ВОЙНА
Излизайки от подземията, те се държаха нагло…
Ликвидацията на „Азов“ като важна част от бандеровския свят току-що започна и трябва да се извърши по образцов начин
Не си струва да обясняваме емоционалната информационна вълна, породена от предаването на затворниците на „Азовстал“. Всичко е ясно без думи. След „преговорите от Истанбул“, смъртта на „Москва“, продължаващите болезнени убождания край Харков, ни се искаше нещо осезаемо, по-сериозно от изявления за удари на ракети в жп трафопост.
И сега доста голяма група украинци поискаха разрешение да напуснат подземието и да отидат в плен. Интригата разпиарена от режисьорите на 95-ти квартал, изведнъж се разви по различен сценарий, поставяйки резисьорите в злополучна ситуация. Както се оказа, героите не умират , те просто се предават.
Когато преди месец морските пехотинци от 36-та бригада се предадоха в Мариупол, Денис Прокопенко, командирът на забранения в Русия „подземен „Азов““ Денис Прокопенко, допълни ежедневните си молби „да бъдат спасени, като в Дюнкерк“, с думи: „Не правете герои от доброволно предалите се дезертьори и бойци – те избраха пътя на срама и в никакъв случай не трябва да се героизират тези хора.“ Така да се каже, подготви нацията.
Можеше да се очаква, че това събитие ще предизвика море от емоции и изказвания. Различни оратори започнаха да обсъждат предстоящото наказание на нацистите, като препоръчваха те или да бъдат разстреляни в ДНР, или да се премахне мораториума върху смъртното наказание в Русия.
Други твърдяха, че тази капитулация ще бъде повратна точка в психологията на въоръжените сили на Украйна, началото на техния крах, тежко политическо поражение за режима в Киев.
Заместник-постоянният представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски заяви, че бойците от националистическата единица „Азов“, блокирана в завода „Азовстал“ в Мариупол, са се предали без условия. Въпреки това сред експертите казват, че емоциите са оправдани, но не трябва да „хвърчат до небесата“. Тази война неведнъж доказа необходимостта от придържане към трезви преценки и заключения.
Отбелязва се, че не бойците на Азов са излезли или са били изведени от подземието (имаше няколко от тях), а представители на различни подразделения, купчина граничари, полиция, морски пехотинци и армейски военослужещи.
Съдейки по видеозаписа и репортажа на Дмитрий Стешин, предалите се са се държали нахакано и и дори нагло. Същият Стешин пише: „Те не се чувстваха победени, а по-скоро загубили. Загубили една битка. И те също вярваха в нашата милост и знаеха със сигурност, че няма да бъдат простреляни в краката и да им извадят очите. Както направиха азовците с нашите пленници“.
Основната част от отделния отряд на специалните части на Националната гвардия на Украйна „Азов“ (така Киев нарича блокираната част) все още остава на позиция. В лицето на ранените те се отърваха от хора, станали баласт и допълнителни усти и все още са готови да продължат да оказват съпротива.
Самият Стешин, говорейки с един от „изпълзялите“, чу: „Ще се побъркате, ако разберете още колко от нас има“, „ще седим в завода до Нова година“ , а военният кореспондент твърди, че „бойното ядро на полка все още седи на позициите и чака да види как ще протече първият ден на предаването? Те имат интернет и алчно ловят всяко съобщение в мрежата . Капитулацията обаче продължава и повече от хиляда и петстотин души вече са излезли.“
… Пленниците напуснаха Мариупол с комфорт, за който можеха само да мечтаят онези хиляди мариуполци, които се опитваха да избягат от града под куршумите и мините, изстрелвани от сегашните пленници.
Съдейки по реакцията на стотици коментатори, този факт се превърна в сериозен тригер. „Фридрих Паулус дори не знаеше, че е възможно да се договори с Шумилов и Рокосовски и да се предаде на части, напускайки по хуманитарни коридори Сталинград “, казват те в социалните мрежи.
За тези, които останаха в мазетата и за световната общност, Русия създаде идеална картина на триумфа на хуманизма и спазването на международните норми. Въпреки това в Киев решиха да не разказват на гражданите, заливани от омраза, за добротата на руснаците. Режисьорите на Зеленски дори се опитват да превърнат тази опасна и срамна история в поредната „перемога“, победа.
Неясно прозвучаха думите на Дмитрий Песков, който на въпрос на журналисти дали излезлите от мазетата ще се считат за военнопленници, пренасочи питащите към Министерството на отбраната. И отново коментаторите пишат: „Аналогията е пред очите ни. Падналият Берлин, колони от германци с вдигнати ръце и от пресата питат Жуков, какъв е статутът на „золдатите“ /войниците/, те пленници ли са или екскурзианти в Ямало-Ненецкия автономен окръг?
Наистина има успех. Стойността му е безценна, но не трябва да забравяме, че в други райони болезнено и умело ръмжат обучени и мотивирани части на въоръжените сили на Украйна. Не трябва да забравяме, че засега са отрязани само ръцете на Азов.
Все още не е известно какви персонажи ще се намерят сред пленниците, но засега са живи и здрави неговите подли водачи Жорин, Кудряшов, Михайленко, Дорошенко, Алферов. В Киев Малюта, боцманът Коротких и Белият вожд Билецки обрасват с тлъста „патриотична“ популярност. И разбира се, не бива да забравяме и куратора на „Азов“ Арсен Аваков. В този сектор те са основните цели, които трябва да бъдат ударени.
Популярният блогър Voice of Mordor пише: „Би било хубаво да се даде възможност на мариуполците да идентифицират онези, които са ги измъчвали, убивали и държали за заложници. Може би трябва да се направят някакви щандове с портретни снимки, макар че разбирам, че има много пленници и няма как да има достатъчно щандове.
Но показанията на хората, включително до очни ставки с видеозапис, са много важни. Не само за бъдещия съд, но и като оръжие в информационната война. Това не е Буча – това са истински хора, които са оцелели в ада и могат да идентифицират тези, които са им създали този ад.“
Ликвидацията на „Азов“ като важна част от бандеровския свят току-що започна и трябва да се извърши по образцов начин.