ФОКУС
И какво като е „жена“?
Щом напира непрекъснато да е “център на внимание”, да се самолюбува на “ума, красотата и значимостта си” и да ни се натрапва в медиите – ще получи достоен отговор – истината за себе си
Преди половин век една важна врачанска другарка, съпруга на важен врачански другар и завеждаща местната секция на „Комитета на жените“, на въпроса каква би желала да стане малката й дъщеричка, бе отговорила: “ Искам да стане к*рва. Защото няма к*рва, която да не се наредила добре.“ Звучи много майчински и амбициозно – сигурно другарката съдеше по себе си. Това тя приемаше за „професионална реализация“ в живота.
И ако във времената на соца такава високодоходна професия, изстреляла безброй другарки по управленските върхове, поне не се афишираше, днес тя се размахва като знаме и е повод за гордост. Вижте жълтите вестници и специално „Уикенд“, който изопачи представите на две поколения български момичета за житейски успех. Всичко скверно, от което бащите и майките ни са плюли и с презрение са извръщали глави, днес с пазарски крясък се рекламира като единствен трамплин за изстрелване на жената към социалните върхове и материалното благополучие.
Наскоро гледах ужасяващо видео, в което на въпроса какви искат да станат като пораснат, десетгодишни руски момиченца отговаряха: „Я хочу стать п*утаной!“. Децата явно нямаха представа за значението на думата, но бяха чули, че п*утаните живеят „хорошо“. Авторите на видеото искаха да покажат до каква степен мръсотията се е просмукала в душите на днешните човекоподобни – още от ранна възраст. И макар че въпросното видео е руско, същото важи за европейките, американките, азиатките, африканките и пр. Колкото до украинките и полякините – там потресът е чудовищен и аз съм писала многократно за това. Умишлената поквара на жената в днешните общества води до необратимо изкривяване на съзнанието на целия човешки род. Какви деца би възпитала една майка „п*утана“ освен дъщери „п*утани и синове престъпници? И какво общество би се възпроизвело от подобни поколения?
Но днес сме „во черво адово“ ( по израза на Вазов ), „глупака вредом всеки почита“ ( по израза на Ботев ), порокът е на мода, порокът е всевластен и тези „п*утани и престъпници ни управляват, налагат ни мнението си чрез медии и институции, гаврят се с нас, ограбват ни – и дори ни осъждат за клевета, ако се одързостим да ги наречем с истинските, заслужени от тях нарицателни – к*урви и крадци. Родителите на к*урветата, вместо да се срамуват да излязат на улицата, се пъчат горди, самонадеяни и доволни, че щерките им са „взели живота в ръцете си“, „упражняват достойни професии“, „движат се в отбрана среда“, имат тлъсти банкови сметки, пътуват в „бизнес класа“ и са част от „елита“, от цвета, от най-тлъстия каймак на страната – „ла крем дьо ла крем“. И дори се намират почтени, чисти хора, които ги защитават – защото, видите ли, „п*утаните били жени – а жената трябвало да бъде „закриляна“!
Да, имам предвид точно кака ви Ленка Бориславова!
Откъде довтаса Ленчето? Уж е юрист, но се материализира от нищото. Просто седна на „самолета“ на Киро и литна към озона на властта, която страшно й се услади. Нищожно човече, на което в други времена – с нормална ценностна система и понятия за женска красота – никой нямаше да обърне внимание.
Каква е Лена Бориславова? Същата като Киро – разхитителка на народни пари, прелюбодейка, разрушителка на семейство, клеветница. Заслужава ли защита подобен типаж? Заслужава ли съжаление? Заслужава ли към нея да се отнесем с друго чувство, освен с насмешка? Не трябва ли безапелационно да бъде разобличена и да бъде върната на мястото, откъдето е изпълзяла – в анонимността на лумпените?
Щом напира непрекъснато да е „център на внимание“, да се самолюбува на „ума, красотата и значимостта си“ и да ни се натрапва в медиите – ще получи достоен отговор – истината за себе си.
А истината е, че само допреди няколко десетилетия такива като нея са били дамгосвани от нашия мъдър и морално чистоплътен народ – като „пропаднали момичета“. Мъжете и момчетата са ги припявали подигравателно, когато са минавали край къщите им. Жените са избягвали да ги срещат. И семействата им неминуемо са напускали селото си и са заминавали далеч – там, където не ги познават. Но мълвата пак ги е настигала. България е малка. И светът е малък за мълвата.
По-малко позорно и по-разбираемо е положението на една магистрална проститутка, която е принудена да продава тялото си, за да се изхранва. Бих защитила такава жертва на обстоятелствата. Но не и „дамата от видеото без парапета“!
Лена Бориславова няма никакви политически и личностни качества. Нейната арогантност в медиите – е вик на удавник. Сетен вопъл да не я забравяме. Нека не я вадим от блатото. Да я оставим мъчително да потъне. Заслужила си го е. Спомнете си безобразните й клевети, че симпатизиращите на Русия автори получавали по четири хиляди лева. Аз съм русофил и заявявам, че никога не съм получила стотинка от никого и отникъде. За статиите и книгите си не съм взела и грош хонорар. За разлика от нейните многохилядни хонорари срещу съмнителни професионални услуги.
Нека „Слави я прославя“ с чалгарски песнички. Нека подсвирква на воля подир нея. Тя заслужава тъкмо такъв игрив жанр. Вулгарен като нея. А не хорали, пасторали и сюити.
И накрая – за най-големия коз на защитниците й – че била ЖЕНА! Ресто, не струва – нали цялата битка беше жените и мъжете да се изравнят по права? Е, сега вече мъж, жена, хермафродит и останалите 68 джендърски пола – сме равноправни във всичко. В срама и освиркването – тоже.
П.П. Не се съмнявам, че прочитайки този текст, бабешкият хор от близки роднини на ПП с вой ще излее отходните води на „клоака максима“ срещу мен.
Милена Върбанова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ