БЪЛГАРИЯ
Наш град стана „Малкия Одрин“, всичко евтиния и на ръка разстояние! В Румъния се роди новата хит пазар дестинация!
Шопингът в Одрин стана „масов спорт” за българите поне преди 7-8 години. Причината е ясна – евтината лира и значително по-ниските цени в 180-хилядния турски град, отколкото у нас.
Нашенци прескачаха границата с ясното съзнание, че могат да чакат на КПП-то с часове, да не купят точно това, за което са отишли, защото не могат да се ориентират по турските етикети, или митничарите да конфискуват някоя пазарска торба, защото има забрана за внос у нас.
Първите години беше приключение за шопинг маниаците, после се изучиха и „грешките на начинаещия” се стопиха до минимум.
Туроператорите пък започнаха да организират турове за пазаруване и така автобусът тръгваше от България 16 тона, примерно, а се връщаше с доста отгоре. Опашките по границите обаче отказаха доста нашенци от международния шопинг и така „Одрин дойде в Пловдив”.
Новите играчи
Нов бизнес се роди покрай модерното напоследък понятие „скъсяване на доставките”. Първо в по-малките населени места отвориха складове с турска стока – предимно прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и специфични турски храни.
Те отговаряха съвсем точно на определението „склад” – голямо помещение, без кой знае каква подредба по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно.
В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цял Пловдив. И напук на очакванията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски стоки спокойно и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от друг.
Така е в „Кючук Париж“, около комплекса „Оазис”, така е на бул. „Христо Ботев”, в район „Тракия“ и на още много места. Зевзеците вече заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по аналогия с „Кючук Париж“, което, преведено от турски, ще рече „Малкия Париж“.
Ниските цени
„Откакто отвориха турски магазин на една крачка от дома ми, сирене и кашкавал купувам само оттам“, разказва Георги Бобев от „Тракия”. Той е пенсионер и заради скромните си доходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на основни хранителни стоки.
В „Малкият Одрин”, отворен миналата година, килограм сирене от турската марка „Сюташ” например излиза 16.60 лева. Пакетирано е обаче по половинка и цената съответно е 8.30 лева. За сравнение – в голям пловдивски хипермаркет кравето сирене е между 20 и 23.75 лева за кило.
Разликата в цената е над 4 лева за килограм – сума, която за повечето от българите звучи убедително да напазаруват от турската марка краве сирене.
Нещо повече, скъпият продукт от 23.75 лева за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лева, като дори и при това положение победител по евтиния бе турското сирене.
Редно е да се отбележи, че правим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и съдържанието по етикет на сирената в двата магазина.
Магазин “Мигрос” в Одрин е любим на нашенци, защото има промоции и карти за отстъпки
Факт е, че турските магазини се радват на огромна и вярна клиентела именно заради цените. Турският кашкавал върви около 22.50 лева за кило, докато в хипермаркета БГ марки се продават между 19 и 30 лева за килограм.
Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората все повече ще гледат етикетите с цената, отколкото каква е и откъде идва стоката. И преди голямото поскъпване на живота майките отглеждаха децата си целенасочено с турски марки памперси, които също са чувствително по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки.
Мокрите кърпички, които покрай всяко бебе вървят в огромни количества, са с разлика от около левче на опаковка между турски и български производител.
Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „Берекет маркет” струва 3.50 лева, люти чушлета – 4 лева, а килограм маслини пък са 9 лева, видя репортерът.
От години се носят легенди за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „България” например „Первол” е 9.99 лева, а бебешки омекотители от турска марка са 9 лева.
Рискът на евтинията
Мухсин Йоте, който държи склад за турски стоки в село Труд, обаче предупреждава – много ниските цени понякога са знак, че стоката е минала незаконно турско-българската граница.
Той припомня, че при внос от съседната страна се дължи мито и ДДС. Това за клиента няма никакво значение, освен ако няма много будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде – в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по безопасност на храните, те може и да са опасни за консумация.
Голяма част от турските стоки обаче наистина идват на по-поносими цени от българските, дори и с платени данъци и мита, посочва търговецът.
Заради странната икономическа ситуация, в която се намира съседната държава, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си приличат при всяка доставка, подчертава Йоте. Президентът Реджеб Ердоган продължава да отказва да вдигне основната лихва и така да укроти инфлационните процеси в държавата си. По тази „рецепта” работят вече големите европейски икономики.
По модела на авиокомпаниите
Туроператорите таксуват и допълнителния багаж с 30 лева
Заради лудешкото поскъпване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна поскъпнаха още лятото. Сега курсът Пловдив – Одрин и обратно е между 35 и 45 лева с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше около 20 лева.
Сега се предлагат още пътувания с една нощувка, за да може шопингът да не е презглава. Цената е малко над 100 лева. А понякога в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкова явни такси, които оскъпяват пътуването.
Така например повечето туроператори таксуват допълнителния багаж – втори багаж до 20 кг има „билет” и той е 30 лева. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътуване обаче е, че туроператорът знае евтините складове и магазини и води туристите именно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.
На границата с Турция се чака с часове
Шопинг туровете до Одрин „се отпушиха” през август тази година след пандемичните трудности. Оттогава пътуваме само с лична карта и без каквито и да е ковид ограничения.
Според съветите на периодично пътуващите – сутрин преди 9 часа на границата има струпване на автобуси, а идеалният вариант за преминаване с личен автомобил е между 9 и 11 часа, за да остане достатъчно време за пазаруване.
Но въпреки всички сметки и предварителни разчети, опашки на граничните пунктове има и те никак не са малки.
Ето защо нишата на турските магазини в Пловдив е голяма, а бизнес моделът им -успешен. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и доста по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разходите за пътуването, изглеждат съвсем съпоставими, твърдят хората, пробвали и двата варианта.
Има стоки, чието качество дори е по-добро, разказват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите.
Има и такива стоки, които не могат да се намерят по БГ магазините, защото са специфичен, одрински продукт. Тук попадат корите за баница, сладостите и много други. Едно обаче стана категорично ясно – плодовете и зеленчуците са им по-евтини.
Кило домати и в момента е максимум 3.50 лева, а лятото падаше и до 2 лева, разказва дама, която прескача до съседната страна всеки уикенд.
Последно купила килограм масло за 12 лева, което счита за безспорен удар. В Пловдив родно масло от утвърдена марка се продава за малко под 5 лева за 125 г. Немското пък е 4.70 лева за четвъртинка, при това на промоция.
Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата
Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел – от разстояние. Нароиха се много специализирани фирми, които работеха като „склад за събиране на поръчки”.
Турските магазини изпращаха там поръчките, тъй като малко от тях правят доставки в чужбина, а посредниците събират пратките и организират транспорта им до България.
Заради евтината турска лира и сега се действа така - предприемчиви търговци пазаруват от името на българския клиент, а той самият в повечето случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, пердета, завеси, текстил.
Така например по тази формула пловдивчанин се сдоби с маса 100/200 см, изработена от кестен, за 1000 лева и шест меки и удобни стола за по 125 лева. Портманто с няколко шкафчета и огледало, заедно с доставката до България, е около 700 лева. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са много поръчвани.
Напоследък големите турски строителни и мебелни магазини дори назначиха представители за България – българи, които обикалят по адресите на потенциалните клиенти, показват мостри и макети, взимат мерки и организират монтажа на място.
С включена доставка някои стоки излизат по на сметка, отколкото закупени оттук. Има обаче един неприятен момент - чакането. По думите на препатили, има много коректни турски производители и търговци, но и точно обратното.
Схемата „адрес за покупки” всъщност не е нова. Когато след Брекзит се сложи край на евтиното пазаруване от Англия, се родиха тези посредници.
Има и друг начин да се пазаруват евтини турски стоки, без да се минава българо-турската граница. И това е откритият пазар в Димитровград – най-големият в България. Просъществувало от десетилетия, тържището се рекламира и с турски стоки на много прилични цени и фирми, които са директни вносители на текстил от Турция.
Местните разказват, че има много евтини дрешки, почти като цените на одринските магазини. Лошото е, че пазарът отваря рано сутрин и приключва в ранния следобед, а търговците там разчитат да договорят стоката си на едро, а не с единични покупки. Има също и пакетирани храни и напитки, също внос от Турция.
В Турция капки за нос струват 6 лева, у нас – 20 лв.
Контрабандата на лекарства е хит
Зачестяват опитите за нелегален внос на лекарства от Турция. Причината е в пъти по-ниската им цена в южната ни съседка. Капки за нос например, които в България струват над 20 лева, в южната ни съседка са 6 лева.
„Само за последните 3 месеца на „Капитан Андреево” са засечени 18 опита за нелегално пренасяне на различни видове лекарства. По-голяма част са анаболни стероиди и хранителни добавки”, обясни Диана Маркова от Агенция „Митници” пред Нова тв.
Има обаче нелегален внос и на лекарства за настинка, кръвно налягане и др.
„Задържат се и лекарства с вещества, използвани за производство на синтетични наркотици, които съдържат психотропни и упойващи вещества. Третият тип са лекарства за лечение на различни видове заболявания”, обясни още Маркова.
На 20 октомври в транзитен автобус са намерени 5 кашона с много различни лекарства.
Диана Маркова обясни, че когато се преминава границата, човек може да носи лекарства за лична употреба за не много дълъг период от време, а не в търговски количества. За някои от тях се изисква дори и представянето на актуална рецептата от лекар.
Одрин е детрониран
Преориентирахме се към Люлебургаз и румънския град Бекет
Одрин губи популярност напоследък сред нашенци
В годините назад Одрин много бързо стана любим на българите по ред обективни причини, но и заради това, че търговците се отнасяха с нас като към богове. Градът със 180 000 жители много разчита на алъш-вериша с България.
По време на пандемията турските търговци така се бяха отчаяли, че бяха готови да покриват частично цените на ковид тестовете. Понаучиха български, хванаха наши изселници да им напишат рекламни табелки на български език, за да са по-разбираеми от гостите, черпеха ги на място. Разбира се, и отстъпки правеха.
В последно време обаче цените на стоките съвсем не са по вкуса на нашенци. Те смятат, че заради огромния интерес по време на пазарите цените се вдигат спекулативно. И храни, и дрехи, и домашни потреби поскъпват и българските туристи се преориентираха към други градове – Чорлу, Къркларели и Люлебургаз.
Те са по-далеч от българската граница, но пък предлагат много възможности за пазаруване. Наричат Чорлу например Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.
Пазарите в Румъния много наподобяват нашите
Да пълнят хладилника си в Турция обаче, се ориентират предимно хората от Южна България, защото иначе транспортните разходи идват високи. За северняците вариантът за евтино пазаруване са малки градчета в Румъния.
Пазарът в Бекет например не се различава много от откритите пазари в България и има голямо разнообразие на стоки.
В момента там зелето струва жълти стотинки. Местната реколта струва 1.50 леи, има и българско – то е 1 леа. Тоест при цени в Българя от 1 лев и 30 стотинки там същото зеле струва 45 стотинки, а цената на румънското е с 30 стотинки отгоре.
Ниските цени на зелето обаче са продиктувани от сложната пазарна ситуация. „Трябва да го дадем по-евтино, защото се роди много. Свалихме цената, за да можем да го продадем и да вземем пари. Иначе трябва да си го върнем вкъщи”, обясняват търговците в Бекет.
