Хуго Бос шил униформи за СС, „Байер“ произвеждала отровния газ „Циклон Б“, „Сименс“ се замогнала от робски труд, а IBM правила перфокарти за концлагерите

70 години след края на Втората световна война събитията и идеологическите разделения продължават да хвърлят сянка върху съвременността.

Влиянието на нацисткия режим в Германия, който, макар и за няколко години господства в по-голямата част от континентална Европа, неминуемо е оставило своя отпечатък. Въпросите, които повдигат след разгрома – както осъждането на идеята за световно господство, така и на холокоста, логично водят до

опити за прикриване на неудобните факти

А истината е, че поне пет световноизвестни компании дължат издигането си на Третия райх. В наши дни „Хуго Бос“ е добре позната модна империя, която има 102 представителства по света и разполага с повече от 5000 магазина и годишен оборот от над 500 млн. долара. В началото обаче, когато през 1923 г. нейният основател започва бизнеса си с ризи и якета, а впоследствие и работно облекло в градчето Мецинген близо до Щутгарт, нищо не говорело за бъдещия успех. Създателят и Хуго Фердинанд Бос е притиснат от тежките икономически условия в Германия през онези години, текстилната фабрика дори фалира през 1930 г. Въпреки това през 1931 г. той полага основите на нова компания за шивашки услуги и става член на Националсоциалистическата партия. С идването на Хитлер на власт през 1933 г.

фирмата на Бос започва

да шие униформи

Първоначално още в края на 1932 г. шивашкото предприятие стартира с изцяло черните униформи на СС. Впоследствие поема и производството на униформите на СА, като за тях освен черните горни дрехи шие и прословутите кафяви ризи. Малко по-късно компанията започва да облича и членовете на Хитлеровата младеж. Служебните облекла бързо набират популярност и Бос получава и огромни поръчки от държавата. Дизайнерът започва да облича полицията, жп работниците и пощенските служители в Третия райх.

Истински бум обаче преживява компанията, когато е одобрена да произвежда униформи за армията. В началото на Втората световна война дрехите за Вермахта създават цяла нова индустрия и изискват колосално количество работна ръка. Затова във фабриките на Бос

“на помощ” са изпратени принудителни работници, предимно поляци и французи от окупираните от нацистите територии.

Заради активната си подкрепа за нацистите след войната Хуго Бос е изпратен в затворнически лагер за денацификация. Там и умира през 1948 г. от абсцес на зъб.

След смъртта на Хуго Бос фабриките отново се връщат към производството на униформи на служителите в пощата и полицията.

Те правят първия мъжки костюм още през 50-те години на миналия век, но се включват активно в конкуренцията с мъжка мода чак през 70-те. През 1993 г. по-голямата част от акциите на компанията са закупени от италианската група Marzotto.

През 1999 г. някои от оцелелите френски и полски работници във фабриките на Бос през войната повдигат обвинение срещу компанията. В крайна сметка фирмата е принудена да се извини

за използването

на робския труд

на 140 поляци и 40 французи по време на войната.

Германският производител на автомобили „Фолксваген“ се появява малко преди началото на Втората световна война. Той е основан от Фердинанд Порше. Дълго преди „Порше“ да стане синоним за скъпите „играчки“ на богаташите, Фердинанд е водещ дизайнер на колата с най-масово производство за всички времена – “Фолксваген” модел “Бръмбар”.

Разработката е отговор на желанието на Хитлер да бъде създаден евтин и здрав автомобил, който да е по джоба на всеки германец. За целта Третият райх отпуска щедър кредит за проектирането на автомобила. Заради изгодната си цена и приветливия си вид, който напомня чертите на усмихнато лице, возилото се радва на небивала популярност и дълги години след края на войната. Симпатичният външен вид на „костенурката“ обаче е създаден също от работници роби във фабрика в Щутгарт.

Огромната фармацевтична империя „Байер“, която освен аспирин, произвежда и много други лекарства също има връзки с режима на Хитлер. Тя е част от конгломерата

„ИГ Фарбен“, където е създаден печално известният газ “Циклон Б”,

с който са убити милиони в нацистките концентрационни лагери. Газът първоначално е бил изобретен от Фриц Хабер. Идеята на химика била съвсем невинна – с него да се води борба с вредни насекоми. На Хабер обаче „откритието“ не му носи нищо добро, тъй като съдбата му е много нещастна. След като Хитлер идва на власт, той решава да се откаже от юдаизма, тъй като майка му била еврейка. Впоследствие е принуден да ръководи и използването на отровата срещу хора, а в лагерите с нея са убити дори няколко негови роднини. Разбрала с какво се занимава, в знак на протест съпругата му се самоубила в собствената им градина със служебния му пистолет. Самият Хабер умира от сърдечен удар, докато се опитва да избяга от страната, на която е служил.

Сериозно участие в създаването на икономическата основа на райха има и една от най-мощните съвременни компании, чиито акции се търгуват на всички борси и в която работят над половин милион души – „Сименс“.

Тя е създадена още през ХIХ век от учения Вернер фон Сименс. Когато през 30-те Хитлер идва на власт в Германия, това е сигнал за ръководителите на дружеството да започнат да строят заводи в близост до концентрационните лагери в Бухенвалд и Аушвиц. Впоследствие след началото на войната, в нея са изпратени стотици хиляди работници роби, за да подпомагат поръчките за армията. Въпреки че “Сименс” не е единствената компания, която работи за Вермахта в онези години, със сигурност тя е основен играч в нацификацията на страната

В онези години под ръководството на сина на Вернер Сименс – Карл, и внука Херман преживява Първата световна война и Голямата депресия и започва бързото си развитие, когато Хитлер се устремява към властта. Истинският възход за „Сименс“ идва със започването на Втората световна война. Тогава във фабриките им, предимно с робски труд, се произвеждат различни артикули за Западния и Източния фронт. Компанията печели огромни суми и от държавни поръчки, свързани с железопътната инфраструктура, комуникациите, производството на електроенергия… Така с усилването на нацисткия терор през 40-те години не е било необичайно някой от работниците роби, който сутринта е правил електрически ключове за “Сименс”,

да попадне в газова

камера, произведена от същата фирма

Все пак съюзниците разрушават 80% от заводите на компанията по време на бомбардировките. Въпреки това години наред фирмата е осъдена по различни дела от оцелели и е принудена да плаща значителни суми под формата на обезщетения.

Куриозното е, че преди няколко години “Сименс” се опита дори да патентова търговската марка „Циклон“ за своя серия от продукти, която включва и газови печки.

„Стратегическият съюз между нацистка Германия и най-мощната американска корпорация“ е отдавна превърнала се в бестселър книга на разследващия журналист Едуин Блек. В нея той разкрива връзките между International Business Mashines (IBM) и нейните германски и други европейски дружества и правителството на Адолф Хитлер през 30-те и в годините на Втората световна война. Според книгата технологиите на IBM са помогнали много на организирания от нацистите геноцид. Дружествата са произвеждали перфокарти за нуждите на национално преброяване на населението.

Още в началото на 1880 г. Херман Холерит (1860-1929 ), млад служител в бюрото на US Census, създава идеята за четими карти със стандартизирани перфорации, всяка от които представлява определена информация като пол, националност и професия. Целта е милионите перфокарти със събраната информация от преброяванията да бъдат съхранявани като своеобразен количествен портрет на нацията. Лошото е, че в тези номера определени цифри дават информация не само за населеното място или региона, откъдето е преброеният, а и от какъв произход е той. В страна, където расовата теория е господстваща, това е пагубно за част от населението, тъй като направо изпраща „неблагонадеждните“ в лагерите. Номерацията с перфокарти се пренася и в концлагерите.

Така например

цифрата 8 в кода

е означавала, че

затворникът е евреин,

а означените с 11 са цигани. Самите лагери също получават класификация. Например „001“ е Аушвиц, а „002“ – Бухенвалд. Ако в статуса на някого има цифрата 5, това е било заповед за екзекуция, а 6 отговаряло на изпращане в газовата камера.

Разбира се, в наши дни от компанията обясняват, че са станали жертва на обстоятелствата – те са попаднали под нацистки контрол както всички дружества, които имат дейност в онези години в Германия. Но според запазени свидетелства от вътрешната кореспонденция излиза, че централният офис в Ню Йорк е бил доволен от печалбите си от връзките на немския им клон с нацистите и не е направил усилия те да бъдат прекратени, твърди журналистът.