Банката на Англия: Задава се апокалипсис с недостига на храните

Андрю Бейли, управител на Английската централна банка.

Управителят на Английската централна банка предупреди, че светът трябва да се подготви за апокалиптично покачване на цените на хранителните продукти в условията на рязко покачваща се инфлация, ако Украйна не е в състояние да доставя пшеница и хранителни масла от основните си пристанища поради руската блокада.

Във вторник сутринта (AEST) Андрю Бейли заяви, че положението е „много тревожно“, тъй като повишаването на инфлацията – предизвикано от поредица от външни шокове, включително войната и проблемите по веригата за доставки, причинени от блокадите в Китай – създава „много голям шок за доходите“, който може да се засили през следващите месеци и да създаде риск от двуцифрена инфлация преди края на годината.

„Това е сериозна тревога и тя е сериозна тревога не само за тази страна, но и за развиващия се свят. Съжалявам, че се изразявам апокалиптично, но това е сериозна тревога.“

Нахлуването на Русия в съседната ѝ страна доведе до 14-годишен връх на цените на пшеницата през март, а световните цени на зърнените култури, маслата за готвене, горивата и торовете се повишиха с най-бърз темп от 30 години насам, тъй като конфликтът нарушава корабоплаването в Черно море, а ООН предупреждава, че ще задълбочи продоволствената криза в бедните страни.

Украйна е основен износител на царевица, ечемик, слънчогледово олио и рапично масло, а Русия и Беларус, която подкрепи Москва във войната в Украйна, осъществяват над 40% от световния износ на хранителната суровина калий.

В понеделник Wall Street Journal съобщи, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е поискал от Кремъл да разреши доставката на украинско зърно в замяна на мерки за улесняване на руския и беларуския износ на калиеви торове.

Прекъсването на доставките доведе и до социални и политически сътресения в по-бедните страни, зависещи от украинската реколта, като Ливан и Египет. В събота Индия обяви забрана за износ на пшеница в отговор на световния недостиг, който доведе до повишаване на цените. Световната банка прогнозира, че цените на пшеницата могат да се повишат с повече от 40 % през тази година.

В края на април Индонезия забрани износа на палмово масло, за да осигури вътрешните си доставки на олио за готвене, като по този начин прекъсна доставките от най-големия в света производител на ядивното масло, използвано за приготвяне на различни видове сладкиши и маргарин.

По данни на Агенцията по храните на ООН цените на млечните продукти и месото достигнаха рекордни стойности през април, което отразява нарастващото търсене на протеини в световен мащаб и високите цени на фуражите за животни – основно царевица и соя.

Бейли съобщи на британските депутати по време на изслушване в комисията по финансите, че е разговарял с министъра на финансите на Украйна, като предупреди, че той ще „звучи доста апокалиптично“ по отношение на ситуацията с храните.

„Украйна има запаси от храна, но в момента не може да я изнесе. Макар че [финансовият министър] беше оптимист за засаждането на културите, той каза, че в момента няма как да я изнесем при сегашното положение, а то се влошава.

„…В никакъв случай не съм военен стратег, но каквото и да се направи, за да се помогне на Украйна да изнесе храната си, би било огромен принос.“

Ръководителят на отдела по прехраната на ООН Дейвид Бийзли предупреди през март Съвета за сигурност на организацията, че Световната програма по прехраната купува 50 % от зърното си от Украйна и че войната застрашава способността ѝ да изхранва около 125 милиона души по света.

Почти 40 държави разчитат на Русия и Украйна за повече от половината от вноса на пшеница, включително някои от най-бедните и уязвими държави в света, сред които Сирия, Йемен, Сомалия и Демократична република Конго.

Министерството на земеделието на Киев заявява, че износът на зърно от Украйна е спаднал до около 500 000 тона месечно, в сравнение с 5 милиона тона преди войната, което води до загуба на приходи в размер на 1,5 милиарда щатски долара. Украйна е принудена да изнася с влакове или от малките си пристанища по река Дунав.

Групата на седемте водещи икономики се събра през уикенда, за да обяви, че войната предизвиква световна продоволствена и енергийна криза, и призова за спешни мерки за деблокиране на складовете със зърно, които силите на Путин не допускат да напуснат Украйна.

Германският министър на външните работи Аналена Баербок, която беше домакин на срещата на висшите дипломати от Г-7, заяви, че войната се е превърнала в „глобална криза“.

Той заяви, че до 50 милиона души, особено в Африка и Близкия изток, ще бъдат изправени пред глад през следващите месеци, ако не се намерят начини за освобождаване на зърното.

В понеделник външният министър на Канада Мелани Жоли заяви, че западните страни трябва да действат бързо, за да противодействат на задълбочаващата се световна продоволствена криза, като помогнат на Украйна да изнесе нарастващите си запаси.

„Трябва да сме сигурни, че тези зърнени култури ще бъдат изпратени в света“, каза тя пред репортери. „В противен случай милиони хора ще бъдат изправени пред глад.“