ПОЛИТИКА
Наистина е време за друго – пишман победителят да поумнее
Слави Трифонов трябва да реши няколко фундаментални проблема, ако иска изобщо да вземе властта
Петъчната пресконференция на „Има такъв народ“ (ИТН) бе тъжна гледка. Властовият ребус, наистина, е много заплетен, но егоизмът, глупостта, надменността и детинската суета, демонстрирани ярко в продължение на два часа, са съществена причина да го има. От доста време – много преди 4 април – се знае, че за нова управленска конфигурация се изискват не само широко сътрудничество и преговори.
Но и честност!
Тя изискваше да се признае, че без БСП или ДПС никаква алтернативна на ГЕРБ власт не може да се формира (и да се преценява по-малкото зло, заедно с границите на компромиса). Но не бе направен дори опит да се свърши огромната по изясняване и сближаване работа. Така стигнахме до днешната ситуация, която е уникална. В 12 без 5 ИТН казва „Няма не искам, подкрепете ни!“, а ДБ и „Изправи се!“ отвръщат: „Празен чек ли да разпишем?“. Този следен с трепет от всички ни диалог обаче е абсурден, най вече поради факта, че е… без значение при липсващия четвърти. А е изключително важно
кой как и дали ще се появи като четвърти.
Ако го няма, всичко е безсмислено. Ако изникне, досегашният хаос мъти още повече водата и ще го улесни да лови риба.
Голямата отговорност за всичко това е на Слави Трифонов. Поне след 4 април бе ясно, че партията му е най-голяма в сектора срещу ГЕРБ. Кой, ако не той, следваше да инициира огромния и мъчен процес на сближаване? Много са податките, че не го направи, защото сам се счита „за голяма работа“ („Кви сте вие, бе! Аз, референдум, 2.5 млн души..“). Егото е едно, но в крайна сметка реалността показа, че той
позакъсня с двадесетина години да „мете системата“.
Затова 11 юли донесе на Трифонов … половин процентова пишман победа. След която битката се пренесе в социалните мрежи. И тя не е срещу ГЕРБ и Борисов, а е приятелски огън между потенциалните съюзници, които си припомнят взаимно всички свои слабости.
Какво ще се случи в следващите седмици никой не знае. Веднага след изборите Трифонов предложи кабинет с размаха, чрез който анонсира в шоуто си балет „Магаданс“ – атрактивно, тържествено и без дискусии (както при балета – няма смисъл от тях). Но след мощната негативна обществена реакция размисли – ще има второ проектоправителство (пак без дебати за него). Дали трети път няма да отстъпи за нещо, ще бъде ли подкрепен, от кого, как, той какво ще стори при евентуален мандат за ДБ, БСП или „Изправи си!“, служебният кабинет ще стане ли редовен – и самите участници в процеса не знаят. Но е видно, че за да се получи добро управление, не просто трябва да стартират преговори. Но и да бъде преосмислено едно фундаментално положение.
По принцип партиите са сбор от хора, които имат общи визии за различните аспекти от живота. Да си срещу нещо/някого не стига. Трябва да разполагаш с
обща градивна цел и яснота как се постига тя.
След това се явяваш на избори, печелиш, правиш коалиции, правителство и т.н. – всичко е функция на първоначалната обща политическа визия. А в най-важната сфера – икономиката, ИТН няма визия. Вече бившият кандидат-премиер Николай Василев къта разни идеи и подходи, много от които се разминават съществено с обявеното от ИТН преди изборите. И не е сигурно, че ще се реализират, защото кандидат-премиерът утре ще е друг и неговата визия може да е друга. Ключово тук е разбирането на Трифонов и компания за „експертност“. Те смятат, че вертикалите и хоризонталите на властта трябва да са пълни с експерти, които на база професионализъм вземат решенията. Не политици като Слави и Тошко да решават, а експерти. От една страна е добре – нагледали сме се на политически калинки. Но от друга – не. Стотици са
ключовите теми, по които следва да се вземат чисто политически решения
(например да се поддържа или не бюджетен дефицит, да се намалят ли данъците, да се приватизира ли всичко). И тук стигаме до въпроса кой взема тези решения? Доколко те са консултирани поне с депутатите от ИТН, които бяха не по-малко изненадани от състава на проектокабинета и от заявените приоритети. И кой носи отговорност за евентуалните грешки? Ако Слави Трифонов беше лично министър-председател, макар не-експерт, отговорността щеше да е негова. Сега политическата отговорност се размива нейде из фейсбук статусите.
И други неразбории ще се появят, пак заради отказа на Слави физически да участва във властта. Как ще контролира депутати, правителство и евентуално цяла коалиция?
От дивана вкъщи?
След Цезар и Брут, Борисов и Цветанов, Слави следва да е притеснен дори как ще държи изкъсо Тошко…
Съществува хипотеза, разбира се, че всичко, което прави Трифонов, е сценарий, за да настане дълго безвластие. Дори да е така, той пак си игра лошо картите. Звездата му залязва в аванс.