Водата, токът и цените – истинската бомба под властта.

Аналитичен коментар

Вотът на недоверие, който опозицията внесе с поредната доза емоционални речи и партийни лозунги, от самото начало бе обречен. Управляващата коалиция между ГЕРБ, ИТН и БСП изглежда твърда, а подкрепата на ДПС бе публично гарантирана от Делян Пеевски в навечерието на дебата. Протестите, които трябваше да съпътстват парламентарната битка, се превърнаха в слабо отиграно партиен спектакъл – без обществена енергия и без перспективи.

Формално властта е стабилна. На практика обаче стабилността е илюзорна. Под повърхността на политическите сметки клокочи социално напрежение, което може да избухне във всеки момент.

Умореното общество и изчерпаната политика

Българите са уморени от избори, които идват и си отиват, без да носят реална промяна. Те са уморени от поредицата експерименти – служебни кабинети, краткотрайни парламенти, „спасителни“ формули за управление. Исканията на хората вече не са големи – те се свеждат до базисни условия за нормален живот: достъпна вода, ток без шокови сметки и цени, които не изяждат заплатите им.

Днес доверието в политическата класа е сринато. Гражданите не вярват нито на управляващи, нито на опозиция. Партийната система изглежда изчерпана – тя не произвежда идеи, а само нови комбинации от стари лица.

Водната криза – най-опасната бомба

Водата, извор на живот, се превърна в национална слабост.

След Плевен и Ловеч още десетки общини преминаха на воден режим. Към 15 септември над половината български общини – 137 от общо 265 – вече имат нарушено водоподаване. В 551 населени места чешмите пресъхват, а близо половин милион граждани живеят без гарантираното им от Конституцията право на постоянен достъп до вода.

Това е скандално за страна от ЕС. България губи всяка втора капка по пътя от язовирите до домовете – най-лошият показател в съюза.

Институциите реагират постфактум. Проекти за ремонти се пишат и прехвърлят от ведомство на ведомство. Министри пристигат „на пожар“, свикват съвещания, дават пресконференции, но реални действия липсват. Хората виждат бездействие, корупция и безсърдечност.

Това е бомба със закъснител.

• Ценовият шок – социалният пожар
• Ако водата е бомба, то цените са пожар, който вече гори.

Инфлацията е факт, а въвеждането на еврото се възприема от обществото като причина за поскъпването. Обективно или не, общественото усещане е ясно – с едно и също количество пари купуваш все по-малко.

Разликите между производствени и крайни цени стигат до 100%. При киселото мляко надценката е 30%, при сиренето – 70%. Това изглежда като картелна договорка. И въпреки че Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите получиха допълнителни правомощия и кадрови подсилвания, резултат няма.

Сравненията са убийствени за националното самочувствие:

минималната заплата у нас осигурява покупка на „малката кошница“ 9.7 пъти;

в Германия – 32 пъти;

в Румъния – 17 пъти;

в Испания – 22 пъти.

Това е социална пропаст, която ражда гняв и усещане за несправедливост.

Пушилка вместо решения

Премиерът Желязков реагира бързо – създаде Национален борд по водите с участието на двама вицепремиери и седем министерства.

Но резултатите засега са нулеви. Хората виждат планове и графици, но не и реални действия. Виждат „пушилка“, а не решения. Това усещане подкопава доверието във властта по-бързо от всеки парламентарен скандал.

Икономиката решава вота

Политическият елит е вторачен във въпроса дали Радев ще създаде партия, дали Желязков се е еманципирал от Борисов, дали Пеевски и Борисов играят в синхрон.

Обикновеният българин обаче мисли за друго – за цената на хляба, за сметката за ток, за липсващата вода, за бъдещето на децата си.

Именно икономиката ще реши следващия вот – не политическите игри. Социалното напрежение, ако не бъде овладяно, ще отнесе всяко правителство, колкото и стабилно да изглежда.

Президентската дилема

Предстоящите президентски избори ще бъдат тест за това кой ще успее да улови общественото настроение. Кандидатът, който най-точно артикулира болката на хората, ще има предимство.

ГЕРБ и ДПС вероятно ще играят самостоятелно, без обща кандидатура. Пеевски няма да подкрепи ПП-ДБ. Левицата е разкъсана между Радев и евентуално собствено лице.

Ключът остава в ръцете на ДПС. Ако техният кандидат стигне до балотаж – ще претендира за победата. Ако не – техните гласове ще решат изхода.

България си търси лечител

Днес България е болна – от разделение, от недоверие, от бедност. България няма нужда от нов „строител“, който реже ленти. Има нужда от лечител – президент с човешко лице, който
да върне надеждата. Човек, който говори на нацията като на равни, който излъчва човещина и доверие.

Без вода, с шокови цени и разпадаща се социална тъкан, българите няма да се впечатлят от лозунги и партийни комбинации.

Финалният въпрос ще остане прост и жесток:

Как се живее в страна, в която чешмите пресъхват, а хлябът струва двойно?

Това е истинският арбитър на властта.

Не партиите, не игрите на Радев, не коалиционните сметки.

А водата, токът и цените.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ