е – НАТО, ЕС…
Последва разполагането на чужди войски на територията на България в американски военни бази, съсипването на селското ни стопанство и индустрията, прогонването на около 3 000 000 български граждани от родината им, опростачването на поколенията ни чрез тъпи американски програми в образованието, цивилизовано изтребване на населението чрез тотално съсипано и корумпирано здравеопазване. Изобщо евроатлантически ценности на килограм…
Та честит празник на психодесните от жълтопаветния умнокрасивитет, които до преди две седмици добре се прехранваха от грантовете, получавани благодарение на Пешо, Ваньо и Стефчо. Сега малко ги е помел оранжевия вятър, ама те са повратливи и като нищо пак ще се уредят до копанята за безплатна манджа.
Ония, които скачаха като малоумни през януари 1997 г. и крещяха “Кой не скача е червен”, дано са успели да спестят по някой от двадесетте долара, които им даваха, за да се правят на маймуни и да имитират масовост на т. нар. протести. Щото ако не са спастрили некой бел долар за черни дни, то днес сигурно ровят по кофите за боклук, събират фасове по улиците и се проклинат за простотията си.

На нас, които не сме сред тези групи, ни остава единствената надежда злото да бъде победено и да се сложи край на краварската хегемония по света. Казвам надежда, защото и на новия обитател на Белия дом хич не му вярвам на празните приказки и гръмки изхвърляния. За две седмици наприказва толкова много глупости, че и се отрече дори от собствените си приказки, та май и него не го слуша много главата…

На снимките:
1. тримата ръководители на държавния преврат през януари-февруари 1997 г., организиран и платен от краварската амбасада в София и осъществен от лумпени и евтини продажни твари;
2. двамата “социалисти”, припечелили по някой сребърник покрай връщането на мандата;
3. и 4. скрийншотове от двете мисирски медии, които съм цитирала…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 78

Up Next

САЩ и Лондон препродават руски газ на Европа: Голямата измама

Don't Miss

Голям рев днес за фашистките престъпници осъдени от Народния съд.

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14