БЪЛГАРИЯ
Дресираните песове лаят по команда
Преди дни един човек – публична личност, бивш депутат, бивш президентски съвет и университетски преподавател – написа пост във фейсбук, в който има открита възхвала на Адолф Хитлер. От текста разбираме, че възхищението на автора към Хитлер произтича от две обстоятелства. Първо човекът говори за удивителния държавнически талант на фюрера.
Ето цитат: „Хитлер е изключителен държавник, постигнал удивителни чудеса в икономиката, инфраструктурата, ръста на жизнения стандарт, изкореняване на безработицата, изграждане на уникална военна промишленост и супермодерна и потресаващо мотивирана и безпрецедентно надъхана армия”. И, второ, авторът е възхитен от смелостта, която, според него, Хитлер проявил в края на живота си. Според автора на поста водачът на Третия райх е „храбър фюрер на държава, народ, общество и граждани… Хитлер остава до последната си секунда в своя бункер в Берлин и се самоубива, като едновременно счупва със зъбите си ампулата цианкалий и се прострелва със своя “Валтер” в дясното слепоочие“.
В една цивилизована държава подобна възхвала на Хитлер от страна на публична личност би била невъзможна. Невъзможно е нормални хора да възхваляват човек, чиито действия доведоха до най-опустошителна война в историята на човечеството, до смъртта на 80 милиона души, до преднамереното унищожаване на 6 милиона евреи. Ако в една цивилизована държава някоя публична личност даде израз на факта, че харесва Хитлер, въпросният гражданин би се превърнал в обект на вечно презрение. А какво стана у нас след появата на възхваляващия фюрера фейсбук пост? Два новинарски сайта моментално го препечатаха. Дали пък и техните шефове не си падат по Хитлер? Вярно, единият сайт по-късно свали публикацията, но в другия още си стои.
След като видях въпросната възхвала на Хитлер с огромно нетърпение започнах да чакам реакциите на всички онези неправителствени организации, журналистиески сдружения, официални държавни институции или просто граждани, които непрекъснато говорят за заплахата от „неофашизъм“. Познайте дали някой от изброените каза нещо по темата. Никой. Нищо. Същите тези, които миналата седмица щяха да разкъсат Соня Момчилова, само заради азбучната истина, която тя изрече, а именно, че по време на война всички замесени страни си служат с пропаганда, сега твърдо замълчаха. Мълчаха НПО, мълчаха фактчекъри, мълчеше премиерът Денков, който толкова силно се беше притеснил онзи ден от неофашизма и призова държавните органи да разследват по този повод „Възраждане“, третата по изборен резултат партия в България. Какъв по-ярък пример за фашизъм от фейсбук поста на онази личност и от споделянето му в някои медии!? Само че от страна на т.нар. „будно гражданско общество“ ни дума, ни вопъл, ни стон.
На какво се дължи това мълчание при вида на толкова откровена фашистка проява? Дължи се на факта, че авторът на възхвалата на Хитлер, както и препечаталите я сайтове са от „нашите“. Те са убедени евроатлантици и също толкова убедени русофоби. Нали сте забелязали, че днес е достатъчно да похвалиш Брюксел, да наругаеш Русия и оттам насетне ще ти бъде простено всичко. Можеш да напишеш най-голямата глупост или най-ужасната мерзост, като това да хвалишХитлер, но ако в началото и в края на пасквила сложиш изречението „Долу Русия!“, т.нар. „будно гражданско общество“ няма да ти направи проблем. Даже ще ръкопляска на мерзостта, която си сътворил. Евроатлантическата общност ще си измисля фашизъм там, където го няма, но никога няма да разпознае очеизвадния фашизъм в своите редици.
И още един пример за двойни стандарти от седмицата. Знаете, че в България има едни хора, които направиха добра кариера, борейки се срещу „ченгетата“, „мрежите на Държавна сигурност“, „сенчестите мрежи на службите“. Тази групичка трийсет години обяснява, че всички богати хора у нас са станали такива, заради червените куфарчета и заради връзките си с Държавна сигурност. Е, същите тези хора сега издигнаха за кандидат за кмет човек, чийто дядо, баща и вуйчо са били служители на същата тази ДС, дето била виновна за всичко. Ако използваме логиката, която ни показваха борците с ДС през целия преход, няма как да не стигем до извода, че въпросният кандидат-кмет е станал богат именно заради близостта си с Държавна сигурност. Само че в този случай сражаващите се срещу ДС не виждат никакъв проблем. Патосът им важи само когато някой не е от техните хора. Когато става дума за „тяхно момче“, всички морални притеснения отпадат. Принципна позиция, откъдето и да я погледнеш.
Коментара на Петър Волгин
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА