Петър Илиев напомня за времето, когато Пеевски оглави ДАНС

Одобряването на кабинета на ИТН би означавало шутовете да заемат местата на сваления сатрап и на неговите министри

Интервюто на номинирания за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев беше ритуално самоубийство и за него като, слава Богу, несбъднат политик, и за партията, която го лансира – „Има такъв народ“. Не познавам лично и не бях виждал колегата Илиев, но това, което видях и чух, ме накара да се чувствам неудобно, че и аз съм адвокат. Накара ме да се срамувам, че типажи с подобен морален и поведенчески профил могат да бъдат не само успешни адвокати в България, но и университетски преподаватели.

След телевизионната изява на Петър Илиев, ако действието се развиваше в държава с традиции в правото, вероятно би се намерил съд, който не само да му забрани да преподава право, но и да доближава до университет. Хора като г-н Илиев и неговите ментори в катедрата „Конституционно право“ на Софийския университет са опасни за обучението и развитието на студентите по право, както и за разбирането на понятието „конституционализъм“ в България. Видяхме човек, който с удоволствие обясняваше колко е важно, че са изминали повече от 5 години от момента, в който се твърди, че брутално е плагиатствал, и само заради това темата трябва да бъде забравена.

Като истински шоумен, Тошко Йорданов пък се вживява в ролята на адвокат на Петър Илиев и плаши със съд всеки, който каже нещо лошо за него.

Тази арогантност ми припомни казуса на „Осемте джуджета“ и Иван Гешев. Сръчни и „специализирани“ прокурори безскрупулно отнемат и присвояват чужд бизнес. По сходен начин виждаме

как подобно интелектуално рейдърство явно се толерира в Алма Матер

и по-конкретно в храма на Темида в СУ, какъвто би трябвало да е Юридическият факултет.

От тук лесно можем да разберем защо конституционализмът в България съществува само на книга, защо дори съдилищата не могат и не смеят да се позовават директно на основния ни закон, защо дори „видни“ конституционалисти, отгледали под крилото си явления като д-р Петър Илиев, разбират Конституцията като взаимодействие между институции, кворуми и мандати и се занимават само с тази машинария, но не и със защитата на правата на човека, в името на които тя е създадена и съществува.

Очевидно е дошло време за проветряване не само в политическия живот, но и в академичните среди, тъй като явно злоупотребявайки с академичната си автономия, там виреят и просперират мутанти, които, както казах, са опасни за образованието и за изграждането като юристи на нашите деца.

От политическа гледна точка, след тази потресаваща изява на г-н Илиев, всеки, който е готов да подкрепи правителство, предложено от ИТН с негово участие, си залага бомба със закъснител. Тя може да бъде взривявана във всеки един момент, при това многократно, като тежък компромат и

да служи като аргумент за политически натиск и изнудване

от опонентите на ИТН при всеки политически трус.

От тази перспектива разумно е дистанцирането на БСП, която изрично постави условие за изваждане на Петър Илев от кабинета. Отвъд този компромис обаче всеки разумен и информиран човек би си поставил въпроса защо толкова много станаха кадровите гафове на ИТН. Потресаващи са и впечатленията от предложените от ИТН за министри на правосъдието. Техните публични изяви, начинът на говорене и писане показва махленско, кръчмарско ниво. Те трудно биха се оказали на нивото на обществените очаквания за заемането на високи държавни длъжности и трудно биха преодолели проявите на битов и трапезен патриотизъм за сметка на истинската политика и решаването на истинските проблеми на българското общество.

Гвоздеят в шоуто обаче несъмнено бе тазсутрешният хорър на колегата Петър Илиев. Заради него вече смятам, че това не са просто грешки на растежа на ИТН, а че

някой в задкулисието им прави „предложения“, на които не може да се откаже

Не може с логични аргументи и със здрав разум да бъде обяснено лансирането на толкова явно непригодни за публични длъжности персони. Отделно стои въпросът, че повечето от тях определено не носят характерови белези, които да дават надежда за радикална реформа, а в други, както видяхме тази сутрин, характерът се изявява като характеропатия.

Автентичните партии на протеста – „Демократична България“ и ИБГНИ, не би следвало да подкрепят какъвто и да е кабинет, предложен от ИТН, заради тежките съмнения на зависимости, които прозират през тези нелепи предложения.

Тв изявата на Илиев асоциативно ме връща към периода, в който Делян Пеевски бе избран за председател на ДАНС. Човек с такова отношение към правото, с такъв „характер“, ако бъде въоръжен със силов институционален инструментариум, ще бъде опасен не само за себе си и за партията си, както е в момента, но и за всички нас. Ето защо това не бива да се допуска.

Фактът, че останалите, издигнати от ИТН за министри, са неизвестни, не е гаранция, че са подходящи за длъжностите, за които са предложени. Нормално е, когато се предлага един човек да управлява сектор от държавата, той да е доказал качествата си, да е известен и да се разчита, че поне доброто му име и изграденият му авторитет

биха го задължили да се придържа към етични правила и приличие

Това, че не си имал възможност да се компрометираш както кандидатите, за които говоря, категорично не доказва, че си подходящ.

За мен е обнадеждаващ фактът, че над 60% от българите според социологически проучвания подкрепят служебното правителство. В него има силни министри, доказали реформаторския си потенциал и решимост, които несъмнено биха се справили много по-добре с деструктурирането на модела „Борисов-Доган-Пеевски“ като условие за модернизация на обществото, за възстановяване на парламентарната република и на правовата държава.

Това може да се случи, ако при евентуално връчване на мандат на БСП, те предложат служебното правителство да продължи да действа като постоянен кабинет и това предложение, макар и на магия, бъде гласувано в парламента. Одобряването на кабинета на ИТН би означавало шутовете да заемат местата на сваления сатрап и на неговите министри. Има клише, че само крачка дели комедията от трагедия. Има и хибриден, но опасен с флуидността си жанр – трагикомедия. Дано ни се размине нуждата по трудния начин, на собствен гръб, да изстрадаме разликата между двете.