Ценовият кошмар – да доживеем до пролетта

България и ЕС ще викат неволята да ни спасява от токовия удар

Тази зима ще бъде най-скъпата от десетилетия. Цените на тока, газа, петрола и бензина продължават да чупят рекорди и скоро само богатите ще могат да си ги позволят.

Това пише сп. „Билд“ и не става дума за България, а за Германия. Статията на „Билд“ обаче може да се отнесе за всяка държава от ЕС. Кризата е паневропейска, страховита, а високопарните еврократи и речовитите апологети на „водородното“ бъдеще на Европа се оказаха напълно неподготвени за „отмъщението“ на изкопаемите горива.

Европейската комисия и националните правителства са в ступор – трудно им е да реагират на лавината на цените, а и нямат много полезни ходове. Инфлационната спирала се развихря и заплашва бизнеса със загуби и фалити, а домакинствата – с дългове и бедност.

Какво се случи

В момента може да чуете всякакви обяснения и причини за полуделите цени на тока и природния газ – виновни са Кремъл и Китай, картелите и природата и т.н. Истината е, че се струпаха много фактори и сега наблюдаваме „перфектната буря“ в цените на енергоизточниците.

Сушата в Южна Америка спря вецовете там. Безводието наложи да се търси заместител – природен газ, и повишеното търсене доведе до поскъпване на синьото гориво. Нещо подобно се случи и в Китай, който пък пострада от тежки наводнения, пороите съсипаха въглищните мини и се наложи внос на алтернативен енергоизточник. Това, заедно с бързия възход на китайската икономика (втората по мощ в света), след ковидкризата също подхрани котировките на енергийните пазари. Целият регион на Азия всъщност се радва на икономически бум, което води до ръст на потреблението на енергия и съответно – на цените на горивата.

Междувременно страните от ОПЕК и Русия се разбраха да не увеличават добива на нефт въпреки засиленото търсене. А заради урагани доставките на петрол в Мексиканския залив бяха спрени временно и котировките на американския „брент“ се изстреляха до 7-годишен рекорд. Логично – цените на бензина и дизела също растат.

На фона на тези събития

Европа се оказа напълно неподготвена

за ценовата атака. Зареяни в далечното бъдеще с чист въздух и зелена енергетика, без въглища, нафта, парникови газове и прахови частици, страните от ЕС се оказаха с полупразни газови хранилища и с невъзможност да си осигурят достатъчно природен газ на сносни цени. Синьото гориво си остава основно в производството на електрическа и топлинна енергия в Европа (в Германия например е делът му е над 40%). И въпреки всички помпозни приказки за диверсификация на горива и на доставчици, ЕС все още е твърде зависим от руския природен газ.

А Русия ясно показа на ЕС, че владее положението – любезно обясни, че изпълнява коректно заявените доставки, но няма възможност да задоволява нарасналото потребление. Анализаторите разчетоха в поведението на Москва ясни сигнали – не ни отписвайте като партньор и не пречете на „Северен поток 2“. Надеждите, че Катар ще спаси положението с евтин втечнен газ, не се оправдават – изглежда азиатските пазари са по-предпочитани от европейския. Притиснати в ъгъла, европейските правителства и ЕК унило обсъждат мерки за облекчаване на ситуацията. Арсеналът е скромен – сваляне на ДДС, акцизи, такси, енергийни помощи….

Експертите са наясно – никакви правителствени мерки няма да помогнат особено, защото ценовият шок е прекалено тежък и няма как да бъде компенсиран.

Европа трябва да се моли за мека зима

и да се надява, че пролетта ще донесе успокоение на цените.

Особено важно е чиновниците в ЕС да си вземат поука от събитията. А специално за България е крайно време политици и експерти да решат каква енергетика искаме да развиваме и как ще направим плавен и безболезнен преход към по-зелена България. Защото в момента никой не може да отговори ясно дори на прости въпроси като: „Ще има ли АЕЦ „Белене“, за която са потрошени милиарди? „Какво ще стане с руското оборудване и площадката?“, „Защо внасяме съвсем скромни количества евтин газ от Азербайджан, при положение че можем да осигуряваме една трета от потреблението с внос от там? “и „Колко петилетки ще отнеме разширяването на газовото хранилище в Чирен?“. Дори прословутият Национален план за възстановяване не дава ясни отговори за съдбата на въглищата и на тецовете, работещи с тях.

„Когато се обърне каруцата, пътища много“ –

тази гениална българска поговорка пасва чудесно на днешната апокалиптична картина – некадърно управлявана, псевдопазарна и силно подвластна на външни фактори, енергетиката ни се тресе от ценови шокове, повличайки цялата икономика в инфлационна и дългова спирала. Това, че кризата не е само наша, а паневропейска, още повече влошава нещата. В тази катастрофична ситуация отчаяни, екзотични и половинчати „спасителни“ идеи летят отвсякъде. Бизнесът иска компенсации за пощурелите цени, синдикатите настояват за незабавно вдигане на минималната заплата, леви и десни политици предлагат аварийно да се замрази плащането на кредити и на енергийни сметки и т.н. Всички мерки са от типа

„дайте да дадем“

И правителството започна да дава – преди дни обяви, че всички около 660 000 „нестопански потребители“, които са на ветровития борсов пазар – големи, средни и дребни фирми, болници, училища и т.н., ще получат по 110 лева компенсация за всеки потребен мегаватчас през октомври и ноември. Парите – 450 млн. лева, ще бъдат взети от АЕЦ „Козлодуй“, чиито приходи в последните месеци здраво растат. Ще има и други мерки, но още се обмислят, обясни премиерът Янев. Не е тайна какви са другите предлагани „спасителни пояси“:

– Държавните производители на ток продават евтино на енергоемките предприятия, за да ги избавят от фалит.

– Взима се „свръхпечалбата“ не само на АЕЦ „Козлодуй, но и на други държавни предприятия от енергетиката, чиито приходи хвърчат в последните месеци – като ТЕЦ „Марица изток 2“ и вецовете в системата на НЕК , и се раздава на промишлените фирми като компенсация за токовия удар. Всички над 600 000 „нестопански потребители“ се връщат към старите си доставчици – ЧЕЗ, ЕВН, Енерго про, които ще им продават ток на цени, регулирани от КЕВР (цените ще са себестойност плюс малка надценка за доставчика – примерно 10%).

– Износът на електроенрегия се забранява временно.

– Намалява се (или направо се занулява) ДДС за ток, а също и за газ и парно (с „железен“ аргумент – Чехия и Испания вече били направили същото).

Засега битовите абонати дишат спокойно, цените за тях са си същите, но корекцията на тарифите от 1 януари изглежда неизбежна. Тук „спасителите“ са раздвоени между две предложения – раздаване на допълнителни помощи за домакинствата или направо замразяване на цените. Идеята за мораториум се лансира и от леви, и от десни, сродявайки коалициите на Мая Манолова и Христо Иванов.

Възможно ли е изобщо да се приложи мащабен и спешен спасителен план?

Най-малкият проблем е, че част от идеите са осъществими само при работещ парламент, а други изискват съгласуване с Брюксел. Ако сумираме всички предложения за подкрепа на бизнес, обществени институции и граждани от ценовия шок, чийто край засега не се вижда, може да се получи стряскащ сбор от много милиарди. Откъде ще се вземат те, и то сега, веднага? Неслучайно служебното правителство не бърза да подпомага. 450-те милиона компенсации за небитовите консуматори са само за 2 месеца. Но ценовият взрив започна още през август и продължава, а успокояване се очаква напролет, и то не е сигурно. Ами ако цените на енергията останат високи 10 месеца – 4.5 милиарда ли ще бъдат раздадени на ощетените? И нима е честно компенсациите да са еднакви – по 110 лева за мегаватчас ток и за малките хлебопекарни, които са на ръба на оцеляването, и за металургичните заводи, които в момента печелят много добре заради световното поскъпване на металите? От друга страна, подпомагането не може да е избирателно, защото ЕК веднага ще го обяви за непозволена държавна помощ.

Ако ще се замразяват цените за бита, докога ще е това, колко ще струва и кой ще покрие сметката? Едни предлагат пари за подпомагане да се вземат от Фонда за сигурност на енергийната система, други пък предлагат временно да се спрат вноските в този фонд. Изземането на печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ вече разпали страстите – Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката и депутат от БСП, не на шега предлага държавата да „щипне“ и от печалбите на частните производители на ток.

Положението наистина излиза от контрол и може да стане страшно, ако бъдещите депутати и министри поемат по лесния път на раздаването, покрит с добри намерения, но водещ към ада на продънен дефицит, затъване на държавата в дългове и наливане на масло в огъня на инфлацията.

Истината е, че всякакви помощи и намаления на данъци и такси могат да са само временни полумерки, които

не решават радикалните проблеми

Истинските мерки са превантивните и въпросът на въпросите е как да не се повтаря сегашната криза. Не личи българските политици да търсят и намират тези най-важни отговори. И не са само те – европейските им колеги също се държат като патоци в кълчища. Новините от съвещанията в Брюксел не са добри – чуваме познатите заклинания за „общ европейски отговор“ на кризата. Но у нас енергийните катаклизми се усилват от чисто нашенски дефекти и грешки, свързани с погрешни намеси и непростими бездействия на държавата.

Измама е, че в България има свобода на търговията с ток

– при условие че държавата е сключила абсолютно непазарни дългосрочни сделки с редица основни играчи – производители на енергия. Т. нар. американски тецове имат договори за изкупуване на тяхното ел. производство по високи цени – съответно до 2024 и до 2026 г. Високи са и гарантираните тарифи, по които се изкупува енергията от ВЕИ централите – използващи слънце, вятър, вода, биомаса и т.н.

Пазарът в България е полулиберализиран – първи на него излязоха големите индустриални потребители, от 1 юли и малките фирми, но домакинствата още плащат ток по цени, които държавата чрез КЕВР определя.

Самата „свободна“ търговия се осъществява по правила, които автоматично стесняват кръга на купувачите. Уж се предлага ток за всички, но всъщност пакетите са толкова едри, че малцина играчи могат да си позволят да платят за такива обеми – само гаранцията е 100 млн. лева. Държавата остава голям играч на енергийния пазар – чрез ЕСО, БЕХ, НЕК, монополистите „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, освен това е собственик на т. нар. „независима“ енергийна борса. И от това нищо добро не произтича. Всяка намеса и всяко бездействие на държавата поражда скандали – с начина, по който държавните предприятия продават електропроизводството си, с изкривените правила за борсова търговия, с всеки проект, договор и сделка – независимо дали става дума за газов „поток“, за търговия с ток или за търгове за „студен резерв“.

Напоследък се чуват успокоителни коментари, че след бурните рекорди през август – септември цената на тока за бизнеса у нас е сред най-ниските в Европа. Това обаче е вярно само за борсовите сделки от вида „Ден напред“, и то в определени дни. Цената за петък, 22 октомври, в Германия, Полша и Словакия бе в диапазона 72 -79 евро за мегаватчас, а у нас беше 232,39 евро, т.е. три пъти по-скъпо.

Но по-важното е друго – в нормалните държави предприятията имат дългосрочни и средносрочни договори със своите електродоставчици – годишни, шестмесечни, месечни, а покупките „Ден напред“ са само за допълване на непредвидени нужди, за малки количества. Логиката на дългосрочните договори е ясна – добро планиране на разходите, предвидими и по-ниски цени, защита от пазарни трусове като сегашните. А у нас предприятията се „зареждат“ с ток основно „ден за ден“. И затова рекордните цени ги удрят веднага и жестоко. Кога и как ще се промени това – никой не казва.

Накъде пътуваме

Еврократите от години неспирно говорят за кръгови икономики и нулеви емисии, клеймят мръсните въглища, плашат с рискове за ядрената енергия, не харесват природния газ и го смятат за „преходно гориво“ – до повсеместно преминаване към чистия водород и т.н. Много е хубаво да си мечтаем за „зелена Европа“ и икономика без парникови газови, серни окиси и пепел, но преходът трябва да се прави умно – от експерти, не от фантазьори. ЕК ни натиска за „зелени цели“ и „нулеви емисии“, но сега виждаме колко безпомощни са европолитиците и еврократите в разгара на кризата и колко зле ударен е целият ЕС.

Българската енергетика е заложник на външния натиск за европейските зелени цели, на сложни геополитически игри и на местно тежко политическо малодушие и безхаберие. В резултат не знаем как ще се развива този стратегически сектор в идните 5,10, 20 години? Разбрахме, че ЕС иска през 2050 г. европейската икономика да се зарежда“ главно с водород, но какво правим днес? Без отговор стои дори простият въпрос как ще оползотворим „паркинга“ АЕЦ „Белене“ – площадката и стоварените там „кашони“, струващи милиарди.

В България енергийната криза съвпадна с политическа

и никой не носи ясна отговорност за сегашната ситуация и за бъдещето. Народно събрание няма, няма редовно правителство. Управлява служебен кабинет с къс хоризонт, който трябва да готви трудни двойни избори и който очевидно се чуди как да минимизира щетите от ценовия шок за имиджа на своя патрон, устремил се към нов президентски мандат.

Една от най-трудните кадрови задачи на следващото правителство ще е да намери министър на енергетиката. Ситуацията в отрасъла е патова и никой не иска да става камикадзе.

https://www.youtube.com/watch?v=l6g5kXiSEbM