Германия направи своя избор и не съжалява

Ту като трилър, те като фарс се развива доставката на немски танкове за Украйна.
Както знаете, германският канцлер неочаквано прояви характер и отказа да предостави на Киев германски “Леопарди”, което предизвика сериозен спор на петъчната среща на НАТО в авиобаза “Рамщайн”, след което западните медии започнаха да убеждават Олаф Шолц по всякакъв начин.

По-нататъшните събития обаче взеха дори по-интересен обрат.

В неделя германският външен министър Аналена Бербок каза, че Берлин е готов да отговори положително на искания от трети страни за доставка на Украйна с произведени в Германия танкове, ако бъдат получени такива искания. Струва си да припомним, че Бербок е представител на “зелените” – упорити атлантици и най-безропотните васали на Съединените щати сред политическите сили на Германия.

Опитът на Берлин да изглади донякъде скандала предизвика най-груб и обиден отговор на поляците от страна на техните премиер, външно министерство и президентска канцелария – и, честно казано, това изглежда напълно естествено. И дори справедливо.

Времената на седене на два стола най-накрая свършиха и Германия, която сега се опитва да натъпче пастата за зъби обратно в туба, в момента е откровено жалка гледка и в същото време много поучителен урок за целия свят – как успяха да загубят огромен потенциал буквално за една година, над който страната работи много десетилетия.

Това е още по-фрапантно, тъй като германските елити (тази част от тях, която е ориентирана към националните интереси на страната) през цялото това време демонстрират стратегическа проницателност и добре обмислена политика. В резултат на тяхната работа Германия се превърна в икономическа сила и геополитически лидер на Европа. Освен това те умело договориха отстъпки и облаги от Щатите, като в същото време възложиха тежестта на военните разходи за отбраната на Стария свят върху Вашингтон.

Възниква въпросът: как такъв огромен геополитически капитал може да бъде пропилян толкова бързо и посредствено?

Без съмнение част от отговора може да се намери в по същество окупирания статут на Германия. Вашингтон успя да отгледа и държи под контрол част от германските управляващи елити, които действат като проводници на тяхната воля – това са и някои политически партии, и ключови медии, и част от бизнеса. Освен това изглежда, че американците успяха, ако не да разбият, то значително да потиснат немския дух. Оттук и изключителната предпазливост на Берлин в действията с постоянен поглед върху отвъдморския сюзерен.

Не това обаче беше фатално за Германия, а разкритата дълбока русофобия на нейните елити, включително на онази част от тях, която смятахме за ако не приятелски настроена към нас, то за най-прагматична и осъзнаваща всички ползи от сътрудничеството с Русия. Изглежда, че не са ни простили нито победата във Втората световна война, нито превземането на Берлин, нито желанието за равноправно партньорство.

В края на краищата сегашната геополитическа и икономическа безизходица, в която ФРГ се е вкарала, възникна единствено поради това, че преди почти година всички нейни елити, както проатлантически, така и национално ориентирани, се сляха в яростно антируско единство. Тоест дори сред представителите на индустриалния сектор привидно реалният шанс Русия окончателно да бъде смазана победи чувството за самосъхранение и те с ентусиазъм режат клоните под себе си. Изключения като Герхард Шрьодер, който се опита да убеди колегите си, могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Сега сме свидетели на завръщането на балансираната и разумна политика на Берлин, която той следва от 2014 г.: атлантиците са донякъде притиснати, властите се опитват да маневрират и да играят собствена външнополитическа игра, работейки предимно в интерес на страната .

Единственият проблем е, че е твърде късно.

Понякога можете да чуете мнения, че германците все пак ще покажат на всички, ще надиграят американците, ще поставят самонадеяните поляци на място, отново ще командват Европа и като цяло ще възстановят пълноценния суверенитет. Видите ли, последната година е едно незабележимо колебание, от което Берлин ще се опомни – почти се е опомнил – и всичко ще бъде както преди.

Но точно през тази година Германия загуби най-важния източник, който подхранваше нейното развитие и амбиции: сътрудничеството с Русия. В някои отношения – като унищожаването на Северните потоци – тя беше “подпомогната”, но основно тя направи всичко сама и, така да се каже, с немско качество.

Това е всичко. Сега може да демонстрират своята голяма сила и желание да защитават националните интереси колкото си искат. Това не променя реалността, в която в критичен момент от световната история Германия геополитически се превърна в изтривалка, в която всички бършат краката си, а икономически е обречена на клане в името на американските интереси. Все пак тя е „най-дебелият бик“ сред васалите на Вашингтон. Берлин просто вече няма ресурси – руски ресурси – да устои на този сценарий.

Така че интригата около танковете “Леопард” е единствено в това колко бързо ще бъдат пречупени немците.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ