АНАЛИЗИ

Борисов решава съдбините на България на каре карти!

Преводачът на Инерком Никола Молчан е служител на Мая Христова, която върти бизнес с близкия до Борисов Пепи Лашов

Стройна последователност от публични факти свързва лицата около сделката за ЧЕЗ с премиера Бойко Борисов. Съвместно разследване на „Лидове новини“ и Биволъ разкри ключови брънки от веригата, водеща от Прага до Банкя.

Никола Молчан, който е разследван три пъти за убийства, е част от екипа на „Инерком“. Той превежда на преговорите между ЧЕЗ и „Инерком“ за сделката с българските активи на чешката енергийна група. Молчан е финансов директор във фирма на Мая Христова от „ММ Груп“, която е в близки отношения със собственичката на „Инерком“ Гинка Върбакова. Христова е регистрирала фирма в Прага „MM Global s.r.o.“ на 21 септември 2017 г. – точно в навечерието на преговорите за продажбата активите на ЧЕЗ в България. За финансов директор е назначен именно Никола Молчан, който след това се оказва и официален участник в преговорите с „Инерком“.

От друга страна Мая Христова е дългогодишен бизнес партньор на Петър (Пепи) Лашов. Според записите #Яневагейт, които Биволъ публикува. Лашов е едно от най-доверените лица на премиера Бойко Борисов и редовно играе с него карти в дома му в Банкя. Борисов и Лашов са имали в миналото общи съдружници със скандална слава. /виж тук/

Статията на „Лидови новини“ за връзката между Никола Молчан и Мая Христова беше публикувана в броя от сряда 28 март. За разлика от предишните публикации на вестника по темата, този път информацията беше напълно игнорирана от българските медии, които следят сделката за ЧЕЗ.

За присъствието на Молчан на разговорите между „Инерком“ и ЧЕЗ съобщи най-напред сайтът ClubZ, позовавайки се на два независими източника. Сега този факт е официално потвърден от ЧЕЗ Груп пред „Лидове новини“. Молчан е превеждал на срещите между ЧЕЗ и Инерком, провеждани в Прага, отговаря на въпроси на вестника говорителката на групата Алис Хоракова.

„Лидове новини“ разкрива още, че Молчан е бил разследван в Чехия за убийствата на приятелката си и на собствения си баща, но поради липса на достатъчно доказателства не е бил обвинен.

Молчан – доверено лице на кръговете около СИК и „Инерком“

Но ролята на чеха, който има и българско гражданство, не е само на преводач. Той се явява от години тясно обвързан, като партньор и доверено лице в бизнес кръгове около СИК и „Инерком“, отвеждащ към премиера Борисов.

Отляво-надясно: Славчо Върбаков (съпруг на Гинка Върбакова), Марин Христов (син на Мая Христова), Мая Христова и Гинка Върбакова

Мая Христова заедно със сина си Марин Христов притежават група от фирми с название „ММ“, които се занимават с продажби на луксозни коли, лизинг, застраховки, ресторантьорство, строителство и продажби на недвижими имоти. Тяхна е луксозната бизнес сграда на Околовръстен път 3, точно срещу резиденция Бояна.

Точно в същата сграда се намират офисите на „Инерком“. Те са закупени в началото на 2017 г. за милион и половина лева от фирмата „ММ Уърлд“, на която Мая Христова е едноличен собственик.

Семействата на Върбакови и Христови очевидно са в близки отношения, както личи на снимката публикувана в профила на Мая Христова в социалната мрежа Facebook. Светската хроника пази спомен за пищно благотворително събитие, организирано от Христова, на което е присъствал и един от бившите собственици на мола „Парадайз център“ Давид Михайлович. Неговият съдружник, руският олигарх с грузински произход – Паата Гамгонеишвили беше посочен от „Лидови Новини“ като част от схемата за финансиране на „Инерком“ в сделката за българския бизнес на ЧЕЗ.

Освен с Върбакови, Мая Христова е близка с известния ресторантьор и собственик на хайлайф заведения Петър (Пепи) Лашов. Репортер на агенция „Булфото“ го е запечатал още през 2006 г. на празненството при откриването на новия офис на „ММ Груп“, където той присъствал със съпругата си и с децата си.

Но отношенията между Христова и Лашов имат и съвсем конкретни бизнес измерения. Фирмата „Пи Ел БГ“, която е на Лашов се явява инвеститор в сграда, построена на Беловодски път 79, върху парцел притежаван от фирмата „ММ Дивелопмънт“. Това е видно на табелата на строежа от март 2012 г.

Инвеститор в сградата построена на терена притежаван от „ММ Дивелопмънт“ е „Пи Ел Бг“ на Петър Лашов.

След като построява сградата, „Пи Ел Бг“ продава на „ММ Дивелопмънт“ 5 апартамента и 11 паркоместа в нея за малко над 1 млн. лв. „ММ Дивелопмънт“ е съсобственост на Мая Христова и нейният син Марин Христов. Впоследствие „ММ Дивелопмънт“ препродава някои от имотите на други физически и юридически лица близки до групата, което на практика оформя сграда от резидентски тип на близки съсобственици.

„Мятам се с Пепи до Банкя“

Пепи Лашов е един от героите на разговорите #Яневагейт, от които става ясно, че той е чест посетител при премиера Борисов в дома му в Банкя, с когото играе карти. За да спаси Янева от „опраскване“, адв. Мондешки предлага да се срещне с Бойко Борисов с посредничеството именно на Лашов, или както той го нарича – Пепи Лашев.

Кои са другите от карето карти не става ясно, но Мондешки твърди, че Лашов редовно го канел „айде да ходим нагоре към тва“

Мондешки: Да ходя аз да се виждам с Бойко?

Янева: Да бе, да бе, да. Още по-лошо ще стане.

Ченалова: Само тва остава.

М: Ма не ма интересува, важното е да спасиме, мен ма забравяйте, мен.

Я: Още по-лошо ще стане.

М: Ми що, мятам се с Пепи.

Я: Кой е тоя Пепи?

М: Пепи Лашев. Пепи Лашев всяка вечер са на карти. Отивам. Пепи ще го хвана, той постоянно ме кани да ходим нагоре към тва, хващам го.

Я: Не, не, не, не, не.

М: Не, не, хващам го да ме научи поне как се играе карти, щот не съм играл, сантасе само мога да играя. Не знам кво играят те. Може би белот.

Я: Аз съм имала честта да играя на карти той беше на моя страна. Демек, седеше ми зад гърба, дишаше ми във врата и…

М: Ти помагаше.

Я: Ми помагаше как да играя, за да биеме останалите и ми каза, че дори да не ги биеме се счита, че сме ги били.

М: Хаха, служебна победа. Разбрах те. Много интересно се играе карти с Бойко.

Я: Хе

М: Красота.

В продължението на този запис се говори за отношенията на Борисов с дами, към които той не е бил безразличен. Някои от тях са били дискретни, но една от жените до премиера на име Мая се е прочула във властовите кръгове, към които принадлежат и събеседниците – висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки.

Янева: Факт е, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил.

Мондешки: Сигурно.

Я.: Така е, ся, има една, на която и купи къща в Барцелона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.

М: Ъ-хъ.

Я.: Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа кво стана.

М: (въздиша).

Я.: Но към нея определено имаше отношение, в смисъл, не му беше като за едното чукане.

М: Да. (въздиша).

Я.: За сметка на това за Мая бяха разбрали половин София.

М: Ъ-хъ.

Я.: Което е страшно неприятно да ти кажа.

Румяна Ченалова: Ужасно.

Я.: Все пак.

Самоличността на въпросната Мая, за която е разбрала половин София така и не беше изяснена, но се появиха медийни публикации, които я свързваха с Мая Христова от „ММ Груп“.

Герои с тъмно минало и настояще

Всички изброени дотук персонажи: Никола Молчан, Мая Христова и Петър Лашов, са имали вземане-даване с правораздаването и престъпните групировки на прехода.

Петър Лашов или „Пепи“ е сочен като един от наследниците на убития висаджийски бос Георги Илиев (виж тук и тук). Илиев беше застрелян от снайпер в заведението „Буда Бар“ в Слънчев бряг на 25 август около полунощ. Веригата от заведения „Буда Бар“ е собственост на Лашов, а той се е намирал директно до застреляния бос в часа на неговата екзекуция. Лашов има и бизнес съдружие с иракчанина Самир Искандер Франсис, който е бил съдружник с Бойко Борисов във фирмата „Прайхим“. Освен съдружник на Борисов въпросният иракчанин е бил и съдружник на друга известна фигура от ъндърграунда – Златко Иванов – Баретата. Тази групичка се оказва забъркана в разработки за нелегален трафик на амфетамини за Близкия Изток и впоследствие с отвличането и последвалия разтрел на двама български шофьори в Ирак преди 14 г. Франсис забогатява от заменки на имоти по времето когато Борисов беше кмет на София.

Никола Молчан е управлявал в миналото фирмата „Раков Дол Проджектс“, която през 2004 г. „Дневник“ определя като свързана с групировката СИК. Съдружниците в проекта са част от структурите на групировката, един от тях Георги Когелов има и общ бизнес с Валери Йосифов, бивш председател на надзорния съвет на СИК.

Около същата групировка е гравитирал през 90-е и самият премиер Бойко Борисов, както свидетелства статия във в. „Капитал“ от ноември 1995 г., придружена с авторски снимков материал. На снимката към статията той е с Румен Гоцов Николов – „Пашата“, с когото има съвместен бизнес чрез „Тео Интернешънал„. Фирмата върти незаконна фабрика за цигари в Крайморие, която е затворена от антимафиотите няколко месеца по-рано, през март 1995 г., след разследване на Асен Йорданов, публикувано във в-к „Стандарт“.

Дописка за нелегалната фабрика на Борисов и Пашата и операцията на бопаджиите във в. Стандарт от март 1995 г..

Биволъ откри и друга интересна връзка около Молчан, водеща към обкръжението на Борисов. Неговият брат Владимир е бил съдружник във фирмата „Еуропеум София“ ООД с Георги Панов Коларов, който пък е в управителния съвет на сдружението „Български съвет за устойчиво развитие“ заедно с Цветелина Бориславова, дългогодишна спътничка в живота на Борисов.

Според медийни публикации Мая Христова в миналото също е работила като застрахователен брокер в структурите близки до СИК. Преди година името й се появи и в криминалната хроника. Офисите на „ММ Груп“ бяха атакувани през април 2017 (при служебното правителство на Герджиков) от ГДБОП в рамките на операция срещу укриване на данъци и пране на пари, водена от Специализирана прокуратура. Оттогава не е изнасяна повече информация за развитието на това разследване.

Името й се появи в медиите и през октомври миналата година, когато бе свързано с отвличането на 25 г. Адриан Златков, син на собственика на „Совавто“ и конкурент на Мая Христова – Тони Златков. Тогава лично Борисов сформира в дома си в Банкя „щаб“ за решаване на случая в домашни условия и „по пантофи“.

Защо бащата на отвлеченото момче е отишъл лично в дома на Министър-Председателя да му реши проблема, остана загадка /виж тук/. Но фактът, че Тони Златков е съдружник с небезизвестния Димитър Стефанов – Митко Каратиста, бивш член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ и управител на фирми на „Пашата“, вероятно обяснява мобилизацията на такъв премиерски щаб. Случаят така и остана неразкрит, но беше решен благополучно, след плащане на солидна сума пари от страна на семейството на жертвата. /виж тук/.

„Комисията ЧЕЗ“ игнорира* фактите, засега…

Още в първия ден след като беше обявено, че „Инерком“ купува бизнеса на ЧЕЗ в България, Биволъ публикува информацията, че съпругът на Гинка Върбакова е имал бизнес отношения с близката до СИК бивша манекенка Евгения Калканджиева. Припомнихме и факта, че управител на фирма на „Пашата“ – Димитър Стефанов известен като Митко Каратиста, беше в продължение на години член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“. Припомнихме и връзките на „Пашата“ с Борисов.

Взаимовръзките около сделката за ЧЕЗ пораждат сериозни въпроси към премиера Борисов. Кликнете на схемата, за да я увеличите.

Минути след публикацията ни, която придоби светкавична популярност в Интернет, премиерът реагира от Брюксел. Борисов обяви пред журналисти, че е поискал оставката на министър Теменужка Петкова, защото се познавала с Гинка Върбакова.

Петкова коментира смирено, че с оставката си защитавала доброто име на премиера Борисов. Нито една медия не й зададе въпроса от какво трябва да го защити тази оставка. В следващите дни стана ясно, че темата за връзките със структурите на СИК и тъмното минало на премиера е табу за българските медии, с малки изключения. „Следите остават“, както беше заглавието на един популярен крими-роман, а Биволъ се е заел усърдно с осветляването на тъмните страни на тази скандална сделка,

която ще определя съдбата на милиони български граждани в бъдеще.

След сформирането на парламентарната Комисия за разследване на сделката за ЧЕЗ редакцията на Биволъ изпрати на нейното внимание серия въпроси, на които институциите могат да дадат ясни отговори. До момента са проведени две заседания на Комисията, като едно от тях беше засекретено. Все още не разполагаме с информация дали въпросите ни са подлагани на обсъждане.

Идната седмица Комисията ще изслуша и премиера Борисов. Новите разкрития за негови контакти с лица, замесени в сделката, повдигат нови, твърде сериозни въпроси, които също ще изпратим на Комисията за ЧЕЗ по официален ред.

Очаквайте нови разследвания на Биволъ по тази история и опитите на задкулисните играчи да останат скрити в корупционните си схеми.

* Обновена 30 март 2017 11:30: С редакцията ни се свърза председателят на Парламентарната анкетна комисия за сделката с ЧЕЗ Жельо Бойчев и увери, че всички въпроси изпратени от Биволъ са надлежно получени и предоставени на членовете на Комисията, като няма да бъдат пренебрегнати в хода на нейната работа.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Моля подкрепете свободната преса!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.

Post Views: 37

Related Topics:българия скандал

Up Next

ДЪРЖАВАТА“, В КОЯТО ЧИСТАЧКАТА ГОНИ ИЗБЯГАЛИ ЗАТВОРНИЦИ! ЗАКРИВАЙ!

Don't Miss

Ако не ни чуете и сега, чакайте посещение на “САТАНА’ТА”

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14