АНАЛИЗИ
Всеки политик, избран наивно през последните 32 години е проект на враговете на България
Държавната машина е „зациклила’ и явно няма ясни решения и становища за излизане от дълбоката криза, в която е попаднало обществото ни. Така поне твърдят представителите на единствената останала в парламента патриотична партия „Възраждане“, които определят себе си като представители на новото време и носители на кардиналната, позитивна промяна.
И въпреки, че са най-малката опозиционна група в парламента, демонстрират изключителна активност по отношение на зелените сертификати, външната политика, корупцията, националните ценности, съдебната реформа и други наболели въпроси от „клиничната“ политическа и обществена картина на страната.
Против НАТО, ЕС, Ковид мерките – с тези си основни искания от „Възраждане“ спечелиха доверието на една не малка част от българския избирател.
Факт е, че представителите на „Възраждане“ са за „Евроазийската магистрала“, далеч от тази на „Евроатлантическите аутобани“.
Някои ги сравняват с „Атака“ и проводник на зле прикрито „русофилство“ зад патриотичен национализъм на гърба на Путин и Русия.
Други виждат в тяхно лице единствените носители на промяната която толкова дълго българският суверен очаква.
За да внесе повече яснота около „политическия климат“ в страната и извън нея, от BURGASNEWS сме поканили депутата от 47 -то народно събрание, представител на патриотична формация „Възраждане“- адвокат Елена Гунчева.
С нея разговаря Янчо Николов.
От началото на 2011 г. Елена Гунчева е адвокат към Адвокатска колегия Пловдив. Тя е автор и на две книги: „България обича героите си мъртви“ и „Оглушителното мълчание на българите“. Участва в президентските и парламентарни избори през 2021 г. от гражданската квота на партия Възраждане.
Вие сте твърдо против зелените сертификати, ваксините и изобщо мерките срещу корона вируса. Защо смятате, че са ненужни?
Когато една мярка е неефективна и същевременно ограничава гражданските права, няма как да я подкрепямe. Както виждаме от медицинските данни, ваксинирани също се заразяват, разболяват и дори умират. Те също пренасят заразата, а не се знае колко още дози ще са необходими, вече в някои държави се препоръчва пета доза. Излизат все повече данни за странични ефекти на ваксините, които дори не са преминали пълни клинични изпитания.
Аз съм за това да се пази здравето на хората, но съм против да се ограничават граждански права и то без резултат за здравето им. Зеленият сертификат не пази, дори по-лошо – подпомага разпространението на заразата, защото създава чувство за измамна сигурност. Самият премиер каза, че целта е да се насърчи ваксинирането – това е зеленият сертификат – да ни принуди всички да се ваксинираме с експерименталните ваксини.
Готов ли сте на крайни действия, ако не бъдат отменени зелените сертификати?
Какво разбирате под крайни действия? Крайно действие е било Априлското въстание. Крайно действие е обжалване в съда. Крайно действие е гражданският протест. Крайно действие е дори Френската революция. Ние сме българска партия, която защитава българските национални интереси. Всичко в рамките на тези интереси е необходимо.
Как тогава да се разбира вашата заплаха за революция?
Да уточним – никога не сме заплашвали с революция. Предупреждаваме, че народното търпение има граници и управляващите вече ги достигнаха. Ние сме сред хората и виждаме техните настроения. Предпочитаме мирния и законен начин за въздействие. Вчера Кирил Петков заяви, че не се притеснявал от протести, а днес е под карантина и няма да се появи на протестите.
И предишните и настоящите управляващи не се срещаха с протестиращите, къде е разликата питам аз, къде е промяната? Това вече трябва да е червен сигнал за избирателите на Петков. Всеки политик трябва да се притеснява от протести, защото това означава, че има недоволни от управлението му граждани. И протестът е начин те по законен път да изразят позицията си, за да ги чуят управляващите. И ако последните заявяват, че протестите не ги интересуват, това е много притеснително. Историята показва, че когато политиците не се вслушват в гласа на народа си, нещата загрубяват.
Сега е много важно България и Северна Македония да бъдат в добри отношения заради геополитическата роля на двете страни на Балканите. Как смятате, че ще се разреши проблемът със спорните части от общата ни история?
Много по-важно от добрите отношения е запазването на българската национална идентичност и история. За да сме добри, трябва да сме удобни, а това вреди на нас. Добри отношения, но не на всяка цена. Българските национални интереси трябва да са на първо място. И за мен спор няма – македонците искат да крадат от българската история. Това е една измислена от югославската пропаганда нация, която се е отрекла от българските си корени и език и се опитва да ни открадне част от историята. За мен спор няма. И трябва да защитим интересите си.
Наскоро излезе руски филм, в който се твърди, че Кирил и Методий са македонци и България няма нищо общо със славянската азбука. Това предизвика вълна от недоволство сред българите, но нямаше официална реакция от държавата. Какво е Вашето мнение?
Във филми може да се твърди всичко. И ние можем да направим филм, в който Джордж Вашингтон да е пратен от французите афроамериканец, който да разбунтува британската колония, нали? Проблем е само, когато държава или официална организация застава зад подобно произведение, това вече е държавна политика. С оглед нашето отношение към Русия, не съм изненадана.
Но реакция на българската държава за филма трябваше задължително да има. За съжаление външната ни политика се прави от все повече дилетанти, които искат само да са удобни на съответните чужди сили.
Смятате ли, че трябва да подкрепим северна Македония за членство в ЕС и при какви условия?
Защо трябва да ги подкрепяме? Все пак това е техен проблем, не наш, в какъвто се опитват да го превърнат! Нашето мнение е, че условията на членството на България в ЕС трябва да бъдат предоговорени, защото към момента те не са изгодни за нашата страна. Ако не могат да бъдат предоговорени то България да напусне ЕС.
Защо да подкрепяме и други държави за това? Виждаме, че една силна държава като Великобритания напусна ЕС, а други държави все повече се настройват срещу налаганите от Брюксел норми. Бих казала, че дори услуга им правим.
Подкрепя ли Възраждане мерките на правителството за справяне с газовата и енергийна криза?
А има ли такива мерки? Мораториумът беше предложен от ГЕРБ, а ПП дори не успяха за времето на почивката, която поискаха, да намерят експерт да им обясни какви тежки последици може да има това. Компенсациите са само временна мярка, която дори няма да има ефект. Заканите към КЕВР също няма да произведат ефект, все пак премиерът трябва да научи законите за регулация в енергетиката.
Вкара ли си правителството автогол с мораториума, който ГЕРБ реално предложи?
Подобна политическа наивност рядко сме срещали. ПП се хванаха в класически политически капан. Не разбирам как хора, претендиращи за елит, завършили Харвард и прочие умно-красиви университети, бяха излъгани по подобен начин. Или пълна липса на компетентност, или съгласувани действия, което също не би ме учудило.
Къде бърка кабинетът „Петков“ според Вас?
Рядко съм срещала толкова бързо сгромолясващ се политически рейтинг. Кабинетът „Петков” дойде с големи очаквания на хората за промяна. А наблюдаваме подмяна. Кадри на ГЕРБ, БСП и ДПС заемат ръководни места в правителството. Вместо да се занимават със сериозните проблеми на хората като доходи, високи цени, криза в здравеопазването и образованието, цял месец се занимават само с това, да наложат принудителната ваксинация и зеления сертификат.
Аз бях изумена, че при липса на бюджет в края на годината /за първи път за последните три десетилетия/, вместо да наблегнат на приемане на държавния бюджет, промени в редица основни закони, те постоянно внасяха предложението за зелен сертификат в Народното събрание. Няма как хората да не видят, че управляващите имат други приоритети, а не тези, които заявиха в предизборната кампания.
Как, според Вас, управляващите могат да се справят с ценовата буря?
Да осигурят на първо място стабилност на държавата. Такава в момента няма,
няма ресор, в който всичко да е наред. Енергетиката отдавна е в частни ръце, а това е ресор, който трябваше да остане приоритетно държавна собственост. Петков заяви, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, а това е евтина енергия, АЕЦ „Козлодуй” в момента работи повече за износ. Може да се пренасочи тока към българския пазар, има достатъчно механизми.
Нашите политици критикуват постоянно Русия, а виждаме дори западноевропейски партньори се опитват да се договорят с нея за цени на газта. Енергийните връзки и потоци в България бяха тотално компрометирани и тази политика за съжаление се продължава от сегашното управление. Говори се повече за Зелената сделка, която ще вдигне цените дотам, че българите да останат на студено и тъмно.
Голяма част от магазините са собственост на чужди и мултинационални компании, които диктуват цените на пазара, а българските производители са притискани и тормозени от държавата. Избихме животните си заради ЕС, за да внасяме сега прескъпо замразено месо от чужбина. Естествено, че цените ще са високи. Трябва цялостна политика, насочена към българите, а не към чуждите инвеститори и интереси.
Върнаха ли според вас новите управляващи БСП по върховете на властта?
За съжаление не само БСП, но и ГЕРБ и ДПС. И това се вижда от хората. Вместо млади, образовани и можещи млади хора, виждаме в управлението стари муцуни, надничащи отвсякъде.
Всички предизборно обещаваха, че ще има тежки последствия за уличените в корупция управляващи през изминалите 12 години. До момента това не се случва, а сякаш нещата се замитат. Ще видим ли в крайна сметка виновниците в съда?
Винаги съм казвала, че краят на клептокрацията може да бъде само с арести и затвор. В противен случай е просто подмяна. При положение, че господарите и на предишното управление са същите като на сегашното, няма как да има възмездие и справедливост. Нека избирателите му да попитат Кирил Петков каква е промяната в това отношение, защото, честно казано, аз не я виждам. Както и не видях висш политик в затвора за 32 години брутално ограбване на България.
Да поговорим за история. Освен юрист, Вие сте и автор на две книги. Да се спрем на първата „България обича героите си мъртви”. Звучи страшно. Защо според Вас е така?
Не само в България, в цял свят е така. Никой не е месия в собственото си село. Но и никой не трябва да се бори за България само заради признанието и славата. Това е наш дълг. И историята само ще прецени кои са героите и кои – предателите.
Според Вас, откъде е това „животинско търпение” в българина? Някакво следствие ли е? Вродено ли му е? Как и от къде възниква в чисто исторически план този „симптом”?
Това търпение е последица от отчаянието и контролираната мизерия на българите. През деветдесетте години аз бях от тези млади хора, които бяха по площадите и се надявахме да изградим една нова България, силна, просперираща, с много деца и млади хора, мечтаехме за космоса, открития в науката….и изведнъж се оказа, че всеки политик, който избирахме наивно, е проект на врагове на България, назначен за да съсипва Родината ни.
Надежди и разочарования – цели 32 години. Никой оптимизъм не може да издържи толкова. Но не подценявайте българите – дори след пет века мъчително робство, са се изправили и са казали: „Ние не сме роби!”.
Българинът все недоволства, все се оплаква за състоянието на държавата и социалното си такова. Същевременно, като че ли чуждото повече го блазни някак си. Простичък пример с нашите обичаи. Сякаш им обърнахме гръб, а прегърнахме чуждите. Празникът Хелоуин се празнува от все повече българи, а сурвакарчетата намаляха. Свети Валентин – също не е наш празник. Обърнахме гръб на петльов ден и Трифон Зарезан. Защо се получава това? Кой има вина тук?
Криворазбраната цивилизация. Може би от някакъв комплекс за малоценност. Но да не подценяваме това, че българите сме подложени на жесток психологически експеримент. Още когато фондация „Отворено общество” и соросоидите стъпиха на българска земя, започнаха да ни убеждават, че нация е мръсна дума, че ценностите и морала забраняват да говорим за религия, брак, възпитание на децата, а трябва да говорим за прайдове, права на еднополовите, на малцинствата, свобода да бъдеш с когото си искаш без брак, че децата дори застрашават екологичното равновесие, че са важни западните ценности, че тук Родината ни е едно забравено от Бога място, а те – които ни унищожиха, ни носят култура и ценности.
И това се насажда вече десетилетия наред от медиите. Така се възпитават децата ни. Не се учи за Баташкото клане, не се учи как хан Крум си е направил чаша от черепа на Никифор Генник, не се учат българските традиции. Когато от един народ отнемеш историята и културата, от него остава само стадо. А именно като стадо трябваме на враговете на България, а не като народ.
Втората ви книга „Оглушителното мълчание на българите”. Отново страшно заглавие. Може би се повтарям, но каква е причината за това оглушително мълчание?
Както и по-рано казах – отчаянието от дългите години, в които политиците ни предаваха. Ако днес пишех книгата със сигурност щях да добавя, че за пръв път от 32 години България има в лицето на д-р Костадинов водач, а в лицето на всички нас народните представители и членовете на Възраждане борци за народа.
Прав ли е според Вас историкът – доцент Вълков, който твърди, че българите никога не сме имали силна външна политика?
А, имали сме: „Който не ще мира, има секира!”. Трябва да си припомняме често тези думи и ситуацията, в която са казани.
Кои исторически грешки има реална опасност българите да повторят?
Да се предоверяват на политиците и да вярват на ушите си, не на очите си. Критичното мислене трябва да е задължително.
И нека да завърши с въпроса: „С какво могат и трябва да се гордеят българите“?
С България. Да си българин е чест, гордост и отговорност. Можем да се гордеем с историята си, с културата, с това което сме дали на света. И най-вече с непримиримия български дух. Много политици и общественици ни сравняват с овце. Но реалността показва, че там, където другите народи се примиряват и изчезват, българите се борят и съпротивляват. И дори когато са на дъното, намират сили в себе си като феникс да възродят от пепелта българското.
Автор: Янчо Николов