КОМЕНТАР
“Да бабахнем Лондон!”
В последно време риториката на ръководството на РФ се променя. Това е очевидно. Медведев е все по-малко самотен в своите закани срещу Запада и неговата политика на територията на бившата УССР. Най-войнствени бяха няколко от участниците в предаванията на Владимир Соловьов по телевизия Россия 1. Водещият не правеше изключение. Чуваха се призиви от типа „бабахнем по Лондону“ и други подобни. През последните дни наративът се ожесточи и от страна на представители на висшето ръководство на Русия. Само Дмитрий Песков продължава със своите двусмислени и овъртолени изказвания, които само дразнят руснаците. Всички знаят, че членовете на фамилията на говорителя на Путин притежават по още едно гражданство, освен руското. И то на държави, с които Русия воюва вече все по-малко опосредствено. Мъгливата и непоследователна позиция на Кремъл за очертаните „червени линии“ през цялата 2022 г. създаде усещане в руските „западни партньори“, че Путин е неуверен и се колебае при вземане на важни решения. В Белия дом очевидно част от служителите виждат в лицето на Русия „книжен тигър“, който само ръмжи застрашително. И нищо не следва. Владимир Соловьов става все по-убедителен единствено в ролята на телевизионен „книжен тигър“, който имитира и иронизира Олаф Шолц. САЩ прескочиха в експериментален порядък няколко пъти руските „червени линии“ и се убедиха, че не последва нищо страшно. Конкретно за янките. И престанаха да обръщат сериозно внимания на въпросните линии. Американският политолог Дмитрий Саймс счита, че „само ако Русия започне да прави нещо по-сериозно, то тогава американците ще реагират и ще коригират своите позиции“. Очевидно във Вашингтон оценяват руските действия като лишени от политическа воля и решителност. Дали това е така ще ни стане ясно след време. Дали ще реагира Кремъл изненадващо твърдо на градиращите агресивни действия на Запада? Ще видим в съвсем обозримо бъдеще. Мисля, че вече неколективният Запад не е в състояние да предвиди какво точно ще бъде поведението на Кремъл през следващите месеци. Това вероятно ще му донесе неочаквано неприятни за него преживявания до края на тази година. Ситуацията е изнервяща за ерзац лидерите на ЕС. Така или иначе се доближаваме постоянно, прекалено близо до употреба на атомно оръжие. И двете страни показват готовност да го употребят. Поне на думи. Дали блъфират или не… за нас е без особено значение. Достатъчно е едната страна да го задейства. Българските управляващи със своето поведение, декларации и взети решения показват, че изцяло са убедени, че Русия ще загуби в битката срещу неколективния Запад. София за разлика от редица западноевропейски натовци залага „ва банк“ на Североатлантическия алианс, който реално не съществува вече в този вид, в който си го представят ярките представители на българското евроатлантическо мнозинство. У нас не са малко представителите на евроатлантическата общност, които вярват, че РФ ще се разпадне и Москва ще плаща репарации на Киев. А Путин ще бъде съден като военен престъпник. Тези виждания, в последно време Алексей Арестович, говорител на Зеленски, поразруши като изказа съмнение в крайната украинска победа над москалите. Но само с половин уста. И само с леко съмнение. В Киев вярват, че от Южния Федерален окръг на Русия ще се появи ново държавно образование наречено ЮгоРусия. На никого у нас не му е забранено да си мечтае заедно със Зеленски, когато той е в приповдигнато по изкуствен начин настроение. И да пее хита на този сезон у нас „Български евроатлантик за бой се стяга, праща дизел, пушкала…“. Проблемът за нас е друг. Ако все пак режимът в Киев загуби войната? А САЩ преценят, че нямат повече сериозни интереси в Европа, изоставят своите “стратегически съюзници”, то ние българите дето сме “стратегически” какво ще правим? Ако Зеленски победи, то всичко е ясно. Ще уголемим цветните портрети на Петков и Нинова, които обърнаха хода на войната миналата година, според Politico и Die Welt, като снабдиха с огромно количество боеприпаси и дизел ВСУ. Ще лепим афишите на двамата по градове и села в нашето богохранимо отечество. Ще станат двамата национални герои. Ще управляват България до дълбока старост. Но не дай Боже да се случи точно обратното, то до колкото познавам руснаците е сигурно, че ще поискат репарации от всички държави, които са допринесли за убийството на мирни руски граждани в Донбас, Крим, Херсонска и Запорожка области, а и в Белгородска и Курска. А може и още някъде по-близо до Полша. И за нанесените поражения и щети на изброените руски територии. Май ще бъде разумно да не прибързваме с уголемяването на цветните портрети на Нинова и Петков. Както и на рояк наши овластени индивиди и пишман политици около тях. Защото всички ние в собствените си очи тогава ще представляваме наистина тъжен пейзаж.
Боян Чуков
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!







