Кремъл показа червен картон на Радев, а червените в България изгубиха своята гордост – президентът

ТОЧКА ЗА БОРИСОВ! Думите на руския патриарх Кирил в президентската заседателна зала на „Дондуков“ 2 по време на срещата му с Радев, добре укрити от българските медии, но разпространени от запис на сайта на Руската православна църква бяха звучна плесница за държавния ни глава и неговите дипломатически способности за общува с представителите на държавата, с която е свързана българската история и с която отношенията ни в момента са деликатни заради наложените ѝ санкции от Европейския съюз.

И то точно в момента, когато основната цел и задача по време на българското европредседателство, прозираща от цялостното поведение на премиера Бойко Борисов, да изглеждаме държава балансьор в международната политика не само за Балканите, но и за сложните отношения на ЕС с Турция.

Историческите отношения между България и Русия определено бяха, а може би все още са стъпалото, от което ролята на страната ни в балансирането и изглажднето на сложни казуси между общността и държави извън нея, може да бъде доста значима.

И фактът, че руският президент Владимир Путин вече обсъжда бъдещето на АЕЦ „Белене“ като балкански проект и останалите енергйни проекти, както и предстоящата си среща с руския държавен глава с премиера Борисов, а не с реципрочния му по ранг Радев, е красноречива заявка с кого оттук нататък ще общува Кремъл. Тънък детайл към тази факт е и уточнението, че този разговор се проведе ден, след като руският патриарх Кирил се върна „огорчен“ от България в Русия.

Някой съмнява ли се, че посещението на Кирил у нас за 3 март не беше просто визита на любезност на най-високопоставеното духовно лице в Русия, а дипоматически сондаж за отношенията между властите в двете държави? Ако се съмнява, нека припомним факта, че първото съобщение, което Радев разпространи вече като президент, бе, че Путин ще посети България на 3 март. Трябваше да е през миналата година, но той не дойде и през тази. И направи дипломатическо проучване чрез посещението на партриарх Кирил. Несъмнен знак за дипломатическото ниво на гостуването му бе и присъствието на руския посланик у нас Анатолий Макаров на една ръка разстояние от Кирил. Ясно е какво е написал в грамите си. След което Путин вдигна високо червения картон за Радев чрез разговора си по същество с Борисов.

Не се знае дали Радев е осъзнал ужасния си гаф и убийствента ирония на руския патриарх за неговото ораторско майсторство. Но това, което чу от Кирил за историческите си познания и интерпретации трябва да увисне като тежка обеца на ухото му. Както и на неговия писач на речи Иво Христов, който седеше и ръцаше из лаптопа си, докато гостът им обяснява… какво може и какво не може да се говори по време на международни посещения в контекста на добрата воля и намерения на двете страни.

След тези събития няма никакво съмнение, че Радев изгуби тежест пред Русия, както преди това я изгуби и лидерката на партията, която го издигна за президент – Корнелия Нинова. И няма никакви данни президентът ни да е спечелил авторитет пред нито един от чуждестранните ни партньори и фактори.

А БСП изгуби „своя президент“, независимо какви опозиционни стойки заема, защото на социалистите можеш и залъка от устата им да вземеш, но не и Русия. Това е само още едно доказателство, че в битката си срещу ГЕРБ и сегашното управляние, Радев не брани нито интересите на народа, нито интересите на БСП, а само собстения си, вторачен в участието си във властта след края на мандата, вероятно посъветван от маркетоложката до себе си в лицето на дантелената му съпруга.

Но след изявите на президентското семейство около 3 март и за двамата вече важи правилото „език мой – враг мой“. А на съпругата му очевидно не само езикът и граматиката, но и модните дизайнери ѝ идват вповече. Публичните им прояви около националния празник само подчертаха, че нищо на този свят не може да се прави на принципа на шопа „не съм пробвал, ама моа и да моа“. Вече е очевидно, че попрището, на което семейство Радеви се хвърли с главата напред, не е тяхното.

Виж, орисията българският народ вечно да мъкне на гърба си някакво овластено недоразумение си е чисто наша. Само че докога?