БЛОГ
Българина по душа си е предател
Престанах с политиката, поради броя на кухите лейки, но няма да позволя разни супер културни индивиди, да се гаврят с паметта на Апостола и да лъжат публично!!! Това ми рови в здравенцето и на същите ще им кажа: Недейте лъга, че Левски не е знаел каква е ролята на Русия!!! Недейте заблуждава, че този свят човек, не е съзнавал какво очаква Родината ни. И за да не голословя: Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – В. Лъвский
Не ме дразнете и със заключения, от сорта, че Левски бил разбойник, та затуй го обесили! Да върнем лентата и да ви припомня ролята на Граф Игнатиев. Същият генерал изисква специална комисия от Османската империя, за осъждането на Левски и за това има документ в Цариград! Можете да се поинтересувате и от един Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917г.”
Левски е бил заплаха дори за руснаците! В операцията по залавянето му която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям – да се залови ръководителят. И забележете – нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не е бил съдени – нито един! Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет.
Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Враждата между Поплуканови и поп Кръстю е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина са склонили Величка, сем. Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода, срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие – не вярва в организацията, а се уповава на Русия, на “Дядо Иван”. Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого /Николчо/, то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол – върнал се е и е казал: “Шефе, тръгнаха, те са”. Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат. Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията – Христо Цонев – Латинеца, излиза да търси кон за Левски. В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели, кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че Левски е вътре, той им е посочил и каде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал, не е от значение. В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни,че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди Освобождението. Това е била сигурно тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: “Прощавай, бай Василе!”
Последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези на Димитър Общи са записани. Извикал е: “Ах, те ме излъгаха!” Трудно ли е да се досетим, кои са тези “Те”.
БЛОГ
Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек
А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.
Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.
Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.
Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.
И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.
А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.
Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.
Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.
Не сте резервен план.
И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.
Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.
Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️
Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.
Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.
Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.
И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.
В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.
От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.
За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.
Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.
Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.
В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.
За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.
В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.
И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…
Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.
Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!
Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!
………………………
Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:
“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?
Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….
…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.
Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.
Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.
Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.
Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.
И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.
Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







