СКАНДАЛ
Глоба до 20 млн. евро за който пише срещу властта, било нарушение на “личните данни”…
Ожалихме румънски журналисти, които бяха глобени с 20 млн. евро за разкрития, свързани с живота на един от партийните лидери.
Но ние ги стигнахме в опита да се запуши устата на медиите.
Тихомълком у нас бяха гласувани промени в Закона за личните данни, с които се дава възможност медиите да бъдат голбявани също до 20 млн. евро или 4% от оборота на фирмата.
Управляващите са твърдо решени да запушат устата на медиите за всякакви критични публикации.
Вътрешната комисия на парламента прие с почти пълно единодушие скандалните поправки на кабинета в Закона за личните данни, с които държавен орган ще преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби.
Законът казва, че медията трябва да взема предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху “собственика” им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо издания
“Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура в нарушение на Конституцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Хартата на основните права на ЕС”, алармира Програма “Достъп до информация” (ПДИ), която води битката за отпадане на абсурдните разпоредби в законопроекта. Представители на фондацията влязоха в гореща полемика с депутати от вътрешната комисия, но срещнаха твърдата им съпротива. Никой не ги е подкрепил, само един депутат от БСП гласува “въздържал се”.
“Абсолютно сме против текста, налагащ цензура на журналистите. Това е единственият закон в ЕС, в който има такъв пространен списък с основания за законосъобразно журналистическо изразяване”, каза пред “Сега” адвокат Александър Кашъмов. В крайна сметка депутатите дали да се разбере, че можело и да смекчат разпоредбата. Това обаче няма да доведе до отпадане на цензурата. В Западна Европа регламентът GDPR, имащ за цел да защити личната информация на обикновените граждани, а не на публичните фигури, беше въведен с изричната разпоредба, че ограниченията в него не се отнасят за журналистите.
Вместо това в България от работещите в медиите ще се изисква да се самоцензурират във всеки един случай, когато пишат за политическа или друга публична личност, за да не прецени след това контролният орган – Комисията за личните данни, че има навлизане в личната сфера на обекта. Това е в пълен разрез с правилата за медийна свобода. “Широкият дебат през последния четвърт век относно медийната свобода доведе до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата. Свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни”, пише в становището на Програма “Достъп до информация”.
Директорът й Гергана Жулева и адвокат Кашъмов посочват, че в Общия регламент на ЕС за защита на данните изрично се казва, че изискванията му трябва да отпаднат относно обработването на лични данни за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване, както и че GDPR не може да засяга свободата на словото. В България ще се случи точно обратното – надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Жулева и Кашъмов смятат, че по този начин ще се трасира пътят за проверки в медиите, и това се потвърждава от “великодушното изключение, според което проверката не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“. Те посочват, че нито Конституционният съд, нито Европейският съд по правата на човека, нито Съдът на ЕК, нито българските върховни съдилища са имали самочувствието и дързостта да дадат всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“. Депутатите обаче едва ли ще се посвенят.
ПРОФОРМА
Подобрени са текстовете, свързани с налагането на санкции и с баланса между правото на достъп до информация и защитата на личните данни при използване на ЕГН, пише в становището на ПДИ. Става дума за достъпа до регистри като търговския и имотния. В първоначалния вариант се предвиждаше пълна забрана за публичен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е възможен, ако друг закон предвижда това. Проблемът е обаче, че никой закон не предвижда изрично достъп с ЕГН. Балансът между защитата на личните данни и адвокатската и лекарската тайна е уреден по начин, който не буди значителни притеснения, смятат от фондацията. Според редактирания вариант адвокатите и лекарите ще са длъжни да предоставят на Комисията за защита на личните данни информация, освен ако тя не е професионална тайна. В случая не е ясно кое излиза извън професионалната тайна на тези съсловия. Остават гигантските глоби, които ще могат да се налагат – до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата.
СКАНДАЛ
САЩ заплашва да спре продажбите на Мерцедес заради китайското участие в компанията
Mercedes-Benz може да се сблъска със забрана за продажба на автомобилите си в САЩ, след като комисия на американския Сенат одобри законопроект, насочен към ограничаване на компании с китайско участие.
Проектозаконът предвижда забрана за внос, производство, продажба и препродажба на автомобили от производители, в които китайски акционери притежават повече от 15 на сто от капитала.
В момента малко под 10 на сто от Mercedes е собственост на китайския автомобилен производител BAIC, а още близо 10 на сто се притежават от основателя на китайската автомобилна група Geely Ли Шуфу.

След като бе подкрепен от Комисията по търговия и транспорт, законопроектът трябва да получи одобрение и от целия Сенат.
Председателят на комисията, сенаторът от Тексас Тед Круз, представител на Републиканската партия, заяви, че прагът от 15 на сто трябва да бъде премахнат. Той постави под въпрос дали този дял не е бил избран с цел да засегне именно Mercedes, конкурент на американския производител General Motors.
Германската компания подчерта значителното си присъствие в САЩ, където осигурява 160 000 работни места, произвежда автомобили в заводите си в Тъскалуса, Алабама и Чарлстън, щата Южна Каролина, и работи с 386 дилъри в 49 щата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
Радев започна да лъже също като Борисов
- Защо всички нашенци, когато яхнат политиката започват да лъжат.
- Демагогията на властта лъсна: Външната министърка подписа в Киев декларация за готовност да засили участието ни в „Коалицията на желаещите“.
Документът, в който се призовава за засилване на санкциите срещу Русия, е подписан от българската министърка на външните работи Велислава Петрова, макар че това не беше споменато в съобщението на МВнР за участието ѝ в срещата.
Декларацията след предходната среща беше подписана миналата година от тогавашния премиер Росен Желязков, а вчера отново единственият отказал да се присъедини е бил сръбският президент Александър Вучич.

„Надграждайки резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, ние потвърждаваме срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа като важна рамка за политически диалог, регионално сътрудничество и споделена сигурност. Срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хиляда години украинска държавност“, се казва в декларацията.
Документът потвърждава устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на националната си идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам. В него се заявява също, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност или просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.
Декларацията осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна и призовава Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украински деца, и да освободи всички незаконно задържани цивилни лица и военнопленници.

Подписалите осъждат и засилените мащабни атаки на Русия срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертават приоритета на укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна, включително чрез доставка на системи и ракети, способни да прихващат балистични заплахи.
СКАНДАЛ
Нов скандал в САЩ: прокуратурата призова журналисти заради разследване за новия президентски самолет
Подареният от Катар аероплан за Air Force One не притежавал достатъчна защита. “Ню Йорк Таймс” разкри това и трябва да иде на съд.
Нов скандал около администрацията на Доналд Тръмп предизвика остра реакция на американските медии и журналистически организации. Причината са призовки, изпратени до репортери на вестник „Ню Йорк Таймс“, след публикации за евентуални пропуски в сигурността на новия президентски самолет Air Force One.
Според изданието журналистите са получили призовки от федералната прокуратура в Ню Йорк и трябва да се явят пред съда през следващата седмица във връзка с предполагаемо нарушение на федерален закон. Част от призовките са били връчени лично на домашните адреси на репортерите.

„Ню Йорк Таймс“ определи действията като безпрецедентен опит за сплашване на независимите медии. Журналистически организации, сред които Националният пресклуб на САЩ и Комитетът за свобода на печата, също осъдиха действията на прокуратурата, като ги определиха като сериозна атака срещу свободата на словото и нарушение на конституционните гаранции за свободна преса.
Белият дом отказа да коментира конкретния случай и препрати въпросите към Министерството на правосъдието. Оттам не потвърдиха, но и не отрекоха изпращането на призовките. Според ведомството разследването не е насочено срещу журналистите, а срещу евентуалното изтичане на класифицирана информация.
Спорът започна след публикация на „Ню Йорк Таймс“, според която новият президентски самолет не разполага със същите системи за сигурност като досегашните самолети Air Force One. Изданието твърди, че по време на срещата на върха на НАТО в Анкара Доналд Тръмп е сменил самолета по препоръка на Сикрет сървис – службата, която отговаря за охраната на американския президент. Опасениията са били, че новият самолет може да бъде свален с ракети, защото не притежава противоракетна защита за разлика от стария.
Новият Air Force One е луксозен Boeing 747, подарен на Съединените щати от Катар. Самолетът, чиято стойност се оценява на около 400 милиона долара, предизвика политически спорове още през 2025 година. Освен опасенията за сигурността, демократите обвиниха Доналд Тръмп, че приемането на подобен подарък създава конфликт на интереси и поражда съмнения за корупция. Президентът отхвърли критиките като политически мотивирани.







