ЦРУ против ГРУ

На 13 юли заместник прокурорът на САЩ Род Розенстайн заяви, че на дванадесет сътрудници на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Русия са предявени обвинения за намеса в изборите за президент на САЩ.

По версията на специалния прокурор Роберт Мюлер и неговата следствена група, обвиняваните в разбиване на пощенските сървъри на Демократическата партия са публикували откраднатите документи, а също незаконно са получили достъп до данните за американските избиратели. Десет от дванадесет са служили в частта 26165, разположена на Комсомолски проспект в Москва, която наричат център на криптографията и дешифровката на ГРУ. Двама други са служили в частта 74455, уж разположена на адрес улица „Киров“ номер 22 в Химки (едно от предградията на Москва – бел.пр.), това място в обвинителното заключение се нарича още „Кулата“. По-нататък прокурорът с широк размах изобразява картината на престъплението. Офицерите Борис Антонов и Дмитрий Бадин са осъществявали общия надзор над дейността на останалите. Сергей Моргачов, Николай Козачек, Павел Ершов и Александър Осадчук са разработвали, тествали и прилагали вредната програма X-Agent, крадяща пароли. Останалите: Виктор Нетикшо, Иван Ермаков, Алексей Лукашов, Артьом Малишев, Алексей Потьомкин и Анатолий Ковалев за били задействани в хакерските атаки.

Темата за намесата на Русия в американските избори гонят по „канализационните тръби“ на американските новини толкова години, колкото президентското кресло заема Доналд Тръмп. И поредният „пълнеж“ на тази тема не прибавя нищо ново, освен изброяването на дванадесет руски фамилии, уж на офицери от ГРУ и някаква „схема“ на взаимодействие между тях.

Любопитното е друго: моменталното подхващане на тази тема от всички глобални медии – в това число и руската либерална информационна помийна яма. Създава се пълното усещане, че се изпълнява даденото от някакъв общ управляващ център специално нареждане за бързо извеждане на темата в „топ новините“.

В действителност никакви реални данни или доказателства така и не са предявени от Розенстайн. Всички описани схеми на действията на „хакерите с пагони“ при близко разглеждане се оказват нищо повече от гола „конспорилогия“: с изброяването на всякакъв вид „никове“, пощенски адреси, анонимни сървъри, “фишинги“ и прочие Интернет украшения, обикновено фигуриращи във всеки текст за хакерството – без никаква реална връзка с изброените фамилии. Доказателства няма – само безапелационно изброяване на „греховете“ на обвиняемите. А видимост за достоверност трябва да придадат номерата и адресите на разположението на войнските части. От типа на това – ние толкова дълбоко сме разкопали…

И ето тук се появяват нюансите, след които у изкушения читател възниква знаменитото по Станиславски, „не вярвам!“*.

Първо, американското следствие не е отговорило на главния въпрос, защо с разбиването на американските партийни и изборни сървъри се е заело без видима причина руското военно разузнаване, което традиционно се специализира по въпросите на отбраната. В твърде структурираната среда на специалните служби разпределението на „парцелите“ за работа не е празен въпрос, а извънредно важен. И политическото разузнаване винаги е било прерогатив на ФСБ/СВР. ГРУ няма никакво отношение към това и не трябва да има.

Второ, номерата на войнските части, разбира се придават достоверност на цялата версия – но само в очите на дилетантите. В действителност, тези номера се намират в открит достъп, бъдейки по същество пощенски адрес. Да бъдат намерени не представлява никакъв проблем. А за това, че един от тях е криптографски център, на американското разузнаване е известно вече не едно десетилетие – почти от тогава, когато той се е появил там. Даже номерът на воинската част от съветско време не е променян – 26165. Друго нещо е пълното название на тези части, което е закрита информация. Но тях, съдейки по всичко американците не са установили, което силно подкопава доверието към тяхното разследване.

Трето, има сериозни проблеми с адресите. Ако адресът на криптографския център е посочен вярно, то „щабът“ (в/ч 74455), откъдето е водено управлението на операцията (улица „Киров“ 22 в Химки) – това е несъществуващ адрес. Такъв обект там просто няма! Там се намира бизнес-център „Новатор“ в който, както е казано в неговата реклама има басейн, спа, кафене, барове, ресторанти. Както се казва, най-подходящото обкръжение за свръхсекретно подразделение на ГРУ!..

Изобщо, нещо ясно не се връзва в тази версия.

Всички обвинения срещу Русия за намеса в американските избори както бяха голословни, така и си останаха такива!

Затова възниква въпросът: а защо именно сега беше направено подобно „запълване“? Каква цел преследва то? Следвайки принципа на „бръснача на Окам“**, най-очевидният отговор е – срещата на Путин и Тръмп, която се състоя в Хелзинки. На онези кръгове на САЩ, които са изградили кариерата си и правят бизнес от противопоставянето с Москва, никак не им се иска отношенията между страните поне някак да се подредят и в общественото съзнание беше „подхвърлена“ поредната порция „поръчковост“ срещу Русия, която трябва да върже ръцете на Тръмп.

В движение тази кампания от разобличение се изсипва и върху ГРУ на Генералния щаб на РФ – една от най-ефективните специални служби в света, която демонстрира най-високо ниво на работа в най-различни региони на планетата. Сега САЩ открито заплашват с наказателно преследване офицери от Руската армия, без да представят никакви доказателства.

*„Не вярвам“ – режисьорски прийом на големия руски-съветски режисьор и теоретик на театъра Константин Станиславски (1863-1938) (бел.пр.)

*Бръснач на Окам – принципът за простотата в науката, носещ името на английския философ Уилям Окам (1280-1349). Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения (бел.пр.).