Математика за концесионери и за крокодилските сълзи на меринджеите в туризма

На плажа

Уважаеми читатели, малко късно се намесвам в дебата за чадъри и шезлонги. Причината е, че последната седмица почивах на БГ черноморието. Така че съм свеж и актуален като метеоролог на смяна. Или като фотограф на плажа на Слънчака.

И така – къмпинг „Делфин“ между Варвара и Ахтопол. Цена на голяма палатка 10 лева, на човек 4 лева, 2 лева за ток и 1 лев за колата – общо 21 лева на ден за мен и Дулцинея. В боровата гора е прохладно и е близо до плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лева. Пак курортна цена, ама е ледена.

Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или т.нар. шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лева. Значи ако аз и Дулцинея искаме сянка, на ден ще плащаме по 15 лева. За една седмица това са 105 лева. Тези пари са за удоволствието ми да ходя до плажа само с едно пешкирче или чаршафче, за да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е казал рошавият гений с мустаците, всичко е относително. Важно е да си отговорим на въпроса за какво плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз с удоволствие си лежа на пясъка на едно лично чаршафче, дето си го нося.

Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има инсталирани всевъзможни фабрични изделия, които да ви направят сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 – 12 лева, до фабрични тенти с по 6 – 8 кв. метра сянка. Завръща се и старата тента с 4 колчета и домашен бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всякакви плажни мебели – платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми легла и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и удобно за носене. Един татко може спокойно да осигури сянка и комфортно седене на семейството, без да е шампион по щанги. Ако има разбрана съпруга, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2–3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил например или розово фламинго.

Сега да се запитаме дали искаме да оставим 105 лева за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни артикула, които ще ползваме още 4 – 5 – 6 години. Търговските вериги предлагат от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лева са ми напълно достатъчни.

Сега си направете сами калкулацията

Ако цената не е 15 лева, а 40, 50 лева или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите.

Гледам по телевизора един особено трогателен млад човек. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), огромен чадър над тях със специален италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 човека. Наистина съм впечатлен!

Има обаче малък проблем. На този плаж туристите, които различават тиково дърво от байцвани чамови летви, са колкото пръстите на ръката на разсеян дърводелец. Това с плата с UV защита е ОК, за който разбира. Само че, ако аз като плащам 70 лева за услугата, не искам 10 души на шезлонга си? Аз не съм дошъл на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в друг ценови сегмент.

Чува се вой на концесионери

Щели да намалят цените само ако държавата им свали концесионните такси. Така ли? А може ли държавата да вдигне концесионните такси и ако няма концесионери, да даде плажовете за управление на местните общини без право на концесиониране. Или и това вече е непосилно за кметовете?

Ясно е, че концесионерите имат разходи – спасителите искат заплати, искат вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, иска нафта, ако има доктор, и той иска заплата. Но както казват самите концесионери, нали е пазарна икономика. Е, да, пазарна икономика е, само че политическите чадъри и лобисткото законодателство осигуряват ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И точно по пазарните закони аз си купувам плажния комфорт от спортния магазин и напускам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се казва.

Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и т.н. Да, сигурно има и такива места. Но аз наблюдавам как става все по чисто, защото наоколо щъкат собствените ни деца.

Има ли риск? Да, има. Като няма спасител, има и риск. То има риск и ако има спасител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е осъзнат избор на възрастни хора. Не искаме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката.

Или отивам в чужбина.

Струва си да кажем нещо и за различния тип отдих

При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват местните общности, защото концентрират паричния поток в едни ръце и той обикновено напуска региона. Квартирите са полупразни, ресторантчетата – също, никой не купува домати от бабите и ракия от местния магазин. Но това е цената, която местните хора по крайморските градчета платиха, за да си продадат набързо нивите. Сега вместо туристи имат съседи и конкуренти от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е турист. Шестата му братовчедка спи безплатно.

Особена тема е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете „К“ – къмпинг или квартира. За къмпингите вече писахме в „Къмпингите – начин на употреба“. Квартирите в момента се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лева с климатик, самостоятелен санитарен възел и телевизорче. Значи 30 лева за двамата с Дулцинея. Супер!

Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 – 40 – 50 години. Тогава бабите даваха по една–две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5–7 стаи, че и повече. Къщата всъщност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и др. не е добре дошло – пушляви се, мирише, едни се мръщят, други протестират. За вечеря ставаш абонат на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми – цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и личен опит от една мастика в Приморско.

И накрая в къмпинг. В къмпинга толерантността е много голяма. Никой не протестира, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата около 23:00 става тихо. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2–3 хамака, има газови барбекюта от 200 лева нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски напитки.

И тук опираме до по-големия въпрос.

Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето?

От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д‘ Ивоар. Добавиха се и критики към медиите, че тиражирали слухове и снимки, ама те не били верни. Снимките не били верни! Медиите гонели туристите в Гърция и др. щуротии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът сега започвал. Сега, сега – колко сега. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И кога ще се напълнят 500 000 легла от Обзор до Равда, както посочи някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?

Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.

А какво се случва на практика с кадрите? Опитайте да си намерите сезонна работа, ако сте на средна възраст. Ей така, пуснете CV на няколко обяви за сезонен персонал.

Истински пример: – мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски, и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за администратор на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. „Да ви … на бизнес културата“, си казва човекът и отива на почивка в Корсика.

Вие, уважаеми меринджеи, администраторите и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа.

Изглежда, в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са ви и кадрите.

И по-лошо – такива ще са ви и туристите.

И това е при застаряваща нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар. Хора, които освен досегашната квалификация могат да усвоят и нещо ново. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би – българските меринджеи в туризма искат млади, ако може леко глуповати служители, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина.

Има, разбира се, и умни и почтени хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма.

Много от собствениците на бизнеси в туризма (хотели, ресторанти, дискотеки, концесионери) и мениджърите им искат с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат „Бентли“ или „Майбах“. И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна приятелка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или може би изнасят голяма част от печалбата за имоти в чужбина. Да питам само къде арестуваха наскоро едно–две семейства с инвестиции в туризма? Само питам бе. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има.

Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати.

Иначе да затварят.

Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия.

Ще видим кога последният ще затвори вратата.