Бюджетът е пред бедствие. Почти опря до парите в Сребърния фонд

Задълженията на Българската народна банка към правителството, които на практика са равнозначни на фискалния резерв, са били 5.98 милиарда лева към края на миналата седмица. Това показва седмичният баланс на управление „Емисионно“ към 4 април (петък), публикуван по-рано днес. При положение че днес държавата е изплатила между милиард и половина и два милиарда лева за пенсии, излиза, че от безпаричие правителството едва се е разминало с нуждата да посегне на резервите на пенсионната система.

Сребърният фонд е възлизал на 3.96 милиарда лева, което означава, че държавата е разполагала с ликвидност в размер най-много половин милиард лева над него. Това е нищожен буфер на фона на икономика с годишен обем от 215 милиарда лева и бюджет с планирани разходи от 96.7 милиарда лева. Почти сигурно е, че държавата вече е изразходвала около 80% от останалите буфери, които формират фискалния резерв – включително фондовете за извеждане на ядрени мощности, за управление на радиоактивни отпадъци, учителския пенсионен фонд и още няколко по-малки компонента.

Облекчение временно носи изтегленият днес вътрешен заем от половин милиард лева под формата на Държавни ценни книжа. През този месец се очакват по-високи от обичайното приходи – както от вноската на Българската народна банка от печалбата ѝ, така и от данъчните плащания по приключващата кампания за личен подоходен данък за изминалата година.

Всичко това обаче са палиативни мерки, които само временно стабилизират положението, без да решават тежките проблеми на публичните финанси. Фактът, че се стига до заем само за да не се прибягва до Сребърния фонд, показва, че бюджетът е в сериозна криза – състояние, подобно на това след оставката на първия кабинет „Борисов“ през 2013 г.

Дори ако този месец, благодарение на еднократни фактори, бюджетът „поеме въздух“, от май насетне държавата отново ще бъде в режим на несигурност – дали текущите приходи ще покриват текущите разходи.

Още по-притеснително е, че това се случва едва в първия месец от действието на бюджета. Дори ако „Продължаваме промяната“ и Асен Василев се опитват да прехвърлят вината върху тазгодишния „прахоснически“ бюджет, то изпълнението му все още не е започнало да създава проблемите, които тепърва се очакват. Сегашната ситуация е резултат от инерцията на трите предходни години на прекомерни разходи. А ако тогава бяха изтеглени над 20 милиарда лева дълг, то само за тази година са планирани нови 17 милиарда – което означава, че в рамките на 12 месеца ще се емитира нов дълг, равен на 8% от БВП. Никой не намери за нужно да предотврати това при приемането на бюджета.

Предстои, разбираемо, финансовият министър да опита да внесе спокойствие чрез изяви в парламента и медиите. Вероятно ще обясни, че заемите в размер на 17 милиарда лева представляват „отворена възможност“ за покриване на крайни сценарии. И донякъде ще е прав в усилията си да успокоява.

Но сметките не излизат. Ако към края на март България вече е с бюджетен дефицит от 1.9 милиарда лева – една трета от планирания годишен дефицит – какво предстои през оставащите девет месеца? Как ще се изпълнява инвестиционната програма? При 13 милиарда капиталови разходи, които още не са започнали да се плащат, как дефицитът ще бъде ограничен до 6 милиарда лева – т.е. 3% от БВП?

Следващият абзац пиша с особено внимание, защото не желая по никакъв начин да омаловажа ничия загуба, но вече е видно: катастрофи се случват не само заради безотговорни шофьори, а и заради опасни пътища. Дали са опасни поради липса на поддръжка от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ или поради системно недофинансиране, не е напълно ясно. Безспорен е обаче фактът, че държавните инвестиции от години се използват като буфер за прикриване на фискални дефицити. А обществото започва да плаща цената за това – с човешки животи.

Бюджет 2025 е първият, който ясно показва нуждата от актуализация още в първия месец след влизането му в сила. Подобен случай помним през 2010 г., когато забавени плащания от предходната година блокираха икономиката. Втори пример беше през 2020 г. заради пандемията. Но тогава обществото имаше надежда, че след извънредното положение нещата ще се върнат към нормалното.

Днес не е така. Икономическото забавяне е глобално. Много е вероятно прогнозираният растеж да не се осъществи. Това налага актуализацията на бюджета да бъде далеч по-отговорна – с мерки от мащаб, невиждан в последните две кризи. Вероятно е дошло време за повишаване на осигурителната тежест. Може би и на ДДС – временно или за по-дълъг период. Това трябва да бъде определено от експертни анализи и реалистични прогнози.

Всичко друго би означавало влизане в дългова спирала или икономии, които ще доведат държавата до разруха.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ