Опасното пристрастяване на Китай към доларовия дълг

Лихвите се покачват, а самият дълг расте с бързи темпове, това са големи рискове за икономиката на страната

Външният дълг на Китай се увеличава бързо и това става все по-голям проблем, както за страната, така и потенциално за света. По официални данни външната задлъжнялост на азиатската държава е 1.9 трлн. долара. За китайската икономика, която е около 13 трлн. долара, това не е голяма сума. Но фокусирането само върху числото значително подценява основните рискове, пише Bloomberg в свой анализ.

Краткосрочният дълг на Китай възлиза на 62% от общата сума, според официални данни към септември 2018 г., което означава, че през новата година трябва да бъдат рефинансирани заеми поне за 1.2 трлн. долара. Също толкова тревожна е скоростта, с която нараства задлъжнялостта на страната. Общият външен дълг се е увеличил с 14% през миналата година и с 35% от началото на 2017 г.

Външният дълг вече не е тривиална част от валутните резерви на Китай, които в края на ноември възлизат на малко над 3 трлн. долара. Краткосрочният външен дълг нарасна до 39% от резервите през септември, след като през март 2016 г. беше 26%.

Статистиката от Китай за съжалени винаги е била доста несигурна. Според Daiwa Capital Markets външният дълг на Китай е между 3 и 3.5 трлн. долара.С други думи, общите чуждестранни пасиви са подценени с цели 1.5 трлн. долара. Разминаването вероятно идва от там, че някои заеми се отчитат във финансови центрове като Хонг Конг, Ню Йорк и Карибските острови, които не са включени в официалния отчет.

Като цяло ситуацията на Китай не е никак лека. Компаниите в страната се втурнаха да взимат заеми в долари, когато имаше 3 до 5% спред между китайските и американските лихвени проценти и юанът се очакваше да поскъпне. Заемите в офшорни зони бяха по-евтини и предложиха допълнителния бонус на вероятните валутни печалби. Сега спредът между цената на заемите клони към 0%, а юанът се обезценяваше през по-голямата част от миналата година. Така рефинансирането на дълга в долари стана по-труден и по-рисков.

Политиките на Пекин стимулираха натрупването на външен дълг. За да насърчи инициативата „Един пояс, един път“ на президента Си Дзинпин, Китай се финансира от външните пазари и в същото време раздава заеми по целия свят. Страната финансира всичко – от кенийските железници до пакистанските бизнес паркове.

Тъй като тази и следващата година са пикови за погасяването на китайския дълг, страната е изправена пред натиск за финансиране на доларовите задължения. За да изплатят дълговете си, китайските фирми ще трябва или да използват валутните резерви на централната банка (което Пекин едва ли ще допусне), или да купят долари от международните пазари. Това обаче създава нов набор от проблеми. Китай разполага само с 617 млрд. юана (90 млрд. долара) под формата на депозити в Хонг Конг, с които да купува долари. Ако Китай принуди фирмите да върнат заемите си към държавните банки и да привлече тези пари обратно в страната, това ще предизвика значителни изходящи потоци, които биха намалили стойността на юана спрямо долара.

Международните инвеститори трябва да бъдат предпазливи при инвестициите си, свързани с Китай. Всяко по-голямо прехвърляне на финанси, за да се покрива доларовият дълг на страната, може да създаде финансова криза. С повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и намаляването на счетоводния му баланс, китайските компании на китайските компании ще им се налага да плащат все повече в долари, отколкото в юани.

Някои анализатори често изтъкват ниското номинално ниво на външния дълг и големите валутни резерви, когато омаловажават рисковете за Кита. Това обаче се променя. Външният дълг на Китай нараства със средно 70 млрд. долара всяко тримесечие от началото на 2017 г. Ако продължава да се увеличава със същото темпо, Пекин ще бъде изправен пред неприятния избор да „изгори“ резервите си или да „отпусне“ юана, като и двете действия носят допълнителни рискове за страната.

Китай и светът трябва да се замислят сериозно за нарастващия дълг на Китай в долари. Всяко ограничаване на финансирането може да има сериозни и непредвидени последици, завършва анализът на Bloomberg