Борисов верен на себе си: С гол г*з таралеж ще мачкаш

“Той щел да прави реформа… Той! Мързеливци такива! Да задържат невинни хора… Прилича ли на мутра тоя? Ей го! Не ви ли е жал, бе, ей! Семейства имат. Не ви ли е жал, бе? Не съм в парламента, само защото ще си изпусна нервите! Ще ме чегърта… щял да се саморазправи тоя пияница… С гол гъз таралеж ще мачкаш, това мога да ти кажа! Нещастник такъв! Това да не ти е 44-та година, бе?” – Бойко Борисов, 12 г. премиер (вече бивш) на една европейска държава.

Лидерът на ГЕРБ е бесен. Крайно възмутен е и той, и неговата свита, която вчера надигна рев чак до Брюксел заради думите на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, който от парламентарната трибуна отговори на Борисовите депутати, че съжалява, че през 90-те не е успял да се разправи с техния лидер. Но имало време. И Борисов днес е крайно бесен. Подобна реторика скоро не е използвал.

Бившият премиер е на посещение в село Бата. Заедно с него са Младен Маринов, Кирил Ананиев и Костадин Ангелов.

„Това ли му е демокрацията на Христо Иванов? Не ви ли е срам да се целувате с Бойко Рашков? Ще ги видите Тошко, Мошко и подобни, след 6-7 месеца. Нека да изкарат колкото може повече, ние ще се оправим. Корнелия казала, че щяла да участва, тя и сега си има министри, те не ме интересуват, тях съм ги бил, бил, бил, колкото пъти – толкова”, коментира Борисов пред вярна аудитория, която ту аплодираше, ту се възмущаваше редом с него.

Купували гласове като бесни, смята Борисов, само и само да направят тази малка разлика в резултатите. Това били демократите… Възмутително!

Борисов зачете и становището на агенция “Фич” за кредитния рейтинг на страната ни.

“Нали знаете, че има кредитни ангенции, в които са най-добрите специалисти. Те правят анализ на всичко това, което се случва в момента. Ние какво сме направили… Дай, Кире, да го прочета тук!”, започна Борисов, но върна листите на бившия финансов министър от неговия кабинет Кирил Ананиев, защото написаното е на английски. А бившият ни премиер не се слави с лингвистичните си познания.

““Вече има държави с по 70% ваксинирани, и пишат – увеличава някои от рисковете, свързани с пандемията. Провалиха кампанията, хвърлят ваксини в канала, българите не се ваксинират, когато дойдат октомври-ноември, икономическият растеж ще тръгне надолу, защото всички ще са болни. Ние всеки ден говорим, но файда йок. България все още не е представила своя национален план, само чегъртат, който бяхме приготвили, те не инат не го взеха, той беше на масата. Докато правят инат и се занимават с нас, хората им казаха, че ще има забавяне на първите траншове и ще засегне растежа през 2022 г.

Всички популисти обясняват как ще вдигат пенсии, но не обясняват откъде ще вземат парите. Айде, от „Хемус“ ги прибраха. Неваксинирането и неусвояването на средствата, кмете, икономиката ще върви надолу, досега вървеше нагоре”, каза Борисов с доклада в ръце.

През февруари тази година, когато политическото напрежение беше особено високо, властта на Борисов и ГЕРБ се крепеше едва, едва от една българска нива бившият премиер се похвали за кредитния рейтинг, който повиши перспективата пред рейтинга на България. Още тогава (през февруари) Борисов даже се опита да сплаши, че несигурен резултат на изборите би могъл да влоши положителната перспектива на рейтинга на България. От февруари до днес парламентарни избори са се провели два пъти – веднъж през април и още веднъж през юли, след като стана невъзможно да бъде излъчен кабинет в рамките на 45-тото Народно събрание. В момента политическият пейзаж е драстично по-различен, а положителната перспектива на „Фич“ за страната ни остава. Явно не е чак толкова страшно.

Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са: напредък към присъединяването към еврозоната и подобряване на потенциала за растеж на икономиката, водещо до по-бързо сближаване на нивата на доходите до това на държавите с по-висок рейтинг. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са: неблагоприятни политически развития, които да намалят доверието в икономическото възстановяване; продължително нарастване на публичния дълг; материализиране на условни задължения в баланса на държавния бюджет или по-слаби перспективи за растеж.