Кой ли от управляващата клика не се изреди да разправя, че министрите на регионалното развитие, на МВР и на транспорта, които подадоха оставка, заради убитите край Своге, не били виновни.
Както се досещате пръв се удари в гърдите вицепремиерът на тишината Валери Симеонов. Той не само твърди, че няма виновни за трагедията, но и че никой не трябвало да понася някаква си политическа отговорност. Защото министрите не са слагали асфалтовата настилка и следователно са невинни.
След него скочи и Джамбазки, който е на всяко гърне мерудия. И той се обяви против оставките, защото политиците нямали вина за трагедията. Произнесе се и Каракачанов, Сидеров, дори Плевнелиев изскочи от тъмното, за да каже, че нямало виновни.

Накрая и премиерът марионетка Борисов заяви, че не може да се каже, че тримата министри имат вина за случилото се, но и не можело властта да се направи, че нищо не се е случило. И затова, а не за друго, трябвало да си подадат оставките. Всъщност, по думите на Борисов, всички колеги в Министерския съвет давали добри оценки на отиващите си министри.
Ами тогава, се питат обикновените хора, като са толкова добри, защо трябва да си ходят? А Борисов отговаря най-невинно, че те трябвало да понесат „политическата отговорност. Каквото и да означава това.
Но нека, все пак се опитаме да разнищим какво означават тези разтегливи думи „политическа отговорност“?
Ами „политическа отговорност“ означава, че политиците имат вина, за която не искат да носят наказателна отговорност. И затова я наричат „политическа“. Специално за инцидентите на пътя. А и въобще за ситуацията в страната. Най-напред те са виновни, че са създали условия за процъфтяване на корупцията при обществените поръчки, от които зависи строежа и ремонта на пътища и магистрали. Нещо, за което президентът Радев непрекъснато предупреждаваше. Той в прав текст заявяваше, че властта не полага усилия да се бори с корупцията, както и с икономическата и криминална престъпност.
Само че вместо да послушат президента и да започнат безпощадна борба с корупцията, правителството на Борисов започна да се бори срещу…президента. Какви ли не обвинения се сипят по негов адрес. Дори Плевнелиев тръгна да каканиже, че президента Радев бил голямо разочарование. За Запада.
След това са виновни, че не са изпълнили задълженията си като министри. Тяхна работа е било да не предлагат обществените поръчки само на наши фирми. Тяхна работа е било да преценят, заедно със своите помощници дали проекта за строеж или ремонт на пътен участък или магистрала отговаря на техническите и технологични норми. В случая с пътния участък край Своге, явно много неща не са били наред.
Работа на министрите е да приемат участъка от пътя или магистралата и да проверят много прецизно качеството на извършената от фирмата строителна или ремонтна работа. Даже Плевнелиев се хвалеше, че когато бил регионален министър той поръчал специална машина, която да проверява качеството на полагания асфалт и другите компоненти. Значи е имало начини да се провери качеството на асфалта. Друг е въпросът, че това не е било направено. Сигурно защото фирмите намазват яко ръцете на министерските чиновници, които трябва да приемат готовите участъци от пътищата или магистралите.

Ето затова също са виновни министрите. Че не са проконтролирали работата на фирмите и на своите чиновници.
Но не са виновни само министрите. Виновен е и техния шеф Борисов. Защото неговата работа пък, е да контролира своите министри. Вместо това, той е създавал условия за процъфтяване на корупция, безстопанственост и безхаберие. А това е недопустимо за човек, който оглавява министерския съвет.
Значи и Борисов трябва най-сетне да понесе своята политическа отговорност. И да си подаде оставката. Да напусне управлението на страната, за да не вреди повече на България. Но дали ще го стори доброволно?
Със сигурност това няма да се случи! Въпреки че катастрофите на пътя вече са стотици и хиляди. Въпреки че убитите също са стотици и хиляди.
Защото в България, а и навсякъде в капиталистическия свят, истинските високопоставени виновници, които имат пари и власт, винаги ги крият. И винаги се измъкват. Под различни предлози. Затова хората искат да се смени системата. Да се смени капитализмът с демократичен социализъм. Защото друг път няма.