АНАЛИЗИ

Войната е в ход

Войната е в ход, тя се води от няколко години и прогнозите са, че ще става все по-ожесточена и ще навлиза във все по-гореща фаза. Хибридните методи и средства за водене на война представляват сложна смесица от: политически и дипломатически методи; икономически и търговски; пропагандни, информационни и медийни методи; кибер атаки, всички, които са преплетени в сложна мрежово-центрична среда. Хибридни методи на въздействие прилагат, както Русия към Запада, така и т.нар. Запад към федерацията.

Така, че в този ред на мисли е леко смехотворно да заемем еднозначно позиция по казуса ″Скрипал″, без да отчитаме мнението и на другата страна. Просто така е демократично и коректно, така е правилно и справедливо, това се изисква от ценностите, които изповядва Европа. Демокрацията ни учи, че първо е редно да се проведе коректно и безпристрастно разследване и чак след това да се произнася присъда. Обратното е равносилно на светата инквизиция, обратното е равносилно на измама в гигантски измерения без всякакво чувство за справедливост.

Защото по-паметливите още помнят Колин Пауъл, който показваше снимки пред CNN и други световни медии, на които сочеше оръжията за масово поразяване на Садам Хюсеин, станали повод за нахлуване в Ирак и последвалото разнебитване на тази държава. Тези снимки станаха повод и за физическото елиминиране на Садам, а резултатите от това не доведоха до по-демократично устройване на Ирак, а дори напротив. Ирак стана зона на непрестанни престрелки между отделните групировки, ежедневни бомбени атентати и разпокъсване на държавата на няколко части. Великобритания тогава също бе една от държавите, които носят основна вина за тази гигантска измама и сегашният и истеричен крясък по случая Скрипал изисква най-малко коректно и безпристрастно разследване.

Руският външен министър Лавров се опита да внесе някакъв отрезвяващ ефект. Той апелира Лондон да се осъзнае, да се опомни и да спазва добрия тон и международното право. Доайенът на руската дипломация напомни, че този тон, който държи Лондон, е характерен за една отдавна отминала епоха, а колониализмът е останал далеч назад в историята.

По-важното в случая е, че Русия бе готова да сътрудничи, но никой не се вслуша в думите на Лавров и Русия. Той припомни, че съществува международна конвенция за химическите оръжия и в такива случаи е редно да се спазват международно установените норми и правила!

Къде са доказателствата на Великобритания?

Наблюдава се едно дърдорене и безмислени обвинения, които обаче не са подплатени с реални доказателства. Ако това са ценностите на Европа, то най-добре е да си ги запази за себе си. Цели 15 дни след развихрянето на скандала, от Лондон се досетиха, че съществува международна организация за химическите оръжия, сетиха се, че съществуват международно установени правила и норми и във всеки един демократичен свят първо се провежда разследване и чак накрая се произнасят присъдите. Лондон обаче няма време и нерви да чака разследването и продължава със своите обвинения. Фактът, че един от създателите на това отровно вещество живее от деветдесетте години на миналия век в САЩ и в своя книга е публикувал формулите на това вещество не са стряскащи за никого. Фактът, че още никой не е видял Скрипал и дъщеря му, никой не е разговарял с тях и никой няма достъп до жертвите е меко казано скандален. Когато Литвиненко бе поразен, снимки и кадри с него бяха показани по цял свят, а днес това не се случва, защо? Каква е тази обвита в тайнственост химическа лаборатория, намираща се в близост до мястото на инцидента? Химическа лаборатория, която има възможности за изготвянето на такива отровни вещества.

Дипломатическата война е в ход

Великобритания напуска ЕС, защото не и допада този формат, но пък със заминаването си някак тайничко и се иска да извърши пълен погром над Европа. Опитът за дипломатически натиск над Русия ще покаже кой кой е в Европа и кой на кого слугува. След като Македония и Албания също изгониха по един руски дипломат в знак на солидарност към поданиците на Кралицата, остава и ние да се произнесем с решаваща позиция по въпроса. НАТО и Столтемберг също реагираха и изгониха неколцина руски диполмати, а до вчера и той говореше, че има нужда от диалог с Русия. И така ли смятате да разговаряте с Русия, като им гоните дипломатите? Това ли е разумният начин да се подобри диалога на стария континент, да се подобри средата за сигурност, като се демонизира една държава, а друга се превръща в жертва? Така ли мислим ние в „демократична Европа“ да подобрим средата за сигурност на континента, да намалим заплахите и опасностите? Ще се задейства ли член пети от договора на Североатлантическия алианс? ЕС е солидарен с Лондон и може би така е редно. Лондон излиза и отслабва позициите на съюза, а той е солидарен с измислени на този етап заплахи, недоказани и до някъде неоснователни твърдения.

Нещо като завършек

Медиите се надпреварват да изброяват броя на нациите, които в знак на солидарност с Лондон са изгонили руски дипломати. Броят ги и ги назовават поименно, възхваляват ги и ги издигат на пиедестал. Отброяват кои от тях са членове на ЕС, кои не, кои са в чакалнята на съюза и други такива алабализми. Нашата позиция се бави, защото външната ни министърка е несъстоятелна, както бе и четвъртият президент, но е твърде вероятно в месеца, в който чествахме 140 години от освобождението си, да се наредим и ние рамо до рамо до Македония, Албания и другите ястреби.

Борисов е доказал, че сутрин говори едно, на обяд друго, а за вечеря отскача за по едно мачле и оставя неадекватните си министри да дърдорят глупости. Каквато глупост представляваше и поста на външната ни министърка в туитър, в който изразяваше своята солидарност към Великобритания по случая Скрипал. Редно би било в деня на траур в Русия да изрази съболезнования и съжаление за десетките деца и хора загинали нелепо в руския град Кемерово, но това очевидно не е политкоректно, а и на нея и липсват елементарни човешки(женски) качества.

За всички демократично мислещи хора и държави е ясно, че първо се провежда обективно разследване и чак когато излязат резултатите от него се произнасят присъдите! В човешката история има много случаи, в които са започвали войни под лъжливи и неверни предлози и на нито една съвременна демократична държава няма да и е приятно да я посочат за проводник на лъжливи мотиви за война. Така, че мила ми госпожо Мей, покажете доказателствата и чак след това произнасяйте присъдата! Така е редно и правилно, така е демократично и коректно, на това се опитвате да ни учите от 28 години. И ако Вие не прилагате тези демократични практики, то задръжте си европейските ценности за острова. Това, че членове на кралското семейство няма да присътват на световното първенство по футбол може и да е трагедия за цялото човечество, но земята няма да излезе от своята геостационарна орбита. В правния мир съществува практика, че докато тече разследване по даден случай не е редно да излиза информация по него. В противен случай се опорочава и компрометира цялото разследване и то реално се прекратява. Коректно е да се има предвид и основната презумция за невинност, която съществува в правния мир и всякакви обвинения преди да е завършило разследването ще постави под съмнение обективността му. Доказателствата глупако, покажи доказателствата!

Post Views: 28

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1