Да национализираш рафинерия за 30 секунди.

Ако трябва да заснеме продължение на култовия филм „Да изчезнеш за 60 секунди“, режисьорът Доминик Сена обезателно трябва да покани за главната роля шармантната Павела Митова. В новата версия — „Как се национализира рафинерия за 30 секунди“.

Днес крехката депутатка от „Има такъв народ“ успя да организира, проведе и накара комисията по енергетика да гласува чисто нов законопроект дори за по-малко от минута. Някои смятат 28, други — 30 секунди, ама за две няма да правим проблем. Дори аз, със скромния си 19-годишен стаж зад микрофона, ѝ завидях колко текст успя да изчете.

И това е закон! Закон, бе! Не е прогноза за времето. Но за управляващите това няма значение, стига да е защитен интересът. Я националният, я нечий друг… Вие преценете кой надделява. Аз залагам на първото, защото „е заинтересовано цялото общество“. Тоест — вие, ние, аз…
Експресен закон за „Лукойл“ – национализация за секунди

Мнозинството прие днес чутовен закон:

Закон Лукойл „Народното събрание прие и на второ четене законовите промени, с които правомощията на особения управител на рафинерията „Лукойл“ се разширяват. Текстовете бяха приети с гласовете на формациите от парламентарното мнозинство ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, БСП, ИТН, четиримата независими депутати и един от АПС.

С измененията особеният управител получава право да продава активи на компанията, да ги ипотекира и залага. Неговите актове не подлежат на съдебен и административен контрол. Предвижда се особеният управител да бъде назначаван от МС“, пише БНР.

И разни хора подскачат от радост как сме объркали сметката на Путин. Само че… „Лукойл“ и рафинерията в Бургас не са пряка руска собственост. И не искам да съм лош пророк, обаче ми мирише на едни сериозни международни съдебни процеси, които могат да доведат до тежки компенсации.

Международен риск и арбитражни последици за България

Аз не съм юрист, но ето какво казва изкуственият интелект по въпроса:

„Според правния анализ на ChatGPT (OpenAI), назначаването на „особен управител“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ с правомощия да продава, ипотекира или залага активи без съдебен и административен контрол може да изложи България на значителен международен риск. Рафинерията е собственост на швейцарската компания Litasco SA, която държи близо 99,85% от капитала, и е част от структурата на руската група „Лукойл“. Подобна държавна намеса може да бъде квалифицирана като фактическо отчуждаване, в противоречие със спогодбите за защита на инвестициите между България и Швейцария, както и с разпоредбите на Енергийната харта.

Такава ситуация би дала възможност на инвеститора да предяви иск срещу държавата пред международен арбитраж — например пред ICSID във Вашингтон или UNCITRAL в Женева. Подобни случаи в миналото — като Yukos срещу Русия и Vattenfall срещу Германия — са завършвали с присъди за десетки милиарди долари обезщетения. Освен финансовите рискове, според анализа подобен акт може да бъде тълкуван и като нарушение на Хартата на основните права на ЕС (чл. 17 — защита на собствеността) и на българската Конституция (чл. 17 и чл. 19), което би застрашило както инвестиционния климат, така и международния авторитет на България.“

Когато национализацията звучи като сценарий от филм

Депутат среден пръстОбаче не ви ли прави впечатление как тези, които най-много обичат да се правят на демократи, най-често залитат по прийоми, познати от едни години след ’44-та — свързани с национализация? Очаквам скоро да започнат палежи на мандри и хвърляне на позиви от F-16. Нищо, че те са на власт — профилактично, да си знаем. То не че сме тръгнали да ги сваляме, де…

И дойде време за петъчната доза оптимизъм. Премиерът Росен Желязков каза през седмицата, че скептиците за еврото вече са малцинство. Нещо повече — доверието растяло устойчиво. Нямам причина да не му вярвам. Сърцето ми бие заедно с това на Лагард и чакам 0:01 ч. на първи януари, за да отворя вратата и да посрещна еврото. Въпреки че най-вероятно ще влезе само студ…

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ