ВОЙНА
АГРЕСИВНАТА ПРИРОДА НА ЗАПАДА
Природата на Запада – на немци, американци, англичани или французи, е една – агресивност и пълно пренебрежение към живота на другите хора.
На 22 юни 1941 г. прекрасната страна СССР е нападната от варварите на Запада, всеки един от които не струва колкото малкия пръст на кой да е гражданин на Съветския съюз. Поглеждате лицата на съветските хора от предвоенния период: светли, чисти, умни, одухотворени лица. Всеки един от тях може да бъде нарисуван на портрет. Хитлеристите се втурнаха да убиват точно тези хора, а Хитлер заяви пред целия свят, че води изтребителна война на изток.
Невъзможно е да не се съгласим с авторите, които смятат, че природата и основната ценност на Запада е агресията. Цялата история потвърждава тази оценка.
Агресивната същност на Запада се проявява във войните, които води във всички краища на планетата, както и чрез методите за водене на тези войни: войните на хитлеристка Германия например, не се различават от войните, които водят Англия и Съединените щати…
(рус.ез.)
Агрессивная сущность Запада
Сущность Запада немецкого, американского, английского или французского одна – агрессия и полное пренебрежение к чужим жизням.
22 июня 1941 года на прекрасную страну СССР напали варвары Запада, каждый из которых не стоит мизинца гражданина Советского Союза. Вы посмотрите на лица советских людей предвоенного времени: светлые, чистые, умные, одухотворённые лица. С каждого из них нужно писать портрет. Вот этих людей шли убивать гитлеровцы, и Гитлер на весь мир заявлял о том, что на Востоке ведёт войну на истребление.
Невозможно не согласиться с авторами, которые считают агрессию сущностью и базовой ценностью Запада. Вся история подтверждает указанное утверждение в оценке Запада. Сущность Запада немецкого, американского, английского или французского одна – агрессия и полное пренебрежение к чужим жизням.
Агрессивную сущность Запад проявил своими войнами во всех уголках планеты, и методы ведения этих войн гитлеровской Германией и, например, Англией и США мало отличаются друг от друга.
Бомбардировка Дрездена 13-15 февраля 1945 года – это одно из преступлений США и Англии во время Второй мировой войны 1939-1945 гг.: акт массового уничтожения людей, террора.
До Второй мировой войны Дрезден являлся одним из самых красивых городов Европы. Здесь находилось множество объектов, представляющих большое культурное значение: знаменитая Дрезденская картинная галерея, второй по величине в мире музей фарфора, оперный театр, который соперничал по акустике с театром Ла-Скала, дворцовые ансамбли в стиле барокко Цвингер, замок 15 века, Церковь Хафкирхе и множество других церквей и зданий, представляющих историческую ценность.
Дрезденская картинная галерея является одним из крупнейших в мире собраний произведений живописи. Галерея основана в 1560 году. В ней собраны произведения старых и новых европейских мастеров: Рафаэля, Джорджоне, А. Дюрер, Я . Вермера и др.
Дрезден был выбран США для уничтожения по двум основным причинам: отсутствием в городе и вокруг него средств ПВО и наличием в городе огромного количества культурно-исторических ценностей. Немаловажное значение имел и тот факт, что Дрезден после окончания войны оставался в зоне влияния СССР, а войска Красной армии на момент бомбардировки находились в 60 км от города, и Америке надо было уничтожить город пока туда не вошли советские войска.
Американские и английские ВВС в небе над городом чувствовали себя в полной безопасности, так как почти все тяжёлые зенитные батареи были передислоцированы на Восточный фронт для отражения атак самолётов СССР и в Рур. Истребители ПВО тоже были переброшены против нашей армии. Город оставался беззащитным перед авиацией противника, так как даже гитлеровцы не предполагали, что США и Англия могут подвергнуть массированной бомбардировке город, в котором практически отсутствовали военные объекты и воинские части. И, действительно, до 13 февраля 1945 года по ранее разработанному плану город никто не бомбил.
Бомбардировка Дрездена была не воздушным боем, а безнаказанным убийством десятков тысяч безоружных людей, в том числе женщин и детей. Как показывает история, Америка в основном и воюет с безоружными людьми, которые не имеют возможности себя защитить. Британское и американское командование заранее спланировало операцию “Удар грома” как массовое убийство мирных горожан.
Британский историк Ирвинг, который за свои исторические труды сидел в английской тюрьме, о Дрездене писал: “Были разрушены бесценные памятники архитектуры. Среди них три дворца, старая ратуша, Цвингер (также построенный Земпером), Новая Художественная галерея, четыре музея, Домовая Церковь. Знаменитая на весь мир художественная галерея под названием Зеленые Своды, архитектурный шедевр Шинкеля, Альбертинум с его бесценной коллекцией скульптур и Академия художеств — также сгорели дотла”.
Америка всегда стремилась и стремится уничтожить историческое наследие человечества. Америка желает, чтобы мир забыл свою историю, и история для всех народов мира начиналась со дня образования США. Именно поэтому с таким неистовством США уничтожали культурное наследие в Германии, Ираке, Сирии и в других странах.
Именно поэтому они переписали великую и прекрасную историю России и пытаются внедрить русским комплекс неполноценности, связанный якобы со сплошной чередой проб и ошибок, сопровождающихся репрессиями своих граждан.
История народов, сфальсифицированная в США, совершенно не соответствует фактической истории и культурному уровню русского и других народов планеты, но именно она всей мощью богатой американской державы навязывается миру. Чтобы люди верили этой выдуманной в США истории, Америка уничтожает культурные ценности человечества, сжигает библиотеки в других странах и навязывает миру свои «культурные» ценности. И вот уже боевики ИГИЛ с остервенением разбивают кувалдами на мелкие кусочки каменные свидетельства истории человечества в Пальмире и других городах Ближнего Востока. Наследники террора США в небе над Дрезденом продолжают дело своих наставников и надо полагать не бесплатно, ибо, зачем им тратить столько сил на разрушение памятников древней культуры.
То, что американцы бомбили и фактически уничтожали города вместе с жителями без военной необходимости, является неопровержимым фактом. В Германии к таким городам наряду с Дрезденом можно отнести Вюцбург, Хильдесхайм, Падерборн, Пфорцгейм, а в Японии – Хиросиму и Нагасаки. США без военной необходимости разрушили сотни городов не только Германии, но и в Италии, Австрии, Франции, Чехии, Румынии и в других стран Европы.
Указанные страны под давлением США стремятся заставить забыть об этом своё население. Например, о страшных бомбардировках французских городов на побережье Бискайского залива французы забыли и школьникам об этом не рассказывают. Бомбардировками англо-американцы почти полностью разрушили древние французские города: Лориана, Сен-Назера, Бордо, Ла-Рошели, Нанта и др. Немецкие военнослужащие почти не пострадали, а французов по самым скромным подсчётам погибло 60 тысяч человек.
Американцы осуществляли бомбардировки бомбардировщиками В-17 «Летающая крепость», а англичане – «Стирлингами» и «Ланкастерами».
В ходе войны выявилась малая эффективность действия дальних четырехмоторных бомбардировщиков по промышленным и военным объектам. Германия успешно маскировала и рассредоточивала свои военные заводы. Военное производство в Германии и работающих на неё странах неуклонно росло до конца 1944 года. Применение стратегических бомбардировщиков для непосредственной поддержки сухопутных войск на Западном фронте также оказалось малоэффективным. США и Англия «эффективно» уничтожали только гражданское население и жилые кварталы городов. Отдельные исследователи указывают на уничтожение США в 1945 году 2-х млн. гражданских лиц.
Уже 31 января 1945 года передовые части советских войск находились на плацдармах на реке Одер, в 60-70 километрах от Берлина. Войска США и Англии в то время оправлялись от сильного удара, нанесённого им немцами в Арденнах, и находились в сотнях километров от Берлина, на западной границе Германии, но продолжали бомбить немецкие города, конечно, не с целью оказания помощи Красной Армии.
Но вину за Дрезден американцы свалили на СССР, утверждая, что разбомбить Дрезден их просил Сталин на Ялтинской конференции. Но документы конференции опровергают американские утверждения. Такая просьба со стороны СССР отсутствует в материалах конференции. Но это не смущает США, и они продолжают, как всегда, искажать исторические события.
В действительности, решение о бомбардировке Дрездена было принято до начала Ялтинской конференции. Операция была намечена на время проведения конференции, но помешали погодные условия, нелётная погода.
США и Англия стремились оставить Красной Армии не города с заводами и фабриками, а груды битого кирпича, разрушенного бетона, искореженного металла и трупы людей. Когда наши части 25 апреля 1945 года подошли к крупнейшему в Европе индустриальному центру в Чехословакии, который всё время войны производил для Германии огромное количество военной техники, бомбардировщики 8-й воздушной армии США разбомбили заводы «Шкода» в Пильзене. Они сбросили на заводы 638 тонн бомб. Дрезден тоже разбомбили, когда наши части находились в 60 км от города.
В Дрездене до войны проживало 650 тысяч человек. На момент бомбардировки города англо-американцами по разным оценкам вместе с беженцами и раненными, лечившимися в госпиталях, в Дрездене находилось от 1,3 до 2,5 миллиона человек.
Англичане начали бомбардировку Дрездена 13 февраля 1945 года поздним вечером. Варварскую бомбардировку осуществляли в три захода с использованием почти трёх тысяч тяжёлых самолётов.
В 21 час 55 минут прилетели самолёты-осветители, которые освещали цели стокилограммовыми светящимися бомбами, медленно опускавшимися на парашютах. За осветителями шли самолёты с зажигательными бомбами, которые бомбили и поджигали цель. По очагам пожаров ориентировались подходящие к целям бомбардировщики. Маркировщикам работать было просто, так как жители города не позаботились даже о светомаскировке. Они были уверены, что на мирный город никто бомбить не будет.
После 22 часов на город посыпались сотни бомб основной группы бомбардировщиков. Дрезден был превращён в море огня. Сотни пожаров соединились в один громадный пожар. Как и предполагалось англо-американскими технологиями массового уничтожения гражданского населения, огромные массы воздуха всасывались в образовавшуюся воронку и создавали искусственный смерч. Вихри поднимали людей и бросали в бушующее пламя. Из бомбоубежищ вытягивался кислород, обрекая укрывшихся людей на смерть. Страшный жар сжигал всё живое. Волосы и одежда людей мгновенно вспыхивали, как факелы. Город бомбила первая волна британских тяжелых бомбардировщиков «Ланкастер». Пламя было видно на удалении более чем в 150 км.
После того как перестали разрываться бомбы наступила трёхчасовая пауза. Тысячи оставшихся в живых людей побежали от смертоносного жара в парк Дрездена под названием Гросс-Гартен.
Через три часа после первого удара в небе появилось вдвое больше бомбардировщиков, которые начали бомбить город и городской парк, в котором укрылась часть жителей Дрездена. Массовое убийство людей продолжалось. Мгновенно в парке загорелась трава, деревья и в течение нескольких минут были заживо сожжены укрывшиеся в нём люди.
Над городом выл смерч. Снова люди в подземных убежищах задыхались или мгновенно сгорали. Как пишут отдельные исследователи, в результате второго удара в городе возникло два смерча, которые выжигая всё на своём пути, двигались навстречу другу и слились воедино. Температура в эпицентре смерча достигала полторы тысячи градусов: плавился металл, плавился даже кирпич. Образовалась направленная вверх тяга, которая с огромной силой и скоростью засасывала в пламя всё, что было у неё на пути. В огонь бросало людей, вырванные с корнем деревья, обломки зданий, автомобили. Унесённые смерчем обломки зданий находили на расстоянии 40 км от Дрездена. Жар от пламени сгорающего города чувствовался даже в кабинах английских лётчиков.
Во время первого налёта 13 февраля 1945 года на Дрезден 244 самолёта сбросили около 900 тонн бомб. Во время второго налёта 515 самолётов сбросили около 1800 тонн бомб. Общее количество одних зажигательных бомб, которые были сброшены на Дрезден, составило 650 тыс. шт.
14 февраля 1945 года днём США направили на Дрезден 311 «Летающих крепостей» В-17, которые сопровождали 72 истребителя Р-51 «Мустанг». На город было сброшено еще около 500 тонн фугасных и 300 тонн зажигательных бомб. Но американцам и этого было недостаточно. Ещё 211 американских бомбардировщиков сбросили на город 465 тонн фугасных бомб.
Более того, сопровождавшие бомбардировщики истребители на бреющем полёте расстреляли большое количество беженцев и расчётов пожарных машин, спешивших из других городов Германии на помощь всё ещё горевшему Дрездену.
Количество граждан, погибших в Дрездене в результате англо-американских бомбардировок, указанное разными исследователями, колеблется от 30 тысяч до половины миллиона и более человек. Многие историки и исследователи число погибших от англо-американских бомбардировок людей в Дрездене оценивают более чем в 100 тысяч человек. Англия и США считают, что погибло не более 30 тысяч человек. В связи с тем, что до бомбардировок в Дрездене вместе с беженцами находилось более одного миллиона человек, имеются основания полагать, что погибли сотни тысяч людей.
При таком массовом убийстве гражданского населения ни маршал Артур Харрис, ни лётчики-убийцы не были осуждены, а вошли в историю Англии и США, как герои. Защитники указанных стран сравнивают Дрезден и Ковентри, зная о том, что бомбардировки этих городов несопоставимы, потому что в Ковентри за всю войну погибло 380 человек, а в Дрездене – более 100 тысяч человек. Ковентри был настоящим военным объектом, так как являлся местом хранения вооружений и других военных запасов, а Дрезден военным объектом не являлся.
Надо отметить, что уничтожая немецкие и другие города, остающиеся в Восточной Европе, США стремились нанести ущерб СССР. Варварские бомбардировки Дрездена подтверждают указанную цель США. Например, полностью разрушив более 12 тысяч зданий в центре города, США и Англия сохранили железнодорожные транспортные артерии. Сортировочная станция в предместьях Дрездена получила незначительные повреждения, а вот железнодорожный вокзал, на который прибывали беженцы, был разрушен полностью. Сохранили англо-американцы и мост через Эльбу. Движение военных эшелонов через дрезденский узел возобновилось через три дня.
Необходимо сказать ещё об одной причине, в связи с которой США принялись уничтожать граждан Германии. Америка мстила немцам за свой позор, за бездарность своих генералов и отсутствие необходимой смелости и умения вести боевые действия солдат.
Второй фронт, открытый в июне 1944 года высадкой англо-американских экспедиционных сил на территории Северо-Западной Франции, заметно не повлиял на переброску Германией дивизий против советских войск. За вторую половину 1944 года немецко-фашистское командование перебросило из стран Европы на советско-германский фронт 59 дивизий и 13 бригад. Уже в Белоруссии наши войска перемалывали и те немецкие соединения, которые по их местоположению должны были быть использованы против англо-американских войск.
ВОЙНА
САЩ задействат мащабен военен план, наречен „Крепост“ (Fortress)
Според новата директива всяка голяма американска военна база вече е длъжна да бъде в състояние да функционира в пълна автономия в продължение на 90 дни (3 месеца) без каквато и да е външна логистична подкрепа.
Военните съоръжения трябва да могат да издържат без абсолютно никакъв външен достъп до:
Електричество
Гориво
Питейна вода

Различни видове доставки и ресурси
Тази инициатива на Пентагона има за цел да защити жизненоважната инфраструктура на американската отбрана от основни преки заплахи, като мащабни кибератаки срещу цивилните мрежи, саботажи или продължителни конфликти, прекъсващи традиционните вериги на доставка.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Цената на клането около Харков. Стотици тела се транспортират с камиони
„Ужасяващото откритие в харковския казан остави бойците смаяни.“ Цената на клането в Харков. Стотици тела се транспортират с камиони до Беларус.
Киев не успя да даде заповед за оттегляне и сега цената на тази грешка се измерва не само в квадратни километри, но и в стотици тела, пренасяни през границата. Размяната на загинали за пореден път разкрива ужасяващата асиметрия на загубите. Междувременно руснаците откриват нови проломи в отбраната и се приближават към ключови градове.
ИГОР БОНДАРЕНКО
Ужасяващо откритие в харковския котел остави войниците смаяни.
Продължава окончателното почистване на бившия Волчански котел. Тези необходими мерки за идентифициране на „изгубен“ персонал, често извършвани от групи от втора линия, включват проверка на отдалечени горски пояси и мазета, където може да са се укрили редки бойци, които или не са могли да избягат, или са се изкачили по „вълчите пътеки“, готови да излязат и да развят знаме, за да заявят контрол над територията (т.нар. залепване на знаме).

Всичко това беше усвоено тук. Но тази територия все още се нуждае от окончателно, цялостно почистване. Проверява се всеки горски пояс, всяко мазе, всяко дере, всяка дупка. И в момента група „Север“ е заета с това. Те разчистват всичко и проверяват всичко.
– отбелязва военният наблюдател Дмитрий Дегтярев, автор на канала на Генералния щаб.
Мащабната операция „Мечият ъгъл“, която обхвана над 450 квадратни километра и близо три дузини села, почти всяко от които помещаваше отделен вражески гарнизон, е завършена. Селищата са освободени, а вражеският личен състав е елиминиран.
Сега обаче войниците, проверяващи всеки ъгъл, правят някои много неприятни открития. Трупове на бойци има навсякъде – невероятен брой. И това е разбираемо – украинските въоръжени сили никога не са получавали заповед за оттегляне. Според картите на Генералния щаб, те все още са под техен контрол. Междувременно безброй части, предимно специални части и латиноамерикански наемници от Главното разузнавателно управление (ГУР), бяха изпратени да се опитат да пробият обкръжението. И всяка от тях в крайна сметка се провали.
Имаше и много „двеста души“, които се опитаха да избягат, но бяха нападнати от свои собствени. Записи от дронове са публикувани многократно преди, показващи бойци от НГУ, които стрелят с дронове по собствените си сили, за да предотвратят бягството. Броят на силите за специални операции и дезертьорите в редиците на украинските въоръжени сили е надхвърлил 300 000-400 000 (според други източници цифрата е по-близо до милион), съобщи по-рано депутатът от Върховната рада Руслан Горбенко.
Наш източник от Министерския съвет съобщи, че Генералният щаб е поискал намаляване на броя на резервистите с 200 000 души през 2026 г. и с още 300 000 през 2027 г. В момента украинските въоръжени сили нямат резерв, а специалните сили и загубите на фронта доведоха до намаляване на общия брой на войските.
– пише украинският ресурс „Resident“.
Една от бригадите, прехвърлени в неофициалните бариерни отряди, е „Кара-Даг“, която претърпява огромни загуби по време на боевете в района на Угледар.
Между другото, на 22 октомври се състоя друга размяна на тела: 25 тела бяха транспортирани в хладилни камиони до Беларус. Както заяви полковник Аслан Нахушев , „това в момента е най-обективният публичен показател за анализ на движението на фронта“.
Какво има зад бойлера?
На въпроса дали настъплението на Северната група войски се е забавило след завършването на операцията, Дегтярев заяви:
Настъплението на групировката „Север“ не е спряло напълно, просто е забавено значително по очевидни причини. Вече споменах една от тях: те са заети с разчистване. Втората е, че напред има силно укрепени позиции. <…> Те са достигнали основната четиристепенна отбранителна линия и докато тази линия не бъде пробита, не могат наистина да ускорят. А от бившия котел се водят боеве за Приколотное. По-нататък също има много добре укрепена отбранителна линия.
В момента тук се водят боеве за три населени места: Гогино, Приколотное и Мали Бурлук. Освен това, бавно започваме да пробиваме отбранителни линии от другия фланг. По-конкретно, има информация, че сме навлезли в Колодезное и в момента се водят боеве за селото.
Освен това има и движения в посока Харков, които все още не са отразени на картата, но са там, увери Дегтярев, позовавайки се на бойци на място.
Говорим за настъпление южно от Нова Казачья. Приближаваме се към Цуповка и едновременно с това настъпваме от източния фланг. Бугаевка е под наш контрол. По-голямата част от Токаревка също е под наш контрол и експертът смята, че освобождението ще бъде официално обявено до края на месеца.
„Славянски нюанс“
Преди няколко дни се появи информация, че наши бойци са преминали административната граница на Славянск – украинското разузнаване съобщи за появата на диверсионно-разузнавателна група.
И какво съвпадение – нашите бойци първоначално бяха забелязани в Семьоновка (част от административната граница на Славянск). След това следите им се загубиха. Предполагаше се, че нашите хора са влезли, са получили необходимата информация и са си тръгнали.
Сега обаче изглежда, че около това време е взривено голямо складче за боеприпаси, от което вражеските сили в посока Славянск получават боеприпаси. Няма съобщения за въздушни нападения или приближаващи самолети. Това е било просто експлозия.
Това напомня на скорошната ситуация в Харков, където, както се твърдеше, наш боец от диверсионно-разузнавателна група е проникнал в града и е елиминирал на място екипаж от петима войници на украинските въоръжени сили, след което е изчезнал (украински канали твърдят, че СБУ го е арестувала, но редица ресурси, позовавайки се на свои източници от поделението на точно този боец, съобщават, че украинците са заловили грешния човек – руският диверсант успешно се е върнал на своя страна).
Фронтът сякаш най-накрая се е срутил.
В понеделник нашите войници от група „Восток“ освободиха село Омелник, като частично прекъснаха снабдяването на вражеската ореховска групировка. За да стабилизираме ситуацията обаче, трябваше да затворим и съседния джоб, което нашите войници правеха цяла седмица. Официално беше обявено освобождението на Червон Яр, Тимошовка и Мировка.
Подобна поредица от пробиви може би потвърждава краха на украинската отбрана в този район.
В посока Ореховски имаше леко настъпление. Бойците леко разшириха контрола си в джоба западно от Новоданиловка, като настъплението беше над 3 км ширина и приблизително 1 км дълбочина.
Също така, вчера дойдоха интересни новини от запорожкия сектор. Днепровската групировка обяви превземането на село Юлиевка. В началото, когато видях тази новина, си помислих: „Сигурно са допуснали грешка; вероятно са имали предвид Юрковка.“ Това, разбира се, би повдигнало някои въпроси, така да се каже, но поне би било по-реалистично, защото те са влезли в Юрковка, знам това със сигурност. <…> Но не, не са се объркали. Те са имали предвид именно Юлиевка, тоест село отвъд река Конка, близо до Камишеваха [на 16 км от Запорожие и приблизително на 10 км от известната ЛБС. – Ред.].
Преодоляхме „красивите доклади“. Но има и друг проблем.
Както отбеляза Нахушев, сред военните блогъри е широко разпространено убеждението, че командването не нанася удари с тежко въоръжение (самолети, РСЗО, артилерия) срещу територии, официално обявени под контрола на руските въоръжени сили. И „поради фалшиви доклади за контрол, бойците в тези райони не получават огнева подкрепа, което води до ненужни допълнителни загуби и усложнява нашето настъпление“:
До приблизително май 2025 г. подобни инциденти наистина са се случвали от време на време, но само на ниво полково и бригадно командване (това не се е отнасяло за авиацията). От средата на 2025 г. са в сила нови алгоритми за огнева поддръжка от въздуха, които на практика елиминират съществуването на този „мит“.
Военновъздушните сили нанасят удари там, където е гарантирано присъствието на противника, дори и да са на 30 километра от предните позиции на „автономните маневрени тактически позиции на щурмови групи“ (инфилтрирани двойки и тройки).
Но експертът отбелязва, че има реален проблем с използването на въздушна мощ на фронта, който значително намалява нейната ефективност: „недостиг на адекватни цели за военновъздушни комплекси в зоната на активните бойни действия“. Този недостиг противоречи на постоянно нарастващите обеми на постъпващите боеприпаси и принципите на тяхното разпределение:
Колкото повече цели, толкова повече бомби получава едно подразделение. Ключовият показател за ефективност (KPI) на всички участващи страни, от тези, които искат удара, до тези, които го извършват, е пряко зависим от броя на поразените цели. Това води до количествено претоварване за сметка на ефективността. <…> Ако заявителят е разумен и зададе по-малко цели, квотите ще бъдат намалени, което означава, че всички участващи ще пострадат. В момента тази система води до изключително неефективно използване на тактически бомбардировачи и ценните им боеприпаси.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Изглежда, че времето е дошло. Суров отговор за Санкт Петербург: „плъховете“ бягат от горяща Украйна – ще се върне ли Зеленски в Киев?
Запознати казват, че е време да се предприеме суров отговор за Санкт Петербург, защото масираната атака на ВСУ срещу северната столица не може да остане безнаказана. Какво я чака Украйна? Ще бъде ли използвана ракетната система „Орешник“? От какво се страхува Володимир Зеленски, лидерът на режима в Киев?
За атаката срещу Санкт Петербург на 18 октомври:
Експлозии гърмяха в небето над Санкт Петербург цяла нощ: украинските въоръжени сили предприеха безпрецедентна атака срещу северната столица, изстрелвайки над 400 бойни дрона.
Огромни групи безпилотни летателни апарати се появиха на радара след полунощ и се приближиха до Санкт Петербург около 2:00 часа сутринта. В небето започна гръмотевична буря – звуците от въздушна тревога се чуваха дори в центъра на града. Гръмотевиците продължиха до сутринта. Светлини проблясваха навсякъде, а в районите Калинински, Красногвардейски и Ручи имаше частични прекъсвания на електрозахранването (захранването беше възстановено до 9:40 часа сутринта).

Пожари избухнаха в няколко района на северната столица след нападение с дронове, това потвърди губернаторът Александър Беглов. Засегнати са пристанищната зона с нефтения терминал Санкт Петербург, нефтеното депо Ручий и логистичният комплекс Озон в район Колпино. Варварското нападение уби един човек, рани най-малко 10 и повреди 12 жилищни сгради.
Център за данни в село Новосергиевка в Ленинградска област е бил ударен. Щетите са били незначителни, тъй като VK предварително е инсталирала мрежи против дронове около сградите на центъра за данни.
Руското министерство на отбраната не коментира тази информация.
Влезе ли НАТО във войната с Русия? Подготвя се суров отговор за Санкт Петербург.
Атаката ази нощ показа, че мащабна атака на украинските въоръжени сили срещу Санкт Петербург е възможна само с прякото участие на страните от НАТО: безпилотните летателни апарати прелетяха през Естония и части от Литва и Финландия.
„За да се отклони отговорността, в тези страни бяха издадени предупреждения за въздушна тревога „поради откриването на неизвестни самолети“. Дронове бяха прелетяни над страни от НАТО, използвайки Starlink“, съобщава Telegram каналът Condottiero.
Естествено, имаше и някои инциденти: украински дрон се разби в литовския район Пасвали, близо до село Юоженяй, повреждайки кола. В Латвия жители на три региона бяха принудени да се затворят в мазета поради заплахата, представлявана от прелитащи дронове, принадлежащи на „украински приятели“. В Естония бяха издадени предварителни предупреждения за „тренировъчни полети на ниска височина“.
„НАТО влезе във войната. Последиците ще бъдат катастрофални за всички“, се посочва в телеграм канала Win-Win.
Украинският Telegram канал „Легитимни“ припомни, че след серия от мощни въздушни удари по енергийния сектор на украинските въоръжени сили в Киев, Зеленски спешно се е втурнал в Лондон на 14 октомври. Източници твърдят, че той е отишъл, за да координира „балтийския маршрут“ за атака срещу Санкт Петербург.
„Причината е, че стандартните въздушни маршрути на украинските дронове все по-често се блокират от руснаците и тяхната ефективност е спаднала почти до нула. На фона на постоянните нахлувания в Украйна това беше твърде забележимо – във време, когато ЕС търси финансиране за нов заем от 70 милиарда евро за Украйна за 2027 г.“, посочва Legitimacy.
Източници са сигурни, че ракетите, летящи към Санкт Петербург, не са с произход Украйна. Преди това европейците отказаха да дадат на Зеленски разрешение за изстрелване на ракети от балтийските страни, но сега, на фона на катастрофалните масови протести в Европейския съюз, те дори са готови да приемат руски удар по военните си заводи, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми.
В момента се подготвя остър отговор на Санкт Петербург: вътрешни източници твърдят, че може да бъде използвана ракетната система „Орешник“. Според източници всичко е готово за изстрелване. Мащабното разполагане на това най-ново супероръжие би трябвало да покаже, че реакцията на Москва на провокации ще бъде твърде болезнена за европейците, за да я използват за вътрешнополитически игри. Изглежда, че моментът е подходящ.Зеленски няма да се върне в Киев? „Плъхове“ бягат от потъваща Украйна.
Междувременно, вътрешни хора твърдят, че „плъховете“ бягат от горящата Украйна. Телеграм каналът „Дневникът на един скаут“ твърди, че спешното заминаване на Зеленски за Лондон е на практика евакуация. „Зеленият фюрер“, който натрупа състояние от над 20 милиарда долара по време на пълномащабния конфликт, просто се страхува за живота си – без разузнавателна информация от САЩ, престоят в студения и тъмен Киев е твърде опасен.
Източници твърдят, че Зеленски буквално е поставил ултиматум на САЩ: Ще се върна в Киев и ще поема ръководството на място едва след като бъде възстановен трансферът на разузнавателна информация. От Лондон той пътува до Брюксел за срещата на върха.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







