КОМЕНТАР

Дреме ми на х*я – огромният тумор на България

Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя.
Тя ми разказа една случка, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е нормално. И точно в това ще е проблемът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в голяма търговска верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – казал продавачът на щанда.
– Нямате питки и затова няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила любезно сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал накрая гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я”. Ако този израз се отнасяше просто до една конкретна случка с един плевенски продавач на хотдог – нямаше дори да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я” е израз, който се разраства като епидемия сред българите. Всеки ден, навсякъде е “Дреме ми на х*я”.
В една от любимите ми книги – „Пътеводител на галактическия стопаджия“, главният герой търси отговор на въпроса „какъв е смисълът на живота“. Според Дъглас Адамс, авторът на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „Отговорът в България на въпроса „какъв е смисълът на живота“ е „Дреме ми на х*я“.
През 2002 г. в книгата “За стърчането” споделих, че един израз по жесток начин боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш как е”. “Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се страхува, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва мечтите си и да променя света около себе си”. Това споделих тогава. 2002 г.! Оттогава до днес това злокачествено “Знаеш как е” се е развивало и е растяло… и вече е “Дреме ми на х*я”. “Дреме ми на х*я” – огромният тумор, който разяжда общността. И заради който няма общност.
Всъщност, в повечето случаи “Дреме ми на х*я” не се изрича на глас, но ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и след като изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на магистралата заради ремонтите, наредили сте се, както изискват правилата, а той, тарикатът, профучава през аварийната лента. Може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
И никой нищо няма да му направи, защото този, който трябва да му направи нещо, също си е казал “Дреме ми на х*я”.
„Дреме ми на х*я“ не се среща само сред тарикатите, дори по-вредно е онова „Дреме ми на х*я“ у онази огромна група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират тия българи, например, на събитията от последните дни?
– Посред зима бетонират плажове на Черноморието; изсичат се гори, които „по характер са гори, но по документи са нещо друго“; разорават се дюни, щото пречат на нечия гледка – „Дреме ми на х*я“.
– За едночасова програма по откриване на европейска столица на културата се харчат 3 милиона лева пари на данъкоплатците. Но пък няма кой да купи къщата музей на Яворов за 1,4 млн. лв. – „Дреме ми на х*я“.
– Изпариха се преките чужди инвестиции – за 2018 г. те са около 800 млн. евро, като през 2008 г. са били над 6 милиарда евро. А същевременно затвори и най-големият производствен завод на „Булгартабак“ в Благоевград – „Дреме ми на х*я“.
– Проверката за подарения от кръстника апартамент на финансовия министър Горанов приключи, но е тайна – „Дреме ми на х*я“.
– Прокуратурата отказа да повдига обвинение на Московски, не бил длъжен да знае как се управлява моторна шейна – „Дреме ми на х*я“.
– Обвиняват журналистка, че е прала пари от КТБ. Тя е знаела за престъпленията в КТБ, а държавата, която държеше парите на дружествата си в същата банка – нищо не е знаела – „Дреме ми на х*я“.
– Съдът оправда всички по делото „Алабин“, щото са били разчистени доказателствата. Две момичета загинаха под срутилата се сграда – „Дреме ми на х*я“.
– Няма да има машинно и електронно гласуване, не е ясно въобще ще има ли честни избори – „Дреме ми на х*я“.
– Имаме ниска раждаемост и се стопяваме – „Дреме ми на х*я“.
Освен това – оглавяваме всички негативни класации в ЕС, а нерядко и в Европа – класации по корупция, свобода на словото, по независимост и ефективност на съдебната система, по качествено образование, здравеопазване. Пенсионерите с нищожните си пенсии пък умират от глад и унижения. Даже ги бият в собствените им домове, за да им вземат и последните 20-30 лв. Но – „Дреме ми на х*я“.
Вие си решавате. Вие ще живеете в тази държава. От вас зависи да я направите такава, каквато искате. Ако чакате някой друг да ви я направи, докато вие си казвате „Знаеш как е“ и „Дреме ми на х*я“ – няма да стане.
През 2002 г. в „За стърчането“ споделих и това:
„Само едно нещо има значение, което трябва да се набива от най-ранна възраст в главичките на малките българи – „където няма роби, няма тирани!“ От най-ранна възраст и 500 години от тук насетне! Не „Знаеш как е“, а „Ето как“!

Post Views: 51

КОМЕНТАР

Кръволока Зе прави комплот около България

🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨

Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.

Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.

И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:

♟️ Синхронът Босфора – Атланта:

В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?

В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!

🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥

Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.

Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:

✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?

⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?

🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!

🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?

Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️

👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.

Post Views: 5

КОМЕНТАР

Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃

Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.

Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…

Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.

И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃

Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.

Как отразявахме неговото погребение на

Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.

Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.

Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…

Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.

Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.

☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

КОМЕНТАР

Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…

Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.

Но сега бих искал друго да река.

Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.

При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?

Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.

Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.

Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.

От другата страна обаче банките си чакат кредитите.

Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.

Стига се и до изстрели.

Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.

Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4