Тогава с основание могат да ме питат за пенсии и заплати, сега не ги решавам аз

– Г-н Сидеров, защо сега започнаха разкритията и избухна скандалът в Агенцията за българите в чужбина? Темата се влачи от 10 години насам.

– Това е въпрос към прокуратурата. Защо сега – вероятно сега е събрала достатъчно доказателства и сигнали, че има данни за престъпления. А това, че имало някакви информации и нещо се е завъртяло в публичното пространство преди това, не е достатъчно за институция, каквато е прокуратурата. България е правова държава и последната инстанция на съда е тази, която казва – този е престъпник или е невинен.

Оттам нататък, медийната интерпретация, ако искате да разсъждаваме, защото по нея можем да правим свободен коментар. Например – има ли опит да се търси политически удар, защото тази агенция, доколкото знам, не е чисто партийна. Много коментари прочетох, че ВМРО там присъства отгоре до долу едва ли не. А всъщност не е така – там работят хора от години, много преди ВМРО да е във властта, в управляващата коалиция. Вероятно има и хора на ВМРО, но който е направил нарушение, нека да си понесе последствията. Дали той ще е от една партия, или в случая – председателят от гражданска организация, която беше коалиционен партньор на „Обединени патриоти“, то нека да понесе последствия, ако има нарушения. Това показва, че няма политически чадър над никого и така и трябва да бъде. Останалото е въпрос на коментари и на опити да се търси политическа свързаност. Това за мен не е добре, защото аз виждам атаки към управленския партньор „Обединени патриоти“ от различни посоки.

Сега, някой ще каже, че и аз нападам понякога някои от коалиционните партньори, но нека да разграничим нещата – едно е, когато аз критикувам Валери Симеонов примерно, защото най-често е било така, аз го правя с градивна и доброжелателна мисъл, с идеята да насоча усилията на моите партньори към важните, съществени неща, заради които дойдохме на власт – доходи, пенсии, по-висок стандарт на живот на българите, икономика, препитание, по-ниска безработица и опит да върнем част от избягалите от България. Това са важни въпроси за една патриотична формация и затова съм насочвал – понякога и по-остро – вниманието на партньорите ми към тези въпроси. За да я отделя примерно, защото сега чувам и критиките на ДПС, които казват – оставка, долу националистите от властта – това е лошо. В момент, в който националисти от цяла Европа влизат във властта, стават все по-силни като формации и се очертава в утрешните европейски избори да са водещи.

– Случайно ли е, че този скандал в Агенцията за българите в чужбина съвпадна и с новата позиция на ДПС да се иска оставка на цялото правителство, не само демонтаж на малкия коалиционен партньор? Виждате ли връзка между това?

– Според мен ДПС използват момента със скандала, за да станат политически по-видим фактор. Това е логично. В парламентарната демокрация това е логично – една опозиция да използва всеки един скандален момент при управляващите, за да заяви себе си. Въпросът е доколко ДПС вижда реални причини за предсрочни избори и управление, което да е алтернативно. Аз не мисля, че ДПС го вижда това, включително и техният почетен председател Ахмед Доган, който наскоро каза, че не вижда такава алтернатива.

– Но събитията се развиват бързо.

– Да, вярно е, че има динамика, но все пак аз приемам повече стратегическия поглед на почетния председател на ДПС, отколкото конюнктурния политически поглед на оперативния председател, който казва да падне цялото правителство.

– Хамид Хамид каза, че ако се върнат двамата вицепремиери в парламентарната група, кворумът ще бъде гарантиран, което означава, че те са влезли вече в атаките срещу правителството или най-малкото срещу вашата коалиция.

– За оставки на моите коалиционни партньори или поне на единия от тях съм говорил и аз. Няма нищо фатално, ако някой от тях се върне в парламента. Това няма да развали управляващата коалиция, няма да попречи мандатът да бъде завършен.

– Кое би било фатално?

– Би било фатално за това управление, ако се появи алтернативен модел и хората го припознаят. Неслучайно всички изследвания показват, че обществото ни не вижда такъв. Чух и четох много заявки за партии, които щели да се появят – движения на шоумени, включително на президента, който няма право да прави партия. Аз не мисля, че това е сериозен алтернативен модел, защото при алтернативата трябва да има идейно различие. Има викания „вън, долу, оставка“, но когато запиташ някой от тези, които са недоволни – а какво следва, обикновено отговорът е – не знам какво, ама тия да си ходят. Не трябва да подценяваме натрупването на недоволство също. Тук говоря за липсата на алтернативна идеология. Защото, когато влезеш в политиката – едно е да викаш „долу тези или онези“ и друго да искаш да управляваш, да знаеш какво да направиш подробно в министерствата, в бюджета, в разпределението на ресурс. Това са тресавища, в които може да затъне всеки неподготвен. Аз също се убеждавам в това, а и го знам от собствен опит. Бил съм в опозиция много години. Знам, че в опозиция е някак си по-интересно, по-атрактивно. Можеш да критикуваш, да изразяваш по един цветист начин недоволството си. Но сега, когато съм част от управленската коалиция, виждам не само сложността на управлението, а и възможности, които можеш да направиш.

Ще говоря за себе си, защото всеки отговаря за собствените си действия. Представител съм в парламента от Ямболски избирателен район, нарочно избрах родния ми край, родния ми град с 4-мандатна листа, без да се дублирам никъде, и казах – ако там не ме изберат, значи няма за какво да съм в политиката. Докато съм народен представител от 31-ви Ямболски избирателен район, успях да лобирам за една болница, която вече 35 години хората я чакат там да се завърши. Ще са необходими 10-12 млн. С това нещо да си остана, пак ще съм доволен, защото съм направил нещо, което можеш да го видиш, пипнеш и хората да кажат – ей този човек тук издейства тази болница. Ако бях в опозиция, нямаше да мога да го направя.

– Смятате ли, че и в момента властта работи? Какви са вашите впечатления отвътре, тъй като отвън те не са добри?

– Те отвън никога не са добри, защото винаги хората имат много очаквания. Искаме държавата да направи всичко, а забравяме, че това сме ние, народът, всъщност.

Има много неща, които могат да се критикуват, да. Аз няма да вляза в роля на адвокат на това управление, защото то не е моето управление. Нека това да го разграничим много ясно. Много пъти са ми казвали – ама ти сега нали управляваш. Не, аз съм партньор на една голяма партия, която е взела основната власт. Ние сме единственият партньор, според избирателите, който може да застане там, и направихме това политическо сдружение с цел мандат, с цел управление и постигане на някои неща, които сме ги написали. Но не съм управляващ. Ако аз съм министър-председател, нещата ще са съвсем други. Много хора бъркат този статут и ми казват – нали беше обещал. Това, което съм написал като „Планът Сидеров“ или програмни мои виждания, мога да го изпълня, когато съм министър-председател.

– Да, но обирате негативите.

– Да, това е всъщност големият въпрос. Много добре си давах сметка, че когато влезем в съдружие за едно такова управление, ще обираме негативите и че най-потърпевшите ще бъдем ние. Аз съм успял през тези години, специално за партия АТАКА мога да говоря само, да успявам да присъствам парламентарно, дори тогава, когато са ме погребвали.

АТАКА е най-изградената, най-сериозната в дълбочина като идеология. През всички тези години българският народ, избирателят, не избра Волен Сидеров, не посочи АТАКА за водеща партия, за основна партия, а избра партия ГЕРБ, която се появи след АТАКА. През 2006 г. АТАКА беше втора сила след БСП. Аз бях на балотаж с Първанов през 2006 г. Направиха ГЕРБ може би като формация, която да дублира и да измести АТАКА.

– Кой го направи?

– Не е така еднопластов отговорът. Ако трябва сега да говорим, понеже се връщаме към 26 октомври 1989 г., „Екогласност“. Ами конструкторите на прехода. Тези, които предпочетоха България да бъде колонизирана, а не да бъде силна и самостоятелна държава. Кои са те? Те са главно от върхушката на бившето БКП, които имаха възможността, информацията, нивото на политическа власт да дирижират така нещата, че да вкарат България в колонизационния режим, а не в режим на самостоятелна икономика.

Аз съм свидетел как 1990 г. при президента Желев, тогава избран от НС, се събра Консултативен съвет, който трябваше да реши какво да прави. Оставка като премиер е подал Луканов. Следва да се отиде на избори, имаше парламентарна криза. Желев каза – не, никакви избори, ще се състави правителство, което на практика беше коалиционно между БСП и СДС. Имам предвид кабинета Попов, цялата 1991 г., който доведе до инфлация 400%. Парите на обикновените българи бяха стопени, беше ликвидирана възможността да се създаде истинската средна класа. Защото всеки българин в активна възраст беше скътал някакви пари. И вместо приватизация, която да стъпи първо на малките обекти, после да се отиде, да се види другият вариант, беше направено така, че хората масово останаха без пари, бяха стопени техните. И вторият удар беше 1996-1997 г. Получи се огромна прослойка от хора без възможности и една върхушка като ето сега виждаме Баневи, подобни парвенюшки олигарси…

Обаче аз ще запитам – сега се говори за Баневи и „Полимери“ и подобни, Девня изобщо, бяха предвидени за колонизация на външни компании. Баневи са просто вторични, те са гарнитурата, те са тези, дето доопоскват останалото. Но всъщност основният удар беше България да се лиши от икономиката си, да се лиши от големите производства. Кой каквото ще да говори, били социалистически, да. Социалистически, а после 20 години не можаха да изнесат скрапа, който рязаха. Всичко това работеше, то можеше да се преустрои, можеше да стане някакъв вид акционерно дружество, някакъв вид собственост, която да продължи да работи. Да, могат да дойдат и чужди инвеститори, но не такива, каквито бяха наложени тук със сила – идват и затварят. Примерно тези, които купиха „Соди-Девня“ и ги затвориха. Това беше една белгийска компания, ако не се лъжа, защото им беше конкуренция просто. Това трябва да се каже ясно за нашите евроатлантически партньори – големи западни корпорации посочиха кое в България трябва да бъде ликвидирано, защото им пречи и им правеше конкуренция. Те се явиха купувачите, които идват, за да затворят предприятията. Останалото го оставиха на местните хиени, които да дооглозгат вече трупа на този ресор. Така че сега ни насочват погледа към Баневи, Арабаджиеви и прочее. На тях им беше позволено да дооглозгат това, което западните или наднационалните компании дойдоха и казаха – вие не може да имате нефторафинерия, не може да имате голямо химическо, циментово производство, машиностроене, ДЗУ – Стара Загора – не ви се полага. Всичко това трябва да се ликвидира и ДЗУ ще произвежда котлони и крушки, а не процесори, не високи технологии. Другото ще се разруши и за всичко това ще бъдат обвинени българските олигарси, защото винаги има такива, които са алчни и безскрупулни. И те ще отнесат гнева на народа. Точно затова сега българинът мрази всеки богат човек, независимо дали той е паркетен парвеню и олигарх като Баневи, или пък е истински предприемач, решил да направи нещо. Няма значение, щом е с пари, то е лошо. Е, това беше постигнато от сбъркания преход. А сбърканият преход започна през 1990 г. с този съвет при Желев, който реши да има коалиционно правителство на Попов и там за първи път хората бяха ограбени така, че да не може да се направи средна класа.

– Много любопитно ми е, г-н Сидеров, ако ГЕРБ е създадена на същия принцип от върхушката, от остатъците от бившата комунистическа върхушка, вие защо приехте коалицията с тях?

– Не съм я приел аз, приел я е българският избирател. Той е решил, че трябва да го управлява Борисов и ГЕРБ, а не Сидеров и АТАКА – това е решение на българския народ, аз го уважавам. След като е решил, аз не мога нищо друго да направя, освен да кажа – това е изборът на народа ми, аз ще правя каквото мога. И го правя. Защо приемам? Какво да враждувам с ГЕРБ? Да, години наред враждувах. Знам какво е да си опозиция. Сигурно съм най-препатилият политик от всички лидери в България, така че аз знам какво е да си опозиция и да ядеш бой. Опитът учи и ми казва – опитай се да направиш поне нещо.

– Какви перспективи виждате за съвместната ви работа и за това управление?

– Перспективите са да се възпита едно поколение, което да бъде с по-самостоятелно мислене. Сега неслучайно пак се връщаме към тези събития, може да изглеждат романтични, може да изглеждат даже леко театрални. Но бяха някакво събуждане на духа.

Това събуждане на духа е първото нещо, което трябва да гоним, да го търсим, защото без него ще възпроизвеждаме хора, които ще бъдат бели мишки в лаборатория, а не мислещи хора.

– Промени ли се нещо от 3 ноември 1989 г.?

– Много неща се промениха, макар че ние сега говорим все лошите. Има и добри неща, които са се случили. И отварянето към света, и това, че ние бяхме в една затворена система. Аз излязох за първи път от България декември 1989 г., за да нося лекарства в братска Румъния, защото там имаше революция. Това беше затворена система и беше грешка на комунизма, защото примерно сърбите пътуваха, можеха да преценят, може би затова те някак си са с по-национално самочувствие, събираха се на мостовете, когато бомбардираха Сърбия. Има много добри неща, които ги прескочихме в този разговор, защото се фокусирахме пак в лошото.

– То преобладава.

– Не съм сигурен. Ние живеем в медиен свят – каквото медиите експонират, това хората си мислят. Ако извадиш скандала напред, аз например съм много против новините. Емисиите в централните телевизии започват с убийства, с негативизъм. Нямат представа тези наши колеги, защото ние сме колеги с теб, нямат представа как въздействат върху хората. Как това е едно зомбиране. Ако започнеш деня, сутринта в новините с убийство, а не с нещо хубаво. Ще ви дам пример. Не е самореклама – нашата скромна телевизия, която съществува вече 7 години, казал съм новините да започват с отбелязване на православната дата на днешния ден. Да можем някак си да обърнем поглед към това. Убийства е имало и има в целия свят, но не можеш да започваш и да свършваш с убийства. Ако се подредят положителните неща, дори и при това управление, ще се види, че има икономически показатели, подобрение, имаме геополитическо подобряване на образа ни. Бавно, постепенно, трудно, но все пак става нещо такова. Тоест не е лошо да слагаме и положителните и хубавите неща.

– Проблемът е, че от последните месеци правителството не стои стабилно. Май накрая вас ще ви изкарат виновни?

– Май ще отнесем ние вината, вярно. На партийния конгрес на ГЕРБ бях поканен да говоря и казах, че ако ние не се свалим от власт, няма кой. Може и така да стане, но все пак едно е неразбирателство между патриотите, друго е да паднеш от власт, защото си уличен примерно в тежка корупция, несправяне или пък нечовешко отношение към хората. Това не са допустими неща. Разправии винаги ще има. Сега е моментът във връзка с тези скандали да се преосмисли поведението и на моите партньори. Аз съм им го казвал и в очите. Стигнеш ли на някаква властова позиция, тогава се проверява що за човек си. Ако се самозабравиш, приключваш рано или късно. Основното опира до морално-етичната същина.

Цоня Събчева