НЕ СЕ ЛИ СТРАХУВАТЕ, Г-Н БОРИСОВ?

УБИЙСТВЕНО ПИСМО НА ИГНАТ РАДЕНКОВ: НЕ СЕ ЛИ СТРАХУВАТЕ, Г-Н БОРИСОВ, ЧЕ СТЕ НА ПЪТ ДА СЕ СДОБИЕТЕ С ПРОЗВИЩЕТО „БЪЛГАРОУБИЕЦ“?

Отворено Писмо
Уважаеми г-н Министър-председател,

На 07.12.2017г. изпратих въпросния материал до Вас, получих и обратната разписка. До ден днешен нямам отговор. Къде тук остава конституционното ми право на питане и отговор?

Та нима нито един от повдигнатите от мен проблеми не заслужи внимание? Тази нечуваемост, липсата на обратна връзка я въведе г-жа Бъчварова.
За мен е чудо, ако някой е получил отговор от канцеларията на кабинета на министър-председателя.
През 2015 г. направихме предложение, че ако оградата на българо-турската граница се построи по монолитен начин, би била с несравними предимства като надеждност, срок на гаранцията и др. Представихме подробна калкулация, че един метър ограда, построена по този начин, ще струва 500 лв.
Отново не получихме отговор, а сами виждате за какъв глобален въпрос се касае, с какъв икономически ефект или разликата в случаят е 100 млн. лева. Свидетели сме как прахосахме на хаос над 200 млн. лв. и при всяка промяна на времето цели километри от оградата падат и ефективността е нулева.
Гласувахме си и си отворихме отново вратичка за присвояване на десетки милиони левове, че възстановяването на въпросната ограда ще става без обществена поръчка.
Многократно повдигнахме въпроса, че отделените 3 млрд. лв. за санирането са нецелесъобразни. Няма да е трудно да се докаже, че 1 млрд. лв., та и повече се открадва. Санират се голяма част от панелни блокове, които са на предела на гаранционния си срок.
Представихме отново калкулация, дори със завишени показатели, или 700 лв./м2, че със същите средства спокойно можеха да се построят 50 000 нови, монолитни, тристайни жилища, всяко едно с площ от 85 м2. По този начин щеше да се сложи началото на така необходимата трансформация на стария сграден фонд и най-важното предлагаме след широка обществена дискусия да се обсъди, тези жилища да се дадат преференциално предимно на високообразованите млади семейства, предимство да имат специалистите, на костващи цени с безлихвен кредит. При второто дете да им се опрощава половината от стойността, а при трето остатъчната.
Това трябва да бъде само част от един бъдещ, цялостен проект, който да стане кауза за цялото ни общество и задължение за всички следващи правителства. Да спрем изтичането и върнем потенциала на нацията си. На практика да тръгне истинското възраждане на родината ни.
След като имате базата за стойността на едно жилище, всеки може да си направи сметка, ако ние сме правова държава и се върнат макар и половината от заграбените 16 млрд. лв. ДДС, ще можем да построим 133 хил. жилища. Установи се, че от неизгодните договори с американските централи загубите на година възлизат на по 500 млн. лв., което ще рече, че губим още толкова жилища.
Никой да не се съмнява, предполагам, че ще затвърдите мнението си с последващите примери, че годишно мафията-олигархията присвоява от обществените поръчки и от активите на държавата и общините над 7-8 млрд. лв.
Нямаме отговор и на редицата запитвания кое налага преписките по строителните книжа до издаване на разрешителното да се бавят с месеци и години. Колко милиарда са загубите за бизнеса и държавата? Какво да правим ние строителите по това време, огромната техника и оборудване, голяма част, от която е закупена на лизинг, и най-вече специалистите? Всички проблеми на обществото щяха да се разрешават, ако я имаше чуваемостта, ако я имаше обратната връзка, ако бе налице отговорността. Та нима не виждаме, че това се прави умишлено, с една единствена цел, да се създаде корупционна среда, да бъдем изнудвани, рекетирани и ограбвани. Едно е да се говори, че се назначават на възлови места в държавата калинки, друго е да видим какви са последствията. Допуснахме да ни управляват хора, които не са забили и гвоздей в живота си, за да си закачат шапката!
Ето и резултатите от една такава порочна политика, изпитана на собствения ми гръб.
Имам себе си за отговорен човек, доказал съм го във времето. От тази си позиция, след като съм изчерпал всички възможности, съм принуден да се обърна вече към сънародниците си с молба да ми съдействат да се спре по-нататъшната репресия срещу мен. Да ми се разреши да работя и даде възможност от структурите на Ц. Цветанов да завърша проектирания от фирмата ми жилищно-търговски комплекс върху собствен поземлен имот (ПИ) с обем от 14 000 кв.м РЗП на стойност 12 млн. лв., осигуряващ 4 млн. лв. различни отчисления към държавата, както и осигуряване на 400 работни места. Този обект, съобразно пределната ми възраст и края на кариерата ми, се явява сградата на живота ми! Вярвайте ми, в близо 50-годишната си трудова дейност не съм се отделял нито за ден от строителната площадка. Олигархията-мафията използвайки съда, а и другите институции като бухалки за саморазправа срещу всеки, който се противопостави на корупцията и престъпното статукво, в продължение на почти 9 години, демонстрирайки своята недосегаемост, се гаври с труда и достойнството ми, съсипвайки бизнеса ми и всичко направено дотук, въпреки съдебните решения, включително на ВАС, че строителните ми книжа са напълно изправни, и неоснователно и неправомерно е спряно строителството ми. Господата търсят нови и нови мотиви и отново те пращат в дългата съдебна сага. С приведените впоследствие от мен десетки конкретни примери ще се убедите, че се извършва престъпление срещу човек, който изцяло е отдаден на работата си, хората и обществото. Човек, който с мащабите си е решавал значими обществено-икономически и социални проблеми.
Уважаеми сънародници,
Моята тревога не от вчера и от днес, тя не идва само от личните конкретни примери, а и от глобалните. Та нима не виждаме, че пред очите на всички ни обществото ни се разпада, Майка България си отива? Та нима не виждаме, че страната ни се управлява безхаберно и престъпно, на принципа: „Над нас е Господ, след нас потоп.”?
Та нима не виждаме, че тази тотална разруха и разпад на обществото ни не е случайна, а е добре организирана и дирижирана, тя обслужва не само нашите престъпни безродници, а и чужди на страната ни геополитически, както и имперски интереси. Всичко това има само едно определение – национално предателство. И друго, няма по-голямо падение за народ като нашия, който отделя десетки милиони не за децата в неравностойно положение и други социални групи в нужда, а за охраната на своите палачи.
Всички ние с бездействието си извършваме престъпление пред хилядите ни предци, които дадоха живота си, за да я има днес България, престъпление пред нашите деца и внуци.
С огромно заграбените средства олигархията-мафията обсеби почти изцяло пресата и на 100% институциите, и действа от позиция на властта – от позицията на силата. Истината и моралът останаха на заден план. Ето защо аз настоявам, след квалификациите, които ще направя с конкретни факти и имена, че убийствената със своите размери корупция, която е обхванала като раково образувание целия държавен организъм и застрашава вече националната ни сигурност, е на най-високо, правителствено ниво, че тя е немислима без прякото съдействие на министър-председателя Бойко Борисов, осигуреният чадър на Главния прокурор Сотир Цацаров, без провеждането по места на престъпната политика от партийните структури на Цветан Цветанов. Това е една от основните причини мафията-олигархията, обезличавайки институциите, да обсеби цялата държава. Трябва да сме справедливи, че корупцията не тръгна именно от тях, но на практика при тандема Борисов-Цацаров корупцията стигна нивото на цинизма. Те се оказаха най-сполучливият проект на задкулисието.
Нямам съмнения, че ще бъда подкрепен в исканията си и от българското общество, още на другия ден след излизането на конкретния материал, г-жа Арнаудова, говорителка на Върховна касационна прокуратура, да осведоми българското общество, че срещу мен Игнат Веселинов Раденков, заради направените квалификации в публичното пространство, е образувана съдебна преписка за клевета и обвинения на длъжностни лица на най-високо ниво в държавата. За да няма никакви оправдания представям и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, с което още един път декларирам, че нося пълната отговорност за казаното от мен. Уверявам Ви, уважаеми сънародници, че никога не съм търсил сензации и евтин популизъм, вярвайте ми, единствената ми подбуда, е че не се осъзнават последствията за нашето общество от една такава престъпна политика. Само в един публичен съдебен спор ще имате възможността да разберете колко брутално, цинично и пладнешки е ограбван труда на цели поколения. Ще се убедите, че такова ограбване на труда на човек от човека, българската история не помни!
България си отива и от криворазбраната недосегаемост, несменяемост, ненаказуемост на българския магистрат. Съседна Румъния, благодарение на безкомпромисната борба с корупцията, за кратко време удвои жизнения стандарт на своя народ. Под ударите на закона попаднаха и стотици магистрати – съдии, прокурори, адвокати. Неотдавна в пресата се изнесе, че висшият магистрат Мирча Молдован за осигуряване на чадър над т.нар. „асфалтови принцове” е осъден на 22 години затвор. Уверявам Ви, че ако при нас се приложи върховенството на закона, то за осигуряваният чадър от Окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров по време на двата си мандата, оглавяващ въпросната институция, няма да стигнат и 220 години. За тази му „общественополезна” дейност след добрата оценка беше издигнат от ВСС за оглавяващ Апелативна прокуратура Варна, за да продължава да осигурява надеждността, вече от по-горната инстанция. Избирането на г-н Чавдаров за Апелативен прокурор показа още един път, че олигархията-мафията е обзела цялата държава, и най-вече ВСС.
Предполагам, че никой нормален българин не очаква от новото антикорупционно звено за борба с корупцията по високите етажи да поведе истинска борба срещу това убийствено явление за страната ни. Сами виждате, че занимаваме обществото с корупцията в общини като гр. Септември, Болярово, Червен бряг, с Иванчева и други. Несериозно е дори да се мисли, че разследващите ще проверяват тези, които са ги назначили. Дори побързаха да легитимират, че Пеевски бил най-проверяваният и не са намерили нито една злоупореба. Ако сме истински в намеренията си, първите обстойни проверки от новосформираното звено трябва да бъдат насочени там, където се влагат най-големите капитали, София, Пловдив, Варна, Бургас и др. Трябва да бъдат насочени към онези 15-20 подставени фирми и техните сателити, обслужващи олигархията. И още по-конкретно, наложително е да се започне от най-подставената, най-криминалната фирма, каквато е „Хидрострой” Варна, чрез която мафията-олигархията усвои милиарди левове. Схемите са кратки и ясни. Наивно е дори да си мисли, че има някакви конкурси, някакво състезателно начало. Чрез манипулирани търгове се завишават многократно и произволно цените на обществените поръчки или на принципа „колкото, толкова”. Съвсем умишлено не се прави напълно завършен проект с количествено-стойностна сметка (КСС), която да послужи за стартова цена при конкурса. Това дава възможност проектите да се променят многократно, а оттам и цената на дадената ОП да се завиши 2-3 пъти, та и повече. Не можете да намерите нито един обект, който да е завършен на първоначалната обявена конкурсна цена. Още по-опасно явление е, че тези подставени фирми изпълняват ролята на посредници, на брокери, като след безпроблемното спечелване на ОП присвояват обикновено 30-40% от стойността за обекта, отпусната целево за въпросната ОП, която сума по закон никой няма право да обсебва, присвоява и отклонява.
Ето само няколко примера.
Провежда се ОП за преместване на два коловоза на Стара гара Варна. Поръчката не се печели от единственото специализирано държавно предприятие в страната ни, което се намира само на 5 км от гарата, а се печели, представете си, отново от „Хидрострой” Варна, която от своя страна я възлага на въпросното специализирано предприятие, като прибира от посредничеството 3 млн. лв., без да са си мръднали пръста. Печели и търга за саниране на общинските сгради в гр. Троян, взима половината от средствата и оставя местните подизпълнители да се оправят. Ще Ви представим, да видите какви огромни суми се обсебват неправомерно от ОП, доказано със съдебен акт, като в едната ОП, брокерът е усвоил 70% от стойността, в другата ОП 75%, а в трета, представете си, 82% и само 18% са оставени за реалното изпълнение на ОП. Въпросната фирма само след два месеца печели търг за 24 544 809 лв., от които, по същата схема, присвоява 15 млн. лв. След което същата фирма печели и търг от 114 млн. лв за водния цикъл на Русе.
Още по-категоричен е случаят Масларова от 19 млн. лв., отпуснати за въпросната ОП, разследването доказа и внесе в съда, че с 170 акта – протокола е доказано, че са усвоени, а неизвършени 11 млн. 38 хил. лв. Ето резултатите от криворазбраната несменяемост, недосегаемост и ненаказуемост на българския магистрат. Ето какво постановява апелативният съдия, че обвинителният акт в случая не отговаря на стандартите на какъвто и да е юридически акт, тъй като е „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен”. И така делото се протака вече 10 години. Само от приложението на тази схема олигарсите присвояват десетки милиарди левове.
На евентуалния съдебен процес, който би трябвало да е задължителен, ще представя неопровержими не десетки, а стотици факти, подкрепени с документи, съдебни решения, заключения на АДФИ, Сметна палата, на финансистите, пряко работещи в Община Варна и др., но най-вече ще представя стотици първични документи, актове и протоколи, за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР, които на практика представляват документи с невярно съдържание, чрез които са източени неправомерно стотици милиони левове или са усвоени, а неизвършени работи. Засега ще маркирам, макар и телеграфно, само няколко.
Уверявам Ви, че картината, която ще Ви покажа по-долу, ще е идентична ако направим проверка на отчетната документация на Спортна зала, Колодрума, която и да е пътна отсечка или пътно съоръжение, санирането, оградата, и която и да друга обществена поръчка.
С поредната измислена схема на т.нар. „конкурс за обособени позиции” отново нашите подставени фирми, а именно „Хидрострой”, „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” и трета тяхна сателитна фирма печелят конкурса за общо 50 млн. лв. След като няма никаква реакция и вече са усвоени няколко милиона от отделените средства, се прави, разбира се, незаконосъобразен анекс и се анулира договорът. Сключва се нов договор със същите фирми, при същите условия, за същия период като сумата вече нараства на 140 млн. лв. или с 90 млн. лв. повече от първоначалната. Въпреки голямата обществена реакция и най-вече на финансиста на Общината, че тук вече става въпрос за буквална кражба на 90 млн. лв., господата не се спряха пред нищо и проведоха поредния манипулативен търг по същата схема, със същите хора, този път за 300 млн. лв. за периода от 2012-2016г. Обсебиха почти целия ресурс на Общината. За незаконосъобразността при обсебването на тази огромна сума от 440 млн. лв., АДФИ констатира, че проведените по този начин няколко обществени поръчки са в разрез не само със ЗОП, но и с Директива № 2004/18 на ЕК. И всичко това е узаконено само с това, че срещу кмета Кирил Йорданов и директора на общинското звено „Инвестиционна политика” Валентин Вълканов са съставени актове за установяване на административно нарушение.
Първото нещо, което предприе мафията с лобистките закони, е узаконяването на грабежи за милиарди левове, прикривайки се зад колективните решения, изтичане на давностния срок, административни наказания и др. Затова предстоящият нов проект, новата алтернатива, която неминуемо ще изведе страната от това незавидно състояние, трябва да заяви пред обществото, че ще премахне всички тия лобистки закони. Не може и не трябва да има давност за онези, които ограбиха собствения си народ.
А ние ще докажем по безспорен начин, разбира се, чрез назначените от съда вещи лица, на базата на протоколите, че само при тази 440 млн. лв. ОП са откраднати 200 млн. лв., чрез съставяне на документи с невярно съдържание, благодарение на които са усвоени средствата, без да е извършена работата.
Ще останете учудени, запознавайки се с фактите, с документите, че неправомерното завишаване на цените 2-3 пъти спрямо реалните е нещо нормално. Разследващите ще видят случаи на неправомерно завишаване на 7-8, та дори 15-20 пъти над реалните. Ще видите първични протоколи, в които строителните отпадъци, извозени с Камаз на 5 км, ни струва 100лв. на километър. При едни и същи условия, по едно и също време, при снегопочистването нашата подставена фирма „Хидрострой” получава 91,80 лв./км, докато на другата фирма се плаща 10,13 лв./км, а при разсола на нашата фирма се плаща 54,30 лв./т., а при другата 8,50 лв/т. Ще видят дублирани количества на видове работи, освен това завишени 6 пъти спрямо реалните. Случаи, в които изписаният асфалт спрямо количеството асфалтирана площ възлиза на 47 см дебелина. В друг случай резултатите показват, че реално са вложени 2952 т. асфалт, а са актувани 3813т., или са усвоени, но неизвършени 861т. на стойност 215 250 лв. По правило при оборудването на детските площадки, а и всички останали съоръжения се завишават 3-4 пъти, и конкретно люлка, закупена от производителя от Провадия за 420 лв. е актувана за 1697 лв. т.е 4 пъти повече. Зад тези безобидни цифри и факти седят злоупотреби, грабежи за милиарди левове.
И още, вижте как са заложени още от самото начало в договора и са отворени вратички за източването на вече депозираните 440 млн. лв. Представете си, вследствие симбиозата „ИП”-„Хидрострой”, в договора е записано, че цените на видовете асфалтовобетонови смеси не са част от офертите на участниците, съответно от договора за обществена поръчка, а се доказват със заповед, издадена от ръководителя на фирмата-изпълнител. Това, разбира се, категорично е доказано в доклада на АДФИ, че е противозаконно, но на практика е дало възможност цените да бъдат завишени с 35% спрямо реалните. Асфалтът е най-обемното перо, за целта са изразходвани над 100 млн. лв. от въпросната поръчка, което прави 35 млн. лв. кражба само дотук.
И за да потвърдим категорично казаното дотук, ще представим пред съда и един от стотиците конкретни сигнали, направени от нас до прокуратурата. Както обикновено се постановява „Няма достатъчно данни за извършено престъпление”. Внасяйки въпросния спор в съда, след съдебното разследване, съдът постанови, че въпросния протокол-акт за установяване завършването на натурални видове СМР е завишен точно 10 пъти. Нещо още по-категорично в заведените следващи идентични 25 дела съдът постанови, че съставените протоколи са с невярно съдържание, и че фиксираните в тях видове работи не са извършени и отхвърли окончателно иска на Община Варна. Или по-точно става въпрос Община Варна гласува 2,5 млн. лв. за незаконното строителство. Разбира се, поръчката отново е възложена на нашата фирма „Хидрострой”, които по общоприетата най-безотговорна практика, съставяйки протоколи с невярно съдържание, задължават неправомерно собствениците на редица преместваеми обекти, на които помогнахме да защитят и докажат своята правота в съда, че „Хидростой” е актувала и завишила многократно средствата, които е усвоила, но на практика не е извършила.
Обществената поръчка за ремонта на пл. „Независимост” се печели на базата на дадения 17-годишен гаранционен срок. В договора е записано, както и на всичко поръчки, че средствата за евентуални ремонти по време на гаранционния срок ще са за сметка на изпълнителя. Вследствие некачественото изпълнение, пред очите на всички варненци, ремонтите започнаха още първата година. Според констатациите на АДФИ, а и др. проверки, при възложените 30 обществени поръчки в период от 10 години за ремонт на въпросния площад, при нито една от тях не е спазен Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Установява се масово завишаване на цените спрямо договорените, както и на количествата. Категорично е заключението на АДФИ, че за проверявания период цената за ремонт на 1 м2 от настилката на площад „Независимост” е увеличена неправомерно 2,5 пъти, от 37,19 лв./м2 е нараснала на 90,98 лв./м2. Това на практика беше отново бездънната каса на подставените фирми като „Хидрострой”. Няма да е трудно за вещите лица да докажат, че усвоените милиони за ремонтите, превишават тези, отделени за обновяването на площада. И тези средства са отново за сметка на нас данъкоплатците.
Отново заявявам, не десетки, стотици са примерите, с които сме сигнализирали прокуратурата, но от следващия които ще приведем, би трябвало всички да се срамуваме. Търси се поредната шеста обществена поръчка за подставената фирма на директора на Здравна дирекция към Община Варна. Всичките са спечелени с 70-годишна гаранция и 4 пъти по-малък срок за завършване от технологичния и обявения. С разрешение за поставяне на временен обект от дървена конструкция, който не е трайно свързан със земята, касае се за терен на горски фонд, господата построяват монолитна сграда за образователен център за деца в неравностойно положение в землището на кв. Аспарухово, и когато сградата е напълно готова, служител от Общината не дава разрешително за прокопаване и свързване на сградата с канализация, ток и вода. След което сградата се изоставя, разграбва, и последното наводнение в кв. Аспарухово отвлече остатъците в дерето. Общината, респективно всички ние данъкоплатците, сме осъдени на последна инстанция да заплатим 900 хил. лв. на изпълнителя. Ведомството на прокурора г-н Чавдаров и в този случаи не видя никакво закононарушение.
Сигнализираме прокуратурата, представяме и протокол за установяване завършването на натурални СМР. Разследването доказа, че протоколът е автентичен. Замервайки на място се доказа, че само от завишаването на количествата цената на ОП е нараснала тройно. И трите инстанции на прокуратурата постановяват, че няма данни за извършено престъпление. Количествата са на място, могат да се измерят по всяко време, включително и сега.
Най-големият проблем за мен, разбираемо, като строител, е как след огромната сума, открадната от обществената поръчка, и най-вече липсата на какъвто и да е контрол при изпълнението на строителството, само след месеци, или най-малкото един зимен сезон, се разпадат цели километри от новопостроените пътища, тротоари и бордюри. Падат мазилките на фасади и покривни изолации. Свидетели сте как рухнаха 25-30 новосанирани блокове, оградата на границата и т.н. На практика наливаме вода в каца без дъно. Половината средства се откраднаха, другите се вложиха нецелесъобразно. Десетки са сигналите до всевъзможните институции да се спре това голямо престъпление. Този проблем беше първа точка в сигнала, подписан и подпечатан от 26 партии, граждански сдружения и отделни личности. Многократните опити да бъдем приети и потърсим съдействие за решаване на проблема от Окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров, ни бяха отказани с мотив, че нямало такава практика. Проблемът е по-сериозен отколкото може да се каже и напише. Само преди десет дни падна тавана на детска градина „Мир”, построена само преди година. Децата се отърваха само с уплаха и одрасквания. При това, забележете отново, от изнесената цена в пресата, спрямо РЗП на сградата, цената отново е три пъти по-висока от реалната.
Умолявам Ви, уважаеми сънародници, да не се подценява този въпрос. В сряда 20.06.2018г. в Пленарна зала на Община Варна родителите на децата от училище „Васил Левски” кв. Аспарухово заявяват на кмета Иван Портних и общинското ръководство, че няма да пуснат децата си в новопостроеното училище, въведено в експлоатация през 2012г., тъй като течовете и другите недостатъци са най-малкото, но се опасяват от това, че сериозно е поддала конструкцията на сградата, особено покривната, стълбищната и др. Кметът им е заявил, че е изключено новата учебна година да започне в училище „Васил Левски”, че на Общината ѝ е било необходимо първо да изготви нов конструктивен проект, провеждане отново на ОП, осигуряване на средства, и че децата ще бъдат разставени в съседните училища. Представете си, ако при това безотговорно строителство, стане земетресение, та макар и от 4-та, 5-та степен, пораженията ще са страшни. Проверете в нашите тревожни сигнали до институциите, че сме засегнали и този въпрос, че именно тази фирма, построила въпросното училище, „Стоянстрой” ЕООД гр. Пловдив, чрез престъпната схема „Публично-частно партньорство”, която се доказа за такава, включително и от доклада на АДФИ, се сдоби с над 20 имота, като в замяна построи ето такова надеждно строителство на Община Варна, което неминуемо ще е рисково по примера на построеното училище и трябва да се вземат превантивни мерки. Случайно ли е, че в едната ОП общинските имоти превишават стойността на обекта, който трябва да се построи, с 814 505 лв. Кметът Кирил Йорданов предлага и общинския съвет гласува да се намали оценката с въпросната сума в полза на фирмата. При следващата поръчка отново общинските имоти са с по-висока цена от обекта, този път, с 320 хил. лв. Кирил Йорданов отново предлага и се гласува, този път, да се завиши стойността на обекта с въпросната сума. АДФИ обаче констатира, че решението на Общински съвет е неправомерно, и че хазната е ощетена с 1 134 505 лв., и сега отново ние данъкоплатците ще отделим над 1 млн. лв. за ремонт на новопостроеното училище.
На всичкото отгоре нито в клин, нито в ръкав. Европейският депутат Емил Радев, в отговор на нашите настоявания да се вземат мерки срещу безконтролното и порочно строителство, ползва властта си и в предаване по „БТВ”, а след това и в нарочна пресконференция отстоява тезата и убеждава обществото, че не можело и дума да става за компромиси по отношение на качеството в строителството на Община Варна.
Това са само една малка част от примерите. Тук обаче трябва да си дадем отговор на големия въпрос – Как така тези високообразовани служители от звеното за Инвестиционна политика /ИП/ към Община Варна подписват с ясно съзнание документи с невярно съдържание, които стават предпоставка за неправомерното източване на стотици милиони левове. Те са наясно, че това е документално и лесно доказуемо, и че могат да попаднат по всяко време под ударите на закона. Отговорът е само един и той е стряскащ. Те са наясно и добре пресмятат, че мафията е по-силна от държавата.
Кой е прав в случая? С дело №16 гр. Сливен, 26.10.2016 г., Сливенски военен съд осъжда подсъдимия Илиев на 10 години затвор ефективно, конфискация на два от апартаментите му, ведно със склад и гараж, и ПИ в регулацията на Варна, заради крупна злоупотреба на стойност 994 896.21 лв. или за съставяне на неправомерни актове, в които са актувани и усвоени, а неизвършени видове работи. Показателно е това, че въпреки отсъствието на подсъдимия по време на съдебното заседание, тъй като е обявен за общонационално издирване и е напуснал страната, съдът постановява, че това не е повлияло на решението, тъй като доказателствата са неотразими и повечето от тях са доказани документално.
Ето резултатите, когато правосъдието е налице. За 1 млн. лв се присъждат 10 години ефективно и конфискация на имуществото, докато за кражби на милиарди левове няма нито виновни, нито последствия.
Ако българското гражданско общество не се осъзнае и не въстане, ползвайки конституционното си право на суверен при неминуемия предстоящ общонароден граждански протест не направи такава грамада пред вратата на ВСС, че да затворим духа на това проклятие, за които българското общество отдели от оскъдицата 7 пъти по-голяма заплата от тази на българския учител, а те на практика предадоха собствения си народ и застанаха на страната на мафията. Римското право е изписано и на сградата на Съдебната палата – Законът е основата на държавата. Първата и неотложна задача трябва да е да си върнем държавата, да се издигне върховенството на закона и справедливостта в обществото.
Аз съм напълно наясно срещу какво явление заставам, от къде и защо ми идват неприятностите, но справедливостта, особено когато тя касае обществото, достойнството и моралът са над всичко.
И аз ли да не вярвам на ген. Тончо Михайлов, бивш началник на окръжно МВР Стара Загора, който заяви в публичното пространство: „Цветан Цветанов ни нареди неудобните за властта хора до 10 дни да бъдат премахнати.”
Неотдавна нашето Г.С. „Съграждане” направихме писмено обръщение към Строителна камара Варна за среща, разговор по проблемите с убийствената корупция в Община Варна, забавянето на преписките по одобряването на строителните книжа с месеци и години и др. В отговор на нашето писмо инж. Витанова определи деня и часа на исканата от нас среща. Ден преди да се състои, срещата се отложи. В разговор с колегите и най-вече с инж. Валентин Вълев, успешен бизнесмен, заемал предшестващите два мандата като ръководител на Строителната камара, ни заяви: „Не се учудвайте, че няма да се състои уречената среща. Хората се страхуват, Вие трябва най-добре да ги разберете, че ако те вземат страна, още на другия ден ще им пратят прокурори, ревизиори и ще им съсипят бизнеса.”
Вижте на практика казаното, както от ген. Михайлов, така и от инж. Вълев. На 17.10.2012г. с изх. №62478 получих от НАП „ИСКАНЕ за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице” за произхода на средствата послужили за предоставяне безвъзмездно на суми. Става въпрос за издръжка на внука ми за завършване на средното му образование, тук във Варна. Или по-точно за даваните от мен 250 лв. на месец в продължение на 6 години, или сума от 18 000 лв. Всякакви опити да обясня, че се изпълняват нечии поръчки, и че НАП може спокойно да види от месечните, та и годишни отчети, че фирмата ми развива голям обем строителството, че продавам готова продукция от жилища, търговски площи, отдавам помещения под наем, и че 250-те лв. са нещо нормално, че е излишно и обидно за мен да давам каквито и да е писмени обяснения. Категорично ми заявяват, че в противен случай ще ми изпратят ревизия. Те изпълниха поръчка. Демонстрират своята власт и влияние, с цел да ме унижат, да ме възпрат в отстояването на борбата ми срещу корупцията и беззаконието, но най-вече целят да насадят страх в останалите, че пред нищо не се спират.
Вярвайте г-н Министър-председател, ако това опасно явление, наложено от г-н Цветанов в последните 7-8 години със своите партийни структури по места, не се осъзнае и не се спре деребейството им и използването на институциите като инструмент за репресия срещу всеки, който въстане срещу статуквото, то страната ни окончателно е обречена.
Ще Ви приведа конкретни и убийствени примери в тази посока, които изпитах и продължавам да изпитвам на собствения си гръб. Ето защо търся съдействие и от българското общество, за което съм работил всеотдайно през целия си съзнателен живот. Преминах през Ада. На никого не пожелавам това унижение. Построих още две-три знакови сгради, предимно в централната част на Варна. Проектирах жилищно-търговски комплекс от затворен тип с разгърната застроена площ (РЗП) от 14 000 м2 в новостроящия се кв. „Изгрев” с отлична панорама.
Бях предупреден от добродетели, че ми се готви отново капан, за целта направих две съгласувателни писма до кмета и главния архитект: „Ще имам ли проблеми при издаването на разрешителното за строеж при така подготвените строителни книжа за предстоящото строителство в собствения ми ПИ, който е със статут на временно-производствена база?”. Отговорите и в двата случая бяха категорични: „Разрешение за строеж може да се издаде за УПИ XIV-3194,3556, кв.12 по плана на ЖК „Изгрев” гр. Варна, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-230/05.05.2005г.” След като внесох проектите в Главна община за одобрение и издаване на разрешително за строеж, съборих производствената си база, което беше основната дейност на фирмата ми, за да подготвя терена за бъдещото строителство. На 09.04.2010 г., което ще рече 7 месеца и 3 дни след внасянето на документите за одобрение и издаване на разрешително, получавам отговор или отказ, да съм процедирал нов ПУП. Това е най-безобидният начин за разчистване на сметки, отпращайки те в дебрите на многогодишната съдебна сага.
След 4 години на 08.04.2014г. с дело №4882 ВАС постанови, че строителните ни книжа са напълно изправни и не е имало никакви причини да бъде спряно строителството.
Терорът срещу мен не спира дотук. Когато започнах да създавам организация върху бъдещото строителство с голяма изненада разбрах, че имот, който закупих през 2005г., за да го приобщя към жилищно-търговския комплекс, е бил разкроен на три парцела, без да бъда известен, като един от новообособените парцели вече е придобит от въпросни господа с нотариален акт, чрез констативен протокол за давностно владеене. И отново след 9 съдебни заседания в продължение на 4 години Варненският окръжен съд с решение №1841 на 04.05.2017г. постанови, че обявява за нищожен нотариалния акт на въпросните господа, придобит с констативен акт, които са си послужили с лъжесвидетелство, и връща собствеността на фирмата ми.
Говорим за феодализиране на страната ни. Най-консервативната институция, каквато е Кадастралният план, се разкроява като селска бахча. Подменят се номера, подменят се граници, подменят се собственици. Стотици наши сънародници останаха без имотите си.
Господата се готвят отново да ме вкарат в поредната съдебна сага и обектът да бъде спрян и отложен в годините. За целта този път потърсих съдействие от зам.-кметът Пейчев, който прояви пълно разбиране и ме увери, че ще ми съдейства да се предотврати евентуално неправомерно възпиране.
Методите за въздействие и ликвидиране на неудобните хора като мен са прости и ясни. С цената на всичко, ползвайки властта си, ти спират производството, а оттам спират и приходите на фирмата. Изпадаш в несъстоятелност. Не можеш да си покриваш задълженията към НАП, местни данъци и др. и съответно банките ползват този мотив, за да не ти отпуснат кредит. И ти изведнъж ставаш метафорично като едно безпомощно животно сред хиените от лихвари, продажни нотариуси и др.
След като банките отказаха да ме кредитират бях принуден да сключа договор с лихвари или лицето Дафинка Бобева, пенсионер, която впоследствие се оказа, че е подставено лице в престъпната дейност на сина си Тодор Иванов Иванов, 50-годишен, без един ден трудов стаж в живота си, ползвайки се със статут на безработен в Германия. Или срещу 70 хил. лв. кредит се задължих да върна, само след 3 месеца, 84 хил. лв., а за целта ипотекирах фирмени имоти с данъчна оценка от 700 хил. лв. Сделката по настояване на лихварите се изповядва при всеизвестния за варненци нотариус Янчо Нестеров. Седмица преди да изтече падежа по позната схема кредиторите се покриха. Ден преди падежа заложените ми имоти вече са прехвърлени на името на майката.
По моя жалба до прокуратурата разследващите разкриха цялата измамна схема. Данните от Агенцията по вписванията за имотното състояние на въпросната Дафинка Бобева и синът ѝ Тодор Иванов показаха, че тази 82-годишна възрастна жена, пенсионирана като кондукторка с възможно най-ниската пенсия в последните 10-12 години е изповядала 32 сделки, в някои от случаите като кредитор, купувач, продавач, след което е станала собственичка на десетки имоти за милиони левове, включително и в най-престижната част на Варна и вилната зона, а на името на сина ѝ се водят още 6 изповядвани сделки, като за начало са притежавали само 60-квадратен панелен апартамент в кв. „Младост”. Разследването показа, че методите на изнудване във всичките сделки са едни и същи.
Най-показателният пример, непосредствено след мен, е случаят със строителния предприемач Сашо Янакиев. Срещу 45 хил. лв. кредит от баба Дафинка по същата схема им вземат фамилната къща, в която съжителстват три поколения на стойност 600 хил. лв. Десет човека впоследствие останаха на улицата. В среща по случая с Апелативния прокурор на Варна, тогава Васил Миков сподели, че Тодор Иванов е известен на прокуратурата, че се занимава с престъпна дейност, лихварство, имотни измами и канали за износ на контрабандни антики, но чадърът над него е от най-високо ниво. На прокуратурата е известно дори, че при нотариус Янчо Нестеров са водени, включително и вързани хора да подписват, но хората ги е страх да се оплачат. Само час след излизането от прокуратурата, виждайки безизходицата, въпросният потърпевш 50-годишният Сашо Янакиев се притесни, получи масиран инфаркт и почина на място.
В разследването се доказва още, че Тодор Иванов е участник в канал за износ на антични предмети. За две години и половина безработният е прелетял 74 пъти маршрута Варна-София-Мюнхен и обратно (по справка от КИАД), в някои от случаите по четири пъти в месеца. Същият бе задържан на ГКПП – Аерогара София при опит да изнесе ценности. В куфара му били открити сребърна гривна, фибула, златна обеца, статуетка, 13 златни, 81 сребърни и 3 бронзови монети. Стойността на намерените монети е за около 22 000 лв., смятат специалисти. Чадърът отново се оказа надежден, след прокурорска намеса бе освободен и пуснат да премине границата. За разлика от нашата прокуратура и полиция, немската полиция е проследила този канал. Тодор Иванов беше задържан в Германия при опит да освободи колет от България със стотици археологически антики с голяма историческа стойност. В продължение на шест месеца е бил задържан и разследван за произхода на средствата и имотите, които притежава. Искането на немските служби за данни за имотното състояние на Тодор Иванов в България е било отказано. Всеобщо е мнението, че през същия период, през същия канал, от същите хора се изнесоха реликвите от разбития и ограбен археологически музей във Велико Търново. След разбиването на канала Тодор Иванов посети България само два пъти.
Лично на мен тази престъпна фамилия, освен унижението, ме оскъпи 3 пъти спрямо тегления 70 хил. лв. кредит. Въпреки че разследването, на база на категоричните доказателствени материали, приключи с мнение за съд, прокуратурата не повдигна обвинение. При завеждането от моя страна на съдебен иск за причинените ми материални щети, особено по незаконното прехвърляне на имотите, съдът не само че не даде ход на делото, а ме осъди да заплатя 4 000 лв. адвокатски хонорар. Това беше повод всеизвестният за цяла Варна, не само за Апелативния прокурор Миков, нотариус Несторов, ползвайки връзките си, заради 4000 лв. да ми запорира всичките имоти, за да не мога да предприема никакви действия. Сменяйки трима съдия-изпълнители като и тримата си начислиха съдебните такси, обявявайки многократно имотите ми за продан, с което ме оскъпиха многократно спрямо присъдената сума. И не знам за кого трябва да е срамът, дали за правораздаването в страната или за мен. Вече 2 години половината ми пенсия се удържа в полза на баба Дафинка. Както видяхте по-горе НАП изпълнявайки поръчка на мафията ми иска писмени обяснения за 250-те лева на месец, които съм отделял за издръжката на внука си, а прокуратура не взема отношение за придобиването на имоти за милиони левове от тези престъпници, заграбили домовете и оставили на улицата десетки семейства. Та нима ще е трудно на разследващите органи, запознавайки се с всички документи по случая, да установят дали овластеният с правата на съдия Янчо Нестеров си е послужил с измама. Да проверят и десетките случаи, които битуват във Варна по въпросната персона.
Когато най-после, минавайки през ада, ми предстои да създам организация за започването на строителството на комплекса като няма никакви рискове, тъй като поземленият имот от 6100 м2 е фирмен, няма да обезпечавам този път собственици. За стартиране на проекта се нуждаех от кредит от 200 хил. лв. Приходите на фирмата от наеми на дълготрайни договори с доказани фирми като „АДРЕС” и др., са два пъти повече от сумата, необходима за погасяване на кредита, така че банката-кредитор не поема никакъв риск. Освен това ипотекираният имот за целта превишава два пъти искания кредит, и то по данъчна оценка, а продажната е двойно по-голяма. Въпреки всичко ми беше отказано.
В момента съм принуден и подписах договор за кредит срещу 16,16% лихва с конкретна финансова къща, а преди това, вкарвайки ме в несъстоятелност след като съборих производствената си база и спряха обекта ми, и влязох в задължения към НАП и др., бях принуден да тегля и погасих кредит с 30% годишна лихва. Дори потърсих съдействие от Кольо Парамов, с когото се познаваме и другаруваме над 40 години, човекът, запознат най-добре с материята, който остана учуден как при тези условия не могат да се отпуснат исканите 200 хил. лв. и ме свърза с Левон Хампарцумян. Обясних му ситуацията, това което казах по-горе. На пръв поглед думите му бяха обнадеждаващи, но след 3 месеца ми се отговори, че кредитът не е одобрен.
Парамов ме посъветва да направя постъпки към Банката за развитие на средния и малък бизнес като най-подходяща за целта. Внесох необходимите документи, в две-три срещи и разговори, според каноните на банката. Въпреки че съм погасил задълженията към Янчо Нестеров и други, и то преди 2 години, делата не са приключени и забраната не е вдигната. Аз на практика не мога да намеря съдия-изпълнителите на Янчо Несторов, единият е от София, чиято първа задача е, след като са образували дела и сумата е погасена, да вдигнат забраната, но аз представих документи на Банката за развитие, че сумите са изплатени и нямам никакви задължения, и че е въпрос на време делата да бъдат прекратени. Вторият въпрос според изискванията на банката е, че фирмата ми няма производство в последните 3 години. Представих проекта за 12 млн. лв., заповедта за спиране на обекта, както и решението на Върховния съд, че строителните ми книжа са изправни и не е имало основание да се спира производството. Разбрахме се, че на мен кредитът е необходим, за да се стартира именно този голям проект, и че още при издаването на разрешителното аз ще мога да продам на зелено и погася искания кредит. Освен това, в документите съм доказал, че искания кредит мога спокойно да го погасявам с приходи от фирмени имоти, превишаващи далеч покриването на падежа. Определено смятам, че те ще проявят разбиране, най-после да стартира този обект, който ще даде препитание на 400 семейства.
Уважаеми сънародници,
Вярвайте, че все още има не малко хора, за които истината достойнството и моралът са над всичко.
Посветих живота си на строителството, та почти 50 години. Водих строителен колектив от 200, 300, та 500 човека в последните години. В името на прогреса винаги съм отстоявал принципи, идеи и каузи. Предложих на правителството по нашия вече утвърден в годините пример с доказани категорични резултати, да се направи структурна реформа в отрасъл строителство, или от стотиците хиляди малки нископроизводителни единици, разнопосочни, взаимно пречещи си в работата, които не могат да посрещнат постоянно навлизащата високопроизводителна механизация и редица др. негативи, да се окрупнят в технологични екипи, по нашия пример, които да поемат изпълнението на целия обект, без да съм осъзнавал, че всичко това е в разрез с личните интереси на стотици хиляди отделни групи хора. Срещу мен и новото се изправи непреодолима стена, а оттам и нечувани репресии. Най-голямата съпротива беше от т.нар. „общественици”. За да напомнят за себе си и оправдаят присъствието си, ни занимаваха с излишни мероприятия като учебни години, партийни поръчения, събрания и др. Те бяха наясно, че при прилагания от нас пазарен механизъм, тяхната дейност остава безпредметна.
Всичко това окуражи бюрокрацията, която взе връх и окончателно прегради пътя ни. Бяхме на кръстопът. Изграденото от нас и постигнатите резултати в годините отиваха на вятъра. Написах през месец март 1981г. отворено писмо до Тодор Живков и списание „Партиен живот”, с две думи, че цялата ни партийна работа се върти в празна орбита, че командно-административният метод на управление просто се е изчерпал. Не се ли премахне многостепенната управленческа система-бюрокрацията, уравниловката, не се ли развържат ръцете на инициативните и можещи хора, не се ли принесе икономиката ни на пазарен принцип, то системата ни е обречена. След 10 дни вкъщи дойде с копие на моето отворено писмо режисьора Павел Васев, който след промяната дълго време заемаше значими длъжности в сферата на културата, последно бе директор на театъра „Иван Вазов”. За мен режисьорът Павел Васев си остава един от най-достойните хора, с които съм имал възможността да работя. По негови думи бе изпратен да направи документален филм, което стана факт, и филмът със заглавие „Отворено писмо” бе излъчен по Българска телевизия. Изводите бяха категорични, че големите резултати са благодарение на прилагането на пазарния принцип. Това стана причина да се финансира нов документален филм, който кръстиха „Стопани” с цел да се проследи целия производствен процес и да се популяризира, и внедри в целия отрасъл, но когато филмът бе готов, цензурата забрани излъчването му. Причината била, че ние на практика сме отричали и подлагали на съмнение социалистическата система.
Показателно е за всички нас, най-вече за младите журналисти след прехода как в онова отречено време се отстояваха принципи, каузи и идеи. Зад мен и новото застанаха изтъкнати журналисти с поредица от статии като Георги Стойчев и Иван Делийски от в-к. „Работническо дело”, Юри Лазаров от в. „Антени”(дълги години зам.-директор на БТА след промяната), Евгени Станчев от в-к. „Поглед”, освен това и много изтъкнати стопански и партийни дейци от най-високо ниво в държавата. Именно журналистите бяха причината да се излъчат прожекции на филма пред състава на целите им редакции, поканвайки Йордан Йотов, бивш Главен редактор, тогава член на Политбюро, както и Главния редактор на в-к. „Антени” и Председател на съюза на журналистите, Веселин Йосифов. Съвсем разбираемо, търсеха влиянието на тези отговорни фактори за отстояване на каузата.
На помощ се притече и документалистът на столетието Христо Ковачев, който направи документалния филм „Катетаризация” за мен и бригадата, излъчен отново по БНТ, отразявайки трудностите, през които минава всеки, който поема по пътя на новото.
Особен е приносът на журналиста на столетието Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка Неделя”. Човекът, който има най-големи заслуги за първите стъпки на прохождащото се гражданско общество у нас. Представете си какъв огромен е бил общественият интерес към темата, към реалната промяна. Какви са били очакванията на обществото, след като страната ни разполагаше с една телевизия, с една програма, в най-гледаното предаване, каквото е „Всяка Неделя”, че Кеворк Кеворкян можа да си позволи, изчерпвайки времето, да се извини на децата и отнеме знаковото предаване „Лека нощ деца”. След като и това не стигна, обяви, че следващата неделя събеседник по желание ще бъде отново Игнат Раденков или 3 часа и половина телевизионно време. Сигурен съм, че такъв аналог в цялата история на „Всяка Неделя” не е имало. Кеворк не само в този случай е давал трибуна и е заставал зад правдиви каузи.
По това време беше силно влиянието, а и очакванията на перестройката и Горбачов, в подкрепа излезе и кореспондентът на в. „Правда” Жмирьов, който в два броя излезе в моя защита, като популяризира опита ми във в-к „Правда”, препоръчвайки го пред руските колеги.
Тази организирана атака повлия филмът да бъде излъчен, с което на практика се даде ход на новото и прогресивното, а от друга страна бе причина да се потърси сметка на виновните за възпиране на прогреса. Беше привикано в ЦК цялото партийно и стопанско ръководство на Варна. Ето го и отговорът, вижте какво заяви на въпросната среща полковник Райков от ДС Варна: „Защо не е тук онзи, който написа новата резолюция да продължа разследването срещу Раденков, след като докладвахме, че не сме открили нито една улика, нито една злоупотреба след проверката на десетки отделни хора и обекти, и че Раденков е честен и достоен човек; „Излизам в болнични, заявява той, въпреки че болестта ми позволява да си върша работата, но няма да си слагам грях на душата, няма да съм аз този, който ще вкара Игнат Раденков в затвора”.
В първия работен ден на 1987г., трябваше да се явя в кабинета на зам.- председателя на Министерски съвет, Григор Стоичков. Присъстваха и десетина изтъкнати колеги строители. „Идвам, казва Стоичков, от кабинета на другаря Живков. Събрал съм ви да дадем отговор, има ли рационално зърно в работата и методите на Игнат Раденков, защото на практика той отрича и подлага на съмнение нашата социалистическа система!”. Това пък беше другият метод на въздействие „виждате ли, и колегите му го отричат”, но в случая не се получи. Мнозина от тях изказаха възхищението си от големите резултати, и че това е пътят. След срещата, на която присъства и министъра на строежите Георги Григоров ми заяви: „Не подозираш какво става около тебе, разделил си държавата на две. Предай телефона ми на най-близките ти, ако те задържат, да ми се обадят веднага. Ние сме на път да убедим другаря Живков, че резултатите в отрасъла, вследствие приложението на твоя опит не само се удвоиха, а се увеличиха в пъти.” В онова време имаше много истински ръководители, като Георги Григоров, които рискуваха не само кариерата си в името на прогреса. Проблемите за мен и поддръжниците ми идваха и от това, че и тогава, както и сега аз назовавам нещата с истинските им имена.
На един от многото строителни форуми, бивш Генерален директор на СМК Ямбол ме пита: „Другарю Раденков, тези четиримата човека до мене сме строителни инженери, трима сме от един випуск, за 5 години ни смениха и четиримата и нищо не се промени. Какво трябва да направим?”. Моя отговор беше, че не трябва да сменяме генералните директори, а трябва да сменим системата. Елате вижте каква канонада се изля върху мене, но най-вече упреците бяха към поддръжниците ми, партийни, стопански ръководители, режисьори, сценаристи, журналисти и др. – „Вашият човек, заявяват те, иска да подменя социалистическата система!”

Приложението на нашия опит и най-вече постигнатите резултати събудиха интерес в цялата страна. На преподготовка на кадрите в АОНСУ Габрово, на което присъстваха и военни, настояха за среща с мен. На състоялата се среща, освен че споделих конкретни примери, че високите резултати, а оттам и високото заплащане са в резултат единствено на освобождаване на човешката инициатива, премахване на многостепенната бюрократична система, уравниловката и най-вече приложението на пазарния принцип. Зададох и реторичен въпрос защо сградите, в които се намират АОНСУ и партийните домове се построяват от нас за година, година и половина, а окръжните болници, поради липса на средства ги бавим по 10-12 години. Защо пропагандираме нивото на нашата медицина, а нашите управници се оперираха в Германия и Франция, даже конкретно споменах Начо Папазов, Петър Младенов и др.? След мероприятието двама генерали от присъстващите в залата ме дръпнаха настрани и изказаха възхищението си от казаното от мен и изразиха притесненията си, заявявайки ми, че другарите действали с бронирани коли за целта, с които предизвиквали катастрофи и премахвали неудобните, и че просто се страхуват за мен.

След филмите за моята бригада, режисьорът Павел Васев направи документалния филм „Ген” за прочутия животновъд от село Бозвели, Провадийско, Пенко Пенев, също герой на социалистическия труд. Обединиха двата филма и ги прожектираха в страната. Една вечер се уговорихме по някакъв повод, някакъв празник да се съберем трите семейства в село Бозвели при Пенко. След 12 часа през нощта нахлуха трима мъже и започнаха да претърсват щателно къщата. След час претърсване, след като не намериха нито позиви, нито радиостанции, нито оръжие господата се извиниха и напуснаха. Пенко позна единият, че е полковник от ДС, бивш провадийски кадър.

Това са само малка част от начините, методите и въздействията, оказани върху мен, а и върху всеки, осмелил се да излезе от улея, от шаблона, да отстоява истината. В много от случаите обаче, както и за конкретния, след промяната въпросният провадийски кадър от ДС ми се извини.

Никога не съм си представял, тъй като съм воден единствено и само от работата, че с действията си съм представлявал такъв голям проблем за държавата.

Цензурата от ЦК в лицето на възрастна жена, бивша партизанка, по думите на Васев го придружаваше в последния месец при завършване на филма. Един ден ми заявиха, че са ходили в Окръжно МВР, за да се запознаят с досието ми. И двамата ми посочиха с ръка, че досието ми е някъде около 1,20 м високо. След промяната питах последния директор на полицията полк. Иван Стоянов защо Комисията по досиетата ми отговори, че не съм имал досие, отговорът беше категоричен, че ген. Семерджиев бил наредил първите досиета, които трябвало да се унищожат, да бъдат тези на враговете с партиен билет.

И още. Помоли ме мой приятел Чапкънов след прехода, да съм направил малък ремонт на Бат Владо. Оказа се, че това е генерал-лейтенант Владо Тодоров, ръководещ Първо главно управление последните 10 години преди прехода, или човекът, който знае всичко в държавата ни и човекът, без който нищо не може да стане. Допаднахме си, той виждаше в мене, че съм социален човек, че с болка понасям разрухата, която става в държавата ни, и дълго време дружахме, посрещахме празници, юбилеи и т.н. На един от празниците с още три семейства някой подхвана темата, че в пресата се третирало, че естрадният певец Георги Минчев бил дисидент, и тогава Владо Тодоров ме запита защо не съм изявил дисидентските си претенции, тъй като те най-добре знаели кои били дисиденти и кои не. След което за учудване на всички ни в прав текст каза: „Ти знаеш по-добре от мен кои, ако не бяха застанали зад теб, ти се гласеше физическото ликвидиране.” Аз да си призная никога не ме е било страх, но тогава просто се уплаших, защото знаех, че е факт, защото без знанието, решението и подписа на този човек, не можеше да се предприеме нищо в държавата ни.

На 8.06.1983г. във всички вестници бе публикувана снимката ми, че за построените под прякото ми ръководство над 5000 хиляди апартамента във Варна, голям дял от курортното строителство на „Златни пясъци” и „Св. Св. Константин и Елена”, най-вече представителното строителство във Варна, включително хотел „Черно Море”, затова че благодарение на приложението на моя опит в отрасъла, производителността се е увеличила в пъти, на следващия ден за празника на строителя ще бъда удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”, но противниците, оглавявани от Милко Балев и Григор Стоичков, предотвратяват издаването на указа.

След този акт срещу мен започна небивала репресия. Нямаше седмица да не позвъни някой вкъщи и да сподели тревогата си, че е привикван в милицията или свалян от скелето, заплашван с удряния по таблото на колата, че не можело да е работил 20 години с Раденков и да не е знаел къде са били отклонявани бетони, плочки бензини, най-малкото да е работил на вилата на Раденков. Не само че нямам вила, но това стана повод изпълкома на Общинския съвет Варна да вземе решение и да дадат парцели на 7 човека по постановление за заслуги към Варна. В това число на мен и на футболиста на столетието Божил Колев. Всички ги застроиха без мен и Божил Колев, поради което парцелите бяха по-късно отнети според закона. Ако за Божил Колев е оправдано, то аз имах 500 човека в ръцете си с мощна механизация и материали, не беше проблем, но не всички на този свят е пари, имоти и богатства, има много по-големи ценности. Основният проблем на нашето общество е, че загуби битката с морала Освен това получавах редица анонимни писма със заплахи, включително снимка, изрязана от вестник, на намерения обезглавен труп в р. Марица. Нарицателно беше за семейството и бригадата разследващия лейтенант „с мустаците”, който впоследствие се уволни като майор. Жив и здрав е в съседната кооперация, контактуваме си и сега.

В противовес на всичките тези атаки поддръжниците на всички нива – партийни, стопански, най-вече сценаристи, режисьори, журналисти застават зад мен и каузата и убеждават Тодор Живков, че се извършва голяма неправда, и че ще се зачеркнат резултати, завоювани с много труд като правят паралелно сравнение, че докато окръзите като Ямбол, Сливен, Пазарджик, Смолян, Видин, Михайловград и много др. правят едва 300 апартамента годишно, то моята бригада от години наред прави по 700 апартамента на година. Последния ден от същата година с правителствен самолет идва делегация, водена от Огнян Дойнов, член на Политбюро, Петър Дюлгеров, Председател на Централния съвет на профсъюзите, министри и много други и ме удостояват със званието. Препоръката на Тодор Живков била правдата да възтържествува преди Нова година.

Моето отстояване в отвореното писмо до Тодор Живков и сп. „Партиен живот”, че командно-административната ни система се е изчерпала, се потвърди и то по категоричен начин в екстремните условия или сполетялото ни земетресение в Стражица.

Една година и четири месеца след трагедията в Стражица нямаше направена нито една къща. Няколко десетки хиляди наши сънародници, касае се не само за Стражица, а и околните села, бяха на улицата. Децата им разставени в околните села и градове. Имущество събирано от поколения, оставено на произвола. Причината беше, че строителите не искаха да приемат суровите условия – да се хранят прави с войнишки канчета, да спят във фургоните на два етажа, без бани и елементарни битови условия. Безсилен остана и членът на Политбюро Димитър Стоянов, родом от Стражица, който бе натоварен с разрешаването на проблема. Това беше грижа на цялото българско общество. Държавното ръководство беше в безизходица. В този труден момент предложих на правителството, че ще поема голямата част от възстановяването на Стражица, ако ме обособят като самостоятелна стопанска и икономическа единица с всички представи за фирма. Правителството прие и издаде указ. Последваха и ми се довериха 300 човека от моята бригада, като още първия месец се приобщиха още 200 от страната. Всепризнато е, че от участвалите 126 строителни предприятия, ние построихме най-много, несравнимо с останалите, най-хубавите български къщи или дадохме подслон на 240 семейства в Стражица, още на 40 в пострадалите съседни села и още толкова обществено строителство, но всички, най-вече правителството, отчитат, че най-голямата ми заслуга е, че аз дадох тон, че може и трябва да стане Стражица. 5 години в студ, кал и пек съм бил по 12 часа сред улиците на Стражица. 6 месеца съм спал на леглото на второто ниво на фургона. Изстрадал съм и съм се радвал след завършването на всяка къща и за награда в продължение на три дена всички новинарски емисии повтаряха как Игнат Раденков бил обвинен за злоупотреби в особено големи размери, чакали го от 3 до 15 години затвор. С две думи, някой реши да зачеркне труда и достойнството ми и ме представи пред обществото като мародер.

След 8-годишна съдебна сага, Варненският апелативен съд в гр.д.№99 2005г., потвърдено година по-късно и от ВКС, осъди прокуратурата на РБ за уронване на доброто ми име в обществото вследствие на проведена неправомерна пресконференция и разпространената по официален път информация от прокурор Ани Димова от Велкотърновската окръжна прокуратура за образуваното срещу мен предварително производство. На 28 декември 2008 г. ми бяха преведени присъдените за морални и материални щети, ведно с лихвите, 94 306.29 лв. Никой обаче не запита въпросната прокурорка Димова от непознаване на законовата уредба ли направи нарочната пресконференция или изпълни поръчка на „Мулти” Илия Павлов. Не след дълго въпросната поръчкова прокурорка беше издигната за ръководител на Апелативна прокуратура Велико Търново, та и до днес я оглавява и раздава правосъдие.

Никой не ме попита каква е цената – тези хора от моята бригада така сляпо да ме следват, да оставят удобствата си, семействата си и да решим такъв национален проблем, какъвто беше за българското общество проблемът Стражица. Ние сме решавали и много други значими национални проблеми с голям икономически ефект. И още тука мога да твърдя, че в основата на всичко това седи личният пример, грижата за хората и техните проблеми.

За труда, достойнството и най-вече морала ми получих още едно голямо признание, че от 380 номинирани съм избран единодушно за един от 100-те личности на отминалия век за траен принос към Варна и варненци. Името ми е наредено сред личности, чиито имена днес носят улици, площади, училища.

Тъй като съм принуден да се оправдавам, че не съм мародер, а съм честен и достоен човек, и че моята ценностна система има други измерители, ще изтъкна само няколко примера. Не само присъдените 100 хил. лв. за осъдената поръчкова прокурорка, а и още толкова съм дарил на нашето гражданско сдружение „Съграждане”, което има вече 20 годишна история, с които средства помогнахме на десетки наши сънародници като спасихме бизнеса им, включително и домовете.

При ремонта на „Шведския хотел”, с прилежащите в комплекса хотели „Рубин”, „Лебед”, „Простор” и др. в „Св. Св. Константин и Елена”, изпълнено изцяло с труд, материали и механизация на стотици фирми-подизпълнители, както и отделни гурбетчии, Николай Вълканов отказва да им заплати. Някои от подизпълнителите са теглили кредити, залагайки домовете си. Гурбетчиите, някои от които цели фамилии нямат пари да се приберат по родните си места. Безчовечието стига до там, че пострадалият при трудова злополука и останал с едно око работник Муса от с. Поляците беше изхвърлен на улицата, не бил техен работник.

Обединихме се около неволята на пострадалите и предприехме действия. На първата ни пресконференция се осмелиха да ни се доверят и заявят вземанията си 47 фирми, ощетени с 6.5 млн. лева. Няма институция, от която да не сме търсили съдействие – глас в пустиня. Потърсихме съдействие от Американското посолство, мотивът ни беше, че в борда на директорите имаше американски граждани. Приеха ни на третия ден след сигнала. Съдействаха ни до връщането и на последния лев от 6,5 млн. лв., а на въпросния пострадал Муса договорихме извънсъдебно 12 000 лв. Настояхме, което стана и факт, първо да върнат парите на Иван Гамолов, който прединфарктно влезе в болницата след като банката му описала жилището. Окуражени при нас дойдоха още десетки фирми, но вече късно. Признаваха си, че от страх за децата си, а и от други посегателства, не са посмели да заявят вземанията си, които средства надхвърлят многократно по обем първоначално заявената сума от 6.5 млн. лв. И сега в офиса ни седят десетки документи на впоследствие дошлите при нас ощетени фирми, като с най-значителна сума от 370 000 лв. е архитект Слави Нейков. За средният и малък бизнес е малко да се каже, че беше съсипан, защото първо беше ограбен.

По проект на инж. Дерклийска, завеждаща отдел „Озеленяване” в Община Варна, възстанових безвъзмездно градинката пред жилищната ни кооперация на стойност 20 000 лв. С нетрадиционни детски съоръжения и много цветя радваха децата и възрастните хора в квартала, вече цели 15 години. Направената от мен чешмичка и днес служи на жителите на квартала. Посадените три канадски кедъра са вече над 15 метра и са гордостта за махалата ни.

Ето резултатите, когато има гражданска позиция, когато има работеща прокуратура.

При всяко съгласуване с Енергото – Ще има ли енергомощност при построяването на конкретния обект, отговорът по правило е не, след което идват емисарите и срещу 15 000 долара за седмица ти носят съгласувателното писмо. Опитаха при мен, направих жалба до определен прокурор, на когото имам доверие, или Иван Тодоров, тогава от Окръжна прокуратура. На момента извика оперативна група от МВР, които описаха и оцветиха парите, лично прокурора Иван Тодоров водеше акцията. В оперативната група беше и Георги Андреев, днес народен представител от БСП. Свършиха си работата, хванаха посредниците, върнаха ми парите, с които аз облякох с прекрасни плетени вълнени костюмчета и обух 150 деца от дома за сираци във Виница. Не по-маловажно е, че освободих колегите предприемачи от един кръвен данък

Подадох ръка на 5 измамени и изоставени семейства наши сънародници бесарабски българи, ведно с техните деца в безлюдното с. Твърдица, Каварненско без училище. Настаних ги, осигурих им работа, децата им тръгнаха на училище. Помогнах не само на тях, а и на редица техни съграждани при преодоляване на бюрокрацията при получаване на българско гражданство. Всички досега отчитат пиар по отношение на българите в чужбина и дотук. Тези хора са подложени на такова унижение, на такъв рекет, писал съм включително и до Първанов, и до Марин, че давайки им последните си 100 лева да отидат до София и направят справка кога ще получат гражданство, дежурният полицай им е взимал по 50 лв., за да ги пусне във ведомството, и това впоследствие се оказа масова практика. Грижата към тях не може да се покрие нито с 10 000, нито с 20 000 лв.

Построих по мой проект прекрасна българска чешма, която е най-голямата придобивка и гордост на малкото селце Николаево, Поповско. Дарих 1 500 лв. за наводнението в Златоград преди години, тъй като съпругата ми е оттам.

Особено е задоволството ми, че имах възможност да помогна на истинските дисиденти по онова време – Васко Бенчев, Стефан Комитов и особено Любомир Собаджиев, след като падна на инвалидна количка и много, много др.

На първите си хора във фирмата осигурих прекрасни жилища в широкия център на Варна на костваща цена. Подарих 6-кубиковия бетоновоз на шофьора ми Кирил Йорданов, след като стопанисва като свой и изплати многократно, с който 10 години храни семейството си. Включих го безвъзмездно във въпросната кооперация с магазинче, за да си осигури спокойни старини и много, много други.

И отново заявявам, че това е най-трудният ми момент, извършвам грях срещу себе си да изтъквам всички онова, което съм правил от душа и сърце, и никога не съм искал да става достояние.

За първия демократичен митинг в София се организирахме, единствено с професионално направени транспаранти, плакати с нетрадиционни, шокиращи за тогава текстове, и по неведоми пътища се разбрахме да се съберем пред Централна гара, София. Колоната от 300 човека от моята фирма поведохме аз, Петър Слабаков, Бай Дамян, Васил Бенчев и Стефан Комитов, а режисьорът Павел Васев заснемаше продължението на поредния филм. Еуфорията беше страшна. Свиреха клаксоните на коли и трамваи. Непознати хора се прегръщаха и тръгваха в шпалир след нас. На площада „Александър Невски” влезнахме група от над 10 000 човека. Тълпата искаше да ме изкара на трибуната, но аз никога не съм търсил показност и ефекти и отказах. Материалът от заснемането на този исторически момент за всички нас е предаден, тъй като е финансиран от БНТ, е предаден за съхранение в телевизията. Може да се види по всяко време.

Уважаеми г-н Министър-председател,

Моля Ви, да ми съдействате да се спре по-нататъшната репресия срещу мен, да ми се даде възможност да работя и завърша този голям обект, който, предвид напредналата ми възраст и края на кариерата ми, се явява сградата на живота ми.

Аз обаче оставам верен на себе си и се обръщам към Вас по примера на отвореното писмо до другаря Тодор Живков.

Вярвайте, че не може, което и да е общество, не само нашето, безконечно да се крепи на базата на демагогията, лъжата, грабежа и най-вече на страха.

Стремежът Ви с постоянните си монолози да натрапите на обществото, че имаме стабилна държава, стабилно управление, че сме преборили корупцията и народът ни благоденства е далеч от истината. Стабилността е в беззаконието, корупцията, беднотията и мизерията.

Добър пример трябва да Ви е гръцкият държавник Ципрас, който превежда народа си през блатото на най-голямата криза, въпреки големите задължения не позволи стандартът на гръцкия народ да падне под санитарния минимум. Най-ниските им пенсии са 5 пъти по-високи от нашите, а коледните добавки и др. такива 25-30 пъти!

Не се ли страхувате г-н Борисов, че оставяйки на заден план човешкия фактор, довеждайки народа ни до просешка тояга, сте на път да се сдобиете с прозвището на „българоубиец” и всичко това става на фона на убийствената по размери корупция и присвояването на десетки милиарди левове, които можем да докажем по всяко време!

Игнат Раденков

ул. Ген. Паренсов №8, гр. Варна