КОМЕНТАР
Евроанатема
Тези дни отново изскочи повод да се говори за приликите между Европейския и Съветския съюз (и за разликите ще стане дума). Европарламентът гласува да започне наказателна процедура срещу „своеволна“ Унгария, която се противопостави на евромигрантската политика. И може да бъде лишена от право на глас.
Може да прозвучи твърде произволно, но сблъсъкът между Европарламента и Будапеща донякъде се родее с Унгарското въстание и военния конфликт Москва-Будапеща от 1956 г. Или пък с Пражката пролет и конфликта Чехословакия-Варшавския договор от 1968-а. При цялата условност и тотално разминаване на външните белези и терена на тези историческия събития, между тях има нещо общо. Както през 56-та унгарците се надигнаха срещу командорската сталинистка система, а през 68-а чехите и словаците срещу сменилата я административно-командната система, наложена от Кремъл, така сега – макар и в съвсем различна епоха – „опърничава“ Будапеща се разбунтува също срещу една система и политика, налагани отвън. И дълбоко чужди на унгарския манталитет. Както навремето имахме бунтове срещу чужда воля и система, същото се случва и сега.
Има, разбира се, и разлики. Конфликтът Брюксел-Будапеща няма как да стигне до военни действия. А и демократичният баланс на правила и интереси в ЕС на практика изключва пълното прилагане на наказанието или Унгария да остане без глас.
В ЕС тихомълком коригират мигрантската политика към унгарска посока. Защо тогава бе този „политически линч“? Явно в Брюксел са забравили, че невидима ръка има не само пазарът, а и историята. А тя е склонна да намигва на унгарското бунтарство. В миналото унгарците са се бунтували да бъдат признати за титулна нация в Австрийската империя и постигнаха своето – през XIX в. империята стана Австро-Унгарска. А съветският разпад не започна ли и с унгарския бунт? Да не би в Брюксел да искат евроразпад?