АНАЛИЗИ

Американците искат да потопят Близкия изток в терор и хаос по отработена схема

Подмятането на информацията, че по отношение на противниците на Башар Асад е употребено химическо оръжие и сега може да се говори за американски удар по Сирия, удачно съвпадна по време с юбилея на свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Сега е особено полезно да си спомним колко лесно Вашингтон пристъпва към манипулации с оръжие за масово поразяване и към какво водят неговите методи на действие в Близкия изток.

Точно преди 15 години оглавяваната от САЩ коалиция свали „кървавия диктатор“ Саддам Хюсеин и избави света от заплахата Ирак и „Ал Кайда“ да използват оръжия за масово поразяване. Наистина в последствие оръжията така и не бяха открити, връзките между Багдад и международния тероризъм не бяха изяснени, населението при „кървавия диктатор“ живя обективно по-добре, а терористичните организации действат активно именно сега в Ирак.

Когато американските танкове влязоха в Багдад, целият свят бе обиколен от кадрите на свалянето на паметника на Саддам Хюсеин на централния площад „Фардус“. Но историческото снимане не започна от самото начало: камерите запечатват как веригата на „шията“ на скулптурата е хвърлена от американски войници, те също така „украсяват“ паметника с звездно-ивичестия американски флаг. Режисьорите на пропагандното действие смятат, че това е неправилно. Американското знаме е прибрано, а на негово място се закача иракско, а „щастливите освободени жители на Багдад“ залепиха нелепо тънка връвчица върху металната верига.

„Режимът на Саддам Хюсеин е свален“, обявиха силите на коалицията. Демонстративното сваляне на паметници и разрушаването им пред телевизионните камери в последствие се повтаряше често.

„Прогресивният арабски политик“

Започвайки военна кампания срещу Ирак през 2003 г., президентът на САЩ Джордж Буш-младши се обръща към американските военнослужещи на живо в ефир: „От вас зависи мирът, на вас лежат надеждите на угнетения народ! Тези надежди няма да са напразни… Ние ще отстоим нашата свобода. Ние ще донесем победа на другите“.

Вашингтон още няколко години се придържаше към пропагандистката конструкция със свободата и демокрацията, донесени на американски щик. През 2006 г. Буш, оценявайки ситуацията в Ирак, нарече предишните години „изумителни“ за страната. Междувременно там вече повсеместно се водеха религиозни кланета, а американските сили и новото правителство се барикадираха в „зелената зона“ на Багдад.

Саддам Хюсеин наистина може да се нарече диктатор, установил в страната си режим на лична власт. Епитетът „кървав“ по негово отношение също може да се приложи: операцията срещу кюрдите в Северен Ирак, при която бе използвано химическо оръжие попада под определението престъпление срещу човечеството. Но тогава, през 80-те години на ХХ век, Западът не се стреми да проведе разследване по горещите дири, не свиква международни трибунали и не формира коалиции за сваляне на тиранина. Обяснението е просто: в този момент Саддам бе подкрепян от САЩ и „световната твърдина на демокрацията“ не вижда в случващото се нищо особено.

Хюсеин дълго време се смята от Запада за „прогресивен арабски политик“. Преди началото на своето президентство през 1979 г. той е един от лидерите на управляващата в Ирак панарабска Партия на арабското социалистическо възраждане („Баас“). При неговото непосредствено участие в страната е национализиран петролният отрасъл, доходите от който стават да се влагат в електрификацията и строителството на пътища. Паралелно се провежда модернизация и механизация на селското стопанство, осъществява се програма за промишлено развитие.

В рамките на борбата срещу неграмотността по цялата страна се строят училища и университети. Създадена е една от най-ефективните в Близкия изток системи за здравеопазване. Към началото на 80-те години Ирак се превръща в развита държава, където се насочват трудови мигранти от целия Близък изток. Популярността на Саддам Хюсеин расте с невиждани темпове.

„Наш кучи син“

През 1972 г. Саддам Хюсеин посещава Москва. Скоро на ответно посещение в Багдад пристига Алексей Косигин. Дружбата със СССР позволява на Багдад да превъоръжи армията си. Но през втората половина на 70-те години иракските специални служби, които са ръководени лично от Хюсеин започват да преследват комунистите. Редица членове на Иракската комунистическа партия са екзекутирани и ИКП, обвинена, че работи в полза на чужди държави, става нелегална. С цената на раздялата със Съветския съюз Саддам укрепва режима на личната си власт.

Към този момент той вече придобива статута на регионален лидер – носител на големия панарабски проект. Подпората в лицето на съветите и съветският проект му пречат.

Алтернативен проект представлява победилата в съседен Иран Ислямска революция. Техеран подкрепа шиитските групировки в Ирак и през 1980 г. Хюсеин започва Иракско-иранската война. По време на бойните действие и двете страни използват оръжие за масово поразавяне. Но източниците на иракското оръжие са наистина интересни.

САЩ застават на страната на Багдад в иранско-иракския конфликт. Но след завземането на американското посолство в Техеран и 15-месечната драма със заложниците не може да е иначе. В пълно съответствие на логиката „врагът на моя враг е мой приятел“ през 1982 г. Вашингтон премахва Ирак от списъка със страните, подкрепящи тероризма. Година по-късно се състои среща на Хюсеин с Доналд Ръмсфелд (Същият този Ръмсфелд, който през 2003 г. оглавява Пентагона и управлява военната операция против Ирак). След година дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати след арабско-израелските войни са възстановени.

За да избегнем подозрения за предразсъдъци, ще предоставим думата на западните източници. Би-Би-Си съобщава: „Рейгън реши да не допусне разгрома на Ирак и започна да го снабдява с разузнавателни данни за разположението на иранските войски… правителството на САЩ знае в този момент, че иракската войска ежедневно използва срещу иранците отровни вещества. Вашингтон не приветства тези методи, но и не възразява особено… Директорът на ЦРУ Уилям Кейси организира тайни доставки на Ирак на касетъчни бомби, за отразяване на иранските атаки… Американските фабриканти доставят на Ирак голямо количество химикали и стоманени тръби, които могат да се използват и за военни цели… В средата на 80-те години министерството на търговията на САЩ издава лиценз за продажбата на Ирак култура от антракс“.

А на химическата атака срещу кюрдските селище в Северен Ирак властите на САЩ не просто си затварят очите, а ЦРУ провежда разследване и изфабрикува доклад, съгласно който пострадалите населени места са били подложени на нападение от страна на Иран.

Така американците сами превръщат Саддам в „лошо момче“. А манипулациите с обвиненията за използване на оръжие за масово поразяване са нещо обичайно за тях.

„Лошо момче“

Иранско-иракската война завършва така, че страните се връщат на първоначалните си позиции. Но продължителният конфликт сериозно разклаща икономиката на Ирак. За да оправи положението, Хюсеин решава да окупира богатия петролодобиващ Кувейт, което е и осъществено в хода на военна операция между 2 и 4 август 1990 г.

Иракският лидер разчита, че това „своеволие“ ще му се размине – ще му помогне статута на фактически съюзник на САЩ, при това такъв съюзник, в чийто гардероб има общи и обвързващи скелети. А същевременно Америка, както и преди, се нуждае от противовес на Иран в региона. Но тези изчисления не се оправдават: геополитическата ситуация рязко се изменя – окупацията на Кувейт предизвиква прекъсвания в доставките на петрол на световния пазар, а иракската групировка на границата със Саудитска Арабия силно нервира американските съюзници.

През ноември 1990 г. Съветът за сигурност одобрява операция по освобождението на Кувейт и скоро силите на международната коалиция начело със САЩ изтласкват иракските войски от територията на тази страна. Освен това Съветът за сигурност налага на Багдад редица санкции, искайки в това число той да унищожи ракетните си съоръжения и оръжия за масово поразяване.

От тогава САЩ старателно формират от Ирак основното световно плашило, обвинявайки Хюсеин, че преследва опозицията, че провежда репресии, че подкрепя световния тероризъм и че продължава да работи по създаването на оръжия за масово поразяване.

През 1998 г. иракският ръководител изгонва от страната наблюдателите на ООН. Това импулсивно действие единствено налива масло в огъня. Всеки знае какво се случва след това.

Трудно е да се каже дали наистина във Вашингтон вярват, че на територията на Ирак се изготвя оръжие за масово поразяване. При всеки случай, обиденият Саддам се възприема като заплаха, ако не за самите САЩ, то за техните съюзници в региона, още повече че той наистина изпъква с краен антиамериканизъм и в своите речи използва примитивна религиозна риторика, призовавайки за най-лошото върху главата на САЩ.

Междувременно в Ирак се запазва светски режим, в неговото правителство влизат християни, а ислямистките терористични групировки на негова територия се смазват твърдо и дори жестоко.

Съдейки се потвърдените факти, оръжието за масово поразяване на територията на Ирак все пак е унищожено под контрол на ООН. А „доказателствата“ за наличието му, демонстрирани от Държавния секретар на САЩ Колин Пауъл на заседанието на Съвета за сигурност на ООН през февруари 2003 г. се оказват фалшифицирани.

***

Никой от политиците, извършили агресия срещу суверенна държава въз основата на изфабрикувани обвинения, не е понесъл отговорност. Всички те са уважаем политически пенсионери и почиват на лаврите си. И другите резултати от демократизацията на Ирак са подобни.

Централната власт не контролира значителни части от територията на страната, на която действат терористични организации и продължава гражданска война. Броят на жертвите в конфликта, течащ от 2003 г. насам, е неизвестно – ясни данни отсъстват, както и отсъстват държавни органи, способни да провеждат преброявания на населението. Разрушена е инфраструктура, ликвидирана е системата за здравеопазване, унищожени са учебните заведения, разграбени са музеите, процъфтява търговията с роби.

Въпреки това Вашингтон както и преди не изоставя идеята да устрои нещо подобно в Сирия. Отработената схема не се губи.

Post Views: 34

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1