ФОКУС

Винаги е имало пандемии и войни, но никога толкова милиарди послушни хора

Една истинска дума мери човешката ни мярка и тя се казва „доброта“. Когато човек е добър той не мери хората с омраза

Недялко Славов е от онези съвременни български писатели, които не само провокират мислещия читател, но и винаги впечатляват с позициите си. Позиции – честни, лични, нестандартни, които не са плод на конюнктурата или на политкоректността. Може да приемаш или да не приемаш разсъжденията на Недялко Славов, но със сигурност няма как да останеш безучастен към неговия неподражаем стил и ярко и талантливо перо, към задълбочените му разсъждения по различни актуални теми, към историческите аналогии, които споделя сякаш, за да открие днешния ход на времето.

Недялко Славов е автор на романите „Фаустино“, „Вертиго“, „Портрет на поета като млад“, „432 херца“, „Камбаната“, „Пиафе“, „И станах река“, „2020“, както и на великолепните „Филипополски разкази“, на стихове и на пиеси.

Писателят като че ли носи в себе си мъдростта на родния си Пловдив – град древен, красив и магнетичен. Неслучайно творбите на Недялко Славов са пропити със страстен хуманизъм, стилът му е експресивен и изключително метафоричен. И затова за читателя е истинска радост и предизвикателство да общува с книгите му.

Оставяйки вярна на традицията да среща своите читатели с емблематични български творци с огромен авторитет, с ерудиция, с достойнство и собствен завладяващ стил, разговаряме с Недялко Славов в Пловдив навръх празника на духа – 24 май. Писателят бе любезен да даде интервю за медията и да коментира широк кръг от въпроси, за които размишлява през последните години и които го вълнуват и като интелектуалец, и като човек.

Писателят край моста над река Марица в Пловдив

– Г-н Славов, разговаряме с вас на 24 май. Изпитвате ли радост от този празник, наистина ли той е най-българският и най-обединяващият за вас?

– Трябва да не съм българин, за да не изпитвам подобно чувство. Няма друг такъв емоционален връх и общ национален трепет.

– От години се чуват предложения 24 май да стане национален празник, тъй като именно този празник ни обединява, а да не бъде 3 март, който според някои прокарва разделителни линии в обществото. Какво е вашето мнение?

– 24 май е еманация на българския творчески дух. А свободният дух не търпи рамки, дори и тези на държавността. Ние си имаме национален празник, 3 март – датата, след която се конструира Третата българска държава. Празнува се от 1880 г. Не може всяка власт да пренаписва историята ни. Ще повторя – това е празник на свободния дух, а ХХ век доказа, че всяка държава по света е институция, която мачка свободата.

– Казвал сте, че Пловдив е създаден от Бог в момент на слънчево настроение. Ако възприемем слънцето и като символ на духовността наистина ли тук слънцето свети по-ярко?

– Важното е какво са мислили тези, които са създали този град и защо той е създаден точно тук и никъде другаде. Едно древно предание казва, че преди вечност е минал керван, воден от свещени мъдреци. Те са пренощували край Марица, а камилите, които са останали и не са си тръгнали с тях, са се превърнали в седемте пловдивски хълма. Много древна енергия има тук.

– Замисляли ли сте се, ако бихте имали възможност да се преродите, отново в Пловдив ли бихте желали да живеете и да творите или на друго място?

– Ние не се преместваме и на милиметър от мига и от мястото на първоначалното ни сътворение. Божественият ни софтуер е такъв. Така че и да искам, и да не искам, моето прераждане ще бъде пак тук и в същата ми екзистенция.

– Споменахте софтуер. Смятате ли, че има нещо сбъркано в чипа на българина или пък напротив – трябва да се гордеем с това, което сме, с нашата история, култура, географско разположение?

– Сбърканият чип е в главата на западноевропееца, не на българина. И това си има своята предистория. От хилядолетие западният свят, чрез своя рационален код на мислене, редактира Бог. Това е една непрекъсната, изтощителна и жалка борба със Създателя. Имам предвид и католицизма, и протестантството, които в крайна сметка са тихо, упорито, непрестанно боричкане с божия промисъл, с божията идея за нас. А като говорим за сбъркан чип в родните мозъци най-самоунищожителен е чипът на Кириак Стефчов.

– Смятате ли, че православието е това, към което трябва да се върне българският народ, защото народът се лута в своята вяра, доколкото я има или пък може би вече я загуби?

– Вярата не се губи като портмоне.

Вярата на моята баба от Странджанско бе като кандилото, което осветяваше къщата й и нощем правеше малката й стаичка висока до небето. Но и у нас атаката срещу вярата, срещу православието е огромна, скъпоплатена, методична. И това не е от вчера или от днес. Например преди 10 ноември, в продължение на 25 години, в Асеновград бяха свалени камбаните на църквата. Бяха превърнали града в глух и сляп човек. Но и това чудо мина.

– Глухите камбани в Асеновград ли ви провокираха да напишете романа „Камбаната“?

– Не. Това, което е в книгата, съм го видял другаде, в родното село на моя баща.

– „Камбаната бие за всеки един от нас“, казва Джон Дън.

– Да. Рано или късно камбаната бие за нас.

– А дали чуваме камбаната? От думите ви усетих, че сякаш казвате, че в Западна Европа камбаната не се чува.

– Странни, чужди на разума и на сърцето неща идват оттам.

– Деян Донков направи много интересен и емоционален моноспектакъл по вашия роман „Камбаната“. Вие като автор на книгата как видяхте Деян Донков като вашия герой убиеца Вено в „Камбаната“?

– Както аз видях това, което ме развълнува, за да напиша книгата, така и Деян видя в книгата част от себе си. Просто книгата и актьорът се срещнаха и се получи разтърсваща интерпретация на романа.

– Развълнувахте ли се, когато за пръв път чухте вашите думи да бъдат произнасяни от сцената?

– Книгата е интимен диалог с читателя, докато сценичното общуване е съвсем друго. Там писателският глас става множествен – в залата седят 1000 човека и слушат думите ти.

– Вярвате ли, че всяка дума, която ние изричаме носи някаква енергия и всъщност трябва да внимаваме какво говорим и пишем?

– Логосът е огромен добър паяк, който ежесекундно ни придърпва в мрежата си. Ето например – върви множеството и всеки нещо говори – майката на детето, детето на майката, жената на мъжа, мъжа на жената, всеки от нас излъчва някакво послание. Това е нашата спасителна комуникация, която ни казва: „Не си сам, не си сам, тук сме, много сме“. Нещо като грегорианското гъргорене на делфините, както казваше великият Фотев. Словото е началото. То е заложено и в идеята на самата религия – ligare („обвързвам, свързвам“). А и в един момент всички ние се редуцираме до думите. След като човекът угасне, след като изтече плътта през него, последен знак за бившото му присъствие са те. Нищо друго не остава.

Ето моят баща написа книга за селото, в което се развива действието на „Камбаната“. Днес селото е унищожено, там няма български етнос. И сега това бивше село с 2000 бивши човека е живо, благодарение на написаното. Така че в последна сметка целият реален живот на една общност, един народ и един човек се редуцират в една книга или един стих.

– Имате неподражаем писателски стил – баланс между прозата и поезията, с неизчерпаема енергия. Как го постигате?

– Аз идвам от поезията и драматургията, а там всяка дума носи отговорност сама за себе си, може, така да се каже, да оцелее дори и в самота, за разлика от думите на прозата, които винаги са в някакъв смислов или наративен ансамбъл. Отделно думите в поезията имат една склонност да танцуват, те са силаботонически натоварени с ритъм. Вероятно от това – от лаконичността и от ритмиката – иде и спецификата на писателския ми стил. И все пак мисля, че стилово най-завършени са последните ми притчови романи „И станах река“ и „2020“.

– Има ли думи, които не употребявате, както и такива, на които особено държите? Около пандемията се говореше, че тази всеобща заплаха може би ще накара хората да бъдат по-човечни, по-състрадателни, някак си ще ги обедини. Всъщност се случи друго и някои съвсем забравиха да казват простички думи като „Благодаря“ и като че ли езикът стана по-агресивен. Какво е вашето наблюдение?

– Точно преди 2 години споделих, че прилепът от Ухан лети най-вече в нашите глави. И ето – 2 години след т.нар. пандемия никой не излезе и не каза какво всъщност се случи. А иначе подобни световни беди могат да отприщят у човека единствено нагона му да оцелее. А той не е любов. И съвсем нормално е хората да станат зверове в своята себичност, защото така сме устроени, това е инстинктът ни за самосъхранение. И тук вече възникват фундаментални въпроси – какво се случва със света, кой и накъде го води, къде сме ние в своята безропотност. Така, в тази съдбовна ситуация, аз лично като писател не мога да възпявам, както е казал Поетът, на баба си хурката. Вече става въпрос за нашето ментално и физическо оцеляване.

Така че въпросите за думите „благодаря“ и „моля“ са третостепенни въпроси. Въпросът е да си зададем въпросите като: „Защо е така?“, „Докога“ и „Трябва ли да търпим ние, които сме създадени по божия промисъл, идеологическите малоумия на някой световен функционер на нищото, който е решил, че светът е негов?“ Това е големият въпрос. Със сигурност мога да напиша някаква политкоректна романова боза, или някаква семпла кримка, или да изравям умрялото куче на социализма и да се правя на борец за демокрация със задна дата, или да съчиня някой чиклит и да вълнувам плажните си читателки, но не, това не е волята на моя творческия процес.

Снимка: Димитър Краев

– Пандемия, война – това са световни заплахи – съвсем нормално е човек да изпитва страх, въпросът е, когато политическите елити се възползват от този обществен страх, за да водят обществата в определена посока.

– Винаги е имало пандемии и войни, но никога толкова милиарди послушни и оглупени хора.

– Няма и разговор за бъдещето на Европа и на България…

– Бъдещето на тази болна левичарска Европа не ме интересува. Това не е моята Европа на духа, културата и демокрацията. Вълнува ме бъдещето на България.

– Но България все пак е част от Европа и в този взаимносвързан свят няма как да е самостоятелен играч съвсем сама да решава проблемите си. Не смятате ли, че тя няма как да се откъсне от Стария континент и по-скоро въпросът е България да умее да защитава своя интерес пред останалите и в Брюксел? Или за вас това е твърде утопично?

– Разбира се, че може да защитим националния си интерес. Винаги има начин, но затова трябват други хора, други лица, друга ситуация. Но дори и това не е най-важното. Най-важното е, че дълбоко в себе си българският народ се държи много достойно и се съпротивлява по неговия си начин.

– Споделяте, че българският народ се бори, но има ли достойни лидери, които все пак да го водят?

– Има, но на практика това е невъзможно да стане. Ние живеем в манипулиран свят и това е една от идеите на глобализацията – да се ликвидира идентичността на всеки един народ като се анулират неговите водачи и мислещата му част. Но от друга страна е съпротивата, инстинктът за оцеляване. А аз залягам на инстинктите на народите да оцеляват във времето.

Ще направя стъпка встрани и от друга гледна точка ще кажа няколко думи за този феномен. Медицински доказано е, че ако ти се храниш с храни, които са произведени на повече от 500 км от мястото, където си роден, ти вече почваш да се храниш с отрови. Както и че когато излезеш от геомагнетизма на мястото, където живееш, организмът ти започва да изпада в някакъв вид дисонансна вибрация с околния свят.

Същото става и с всеки, който излезе от териториите на своя логос. Навярно това е дълбоко заложено и в тъмната болка на носталгията, която цял живот преследва емигрантите. Затова ние сме детерминирани да опознаем света на място, на своята земя, на териториите на своя език, най-вече през ума, през въображението, през фантазията ни. Именно това мисловно пътуване е създало Човечеството. А понятието глобален човек е просто политкоректна фикция.

Недялко Славов по време на представянето на романа си “Камбаната” в “Хеликон” – Русе: Снимка: Ралица Маринова

– Използвате ли социални мрежи?

– Понякога.

– Предполагам, че предпочитате личния контакт с приятелите и читателите.

– Да, в живия разговор не по малко от думите говорят жестовете, погледите, езика на тялото. Но да ви призная – най-предпочитам усамотението.

– Предпочитате да сте сам, сигурно обаче не се чувствате самотен.

– Не. Самотен е само самотният човек. А аз не съм самотен човек.

– Пишете ли нещо в момента?

– Не. Имам идея за книга, но ми трябва много сериозна подготовка по темата. Винаги го правя. Например, когато пишех „432 херца“ (б.ред. Сюжетните ходове в романа са провокирани от мистиката около указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия – Йозеф Гьобелс. По негово разпореждане през 1939 г. тонът ла е настроен на 440, вместо на 432 херца) в продължение на 2 години общувах с композитора акад. Николай Стойков. Така влязох по друг път в космически свят на музиката. Така беше и с романа ми „Пиафе“. В конната си база в Борисовата градина маестро Пламен Климов ме въведе в тайнството на пиафе – най-изящната любовна стъпка на коня. Изобщо колкото повече вникнеш в детайлите, толкова повече метафори виждаш в тях.

– Написахте и „2020-а“ – роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Какво си помислихте в онзи 13 март 2020 г., когато за пръв път в България бе наложен пълен локдаун?

– Отворих прозореца, видях пустите улици и си казах: „Започнаха“. Защото много неща предварително бях кръстосал в себе си и вече знаех – въпрос на време е да започнат.

– Вие смятате, че с локдауните заради пандемията започна осъществяването на идеята за глобален затвор, за който вие говорите от известно време?

– Ние хората сме много странно устроени. Защо изобщо трябва да коментирам? ТЕ ни го казаха в прав текст една година преди това. И то се случи.

– А самият вие изпитахте ли страх?

– Нито за секунда.

– А какво ви държи и какво ви кара да не се страхувате?

– Ние сме зарчета на съдбата, които се стискат в една друга, небесна шепа. А иначе казано – от смъртта ни дели нещо много простичко – например невъзможността да си вземем въздух в продължение на една-две минути. И това може да се случи в следващия миг. Тоест, ако аз застина като мишле, хипнотизирано от змия, и живея само с очакването да се случи смъртта, какъв е смисълът да бъда роден?

– Къде за вас е надеждата?

– Във Вярата. И в човешката ни воля.

“Там дето е опасността,
расте спасението също”,

казва любимият ми поет Хьолдерлин. Често си повтарям този стих.

– Какво според вас мотивира желанието на определени хора да трупат все повече и повече материално богатство? Любопитно ли ви е като писател и изследовател на човешката психология да разберете мотивите за притежанието примерно от един човек на няколко златни дворци, на множество яхти и на огромен автопарк? А накрая всички си отиваме с една риза.

– Тези, които споменахте – с яхтите и с дворците – те са порода, която въобще няма да коментирам. Не ме интересуват. А иначе реакцията да имаш малко в повече за утре е съвсем естествена човешка реакция. И в природата е така. Едно животно яде до пресита, това е един вид запасяване за по-лоши времена, защото ние живеем в състояние на абсолютна неизвестност за бъдещето. Но когато човек се заобиколи с вещи, смятайки, че така ще се барикадира срещу смъртта, това вече е трагикомично.

– Какво казва обаче детето във вас и всъщност съхранил ли сте детското в себе си?

– “Колумб откриваш през минута континенти“ – така някога бях нарекъл детето в себе си. Но аз и днес умея да се радвам на света. Рутината на годините не ме промени.

– Живеете на една прекрасна пловдивска улица, заобиколен сте от християнски катедрали и великолепни артефакти от римско време.

– Благодаря на съдбата. Наистина живея сред разговора на камбаните и отблясъците на римския мрамор.

– Къде обичате да се разхождате в Пловдив и къде извън дома обичате да оставате сам със себе си, с мислите си?

– Тепетата, реката – това е Пловдив. Там са големите му енергии.

– Минавате и покрай различни религиозни храмове. Пловдив е известен със своята толерантност от векове.

– Тази думичка “толерантност” не я обичам. Взета е от политкоректния речник. Има една истинска дума, която мери човешката ни мярка и тя се казва „доброта“. Когато човек е добър той не мери хората с омраза.

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 39

Related Topics:анализ българия свят фокус

Up Next

Сатаната свикал всемирен събор събирайки всички бесове

Don't Miss

Къде е сега синьо-жълтия Укро Зоопарк???

ФОКУС

РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!

ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)

Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.

— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?

— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.

— Какво имате предвид?

— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.

От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.

— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?

— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.

— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?

— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).

— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?

— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.

— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?

— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.

— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?

— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.

— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?

— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.

Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.

И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.

Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.

— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.

— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.

— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?

— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.

Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.

– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?

– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 89

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev