КОМЕНТАР

Изумителната парламентарна агония на ГЕРБ

Съвсем наскоро отново ми попадна стихосбирката на Константин Павлов “Агонио сладка”. Стихотворенията в нея сякаш са създадени в друга вселена – неземни, ярки, странни и през неуловимата паяжина на думите те захвърлят в някакъв друг свят на непоклатим морал, духовна съпротива и философски необят. Но днес няма да си говорим за литература, колкото и изкушаващо да е това в една държава, която се намира на един сантиметър от пълната лудост. Но очевидно в поезията се крие някаква универсална истина, която може да ни помогне да се ориентираме в кафкианското битие, което ни сервира политиката напоследък. Ето защо едноименното стихотворение “Агонио сладка” ми прозвуча като политически анализ на състоянието на ГЕРБ днес. Знам, сигурно ми има нещо, но само вижте еуфоричното начало:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Не се ли случи същото у нас? Първото прихождение на ГЕРБ на власт бе разглеждано като смърт на всичко старо, като някакво върховно отмъщение срещу прехода и никой не подозираше, че това е триумф на безвремието, което успешно убива България в своите клещи. След това свикнахме на постоянното повтаряне на схеми, суджуци, поголовно избиване на животни, анонимни депутати от мнозинството, сривове на системите на сигурност, изчезването на Търговския регистър, смъртоносните магистрали…Това е сладостта на агонията – тя не е живот, но не е още смърт. Агонията е преходно състояние, което ни показва изчерпването на жизнените сили, бавен и мъчителен преход към небитието. Наскоро Валентин Вацев с лека тъга разказа, че е наблюдавал политическата смърт на един управленец, от първа ръка е виждал как той скъсква нишките си с реалността и започва да не разбира какво се случва край него. И диогностицира безпогрешно – абсолютно същите признаци ги виждаме у Бойко Борисов, а Бойко Борисов – това е ГЕРБ.

Константин Павлов го е казал по-поетично:

странен двойник:

вече си ТАМ,
а още си ТУКА.

Тези дни всеки, който има патологичния интерес да наблюдава ГЕРБ, вижда абсолютно същото. Те изживяват дни на интелектуална и политическа агония. Във втория ден на новия политически сезон те прибягнаха до отчаяни средства, за да скрият своята немощ в справянето с реалността – пуснаха Вежди Рашидов да се изживява като парламентарна реинкарнация на Антон Тодоров. Известният скулптор бе получил важна партийна задача – да се изправи на трибуната и да прочете една френетична декларация срещу БСП, пълна със заяждания на дребно, безсилна злоба, черни шегички и безсъвестни проклятия. Това обаче е действие с проблематичен характер. Вежди Рашидов има една-единствена тема в този живот и тя е…Вежди Рашидов. Заради това декларацията му се превърна в един безкраен списък за световния му принос като творец и за космическите му достижения като министър и всичко това съчетано с пристъпи на патологичен нарцисизъм. Душата на твореца била разтърсена, че Корнелия Нинова нарекла ГЕРБ “шайка крадци”. Няма да отричаме борбения характер на лявата лидерка, но в случая е трудно да не отбележим, че това не нейно умотворение. Нинова цитира и то цитира виден днешен гербаджийски шаман, автор на едноименен бестселър “Шайка”. И ако Рашидов е толкова разтърсен, потресен и огорчен, то той би трябвало да потърси сметка първо от Антон Тодоров, който възкреси тази дума и я наложи в политическия речник като безсмъртен синоним на ГЕРБ.

А какво, ако не шайка, е управление, което пуска ветеринарни копои да избиват невинни животни, които дори не бяха болни от чума. Какво, ако не шайка, е мнозинство, което с години се би по гърдите със своите магистрали и пътища, а при поредната кървава катастрофа започна панически да си търси алиби като изпечен рецидивист. Как да наречем бандата от политици, която управлява така некадърно и корпоративно, че затри Търговския регистър и никой не се пита все още какво ли изчезна по пътя към неговото възстановяване? Нима не можем да наречем “шайка” един корпоративен сбирток, чиято любима пиеска е “добро ченге – лошо ченге”: Бойко иска оставките на трима министри, а парламентарните матросовци веднага започват да стенат и да твърдят, че ще спасят поне единия от тях.

Управлението вече е влязло в цикъл на безкраен скандал. Всяко негово решение оттук-нататък ще предизвиква кризи на доверие. И заради това още по-смешно звучат уверенията на представителите на мнозинството, които като телевизионни номади обикалят от студио в студио, за да ни разказват, че властта е стабилна и нищо драматично не се е случило. Този отказ да видиш реалността е безпогрешен признак за политическа агония. Депутатите от ГЕРБ с дюдюкания и тропане по банките посрещнаха обвинението, че точно те са убили 17-те души край Своге, но и това е симптом за заболяването. Те са захапали властта от близо 10 години насам и са изхабени от корупция и безсмислие.

Между другото – има пряка аналогия между последните месеци на 2012 година и положението днес. Тогава мнозинството бе разтърсено от аферата “Дюни” (продадоха на безценица дюните край Несебър), а този скандал доказа на всички, че онези, които бяха дошли като окончателна смърт на старото, всъщност са едни безогледни търгаши, които разпределят алчно последните останали ценности в България. След това дойдоха високите сметки за ток, хората излязоха по улиците и Борисов побърза да хвърли оставка и да влезе в болница с високо кръвно, уплашен от развоя на събитията. Перманентният скандал е политически гърч. Той показва, че всяка следваща афера вече може да свали мнозинството, защото то няма нито морални, нито политически основания за своето съществуване. Те нека да се самоуспокояват, че всичко е нормално и че не са шайка. Хората отдавна не слушат какво им говорят тези нелепи костюмари.

ГЕРБ вече дори не могат да фокусират политическата си енергия и прибягването до Вежди ясно го доказва. Там, където трябваше да има поне някакъв анализ и признаване на грешки, имаше единствено самоопиянение и самохвалство. Вероятно в шайките това е механизъм за групова идентичност. Дано този метод да им е от полза в затвора.
Агонио сладка, беше казал Константин Павлов. Сега разбирам, че човек не бива да вярва сляпо на поезията. Агонията винаги е гадна и отвратителна. А и гъгнива, точно като Вежди Рашидов, докато се опитва да разчете това, което са му написали…

Post Views: 55

КОМЕНТАР

Кръволока Зе прави комплот около България

🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨

Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.

Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.

И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:

♟️ Синхронът Босфора – Атланта:

В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?

В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!

🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥

Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.

Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:

✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?

⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?

🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!

🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?

Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️

👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.

Post Views: 5

КОМЕНТАР

Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃

Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.

Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…

Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.

И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃

Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.

Как отразявахме неговото погребение на

Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.

Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.

Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…

Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.

Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.

☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

КОМЕНТАР

Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…

Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.

Но сега бих искал друго да река.

Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.

При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?

Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.

Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.

Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.

От другата страна обаче банките си чакат кредитите.

Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.

Стига се и до изстрели.

Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.

Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4