Започвам с един от коментарите на Калина Христова:
“За да стигнеш до такива размисли, първото и най-необходимо условие е да съзнаваш свободната си воля като човек.
Колкото и да е странно обаче, такива хора са малцинство (дори изчезващ вид, като се замисля).
Именно на това разчита цялата тази глобална адженда (евфемистичното наименование на действията на организираната престъпна група, която управлява света понастоящем).
Само когато разберем, че понятията са напълно обърнати, а покрай тях и ролите в държавата, тогава имаме някакъв шанс.
Труден и бавен процес…”,
който също споделям напълно….

А и публикацията също е много точна….:
(повтарям, за да не се загуби 🙂)

” Онзи ден изчислих, че от всичките си 27 години непрекъснат трудов стаж, на постоянен договор и заплата съм била всичко на всичко 3 години (2000-2003). Фиксирано работно време пък не съм имала никога. Това означава, че съм свикнала да управлявам и да се самоуправлявам, и съответно имам някакви прилични бизнес умения. През 2007 даже получих международен сертификат за млад меринджей, с което окончателно затвърдих имиджа си на вечния директор. Странно е, че повечето хора си представят частния бизнес на една обикновена домакиня като счетоводна или IT дейност на свободна практика, но това все пак би могло да е предприемачество в истинския смисъл на думата и да е в по-големи мащаби…

Както и да е. Пиша не за друго, ами за да изразя едно свое фирмено недоумение, което ме гложди отдавна. Недоумение относно държавните управленци. От моя гледна точка правителството на всяка държава не е с нищо по-различно от екипа на частните дружества. И едните, и другите се стремят да поддържат ред и да градят печеливша структура, както и да осигуряват добруване на собственици и потребители. Държавното правителство, досущ като фирменото, се състои от експерти в различни области, чиято цел е да се съобразяват с нарежданията на временно изпълняващия функцията “директор” (президент, премиер, партия, прочее) и да работят за благото на потребителите (народа). Разбира се, разликите в собствеността са съществени, но от гледна точка на анагажираните експерти тя е никаква.

Да вземем например счетоводителите, които работят за нашата фирма. Тяхното задължение е да правят така, щото ние да имаме положителен баланс между приходи и разходи, да поддържаме културни отношения с данъчните във всяка държава и да не трупаме дългове. Нашите счетоводители не се интересуват кой е собственик на нашата фирма и за тях няма значение дали това е едно частно лице, пет лица или цял народ – те са наети на договор, в който са описани ясни задължения и възнаграждение. Също като финансовите министри в правителствата.

Да вземем управляващия директор на фирмите. Той кандидатства за тази позиция, представяйки резюме с нужните опит и квалификации. Ако бъде избран, подписва временен договор с конкретни задължения и заплата, след което от него се очаква да води фирмата напред и да работи ефективно с вече съществуващия екип. Както и да го променя, ако има нужда. Горе-долу това работи и президентът на една държава.

Можем да вземем какви ли не още примери със секретари, здравни служители, охранители или правни консултанти – всички тези хора не само в корпоративния свят, но и в държавния апарат, се подписват под списък със задачи и получават облаги, за да служат на наелата ги организация, била тя фирма или държава.

Наред с договора си обаче, всеки частен служител подписва и редица други документи. В зависимост от бизнеса, тези документи може да включват декларации за поверителност, за конфликт на интереси, за настоящи и бъдещи отношения с конкурентни бизнеси, и така нататък. Колкото по-голям и важен бизнесът, толкова повече сложнотии. И тук идва ред на моето недоумение.

Като собственик на бизнес аз не мога да проумея следното: как е възможно държавен министър или премиер на държава да членува в частни форуми и да присъства на срещите на частно спонсорирани неправителствени организации, без да изгуби работата си на мига? Ако например моят счетоводител отиде на някаква неясна среща в Швейцария, организирана от случаен индивид, след което се върне и инсталира на фирмения ни компютър софтуер, който да изпраща данни от моята фирма към фирмата на случайния индивид, аз ще освободя този счетоводител мигновено, след което ще го осъдя.

Ако разбера, че изпълнителният ми директор е ходил да изнася речи пред някакви други бизнесмени и членове на някакъв частен Икономически форум, и е обсъждал с тях енергийните ми ресурси и партньорства, без аз лично да съм го оторизирала за това, също ще му посоча вратата и ще го закарам пред съда за една дузина нарушения на договора.

Изобщо не разбирам как и в кой момент държавните служители са получили позволение от народите си да обикалят света с частни самолети, да седят на софрите на чуждоземни частни лица без никакви държавни функции, да получават награди и рушвети от тях, да подписват договори и споразумения в абсолютна потайност, след което да натрапват на същите тези народи негласувани и неизбрани външни правила и ограничения. Това е някакъв абсурд. Дори най-елементарният договор за конфликт на интереси в най-малката частна фирмица би предотвратил подобно нещо и не ми е ясно защо същото не важи и за държавните.

И нещата вече са стигнали толкова далеч (според моето скромно, субективно и неангажиращо мнение), че докато не се запише с ярки червени букви във всички конституции, че държавните министерства и държавните служители нямат право да поддържат каквито и да било връзки с частни организации, подхранвани с частни средства и служещи на частни интереси (като например частни медицински организации или частни икономически форуми), независимостта и смисъла на всякакви бъдещи избори, правителства и държавничества са категорично нулеви.”

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.