СВЯТ
Бивша колония на Запада иска завръщането на окупантите
Трудно е да си представим по-неловко начало на дипломатическо посещение от това на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети Индия за първи път. На първо място, той е провел разговор с “гражданското общество”, с което в Америка имат предвид всеки, който е в опозиция на местната власт.
Но дори тези опозиционери, както и висшите лидери на Индия, които по-късно приеха Блинкен, зададоха основния въпрос за тази страна: „Защо изтеглихте войски от Афганистан, господин държавен секретар?“
Индийският възглед за случващото се в света винаги е много полезен, защото твърде често по-късно се оказва, че индийците виждат добре това, което другите първоначално смятат за дреболии. Внезапната празнота на мястото, където американските военнослужещи създадоха илюзията за стабилност (а такива са, както Афганистан, така и Ирак), се възприема в тази страна, сякаш небето се е продънило. Но небето не може да падне само над Индия, отломките най-малкото ще засегнат другите.
Руският възглед за нещата е ясен и остава такъв отдавна: ако в Афганистан цялата територия и цялата власт бъдат завзети от талибаните (а това се случва), то под заплаха попадат първо страните от Централна Азия и едва след това нашите граници. Това обаче не е основният проблем за Русия. Но ето как мисли един строго частен човек – Нища Каушики, професор в един от индийските университети, във вестник, близък до управляващата партия.
“Ново стратегическо сближаване между Пакистан, Китай и Русия вече е в ход и това ще има дестабилизиращ ефект върху страните от Южна и Централна Азия. В този ход на събитията Индия може да се наложи да преосмисли всички свои традиционни стратегии.”
Сближаването, за което говорим, е интересно нещо. Преди няколко години руската дипломация започна много внимателно да укрепва връзките си с Пакистан, което също толкова внимателно беше подпомогнато от главния (днес) приятел на Пакистан – Китай. Днес тази дългосрочна инвестиция започва да дава плодове. Известно е, че талибаните имат дългогодишни връзки с пакистанците, което помага на настоящото предизвикателство пред Москва и Пекин да преговарят относно минималните правила за поведение в региона заедно с талибаните. Например за ненападението срещу съседни държави (които включват
Китай и руските съюзници в Азия) и като цяло за недопустимостта на опитите за износ на джихадизъм извън страната. В същото време никой не таи особена любов към талибаните, въпреки че има разбиране, че това все пак не е „Ислямска държава“, а нещо малко по-приемливо. Както постепенно приемлив за нас става режимът в Иран. Пакистан, от друга страна, в цялата тази история действа като посредник, гарант и като цяло може да извлече ползи от това,, включително продължаването на участието му в китайските планове за създаване на инфраструктура за търговски пътища през Евразия.
Междувременно Индия не успя да се помири с Пакистан, враждата с който беше подбудена от САЩ. Освен това тя отказва да участва в проекти на Пекин. В същото време действителното изтегляне на американците от Пакистан и постепенното навлизане на китайското влияние там изострят враждебността между Делхи и Пекин. Докато Доналд Тръмп беше президент на Съединените щати, сегашното правителство на Индия се опита да се придвижи малко към Вашингтон, без да се превърне в слабоволен инструмент на Америка в борбата срещу Китай. Но сега властта в Съединените щати е различна (тук и Блинкен съчувствено изслушва всички онези, които са недоволни от вътрешната политика на индийските власти) и Америка като цяло се отказва от надеждите да контролира Близкия изток и
Централна Азия с военни средства. Тя си запазва само задачата да „сдържа“ Китай и като цяло много се надява, че Индия ще помогне в това начинание, противно на нейните икономически и други интереси.
Между другото, едновременно с Блинкен, който отиде в Делхи, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин отиде в съседна Югоизточна Азия. Нещо повече, той пътува само в онези страни, където са проблясвали поне някои антикитайски настроения – Сингапур, Филипините и Виетнам.
И какво ще прави Индия сега? Споменатият професор развихря фантазията си. Необходимо е да се обсъди отново настоящата ситуация с Русия, необходимо е да се повлияе на Пакистан чрез Иран (и отново да се завърже приятелство с него, напук на САЩ), или чрез Саудитска Арабия, която има свои собствени сметки и пакистанците, и с талибаните. Като цяло Пакистан трябва да бъде изобличен и изолиран. Но в същото време да не се забравя за новите военни технологии, включително за изкуствения интелект, отразяващ дронове, тактически ядрени оръжия и средства за борба с подводници.
Това, което сега виждаме в този регион на планетата, е добра илюстрация на свят, който се приближава към нас почти без САЩ (да не говорим за факта, че и Европа изглежда все по -малко сериозен играч в световната политика).
Западът като цяло и в частност Америка все още не са се оттеглили напълно в себе си, те оставят празнина само в някои региони като Близкия изток и
Централна Азия. Те също така изясняват отношенията с Китай, Русия или другите. Но като предупреждение за това какъв може да бъде утрешният свят, нарастващата празнота е много полезна.
Нека си припомним 2001 . Тогава от Москва ни се струваше, че логиката подтиква Запада и незапада към общи действия срещу враговете на цивилизацията.
Оказа се, че само ние имаме такава логика и вместо това западняците започнаха да разрушават собственото си общество – и сега те са заети с това до уши.
Същите рефлекси се проявяват по време на войната в Сирия: джихадизмът не е дреболия. И така се оказва, че сега големите сили като Индия се чувстват временно сами пред заплахата, която Западът отминаваше година след година като незначителна. Но това, повтаряме, е само временно.
СВЯТ
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.
Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.
В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.
„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.
Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.
Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?
Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.
Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!
Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!
Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.
След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.
Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!
Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?
В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.
Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.
Трудните условия на Москва за европейските купувачи
Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.
Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.
Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.
Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.
Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.
Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние
На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.
Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.
Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.
Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада
Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.
Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.
За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.
Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва
Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.
Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







