В интернет попаднах на статия със заглавие „Данъчната реформа и главоблъсканицата на Тръмп с търговския дефицит с Китай“. Статията ми се хареса с това,ч е се припокрива с мисли, които нееднократно съм изказвал и дава интересен обект за обсъждане и анализ (от гледна точка на баланса на енергопотоците на Америка).

„Данъчната реформа и главоблъсканицата на Тръмп с търговския дефицит с Китай“

Повечето неща са по-лесни за казване, отколкото за вършене. Вземете, например, позицията на президента Доналд Тръмп за търговията с Китай…

Тръмп не иска увеличаване на търговския дефицит с Китай. Той иска намаляването му. Фактически съкращаването му я един от основните елементи в обещанието на Тръмп да „направи Америка отново велика“. През май 2016 г. той каза:

„Не можем да продължаваме да разрешаваме на Китай да насилва страната ни, а именно това той и прави. Това е най-голямата грижа в историята на света“.

Въпреки това Тръмп, приключвайки своята първа година на поста, достигна до пълната противоположност на това, което говори. Търговският дефицит с Китай не намаля. Той стана по-голям, в действителност много-по-голям.

Дефицитът на търговския баланс на САЩ с Китай от януари до ноември 2017 г. бе приблизително 342 млрд. долара. За същия период през 2016 г. търговският дефицит с Китай бе 317,4 млрд. долара. Това е увеличаване в размер от 7,7%, което се случи вече по време на управлението на Тръмп.

Защо? Може ли Китай по-добре да манипулира валутата си, отколкото САЩ? Да не би той някак си да превъзхожда САЩ, когато става дума до търговската стратегия и тактика?

Непреднамерени последствия

По-рано тази седмица президентът Тръмп призова китайския си колега Си Дзинпин да проведат откровен телефонен разговор по тази тема. От това, което знаем, Тръмп е изразил разочарование, че търговският дефицит на САЩ продължава да расте.

Ние не знаем какво е отговори Дзинпин. Но може би е казал: „Доналд, та ти изобщо нищо не разбираш!“

Едно от непредвидените последствия от увеличаването на бюджетния дефицит, вследствие от приетия законопроект за данъчна реформа, е увеличаването на дефиците на търговския баланс. С други думи бюджетният дисбаланс между данъците и държавните разходи пряко влияе върху дисбаланса на външната търговия. В статия, публикувана в Asia & the Pacific Policy Studies, икономистът Ралф У. Хуменман обяснява:

През 2016 г. бюджетът на американското правителство има дефицит в размер на 865 млрд. долара, а платежният баланс показваше търговски дефицит в размер на 521 млрд. долара. САЩ частично компенсират бюджетния дефицит със салдото на спестяванията (включително натрупаната корпоративна печалба) в размер на 344 млрд. долара, но докато съществува такъв огромен дефицит на държавния бюджет, чистият приток на вноса ще продължава. Това е свързано с природата на националния доход. Нито един президент, нито Тръмп, нито който и да е, не може да промени тази реалност, без да се справи предварително с дефицита в държавния бюджет“.

Затова, ако Тръмп не иска дефицит в търговския баланс с Китай, му е необходимо да съкрати и бюджетния дефицит на правителството. Но съкращаването на бюджетния дефицит на правителстото е почти невъзможно в съответствие с новия законопроект за данъчна реформа. Следователно президентът Тръмп има слаба ръка с блъфове.

Данъчната реформа и търговският баланс с Китай

Тази седмица „Ройтерс“ публикува част от свое ексклузивно интервю с президента Тръмп. Във връзка с перспективата на търговската война с Китай президентът отбеляза, че се надява, че такава няма да настъпи: „Но ако има, нека има“.

Той също отбеляза, че всяко изменение в покупките на Китай на съкровищни облигации на САЩ няма да навреди на американската икономика, защото, според него „всички искат да купуват съкровищни облигации“.

Да се надяваме, че Тръмп знае за какво говори. В момента делът на Китай и на Япония е около една трета от всички чуждестранни вложения. Същевременно Китай в момента е съкратил своите вложения в подобни държавни съкровищни облигации до тригодишен минимум. Япония също е намалила вложенията си до четиригодишен минимум.

Но е възможно и Тръмп да е прав. Може би Китай и Япония нямат значение, може някой друг, например Швейцарската национална банка да финансира остатъка, необходим за покритието на дефицита на Тръмп.

Но това какво ще му донесе? То няма да му помогне да реши главоблъсканицата с дефицита на търговския баланс. По-скоро ще влоши ситуацията.

Опитът страната да се доведе до разцвет, с използването на пари назаем, няма да мине без последствия. В краткосрочен план може да се създаде илюзия за богатство. В крайна сметка илюзията ще изчезне и гниенето и разпада ще останат в момент, когато ще стане време сметката да бъде платена.

Това е едно от последствията на бюджетния дефицит, основан върху правителствените стимули, които политиците не споменават, обещавайки безплатен обяд. Всеки икономически подем, свързан с бюджетен дефицит, няма да бъде продължителен.

Съвършено откровено, подобен изкуствен икономически подем е еквивалент на това да запалиш мебелите, за да се стоплиш. Топло ще стане. Но когато всичко изгори- край на играта.

Когато някой говори за предстояща търговска война между Китай и Америка за мен е очевидно, че просто не разбира каква глупост говори. И ако това е напълно допустимо за Доналд Тръмп, който в края на краищата е все пак стар актьор, играещ роята на президент на САЩ, то за хора, претендиращи за гордото название „паркетни анализатори“, това е съвсем неприемливо. И ако при Тръмп може да се предположи, че са му дали заповед да подгрее обстановката, намесвайки се словесно, за да има после накъде да се отстъпва по време на преговорите, то другарите анализатори просто разчитат на фрагментираното мислене на повечето потребители на интернет. Те действат на принципа „пиши повече, често се изказвай, след две седмици така и така никой няма да си спомнил какво си бъбрил, а фамилията ти може и да се запомни“.

Дайте да се справим с тези въпроси, още веднъж разглеждайки по-широкия проблем – матрицата на енергобаланса на САЩ и останалия свят.

Матрицата се състои от четири квадранта, образувани от пресичането на две оси. Вертикалната ос отразява изменението на цените на петрола (като индикатор, корелиращ с изменението на цените на повечето ресурси), относително някои равновесни точки, условно „справедливи цени“, позволяващи на добиващите петрол държави на постоянна основа да посрещнат дългосрочните инвестиционни разходи, включително и тези за постоянното откриване и въвеждане в експлоатация на нови находища, а също така и разходите на необходимите за стабилността на обществото социални издръжки и разумни приходи на петролните компании. По данни от 2016-2017 г. въпросната точка на равновесие се намира в диапазона 70-80 долара (говорим за марка „Брент“). Трябва да се разбере, че въпросната точка, не е константна. Предвид това как добиващите петрол „берат нискорастящи плодове“, издръжката по петролодобива обективно расте и следователно расте и точката на „справедливата цена“.

Хоризонталната ос са и обемите на нееквивалентното, т.е. безвъзмездно предаване на енергийния поток през границата (енергия, ресурси, стоки, полезни услуги). В най-очевидна форма това се изразява във вида на търговски дефицит/профицит, т.е. обмен на реални богатства срещу портрети на мъртви президенти. Но той също така се провежда и в скрита форма, например под вида на продажба на оръжие по завишена цена, продажбата на псевдоинтелектуална собственост (холивудска продукция, американска музика, част от софтуера), също така и продажбата на „надценката на успешната марка“ (продукцията на „Епъл“, „Тесла“ и други модни марки). Да, данните могат да се видят открито единствено за търговския дефицит, затова и се ориентирам именно по тях, но трябва да се разбере, че реално безвъзмездното предаване на енергопотока е значително по-високо.

(За по-голяма точност, преместването на реалното богатство, отразено по водоравната скала трябва да се изразява във физически единици, защото, например, увеличаването на цените може да увеличи дефицита, при фактическо снижаване на обемите. Но с цел да се разбере физиката на процеса, напълно е достатъчно дефицитът да се изрази в долари или в проценти от оборота. А и сумирането на барели, тонове и бройки затруднява).

Четирите образуващи квардранта са „Американски непаразитен сектор“, „Световен непаразитен сектор“, „Световен паразитен сектор“ и „Американски паразитен сектор“.

Термините паразитни/непаразитни нямат отнощение към личните морални качества на ръководителите или народите. Отразяват отношението на обекта към енергопотока, съвкупното реално богатство на системата. Ако обектът по време на своята дейност увеличава/съхранява или помага енергопотокът на системата (енергия, ресурси, стоки, услуги) да се икономиса, то той е непаразитен. Ако в хода на дейността му, енергопотокът се губи и разхищава за ненужни неща, то обектът е паразитен.

В термините на енергобаланса, Русия в съвкупност се явява непаразитен обект, защото дава на света повече за енергопотока, отколкото потребява. Това е въпреки наличието на определено количество паразитни обекти и субекти в страната.

Точно така съвкупно САЩ се явяват паразитна страна, защото потребяват почти два пъти повече реални богатства, отколкото произвеждат. Въпреки това в САЩ има остатъци от физическа, реална икономика, която е непаразитен сектор. Ако целта бе това да се отрази в матрицата графично, то площта на горния ляв квадрант щеше да бъде около 10-15% от площта на долния ляв квадрант.

Изменението на цените по вертикалната ос позволява да се регулира преразпределението на богатствата между паразитните и непаразитните сектори. Изменянето на обемите на безвъзмездната „търговия“ (хоризонталната ос) позволява да се преразпределя богатството между САЩ и останалия свят. Всеки от квадрантите допълнително може да се раздели на корпорации и население. Това е важно, защото при определени случаи преразпределянето на енергопотоците е между населението и корпорациите (и вежду паразитните и непаразитните). Подобно преразпределение, в частност, се случва за сметка на данъчната, митническата и банковата политика.

За крайния получател на ресурсите няма особена разлика между двата метода. Например за афроамериканското население на град Детройт ще му бъде еднакво приятен и вариантът с разпръскването на парите от хеликоптер и вариантът „петрол за двайсетачка“. И в двата случая, количеството на реалните благини, които ще получи допълнително ще бъдат приблизително равни (А особено ще им бъде приятно едновременно да се задействат и двата метода).

Нека разгледаме някои крайности, които са хипотетични, но позволяват да се види как изменянето на показателите на тези оси влияе върху различните сектори на света. Но преди това нека погледнем как може да се влияе на изменението на тези показатели.

Преди всичко върху цената на петрола влияят множество естествени и изкуствени, дългосрочни и краткосрочни, обективни и субективни фактори като:

Естествен ръст на себестойността

Световен ръст на потреблението

Изтощаване на находищата

Инфлационен ръст на търсенето

Принудително съкращаване на добивите

Войни, безредици и терористични актове в петролодобивните региони

Недостиг на финансиране на отрасъла

Влияние на спекулативния капитал върху петрола

Словестни интервенции

Други

За понижаването на цените на петрола влияят такива фактори като:

Излишък на предлагането

Нови технологии, снижаващи себестойността

Падение на потреблението заради кризи или внедряване на енергоефективни технологии.

Откриване на големи местонахождения

Излишък на финансиране в отрасъла

Закриване на дълги спекулативни позиции.

Словесни интервении

Други.

Очевидно е, че във връзка с обективното съществуващия проблем с падащото възобновяване, цените на петрола се стремят към ръст (реален бе отчет на инфлацията). Част от факторите се поддават на ръчно управление (сговор/подкуп на отговорни лица, финансови методи, политическа и военна активност, терористична дейност), други фактори не са регулируеми (изтощаване на находищата, падането на себестойността).

Ако някоя група е заинтересувана от понижаването на цените на петрола, тя трябва специално за това да предприеме редица обмислени и като правило скъпоструващи крачки. Когато такива мерки престанат да действат, цената на петрола възобновява своя ръст. Големите играчи, съчетаващи различни пазарни и извънпазарни механизми, може да понижат за няколко години цената на петрола под равновестната точка. Понеже това обективно води до недофинансиране и деградация на отрасъла, то с всеки месец мерките по снижаването (удържането) на цените на петрола стават все по-сложни и скъпи. Дълговременното снижаване на цените на петрола под „точката на справедливата цена) води до деградация на цялата непаразитна част от глобалната икономика, и следователно, понижава способността на човешката цивилизация като цяло да получава необходимата за съществуването си енергия.

Върху обемите на нееквивалентното, безвъзмездно предаване на енергопотоците основно влияят финансово монетарните и административни действия на правителствата и централните банки.

Върху увеличаването на безвъзмездно постъпващите енергопотоци в САЩ влияят:

Постъпването от чужбина на парични средства под вида на влагане в съкровищни облигац;ии, акции, облигации, хедж фондове. Въпросните парични средства са непокрити вътре в САЩ, образуват паричен навес и се стремят да изтекат от страната по механизма на увеличения търговски дефицит. При хората от реалната икономика, при които попадат тези пари, възниква логичното желание да ги обменят за реални богатства, идващи от чужбина.

Създаването на „пари от въздуха“ – постъпването на пари в икономиката през банково кредитиране, програми за количествено смекчаване и други механизми за монетаризация на дълговете (в това число и съкровищните облигации) през системата на Федералния резерв. По-нататък тези пари се явяват излишни за икономиката, излизат от страната през нееквивалентния „обмен“ на стоки и ресурси и увеличаване на търговския дефицит.

За Америка фактически няма никаква разлика между двата метода, но тя възниква при излизането на тези пари на международните пазари. Ако в първия случай имаме работа с „вече съществуващи долари“, които са отчетени в международната система на петродолара и наличието на които се отразява в текущите цени на ресурсите, но новоотпечатаните портрети на мъртви президенти, попадайки на международния пазар, оказват инфлационно влияние върху стойността на световните стоки и ресурси. Засега, докато Америка малко или много контролира обема на създаваните пари, влиянието им и разпределянето им из цялата световна икономика, това не е твърде забележимо. Но ако изведнъж Федералният резерв стократно увеличи предлагането на парите, то това без съмнение може да предизвика световна хиперинфлация на долара. Къде преминава границата между допустимо и недопустимо количество създавани долари, по емпиричен път го знаят великите мошеници /магьосници от Федералния резерв.

Няма принципна разлика между постъплението на парите за покритие на дефицита на държавния бюджет, вливането в ипотечната/шистовата/крипто афера и формирането на балона на пазара на американските акции.

Върху размера на търговския дефицит също влияят и степента на деградация на реалната икономика в страната, курсът на валутата, големината на митата и различните нефинансови бариери.

Сега разбрали способите и вариантите за изменяне на значенията по осите, нека погледнем как това може да влияе върху квардрантите на нашата матрица.

Вариант 1.

Правителството на САЩ, инвестирайки във физически лица в Саудитска Арабия и Русия си осигурява максимален поток от петрол на пазара.

Правителството на САЩ провежда неограничено пряко финансиране върху шистовата промишленост.

По програмата за гарантиране на универсалния подод, всеки жител на САЩ получава по хиляда долара месечно.

В резултат на това значението на вертикалната ос пада до равнище до 20 долара, а показателя по хоризонталната ос отива крайно на ляво.

Кой би имал най-големи преимущества в такъв случай?

Разбира се, основно преимущество получава населението на най-ниския ляв квадрат, т.е. американските безработни, бармани, стилисти, маникюристи за кучета и прочее юристи, брокери, трейдъри, банкстери, стартапери и други финансови аферисти. Те получават огромно количество незаработени пари (както винаги, но в случая значително повече) и за сметка на падането на цените на ресурсите имат възможност да обменят тези средства на крайно изгоден курс срещу реални богатства.

Ограничена изгода получават всички останали паразитни сектори на света. За сметка на рязкото падане на цените на суровините те получават възможност да купуват повече стоки и ресурси. Но за тях има и минус, защото Америка с пълна мощ включва механизма за привличане към себе си на реално богатство, част от което те ще се изчоплят от нея, например, чрез участие във финансирането на дефицита на държавния бюджет или чрез влагане в американски акции и облигации.

Ограничена изгода получават и остатъците от непаразитни сектор на Америка. Заради падането на цените на суровините, те ще понесат загуби, но за сметка на това, че икономиката ще бъде заливана с пари, те ще получат възможност, най-малко да съществуват комфортно в хронично нерентабилно състояние (а-ла шистовата индустрия).

А секторът, който ще получи почетното право да плати целия банкет, ще бъдат страните, добиващи ресурси по света, начело с Русия и арабите. Те ще получат всички възможни минуси от падането на цените под себестойността им , а също така никой няма да ги освободи от необходимостта да участват във финансирането на американския държавен дълг и всички пирамиди.

Вариант 2

Война с Иран предизвиква ръст на цените до 200 долара за САЩ. Показателят на вертикалната ос достига до тавана.

Америка силно смалява данъците и за корпорациите, и за населението и финансира целият образувал се дефицит за сметка на продажбата на съкровищни облигации. Т.е. показателят на хоризонталната ос отново бие крайно на ляво.

При такъв случай максималната печалба и преимущество получават остатъците от американския непаразитен сектор. Те ще получат максимални изгоди от многократно скочилите цени на всички видове суровини, изгода от нарасналото търсене на населението, а също така ще получат максимални изгоди от рязкото понижаване на данъците.

Ограничена изгода ще получат американските паразити, които ще понесато громни загуби заради скочилите сметки за бензин, електричество, услуги и т.н. Жизненото равнище на хората, живеещи на фиксиран доход (пенсионерите и безработните) ще падне забележимо (възможно и в пъти). Това донякъде ще се компенсира от падането на данъците и от това, че американският непаразитен сектор, къпещ се в пари, ще пръска част от тези пари за множество слоеве от американския паразитен сектор. Ако размерът на паразитния и непаразитния сектор в Америка бе сравним, то по всяка вероятност можеше да се говори за примерно равенство на ползите и вредите. Фактически за Америка вредите ще са значително по-високи, защото остатъците от непаразитните сектори в момента съставят незначителна част от икономиката („икономиката на барманите и юристите“).

Отклонение 1

Дадената ситуация, макар и да е хипотетична, имаше близко подобие в реалната история. Говоря за периода между 2006 и 2007 г., когато американските непаразитни сектори получиха изгода от високата цена на петрола (на всички ресурси) и едновременно (както винаги) получиха преимуществото от получаването на енергопотоци за сметка на търговския дефицит. До какво доведе това? Доведе до най-жестоката криза в Америка, за справянето с която бяха необходими няколко години реанимация.

Когато говоря за това, че в Америка се е случило преминаване от обществено-икономическата система на капитализва към обществено-икономическата форма на паразитизма, се опирам върху анализа на ситуацията, наложила се в периода.

Това, че при създаването на максимално благоприятна ситуация за непаразитните сектори, цялата страна въпреки всичко попадна в най-жестоката възможна криза говори, че

Още през 2007 г. по-голямата част от населението на Америка се състои от паразитиращи и получава доход от паразитни сектори.

Още през 2007 г. по-голямата част от „икономиката“ на САЩ се състои от паразитни сектори – т.нар. „постиндустриална икономика“.

Методите, които бяха предприети за спасяването на ситуацията говорят за това, че по-голямата част от членовете на елитните групировки в САЩ се асоциират с паразитиращото население и сектори.

Т.е., ако през 2007 г. населението, икономиката, управлението на средствата за производство и политическата власт се отнасят към паразитите, то процесът на преход към обществено-икономическата формация на паразитизма вече е бил на практика завършен. Според мен моментът на прехода се е случил примерно в началото на новия век.

Отклонение 2

Често ме упрекват, че терминът „Паразитен строй“ е излишен новговор, че всъщност си имаме работа с „пределно развит капиталистически строй“.

С разбиране се отнасям към трудностите на хората, свързани със запомнянето на новите термини. Готов съм да предложа реформа, която да им помогне. Моля, обърнете внимание, че при феодализма, капитализма и дори сега (и дори в Европа) робството си съществува напълно и дори процъфтява. Във връзка с това смятам за необходимо да се избавим от съвършено излишните термини феодализъм, капитализъм и паразитизъм. Вместо това предлагам да се използват значително по-разбираемите и точни термини:

Вместо „феодализъм“: „развито робовладелство“

Вместо „капитализъм“ – „здраво развито робовладелство“.

Вместо „паразитизъм“ – „крайно здраво развито робовладелство“

Тогава и всичко изведнъж ще се проясни.

Ограничена изгода, в случая разгледан преди отклоненията, получават непаразитните сектори на света, включително Русия. Високите цени на суровините ще позволят да се получат огромни свръхдоходи. Но изгодата е крайно ограничена, защото свръхдоходите, ние като честни хора, трябва да върнем в американската хазна.

А максимални щети получават световните паразитни сектори и страни. Те ще са принудени да купуват всички ресурси на високи цени, но при това ще са задължени да влагат своя дял за финансиране на бюджетния дефицит на Америка.

Вариант 3

Чрез вътрешнопазарни методи Америка снижава цената на петрола до равнище от 20 долара. По вертикалната ос се движим надолу.

На власт в САЩ идва крайнодясна републиканска администрация, която в пъти съкращава разходите в бюджета за социална помощ, медицинство обслужване, наука, образование и прочее глупости, формира профицит на бюджета и започва да намалява държавни дълг. Движим се надясно по хоризонталната ос.

Най-голямо преимущество получава паразитният сектор на света, защото се избавя от необходимостта да дава пари за съществуването на Америка и при това се наслаждава на пределно ниски цени на ресурсите.

Ограничено преимущество получават страните производители. Те понасят жестоки загуби от понижаването на цените, но в крайна светка не са принудени да купуват американски съкровищни облигации.

Ограничено преимущество (крайно ограничено) получават американските паразити – те се лишават от голява част от доходите си, но поне с останалите центове ще могат да си купят евтин бензин.

А основен губещ от тази абсолютно хипотетична ситуация става трудова Америка, остатъците от нейните непаразитни сектори. Лишили се от печалбите от продажбата на собстевната си продукция на нормални цени, тя изобщо ще получи с пъти свил се вътрешен пазар и отсъствие на евтино финансиране.

Вариант 4 (Фантастичен и неосъществим)

Началото на войната с Иран предизвиква ръст на цената до 200 долара. Значението на вертикалната ос се допира до тавана.

На власт в САЩ идва крайнодясна републиканска администрация, която в пъти съкращава разходите в бюджета за социална помощ, медицинство обслужване, наука, образование и прочее глупости, формира профицит на бюджета и започва да намалява държавни дълг. Движим се надясно по хоризонталната ос.

В дадения абсолютно невъзможен вариант най-голяма изгода получават непаразитните сектори на света. И разбира се – Русия. Наистина, уверен съм, тази изгода, при съществуването на либерално правителство, няма да донесе каквато и да е полза на страната. Както се вика: дай на глупака стъклен член, той ще го разбие и ще си нареже ръцете. Част от парите просто ще се пръснат, а останалите ще бъдат стерилизирани, вложени в китайски облигации.

Ограничена изгода ще получи американският непаразитен сектор. На фона на катастрофалното свиване на вътрешния пазар, той ще получи изгода от високите цени на суровините. И освен това, ако Америка успее да преживее подобна шокова терапия, то това ви била и единствената възможна рецепта „да направим Америка отново велика“.

Ограничена полза, също така ще получи и паразитният сектор на света, при отсъствие на необходимост да финансира дефицита на Америка, той ще компенсира скъпите ресурси.

Но абсолютни губещи ще са американските паразитни корпорации и население. Получили едновременно пълно лишаване от средства за съществуване и катастрофално вдигане на цените на всичко, те наистина бързо ще тласнат страната по спиралата на саморазрушението.

Това е положението – крайно хипотетична ситуация за изменяне на глобалната матрица на енергийния баланс.

Отклонение 3

Впрочем обърнете внимание, че на глобалната матрица на енергобаланса Русия и САЩ са абсолютни антагонисти. Всички действия, които са нужни и полезни за нея, за Америка са вредни и недопустими. И обратното – всичко, нужно на Америка, води до ограбване и разрушение на Русия.

Възможно е пълната русофобия в САЩ, тоталната американофобия в Русия да не са просто прихологически резултат от сложната история на двустранните отношения, а интуитивно разбиране на хората на тази основна глобална матрица. Т.е. причините не са в необходимостта да има враг, не са в огромните усилия на средствата за масова дезинформация , а са напълно рационални, основани на такива основни неща като енергията и енергийните потоци.

Дайте сега от хипотетичните ситуации да преминем към реалната ситуация от последните години. Вертикалната ос ние ще разположим от 20 до 130 долара. В центъра слагаме 70 долара. Хоризонталната ос я слагаме между -900 млрд. долара и +900 млрд. (макар и да е невъзможно да си представим профицит на търговския баланс на Америка).

2013 г.

Цената на петрола бе около 100 долара за барел. Размерът на търговския дефицит бе около 540 млрд. долара. Населението на САЩ (особено неговия паразитен сектор) се намираше в лошо състояние. Големината на реалния доход на домакинствата бе около 55 хил. долара. Остатъците от реалната икономика на Америка (непаразитният сектор) се чувства нелошо – акциите на „Кетерпилар“. Русия (като пример за световния непаразитен сектор) се чувства незле, икономиката бавно расте. Русия честно финансира дефицита на бюджета на Запада, влагайки в съкровищни облигации и в чуждестранна валута. Световният паразитен сектор особено няма да го споменавам, но е разбираемо, че при цена на петрола от 100 долара нищо особено добро не се случвае с икономиката му.

2014 г.

Цената на петрола падна до 50 долара на барел. Големината на търговския дефицит се снижи до около 500 млрд. долара. Реалните доходи на паразитния сектор на Америка паднаха до временен минимум. Доходът на домакинствата бе около 53 хил. долара. След падането на цената на петрола започва рязко да скача. Акциите на „Катерпилар“ растат през първата половина на годината и започват да падат през втората. В Русия настъпи криза. Световните паразити се радват на ниската цена и се готвят за шистова революция и с вечна цена на петрола от около 20 долара.

Краят на 2016 г.

Цената на петрола е около 45 долара за барел. Големината на търговския дефицит се увеличава до около 54 милиарда долара. Администрацията на демократите трябва да получи победата на Клинтън на изборите. За това трябва да се изобрази картинка на икономически разцвет. Лостовете на управлението и на двете оси са задействани за увеличаванет на предаването на енергия в Америка и по-точно в паразитната ѝ част. (Но по мое мнение, няма да е грешка, ако се постави знак за равенство между Америка и нейната паразитна част). „Постиндустриалната икономика“ на Америка процъфтява. Доходът на домакинствата излита до 59 хил. долара. Реалната икономика (непаразитният сектор), въпреки почти безплатното финансиране, се чувства скапано. Акциите на „Катерпилар“ са на временен минимум. Непаразитният сектор на света е в депресия и рецесия. Паразитният сектор се наслаждава на ниската цена на петрола.

(Желаещите могат сами да видят, как ситуацията през различните години (2007, 2009, 2017 г.) се отразява на матрицата на енергийния баланс.

А сега конкретно за търговския дефицит с Китай

Сега от теоретизиране и исторически дискурс може още веднъж да се върнем към ситуацията с търговския дефицит с Китай и с дефицита на държавния бюджет.

Както разгледах по-рано, дефицитът на държавния бюджет, който възниква в резултат на провежданите реформи, може да се запуши от три източника.

От съществуващите по света пари, т.е. както обикновено, за сметка на руснаците, арабите и китайците. Този вариант е най-предпочитан, защото на световно равнище е инфлационно неутрален и не би трябвало да оказва отрицателно влияние върху паразитиращото население. (Интересува ни на първо място, разбира се, това на САЩ).

Проблемът е само в това, че руснаците вече са изразходвали всичко, както, впрочем и арабите. Китайците не горят с особено желание да правят нови вноски. Може да се предположи, че без рязък ръст на цените на петрола, пълното финансиране на дефицита от този източник ще бъде на практика невъзможно.

Разбираемо е, че този вариант предполага рязък ръст на дефицита на търговския баланс, когато тези средства ще започнат да излизат от страната, заменяйки се с безвъзмедство предавани ресурси.

С помощта на Федералния резерв започва финансиране на дефицита (покупка на съкровищни облигации) с помощта на новонапечатани пари. Вариантът е приемлив, но на първо място рискован. Никога не се знае кога върху гърба на камилата ще падне последната сламка и ще започне да се развива спиралата на хиперинфлацията. На второ място дори и без приставката „хипер“ инфлационното влияние върху цените ще окаже негативно влияние върху обема на реалните блага (във физическо изразяване), постъпващи към паразитните слоеве. Съответно и този източник не става като единствен източник на финансиране. Разбира се, този вариант предлага и рязък ръст на търговския дефицит.

За сметка на ограбването на собственото паразитно население може да се финансира държавният дефицит без увеличаване на търговския. Вариантите тук са няколко, като въвеждането на мита за чуждестранните стоки, които в крайна сметка ще бъдат изплатени от потребителите, може да са допълнителни данъци върху населението като цяло или върху най-богатите му слоеве. Вариант може да бъде рязкото повишаване на лихвените проценти, което ще накара населението да влага повече пари в банките, за да си обслужва кредитите. Като вариант може да бъдат задействани и механизмите за съкращаване на дефицита за сметката на съкратяване на разходите (на населението) , но такъв вариант едва ли ще мине през Конгреса. Общото в тези варианти е, че при това трябва да бъде рязко снижен реалният жизнен стандарт на населението като цяло и особено на афроамериканското население в частност.

За научна точност може да се каже, че има теоретична възможност бюджетният дефицит да се покрие за сметка на рязко вдигане на данъците от рязко нарастналия производствен сектор на Америка. Има теоретична възможност, но не и практическа.

Т.е. има три варианта, два предполагат увеличаване на търговския дефицит, а един не. Характерно е, предвид приведената в началото статия, че другарят американски анализатор дори и не се замисля, че съществува вариант народът да се ограби в полза на корпорациите и да не се увеличава търговският дефицит. Т.е. той, намирайки се там, на място, може би разбира, че няма какво да се граби от претоварените с кредити бедняци, а и никой няма да разреши това, а и при опит да се реализира подобен вариант, цялата система ще се срути като къщичка от карти.

Следователно какво ни остава? Да грабим или от руснаците и арабите, или от целия свят по малко заради инфлацията? Разбираемо е, че в действителност ще се проведе опит да се реализира някакъв компромисен вариант , предвиждащ дори и участието в някаква степен и на американското население. Но основният обем ще отиде на сметката на външното финансиране и във физически смисъл ще се отрази с рязък ръст на дефицита на търговския баланс.

Трябва да се разбере, че така наричаната война между Тръмп и Китай, война на Тръмп с дефицита на търговския баланс, е всъщност хипотетична възможна война на Тръмп със собственото му население. Да я спечели е невъзможно, защото „успехът“ в тази война ще означава неминуемо и бързо разрушаване на страната.

Тази война е невъзможна в условията, когато фактически обстоятелствата изискват увеличаване на дефицита. В тази ситуация борбата на Тръмп прилича на опит да се плува в лодка срещу много бързо течение. Ще има пот, но не и качване нагоре по течението.

Може да се предположи, че такава война би имала някакъв шанс за краткотраен успех, ако се води в условия на свръхниски цени на петрола. В такъв случай целият негатив, причинен на паразитното население за сметка на съкращаването на хранилката на търговския дефицит, би бил частично компенсиран от свръхниските цени на енергията и стоките.

Това в термините на гореописаната матрица на енергобаланса би звучало така:

В условия, когато американското паразитно население е лишено от по-голямата част от енергопотоците, обичайно получавани по вертикалната ос (за сметка на снижаването на цените на ресурсите), допълнителното им лишаване от енергопотока, получаем по хоризонталната ос (за сметка на търговския дефицит), ще доведе до на практика пълното изчезване на източниците за получаване на физически реални ресурси и стоки, необходими за оцеляване. Т.е. Тръмп физически, да го кажем така – енергийно, няма да може да премахне дефицита в търговския баланс без да тласне по-голямата част от населението до африканско равнище на съществуване. При това преразпределението на енергопотоците вътре в страната (за сметка на снижаването на данъците на корпорациите) няма да промени нищо, защото дефицитът на енергия, възникнал в страната, не е възможно да бъде компенсиран достатъчно бързо с на ръст на вътрешното американско производство.

През следващата година, безспорно, ще има отделни локални погранични сблъсъци, финансирани и лобирани от отделни групи и лица, но пълномащабната търговска война между Тръмп и Китай за снижаването на търговския дефицит ще бъде абсолютно невъзможна. Според мен тя вече отдавна и завинаги е невъзможна, но в условията на провежданата данъчна реформа в САЩ е дори смешно да се говори за възможността ѝ .

Заключение: Тръмп ще продълава да се целува по бузите с китайските (и мексиканските) ръководители. Търговската война с Китай ще се води почти изцяло в „Туитър“ (за вътрешна консумация на широките народни маси). Дефицитът на търговския баланс, както по отношение на Китай, така и като цяло, силно ще се увеличи и ще достигне нови рекорди.

Не ми говорете, че Тръмп е специално обучен самоубиец, който много мъдро ще доведе страната до спасителната хиперинфлация. Хиперинфлацията може да настъпи в САЩ не в следствие на успешните действия на американския елит, а изключително в следствие на грешки или неспособност на същия елит да постигне целите си. Но, между другото, за това ще поговоря във втората част на статията.