ФОКУС
Денят, в който Борисов падна. И денят след утре
Те започнаха да падат, при това бързо и зловещо: за първите сто дни на сегашното служебно правителство бяха извадени достатъчно свидетелства, че ББ и ГЕРБ-сдс – при активното съучастие на ДПС – са издънвали бюджета не само без търг или конкурс – чрез възлагане на „in-house” обществени поръчки, но и чрез системата „through the window“ от джипката. И като гарнитура обещанието: „почвайте работа без план, после ще ви платим“. Така са изтекли милиарди наши левове и евро, които са успешно „усвоени“, зад които наднича Голямото раздаване на народната пара и Голямата корупция.
Прокуратурата и съдът така успешно са асимилирани и интегрирани от Голямата корупция, че изглежда са минали на устно и ръчно управление. За тях големите Корупционери са Недосегаемите!
Денят, в който маските паднаха, 92-мата верни партийни избраници (ГЕРБ-сдс и ДПС), от които останалите страняха като от чумави и прокажени (и с право!), най-накрая проумяха, че остават само в ролята на добре платени статисти в нашето Народно събрание. Участвалите в Голямото раздаване и Голямата корупция от ГЕРБ-сдс и ДПС не само трябва да бъдат „изчегъртани“ от центровете на корупция (не забравяйте и Малката корупция в общините!), но и – при честна Прокуратура и съд – трябва да заемат местата си там, където се полага най-справедливо.
Най-грозното е напъните на ГЕРБ-сдс и ДПС да говорят освен за „законност“, така и за морал! Не е случайно че обитателят на Росенец и Властелинът(ите) на големите корпоративни пари са се снишили много повече, отколкото Живков пред Горбачов.
И все пак това, което свърши служебното правителство (не говоря за неговите грешки и неправилни решения), е само „началото на пътя“ на Голямото всенародно разчистване.
Първият мандат, който беше връчен на ИТН, не получи реализация не само по вина на Слави (о, Боже, какъв вариант на правителство и с каква програма!), а и поради опитите да бъдат извивани ръцете на мандатоносителя чрез „политики“ и – нека не се лъжем – натиск за постове. Затова и тези 65-има представители на ИТН остават в ролята на наблюдатели.
Вторият мандат, който получи Митов, а не Борисов, е косвено признание че ББ трябва да мине на заден план, най-много обикаляйки селските мегдани. ГЕРБ-сдс се почесват по тила, знаейки че през това десетилетие няма да участват във властта, особено ако не „вържат“ отново – заедно с ДПС – следващите изборни резултати. Но засега Рашков гледа по-добре от дядо Йоцо.
Третият мандат ще бъде връчен именно на „БСП за България“, не може на ДБ (прекалено „топла“ ще стане очевидната връзка с президентството) или на Манолова-Дончева-Хаджигенов. Самото „БСП за България“ обаче е амалгама от партийни социалисти и външни центристки гарнитури, някои от които не признават лявото (но с характер – вижте АБВ и проф. Минчо Христов), сглобена на бюрото на г-жа Нинова. И е само 36 червени и розови самураи.
Финтът „безпартиен премиер
“, който да продължи традицията на „безпартийния президент“ и „външните гарнитури“, обаче може да счупи стомната на БСП на следващите избори. Затова едва ли БСП ще извади ново непознато зайче от ръкава си.
Най-честно е Нинова да поиска министър-председателския пост, пък каквото става, да става. А то е че нищо няма да стане, особено след идейната конфронтация с парадоксалната десница от Южния парк (ДБ).
Остава да разчита на Тези, които се изправиха и изгониха мутрите вън (дали?), а сега идват отнякъде, но рискуват след седмица да си отидат завинаги.
Сега Тези са фатално малко – 13.
49 срещу 191 пасуващи – това е финалната сметка.
Денят след утре са третите парламентарни избори и първите президентски избори за тази година. 2 в 1, както казват маркетолозите.
Не можем да изберем родителите си, но може да изберем онези, които ще направят България по-добра за нашите деца.
А за това – следващия път.