ИСТОРИЯ

Дезинформационната кампания на немците придобива невиждан характер преди нападението над СССР

Хитлеристкото командване, пристъпвайки към пряка подготовка на агресия срещу СССР, разбира, че изненадата и максималната сила на атака могат да бъдат осигурени само от позицията на пряк контакт с Червената армия. За това беше необходимо десетки дивизии, съставляващи ударната групировка на настъпващата армия, да бъдат преместени на линията на държавната граница. Невъзможно е тайно да се прехвърли такъв брой войски.

И не беше достатъчно да се концентрират настъпващите войски на границата. Успехът на първата стачка е постигнат от Вермахта, при условие че войските на Червената армия остават в мирно време и не са готови да поемат съкрушителен удар.

Цялата военна машина на Райха е изправена пред два ключови въпроса. Как може нахлуващата армия да бъде разположена на границата, без да бъде забелязана от СССР? Как е предотвратено навременното разполагане на съветските войски и привеждането им в пълна бойна готовност?

След като са изминали 80 години, трябва да признаем, че врагът е решил и двата въпроса в своя полза благодарение на безпрецедентни мерки за тайна и мащабна кампания за дезинформация.

Повечето от мерките, насочени към подготовка на агресия, са внимателно прикрити. За да заблудят съветското командване, на германските пилоти дори е забранено да правят явно разузнаване на границата. Това вещае ненужни загуби в атаката, но за изненада командването на Вермахта приема това.

Германците прикриват своите действия максимално на оперативно-стратегическо ниво. Войските, които трябваше да извършат атаката, както показа фелдмаршал Паулус по време на разпит в Нюрнбергския трибунал на 11 февруари 1946 г., месец преди началото на агресията, са разположени в строга тайна в дълбините на стратегическия плацдарм на територията на Източна Прусия, окупирана Полша и съюзниците на Германия. И само: „По особено разпореждане те поетапно са разполагани на изходните позиции и след това едновременно настъпват по цялата линия на фронта – от Румъния до Източна Прусия. Това не засяга единствено финландския театър на действие“.

Последният етап от оперативното разгръщане на Вермахта, започнал на 22 май 1941 г., когато 47 дивизии, включително 28 танкови и моторизирани дивизии, са прехвърлени на границата със СССР, е извършен без специални предпазни мерки, открито. Разузнавателните агенции на всички заинтересовани държави (предимно СССР) са бомбардирани с изобилие от най-невероятните обяснения за случващото се.

Всички версии за това защо масата на германските войски е съсредоточена близо до съветската граница се свеждат до две основни: да се подготвят за нахлуването на Британските острови, за да защитят германските войски от атаките на британската авиация от разстояние. За осигуряване на благоприятен ход на преговорите със Съветския съюз, които по намеци на Берлин са на път да започнат.

Дезинформационната операция срещу СССР е несравнима по мащаб. За изпълнението е издадена директива от върховното командване на германските въоръжени сили. В кампанията присъстваха лично министърът на пропагандата Гьобелс, държавният секретар на Министерството на външните работи Вайцсакер, министърът на райха Майснер – ръководителят на президентската канцелария, най-високите чинове на генералния щаб и дори A Хитлер.

За да убеди Москва, че военната подготовка на Третия райх, включително на съветските граници, преследва целта да се подготви за инвазия на Британските острови, фелдмаршал Паулус показа, че в Берлин замислят: „Много сложна измама, извършена от Норвегия и от френското крайбрежие. Тези операции трябваше да създадат през юни 1941 г. облика на планираните операции срещу Англия и по този начин да отклонят вниманието от Изтока ”

По различни канали, включително чрез пресата на неутрални държави, двойни агенти, използвани сляпо от политици и журналисти, приятелски настроени към СССР, по официалната дипломатическа линия са изпратени новини към Кремъл, които трябваше да засилят надеждата на Сталин за запазването на спокойствието.

Или в краен случай да се създаде илюзията, че в случай на военен конфликт Германия бързо ще се опита да разреши въпроса чрез преговори. Съветското ръководство е индоктринирано да има резерв от време, когато изобщо не остава време.

Официалните дипломатически контакти са активно използвани като канал за дезинформация. Райх-министърът Ото Майснер, който се смята за близък човек на Хитлер, се среща почти ежеседмично със съветския посланик в Берлин Владимир Деканозов, уверявайки, че фюрерът е на път да завърши разработването на предложения за преговори и да ги предаде на съветското правителство. Фалшива информация от този вид е предадена на посолството от двойния агент Берлингс, латвийски журналист, работещ в Берлин.

За пълна правдоподобност Кремъл беше насаден с информация за възможни германски искания. Те целят да уверят Сталин в сериозността на намеренията на германската страна. Тези изисквания включват или дългосрочен наем на зърнени площи в Украйна, или участие в експлоатацията на петролните полета в Баку.

Те не се ограничиха с претенции от икономически характер, създавайки впечатлението, че Хитлер чака военни и политически отстъпки – съгласие за преминаването на Вермахта през южните райони на СССР до Иран и Ирак за действия срещу Британската империя. С това германските дезинформатори получават допълнителен аргумент, когато обясняват защо формациите на Вермахта бяха изтеглени до съветските граници.

Специалните служби на Райха изиграват силен ход: едновременно с подвеждането на СССР се разпространяват слухове, които повишават недоверието между Москва и Лондон и минимизират възможността за антигерманска политическа комбинация зад гърба на Берлин.

В най-решаващия момент в действие влиза тежката артилерия. В съгласие с Хитлер Гьобелс публикува във вестник „Фьолкишер Беобахтер“ на 12 юни 1941 г. статия „Крит като пример“, в която прави прозрачен намек за скорошен десант на Вермахта на Британските острови.

За да създаде впечатлението, че министърът на пропагандата на Райха е допуснал груба грешка и е издал таен план, броят на вестника „по лична заповед на Хитлер“ е конфискуван, а в Берлин се разпространяват слухове за неизбежната оставка на падналия министър от немилост. Вестникът на дребно наистина не е допуснат (за да не дезинформира собствените военни и населението), но чуждестранните посолства получават брой.

„Моята статия за Крит – пише Гьобелс в дневника си на следващия ден – е истинска сензация у нас и в чужбина. Продукцията ни имаше голям успех= От подслушваните телефонни разговори на чуждестранни журналисти, работещи в Берлин, мога да заключа, че всички са клъвнали. В Лондон темата за нашествието отново е в центъра на вниманието Генералният щаб е много доволен от моята статия. Това е великолепна разсейваща акция.

Веднага след това беше избрана нова тактика – да се запази пълно мълчание. Москва публикува на 14 юни доклад на ТАСС, който опроверга слуховете, циркулиращи на Запад за евентуално нападение на Германия срещу СССР, а самите тези слухове са наречени „неловко измислена пропаганда на враждебни на СССР и Германия сили. ” Кремъл кани императорската канцелария да потвърди посланието си. На 16 юни обаче Гьобелс пише:

„Ние не спорим в пресата, ние се затваряме в пълна тишина, а на ден X просто удряме. Силно съветвам фюрера – трябва да продължим да разпространяваме непрекъснато слухове: мир с Москва, Сталин идва в Берлин, нашествието на Англия предстои в много близко бъдеще. За пореден път налагам забрана за обсъждане на темата за Русия от нашите медии в страната и чужбина. Докато денят “Х” не е табу ”

Германската дезинформация успява. Грешката на Сталин, надявайки се да отложи войната, не позволява на висшето командване на Червената армия да прехвърли войските в най-висока степен на бойна готовност. Това предопредели предимствата, получени от Вермахта от първите минути на войната.

Същите процеси протичат и сега.

Post Views: 47

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16