Има ли щастието цена? Вие колко бихте платили?

Всеки човек се ражда чист като бяла дъска. Чист като капка утринна роса. И после, с годините, върху нас се изсипват познание, емоции, радости, трудни и щастливи моменти, които ни правят по-добри или по-лоши, насаждат ни комплекси, карат ни да се съмняваме, да се усмихваме…

И всеки ден ние споделяме с Небето своите надежди, молитви, желания. За успех, за любов, за щастие.

Какво е щастието за вас?

Задавали ли сте си някога този въпрос? Аз си го задавам от известно време. Със сигурност, за да ги има всички останали условия, трябва да сме здрави. А после?

Щастие ли е добрата работа? Коя работа е добра? Тази, която ни дава удовлетворение, която не ни натоварва, която ни носи перспективи, която ни кара да се чувстваме значими и/или която ни носи добри доходи? Или всичко взето заедно… И ако имаме добра работа, кое е това, което все още ни липсва, за да бъдем щастливи? Семейството? Любим човек? Приятели?

Казват, че и най-голямото богатство е безсмислено, ако няма с кого да го споделиш.

Означава ли това, че щастието се крие в усмивката и очите на някого? Със сигурност. Но за да можем да се усмихнем и ние на тези очи, ни трябват още здраве, добра работа, добро самочувствие, умение да получаваме и да даваме, а оттам способност да бъдем грижовни, да споделяме, да можем да правим компромиси.

Леле! Оказва се, че щастието е доста висок хълм. А докато се изкачваме към върха, трябва да качим хиляди по-малки. Готови ли сте? Струва ли си? Убедена съм.

Колко бихте платили? Аз бих дала всичко, което имам, за миг споделено тихо щастие. Защото то ще отвори сърцето ви за всичко останало. Като бумеранг, който ще върне в живота ви всички онези малки стъкълца, които блестят под точно определен ъгъл. Прегръдка, усмивка, смях, учестено дишане, споделено легло, споделена радост и болка.

Щастието няма възраст. Всеки иска да бъде щастлив независимо от своята раса, цвят на кожата, години. То е универсално хапче, с което животът придобива цветове и смисъл.

От друга страна щастието е вътре в нас. Защото ако ние имаме наранена душа, трудно някой друг може да ни направи щастливи. Т.е. всеки ден трябва да работим над себе си, над това да откриваме пътя към своето собствено щастие. Той може да върви в различни посоки, да криволичи, да стига до място без изход. Може да се наложи да направим пълен завой назад, за да продължим отново напред. Важното е да не спираме. Да се опитваме да бъдем щастливи. Тук и сега. За едно по-щастливо утре.