ПОЛИТИКА

Господарите изпратиха Радев в Турция да целува ръка на Ердоган

Радев направи остър завой към Турция

А доскоро се оплакваше от намеса на Анкара в изборите ни и питаше Карадайъ коя му е родината

„Това споразумение е историческо за нашите страни, защото за първи път дава възможност на чужда компания да получи достъп до втечнените терминали – до терминалите за втечнен газ на Република Турция“, „С президента Ердоган решително осъждаме всички прояви на тероризъм и ще продължим активно да си сътрудничим“, „Турция е сред водещите инвеститори в България“, „Оценяваме усилията и приноса на Турция за разрешаване на конфликта в Украйна“, „Ние високо оценяваме приноса на Турция за възпиране на повишаващия се миграционен натиск“ …

Мислите, че тези реплики са само от поредно ласкателно изявление за турския президент Ердоган на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов? Струва ви се невъзможно друг освен някой лидер на ДПС да говори толкова помпозно за Турция и Ердоган ? Нищо подобно. Това са цитати на българския президент Радев, казани само през последния месец.

Същият Радев, който до преди време обясняваше как Турция се меси в българските избори, как България е суверенна държава, член на ЕС и никой няма право да нарушава международните закони, международното право и правилата на ЕС, визирайки отново Анкара. Същият президент, който направи забележка на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ и го пита коя е неговата майка родина, визирайки скандал с думи на политика след среща с Ердоган.

Очевадно е, че българският държавен глава рязко зави към Турция и Ердоган, както направи преди това по отношение на ГЕРБ, Бойко Борисов, ДПС, Делян Пеевски или пък Иван Гешев. Да видим поведението на държавния глава и на негови служебни министри през последните месеци и особено през последните дни.

На 9 декември м.г. изведнъж президентът се оказа на “работно посещение” в Истанбул по покана на турския президент Реджеп Ердоган. Той взе със себе си няколко ключови служебни министри – военния министър Димитър Стоянов, вътрешния министър Иван Демерджиев, енергийния министър Росен Христов, външния министър Николай Милков.

На пръв поглед посещението можеше да се обясни със засиления мигрантски натиск откъм Турция, довел до смъртта на трима български полицаи. В единия случай двама служители на МВР бяха убити от бягащи с автобус мигранти насред Бургас, а при втория се стигна до убийството на български граничен полицай, извършено от територията на Турция. Нещо, което обичайно би трябвало да докара до напрежение между двете страни, което обаче бе туширано в зародиш от бързи турски действия, довели до задържане на двама овчари и директното им посочване за извършители с обяснението, че били крадци на животни, а не трафиканти. И българската страна бързо прие всичко, включително и обещанието на турската страна как ще направи паметник на загиналия български граничар на самата бразда.

Всъщност за никого не е тайна, че ако Турция иска да спре мигрантите, нищо не може да й попречи. Както сме чували да казва лидерът на ГЕРБ, когато бил премиер, нито един мигрант не припарвал в България. Като оставим настрана тази хвалба, след посещението на Радев сега стана ясно, че Ердоган лично обещал Турция да не пуска мигранти и наредил на турския вътрешен министър да вземе мерки.

Само дни по-късно българският МВР-шеф вече обясняваше, че Турция е разположила много сили на жандармерията и военни по протежението на границата си с България и това смекчава мигрантския натиск към нашата страна. „Това са жандармерия, която е изключителна сила в Турция, както и сили на военните“, разказваше българският министър и обясняваше, че те са разположени на различни стратегически подстъпи към границата и по този начин събирането на големи групи мигранти е предотвратено.

Турция чрез своя президент ясно демонстрира, че той решава дали да има голям мигрантски натиск, по-малък мигрантски натиск или нула мигрантски натиск. Нещо, което не звучи кой знае колко дипломатично и добросъседски. Очевидно обаче българският президент и неговите служебни министри не бяха в Истанбул, за да заявяват позиции или претенции, а да се съгласяват с всичко, да приветстват, да благодарят, да оценят приноса …

Стана ясно, че не мигрантите са главното, а всъщност в основата са енергетиката и дипломацията. Изведнъж се оказа, че президентът е договорил, а пък „Булгаргаз“ подписва споразумение с турската държавна енергийна компания „Боташ“ (BOTAŞ) за достъп до терминалите за втечнен газ (ВПГ) и газопреносната мрежа в Турция за цели 13 години. Документът бе подписан в София в присъствието на двамата министри на енергетиката.

На практика нищо от споразумението не стана конкретно ясно, освен, че е за 13 години и че гарантира по 1,5 млрд. кубични метра газ през Турция. Не се разбра нито чий газ ще се прекарва до България, нито как ще се плащат количествата, нито защо е толкова дълъг срокът на договора, още по-малко пък защо за точно 13 години. Затова пък Радев изненада като изведнъж лансира и още един проект по инициатива на България, но с роля на Турция. По думите му това е проект, който ще позволи с минимални средства и веднага да започне преносът на природен газ от Азербайджан към Европа. „По инициатива на България в този проект се включиха Румъния, Словакия, Унгария и Австрия. Турция има важна роля за реализацията на този проект, който е изключително важен за ЕС“, каза държавният глава и посочи, че „това е важен повод за разширяване на нашето сътрудничество“, каза българският президент.

Само дни след посещението на Радев в Турция лъсна и още една скрита картинка. Тя бе разкрита от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, който също бързичко посети Истанбул и се срещна с турския президент. Самият Рашидов се похвали, че е поискал и получил разрешение от Ердоган България да стане посредник за среща на високо равнище между Анкара и ЕС. По негови думи, най-важното сега било, че се е приело България да е двигател на нещо. Нищо, че няма срокове и точна дата. Рашидов разкри, че предложението щяло да се лансира лично от Радев на среща на върха в Брюксел.

Очевидно на българския президент и кръга около него вече не им стига територията и те започнаха да играят геополитици. Радев използва визитата си в Истанбул, за да коментира, че войната в Украйна „променя вече и глобалните вериги за доставки“ и „днес единственият надежден сухопътен маршрут е през Турция и България“. „Вече усещаме този факт чрез засиления трафик през нашите ГКПП. Заедно трябва да създадем мерки за повишаване на сигурността. За да имат успех, е важно да имаме добре охранявана граница“, каза Радев, като допълни, че България разбира трудностите, пред които е изправена Турция по отношение на миграцията.

Той каза още, че оценява усилията и приноса на Турция за разрешаване на конфликта в Украйна, включително чрез споразумението за износ на зърно, както и по отношение на размяната на военнопленници между Украйна и Русия.

Всъщност едва ли Ердоган е чувал толкова похвали и благодарности за толкова кратко време дори от Борисов и Путин взети заедно. Вероятно рисковата дипломато-енергийна операция на Радев има някакво обяснение, което засега само той знае. Дано обаче не се окаже с руски привкус и че България всъщност играе и ще играе ролята на смокиново листо. Нещо, което няма как да не бъде отчетено от партньорите от ЕС и САЩ. Дано не се окаже и, че сме изтъргували по-малко мигранти през България за повече турски интереси в икономиката и особено в енергетиката.

Едно е сигурно – че резкият завой на Радев към Турция и Ердоган, може дори да го изхвърли от пътя, което си е лично негов проблем. Лошото е, че може да е за сметка на цялата държава.

Турските медии: Историческото споразумение в София е пътят към газовия център, предложен от Путин

Турската преса разчете еднозначно и победоносно историческото, според българския президент и българското правителство газово споразумение, като подкрепа и първа стъпка към предложения от руския президент Владимир Путин газов хъб, разположен в Турция.

„Първи подпис по пътя към газовия център“ – под това заглавие турският в. „Йени шафак“ съобщава за подписаното в София споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“ (BOTAŞ) за достъп до терминалите за втечнен газ (ВПГ) и газопреносната мрежа в Турция, разказва БТА.

„Йени шафак“ цитира турския енергиен министър Дьонмез, който посочи, че споразумението е важна стъпка към превръщането на Турция в енергиен хъб. По думите му то ще има голям принос за енергийната сигурност на Европа, преди всичко на България.

По темата на първата си страница пише и в. „Тюркийе“. „Направихме първата стъпка към газовия хъб“, гласи заглавието на вестника, който в надзаглавие допълва: „Подписът е поставен, започва износ към България“. „Тюркийе“ отбелязва, че България ще покрива приблизително една трета от нуждите си от газ годишно с преработено в Турция синьо гориво.

Изданието напомня в този контекст, че руският президент Владимир Путин предложи през октомври Турция да стане център за газови доставки като най-сигурен маршрут към Европа, след като през септември газопроводите „Северен поток“ под Балтийско море бяха повредени от взривове. Турският президент каза, че е съгласен с идеята.

Друг турски вестник – „Акшам“ – пише за „исторически подпис със София“. „Газ от Турция към държава от ЕС“, гласи заглавието. Вестникът пояснява, че по силата на споразумението природният газ, който България ще купува от международните пазари, ще бъде обработван в Турция и транспортиран по тръбопровод към българската страна.

Частната агенция ИХА окачестви като „историческо“ споразумението между Турция и България, а държавната Анадолска агенция цитира изказаното от Дьонмез мнение, че документът ще „бъде важна стъпка за повишаване на сигурността на (доставките на) природен газ на Балканите“.

Министърът заяви още, че Турция, която разполага с пет терминала за втечнен природен газ, доставя газ от 15 държави чрез седем различни линии и терминали. По думите му е възможно този капацитет да бъде увеличен в много кратък срок с инвестициите, които ще бъдат направени както от страните доставчици, така и от европейските страни, посочва АА в информацията си по темата.

Александър Александров

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 51

Related Topics:featured trending политика

Up Next

Кръгът “Капитал” разби автентичната десница, създаде и ПП, за да консумира власт

Don't Miss

ПАРЛАМЕНТАРНА АЛХИМИЯ

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 3

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3