• Борисов – пуделче на ППДБ

• Вождът на ГЕРБ е ходеща диагноза. От една страна, язвителен критик на кабинета, а от друга, парламентарен стълб на правителството

Поведението на Бойко Борисов след местните избори вече не е монопол на политическия анализ. За лидера на ГЕРБ вече трябва да се изказват психиатрите, защото май само те в тази разнищена, объркана, лъгана и мамена държава могат да разплетат този лабиринт от опозиционно театро, остри филипики срещу сглобката и чинно подчинение на Посолството.

Борисов е ходеща диагноза. От една страна, язвителен критик на кабинета, а от друга, парламентарен стълб на правителството. Гневен пророк срещу новите данъци и същевременно крепител на политическото статукво. Яростен опозиционер срещу ПП-ДБ, който в крайна сметка не само гласува за техния картонен кандидат за кмет в София, но и изви ръцете на своята партия да направи същото. Патетичен глас, който разгромява Асен Василев, и то точно в момента, в който неговата партия се гърчи като настъпен червей, но ще изгълта цялата политическа помия, която им е сервирана.

Това, мисля, се нарича шизофрения. Да съвместяваш несъвместими роли. Да имаш няколко политически личности в главата си. Тази болест е опасна, защото последиците от нея ще ги плащаме всички ние, изтормозеният електорат, който трябва да наблюдава с лек ужас този полет над кукувиче гнездо.

Веднага след вота в спешен порядък Борисов свика сбирка на ГЕРБ във Велико Търново. На нея той гръмогласно забрани на своите подчинени да използват думата „сглобка“, защото не виждал нищо хубаво в нея. Тук обаче също има проблем. Думата може и да беше измислена от Лена Бориславова, но именно Борисов стана нейният най-голям рекламен агент. Красавицата на ПП беше написала гневен есемес на ГЕРБ, а точно лидерът на най-голямата партия му даде гласност и подписа медийния живот на тази дума. Защото дълго време тя му беше не просто удобна, а изключително изгодна.

Сглобка означава нещо, което е направено набързо. Политически механизъм за конкретни цели, не коалиция, съюз или парламентарно приятелство, а конструкция, създадена под напора на съдбата и избирателите. Казваш „сглобка“ и изчистваш себе си от подлостта и предателството и натоварваш с отговорност народа.

Вие, лузъри, гласувахте така, че това ни остана единственият вариант. Вие, прости селяни, с цветния си вот ни оставихте без избор и превърнахте гордия някога генерал във ваксаджия на ПП-ДБ. Защото той им даде не само мандата, той им даде цялата власт в името на своето изпиране. Все едно някога градските десни ще заобичат искрено Борисов и ще го гледат като мъдрец и геополитически титан. Ужасно е да виждаш как шизофрениците живеят в собствената си реалност, непотвърдена от никой друг.

Самото свикване на партията също беше неприятен спектакъл. Чухме яростни речи, пълни със злост, разтърсваща критика, болезнени анализи. Но след като си направил такива мелодраматични изводи, имаш само един изход – разваляш сглобката, наритваш политическите мошеници и отиваш пак на избори, за да провериш народните настроения и самия себе си.

Вместо да направят това, ГЕРБ избраха да удължат агонията на управлението. А всъщност това е най-важното. На кой ли му пука, че ритат управлението по кокалчетата, като настояват за прекратяването на дерогацията на руския петрол. Утре, ако темата стигне до парламента, те с гласовете си пак ще потвърдят живота на кабинета, а хората ще запомнят само това.

Това е партия без инстинкт за самосъхранение.

Борисов явно чете резултатите от изборите по доста реалистичен начин. ГЕРБ определено има от какво да се тревожат. В София техният кандидат остана трети. Едва ли е голямо успокоение това, че са втори в класирането по брой на съветниците, особено на фона на заявките, че в столицата никой няма да търси и издирва повторение на сглобката. В страната пък на много места видяхме спонтанно обединение на всички партии срещу ГЕРБ и налагания от тях модел.

И най-интересното е, че в различни части от България основните носители на този съюз бяха съвсем различни партии. В Шумен всички се обединиха около кандидата на БСП, пробивите на ПП-ДБ във Варна, Благоевград и Пазарджик се дължат на това, че на втория тур всички останали партии ги подкрепиха с гласовете си, в Ловеч кандидатът на ИТН спечели по същия начин, а точно това е моделът, по който падна и Кюстендил. ГЕРБ си запазиха Пловдив, пробиха в Плевен, а на много места съвсем опортюнистично играха с кметове, за чийто възход нямат никаква заслуга, както стана в Перник.

Тоест партията на Борисов съвсем очевидно проявява признаци на умора и доминацията ѝ в местната власт съвсем не е онази, която помним от мелодраматичните 2015 и 2019 г. Защото за пръв път, откакто е на политическата сцена, формацията има проблем със своите избиратели – те не могат да разберат и отказват да схванат защо и как техният лидер е влязъл в подчинена роля на харвардските юпита, които иначе в последния месец ядовито громи.

ГЕРБ са заприличали на жертва на домашно насилие – насиняват ги от моралистичен бой, женихът кръшка с дамите от целия квартал, но те си стоят в парламентарните сенки и продължават да крепят управление, което ги разяжда, ерозира и гаври.

Във Велико Търново чухме гербаджии, които остро негодуват от това, че трябва да носят негативите на управление, което по никакъв начин не се съобразява с тяхната програма и обещания пред избирателите. Но кой точно е виновен за това? При всички положения основната вина се носи от партията, която уж има други идеи, но покорно търпи управленската програма на останалите. Сглобка, мама му стара. Как да се противопоставиш на нейния опасен чар?

Борисов избра собствената си кожа и сложи партията си на олтара на жертвоприношенията. Пералнята е пусната персонално за него, не за формацията му. Цената за целия този карнавал е политическата шизофрения, която виждаме. Генералът – пуделче на ПП-ДБ.

Либералните медии наскоро бяха разтърсени от един хиперналудничав текст, че ПП успели да опитомят Делян Пеевски. Той преди бил голям и лош евразийски вълк, сега станал кротка евроатлантическа овчица. Това, разбира се, е фантазия. Но истината е, че опитоменият е Борисов. Него го вкараха в политически клинч и го накараха да преглъща всеки буламач, който изсипят. Нека да си протестира колкото ще – в крайна сметка кабинетът съществува, защото Борисов не иска да го бута. И все повече хора си дават сметка за това.

Анализаторите често злоупотребяват, като говорят за Пеевски и Борисов в едно изречение. Истината е, че двамата отиграват ситуацията по съвсем различен начин и заради това единият трупа точки и стана единствен председател на парламентарната си група, а другият изпада във все по-тежко психично разстройство. Пеевски много хитро усети фалша, вакуума и притворността на сглобката. Едно управление, за което никой не иска да носи отговорност и всички се правят, че нямат нищо общо с него. И той използва това, за да стане парламентарен лидер на управлението и буквално премиер в сянка.

Всички казват, че Пеевски е опортюнист, който само се е нагърбил с ролята на говорител на правителството. Това обаче не е точно така. Нима някой от правителството и мнозинството е възразил срещу тази негова роля? Пеевски е човекът, който участва в ключовите сбирки, крещи на опозицията и истински се гаври с ПП-ДБ, като иззема цялата им риторика. Той се оказа реактивен, ситуационен стратег и буквално принуди сглобката да включи пералнята не само за него, но за цялата му партия.

Ето къде е ключовата разлика между Борисов и Пеевски. Първият се спасява индивидуално и не му пука върху колко черепа ще стъпи, за да се спаси. Вторият играе умно, хитро, коварно, но ефективно. Тоест Пеевски няма нужда от спектакъла на някаква напомпана опозиционност. Той ясно е казал, че правителството ще го бъде дотогава, докато „защитава интересите на гражданите“ (каквото и да означава това), и поне дава някакъв хоризонт на търпението си. На този фон Борисов е като романтичен поет графоман, който пъшка от емоционални терзания пред розовите залези, но когато трябва да изрази тази страст на белия лист, се задоволява с римата „есен – песен“.

Опитах се да говоря с някои мои познати гербаджии дали са доволни от сбирката във Велико Търново и разбрали ли са какво точно ще прави партията им оттук нататък.

Отговорите бяха смразяващи и не ми се иска да ги цитираме, защото моралната полиция ще долети със скоростта на светлината. Видях, че те са изгубили вяра и в последната останала религиозна опорка на управлението – митичната ротация и това как ще се промени България тогава и как ще се възроди ГЕРБ.

Защото, ако са верни слуховете за Мария Габриел, която по европейски се опитва да се разграничи от Борисов и ГЕРБ, тази ротация няма да е нищо друго освен още един пирон в ковчега на партия, която доскоро се биеше в гърдите, че е първа политическа сила. Шизофренията никога не прощава, особено когато не се лекува. А при ГЕРБ виждаме, че никой не се опитва да прилага лечение. Най-много Борисов да дръпне някоя бойка реч, да се намръщи и да изръмжи на партньорите си в сглобката. А после ще отиде пак да им върти опашка и да се надява, че Галя от Посолството ще го погали по перчемчето.

Уморените шизофреници ги съжаляват, нали?

Александър Симов

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?