БЪЛГАРИЯ

Кръвният данък бил по-страшен от смърт

„Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничерчета. Така да знаете, братя, когато чуете, че иде силният Склав, вие далече да бягате. Ох, ох, ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 /1623/ при Търновския митрополит Гаврил.“

Тази приписка върху страниците на пожълтяло Евангелие свидетелства за една страшна трагедия, косила поробените балкански земи повече от три века. Става дума за данъка девширме /от турски „сбор“/, които народът ни неслучайно наричал „кръвен“. Той отнемал жива християнска кръв – най-избраните .красиви и умни момчета до 20 години, които трябвало да забравят род и родина, вяра и език, за да станат оръдие за поддържане на османската власт.

Като основател на еничарството се сочи караманлийският молла Кара Рюстем, който пръв иска стриктно да се спазва ислямският закон, според когото всеки пети от пленодите трябвало да се предоставя на владетеля. Обедняването на хазната и все по-намаляващият приток на мъже към армията прави този момент съвсем актуален. Постановено е да се отделят за тая цел само момчета от 8 до 18 години. Те са обрязвани и кръщавани по мюсюлмански, като за бащино им се дава името Абдуллах, т.е. раб на Аллах. Кара Рюстем построява и първата еничарска казарма, а в битката при Косово вече се сражава една такава елитна част. Смята се, че Али паша, велик везир при султан Мурад I, заменя даването на пленници със събиране на християнски деца – първото сведение за това датира от 1395 г. През XV в. девширмето вече е задължителен данък, който се прилага в различен интервал – 3,5 или 7 години, а при големи военни кампании и ежегодно.

Дойдело ли това страшно време, из поробените земи плъзвали специални еничарски отряди, обикалящи село след село, град след град. Бащите били задължени лично да отвеждат синовете си при командващия офицер, който правел подбора. Ако някои откажел, обесвали го на собствената му врата. Било по-страшно и от смърт, защото родителите знаели, че отгледаният им син ще стане насилник на братя и сестри, на своя род и дом. Във всички стигнали до нас документи многократно се повтаря изискването за подбор на момчета, превъзхождащи физически и интелектуално връстниците си – „най-добрите „,“ най-красивите“, „най-умните“. Така османската власт лишава покорените народи от елита на генерацията – от онези техни чеда, които биха могли да станат бъдещи лидери.

Щом събраните момчета станели 100-150, те се изпращали под най-строга охрана в еничарските казарми в Одрин, Бруса и Цариград. Пътешественикът А.Вранчич свидетелства, че по пътя си към османската столица срещнал такъв керван от току-що събрани деца, които били “ оковани във вериги и високо окайвали тежката си орис“. След помюсюлманчването им те били пращани в турски семейства като слуги и ратаи, за да усвоят езика, турския бит и нрави. След няколко години ги събирали в казармите за втори подбор. Най-красивите и надарени младежи били изпращани в двореца, а по-голямата част отивали в еничарския корпус като пушечно месо за завоевателните войни на империята. Чрез ордена на дервишите-бекташи сред тях се поддържал изключително фанатичен ислямски дух. С отсечен корен, морално осакатени и религиозно надъхани, еничарите ставали основно оръжие за насилствено ислямизиране на своите народи. Така демографската агресия на османците бавно, но систематично обезкървявала християнските нации, отнемайки най-перспективната част от младежите, за да ги включи в своята военна и административна машина – и да ги противопостави на народите им. Показателен е фактът, че от 48 велики везири, управлявали империята между 1453 и 1635 г., 22-ма са славяни, гърци и албанци, преминали в исляма чрез девширмето. Колкото до нас, според европейски свидетелства кръвният данък ни струвал 20 на сто от подрастващото мъжко поколение. Всяко пето българско момче било откъсвано от народа си. В своите „Български хроники“ Стефан Цанев стига до страшни цифри – от 2 до 4 милиона българчета, отвлечени, потурчени и превърнати в еничари!

Майки осакатяват чедата си, за да ги спасят

Как се откъсва рожба от сърце, как се дава отгледан син на поганците, за да го направят безродник и убиец! За да опазят момчетата си, християните прибягвали до някои наистина страшни неща. Едно предание от родопското с. Гела разказва, че преди пристигането на еничарските отряди някои майки сами осакатявали мъжките си чеда -инвалидите никой не вземал. Изнамерено било и друго средство – начертавали на челото на момчетата кръст с особен род трева и той оставал белег за цял живот. Подобен знак правел юношата неподходящ за османски войник. Това спасение обаче не станало масово – очевидно властта бързо го открила и забранила под страх от смъртно наказание.

В някои райони християнските бащи дори започнали да обрязват синовете си, да им подменят имената с мюсюлмански и да ги обличат в турски потури. По-късно под заплаха от ликвидиране някои от тия момчета наистина се помохамеданчили. Това ставало най-много в Босна и според някои автори е една от причините за широкото разпространение на исляма там. Властите обаче забелязали тая хитрост и специално разпоредили: „Децата от Босна, независимо че са обрязани и облечени в потури, също като всички християнски момчета да бъдат събирани за еничари.“ Раята се опитвала да крие мъжките си деца, да ги подменя с цигани или безпризорни или пък да ги отвлича по пътя – неща, които се наказвали жестоко. Католическият духовник Форезиен разказва за една софиянка, подложена на нечовешки изтезания, защото се опитала да скрие сина си. Изтърпяла ги, но не могла да опази чедото си. През 1610 г. хората от Чипровци научавайки за приближаването на еничарския отряд, скрили момчетата си в планината, из горите и пещерите. Цялото село Желязна се дигнало и се скрило през 1646 г., за да избегне поредния набор, та го сметнали за запустяло – селяните се върнали чак след година.

Българите използвали подкупността на турските власти и не жалели пари, за да подминат селото им. В 1610 г. например чипровчани скрили момчетата, дали пари и дарове на еничарите и се отървали. Но в 1646 г. същите мерки не дали резултат. Местата на „откупените“ младежи били заемани от други, които нямали средства за топя. Тягостните песни тежко проклинат местните първенци, които, за да съхранят своите деца, отпращали еничарския офицер към вдовишките семейства.

Имало и случаи на открита съпротива срещу кръвния данък. В1565-1566 г. селяните от Брезище нападнали тримата еничари, охраняващи ~ събраните момчета, които трябвало да преспят в селото им на път за Цариград. Предишната година пък група християни пресрещнали транспорта със събрани вече момчета и успели да върнат свои 7 деца. Записан е и случай, когато жителите на с. Меке не само върнали синовете си, но и ги кръстили отново в местната черква. Истински подвиг сторили хората от град Негуш, днес в Гръцка Македония. Когато в 1705 г. от тях поискали да предадат за кръвен данък 50 момчета, те не само отказали, но се вдигнали на бунт и убили еничарския офицер. Чета от 100 души напуснала града, за да го брани. 4 месеца продължило преследването й – едва под командването на пратен от столицата офицер местните османски сили успели да разбият четата след дълги и ожесточени сражения. Водачите на бунта Зизи Карадимо и синовете му Васил и Димитър били обесени публично.

Post Views: 36

Related Topics:българия история скандал

Up Next

Криптоборсите се готвят сами да се разправят с хакерите

Don't Miss

Съдят Бакърджиев за разрушаването на Мавзолея

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.